BgLOG.net
By danieladjavolska , 22 March 2009
    "От коя приказка съм? - Боряна Цветанова. Книжка играчка. Издателство Отечество,1986.

    Разходка в света на приказките.

    Къде се е родила приказката?

    От къде идват приказките? Какви приказки има? Вълшебни, народни, за животни, съвременни.

    Какво е нужно,за да  ги има приказките?Книга с приказки,ключ,с който да ги отключим /буквите/,вълшебство,Цар на приказките. Без какво не може приказката? Без име. Ако всяка приказка си няма свое име, както ние, хората, как ще разберем за коя точно приказка става дума. Ето, като кажем Йоана, знаем, че става дума за Йоана от нашата група, не за Виктория, нали така? Като кажем Пепеляшка и веднага се сещаме за приказката за Пепеляшка, за героите в нея, не за Снежанка. Приказките не могат още без герои и приказни феи...

    Как започват приказките? Имало едно време.....

    А как завършва приказката, с какво? С поука. С пословици и поговорки.

    Игра "Наддумване". Разделяме се на две групи, малки и големи. Едната група казва поговорка, другата група и отговаря с друга поговорка. Като научим поговорките включваме артистичност, настроение и се получава театър от пословици и поговорки.

Големите:/играят на място с ръце на кръста/

Малките: Ей, ей, какво сте се разиграли и разпяли?

Големите: Защо? Ей, малките, какво ни гледате? Кога тиква стана, кога опашка пусна?

Малките: Дума дупка не прави, но се помни.

Големите: Я, я, я! Шегувай се колкото щеш, но не пипай дето щеш!

Малките: Запомнете от нас една приказка: Умният човек чини повече от елмаз.

Големите: А пък вие запомнете от нас друга приказка: Има ли добра храна и студена водица - за приятели не плачи...Разбрахте ли сега?

Малките: Слушайте, слушайте: приятели и кашлица не се крият!

Големите: Така, така. С куче в чувал не влизай!

Малките: Знаем, знаем. Яж люто, но говори сладко!

Големите: Уууу, кисели като оцет!

Малките: Уууу, горчиви като пелин!

Големите и малките се хващат за ръце: Май ни сърби гърбът за тояга. Браво, за тази приказка, едно хорце. Свири, майсторе!

Убре, дебре, опа, а сега! Дръж се земльо, и-ха! Който се смее, зло не мисли, който не се смее, да му мисли! И-ха! /съкратен вариант/

................................................................................................................

 ......Илюстрации от детски приказки: Омагьосаната гора, къщичката на Баба Яга, Жар птица, Синята фея, замъци, вълшебното езеро, герои от приказки и характерни предмети от приказките /вретеното от "Спящата красавица", чизмите, шапката на котарака от "Котаракът в чизми", кошничката на Червената шапчица, златната ябълка и..

    Започва нашата разходка в света на приказките.

    Вълшебната фея обеща да ни заведе на разходка в света на приказното, в света на приказките. Готови сме за тръгване.Един момент.Чакаме ли още някого?Нужна ни е една прекрасна фея.Феята се появява изведнъж,точно както се появяват всички приказни феи в приказките-съвсем истинска,с тънка копринена рокля и сини коси.

    Познахте ли от коя приказка е феята? Разбира се, че това е феята със сините коси от приказката за Пинокио.

    Феята: Разбрах, че се каните да посетите нашият приказен свят. Владетелят на царството на приказките ме изпрати да ви съпровождам. Чака ни дълъг и тежък път, както се случва на всички герои от приказките, но вие сте смели и умни, затова вярвам, че няма да се уплашите и ще преодолеете всички препятствия, които ви застанат на пътя. Да тръгваме!

    Но как ще се озовем във света на приказното царство?

    Феята: Нали затова са феите. Аз, феята, пратеница на царя на приказките, ще ви помогна. Затворете очи и бройте до три.

    Озоваваме се в гъста, непроходима и тъмна гора.

    Не се бойте! Следвайте пътя си и не се спирайте никъде. До разсъмване трябва да стигнем до Вълшебното езеро. Ще вървим по тази едвам забележима пътечка, която лъкатуши между столетните дървета, извисили върхари чак до облаците. Вслушайте се в шумовете на гората. Какво може да се чуе във вълшебната гора?

    В гората се чуват писъци на сови. Наоколо летят големи като щъркели прилепи. Тръни дърпат за дрехите всеки, който се осмели да мине през тази гора. Дърветата са извисили върхари /клони/ чак до облаците. Изведнъж светкат две кръвожадни очи. От гъсталака изкача огромен сив вълк и разтваря зъбатата си уста. Звярът се приготвя за скок, когато се чува мелодичен звън-идва утрото.

    С рокля от паяжина и букет от росни цветя,то погалва нежно тревите и дърветата и залива всичко с ясна светлина.Вълкът загубва вълшебната си сила и изчезва в омагьосаната гора.

    Ето че пристигаме до вълшебното езеро. В него плуват златни рибки, които умело се провират между лабиринта от водорасли и скали, за да се приберат у дома.Загледайте се в кристалната вода, за да разберете коя рибка в коя приказка живее.

    Само една златоперка се лута отчаяно. Сигурно се е загубила. Да и помогнем да намери къщичката си. Първо трябва да се сетим от коя приказка е рибката. Къде живее? От какво е направен дворецът и? Да, дворецът и е направен от морски охлюви. А на кого ли е дъщеря? Това е най-малката дъщеря на Владетеля на подводното царство. Ако я заведем в двореца, нейната майка Царицата ще ни се отблагодари и зарадва много.

    Каква е наградата на Царицата ли? Тя ще изпълни по три ваши желания. Намислете си ги и довечера ги запишете с мама и татко на едно листче, а утре ги донесете и ще ги прочетем всички заедно.

    Царицата ни подарява и вълшебно огледало-то ще ни помага в труден час.

    Време е да продължим пътя си.

    Пред нас е обрасъл в тръни и храсталаци дворец. Пътят ни води през причудлива гора. Дърветата си шептят тайнствено, а по клоните им растат невиждани плодове и скъпоценни камъни. Не трябва да ги късаме-плодовете са отровни, а скъпоценните камъни са омагьосани царедворци. Зла вещица ги е проклела и до днес всички те чакат да дойде незнайният принц и да ги освободи от магията.

    Ето ни до обраслия в тръни и храсталаци дворец. Наоколо не се вижда жива душа. Вътре залите са празни. Само тук-там по пода са разпръснати скъпоценни камъни-омагьосаните придворни. Ето там, в последната стая спи господарката на омагьосания замък. Дали принцесата ще спи още векове? Нека я оставим в тъжния дворец да чака принца, който ще я освободи от злата магия. Досетихте се коя е принцесата, нали? Спящата красавица!!! А можете ли да се досетите коя вещ от тези, които виждате е от тази приказка? Знаете ли какво се е случило в тази приказка?

    Какви са тези викове и този шум? От къде идва тази врява? Защо така се лутат на тази полянка обитателите на приказния свят? О, но те търсят загубените си вещи! Да им помогнем! Коя вещ на кой приказен герой е?

    Охо, я вижте кой идва насам! Та това не е ли е Баба Яга?

    - Вие, деца, кои сте? Накъде сте тръгнали? Елате ми на гости! А-а-а, идвате от света на хората!!!

    Да приемем ли поканата на Баба Яга, или не!?!? Защо не? Ще бъдем при самата Баба Яга на гости.Ще има да разправяме след това!!! Да се връщаме, или да продължаваме до нейната къщичка? Решено-продължаваме!

    Ето че стигнахме до къщичката на пачи крак. Бабо Яго, ще ти кажем едно стихотворение,специално написано и посветено на теб.Не плачи,Бабо Яго от умиление!Да,без теб приказките няма да са интересни и забавни....Без теб приказният свят няма да е същият!!!

     Специално за теб: Театрализирана игра "Баба Яга"по стихотворението за Баба Яга. Ще използваме и кукли Баби Яги, и параван ще си направим, и едното от момичетата ще вземе ето тази метла и всички ние ще бъдем като теб, ще говорим като теб, за да видиш и да се убедиш, че не се страхуваме от теб.

    Е, Бабо Яго,погостувахме ти. Време е да тръгваме, че Царят на приказките ни чака. Не си и помисляй да не ни пускаш,защото той е и твой господар.

    -Ще ви пусна, защо да не ви пусна,но при едно условие, ако решите и трите задачи, които ще ви задам. Първа задача. Ето тук виждате пет лисици. Ха сега познайте коя от тях е от приказката за дървеното човече Пинокио?

    Брей, че трудна задача! И петте лисици са почти еднакви, само придружаващите ги приказни герои са различни

    Да повикаме на помощ добрата фея със сините коси. Къде е вълшебното огледало, което ни подари царицата на подводното царство? То ще ни помогне. Мило огледалце, помогни ни! А, това не е ли Пинокио, дето се вижда в огледалото? Отговорът на задачката е ето тази лисица. С малко помощ-познахме.

    -Втора задачка. Познайте кой е Мечо Пух от всичките тези мечета, които виждате тук? А другите мечета от кои приказки са?

    На помощ идва отново вълшебното огледало. И тази задачка не ни затрудни.

    -Кой вълк и кой приказен герой са от една и съща приказка?

    Вълшебното огледало отново помага на децата.

    Баба Яга не се предава и е готова да задава още задачки, само и само да задържи децата.

    Я да вземем хвърчащата и метла и да се махаме. Няма да ни чака Царят на приказките, а ние тук на задачки да си играем с Баба Яга....

    Успели ли са децата да стигнат до Царя на приказките? Защо ги е извикал в своя приказен дворец? Ако ви е интересно-ще разберете при следващата ни среща.......

 


Legacy hit count
5415
Legacy blog alias
25563
Legacy friendly alias
Приказен-свят
Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Подготовка за училище /6-7 години/
Изкуство за деца
Трета възрастова група /5-6 години/

Comments7

marinka
marinka преди 17 години и 1 месец

Ех, че хубаво...и интересно!

6+

ValiaDobreva
ValiaDobreva преди 17 години и 1 месец
Далето, благодаря! В очакване съм на следващото диамантче от куфара ти! Много ++++++ от мен!
danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 1 месец
Единствената ми цел в момента е това, което публикувам да е от полза на повече и повече колеги!!! Черновата почти е готова на продължението, само чака копче "цък"...
shellysun
shellysun преди 17 години и 1 месец
Дале, май е време за нова среща, а?
danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 1 месец
Хайде де! От кога я чакам, че сърце ми е зажадняло за сладка приказка и раздумка. Казвай кога?
ValiaDobreva
ValiaDobreva преди 17 години и 1 месец

Докато ти се трудиш, аз се чудех къде да ти го пратя. Тук ли, при "Старецът вълшебник" ли? В крайна сметка реших, че тук му е мястото...

То е от моите "чекмеджета", от времето, в което работех като учител по музика в детска градина в друг град. Сценарии и текстове не пазя. Възстанових го по памет. Малко подаръче от мен за всичките ти диамантчета.Ураганът и приказките.doc 

danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 1 месец
Валя, благодаря за ураганът!!!!

Аз пазя сценарии, защото всеки е правен за точно определена група и специално за децата от съответната група.


By danieladjavolska , 1 January 2009
Аз съм приказката. Родила съм се преди хиляди години сред хората и ще живея и след тях. За пръв път бях на гости сред първобитните хора. Живях дълго в техните пещери и наколни жилища. Пазех свещения огън и пещерите им. Колкото повече се сприятелявах с човека, толкова по-дълга ставах, по-интересна, по-желана.

Минаваха години. Започнах често да гостувам по тлъки и седянки. Моми и момци ме слушаха в захлас. Украсяваха ме с нови измислици и аз в полунощ излизах от седянката по-богата и по-интересна. Колкото повече се сприятелявах с хората, толкова по-мъдра ставах и по-поучителна.

Особено много ме обичаха децата. Те забравяха за лудориите си, за да заобиколят сладкодумните си баби. Притихваха така, че в стаята се чуваше само къкренето на чорбата в котлето и съскането на съчките в огнището, и мъркането на котарака.

Каквито и да са приказките, навсякъде се посрещат с интерес. Във всяка една се крие мъдрост,от всяка една приказка можеш да се поучиш. Затова и аз съм вълшебен извор. Който пие от водата ми и мие очите си, става добър, честен, умен, съобразителен - както добрите герои от приказките, които всякога побеждават злото. Обичайте ме и ме четете. Използвайте моята съкровищница, за да успеете.

Разказах приказката по памет. Нямах навика да си записвам източниците, а е трябвало.


Legacy hit count
9470
Legacy blog alias
25149
Legacy friendly alias
Приказка-за-приказката
Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Изкуство за деца

Comments14

galinatrifonova
galinatrifonova преди 17 години и 4 месеца

Слушах те в захлас, Дале...:-)

Честити са децата ти - и твоето, и чуждите, че имат такава разказвачка!

Ти, Приказката, все още омагьосваш хората. И когато се намери майстор - разказвач, и възрастните все още приемат твоята магия в сърцата си. И забравят грубия, меркантилен, безмилостен и безсърдечен свят. И стават добри. Особено по Коледа - единственото време от годината, в което хората вярват в приказки и чудеса. Приказките ни убеждават, че ако човек не губи надежда - има и бъдеще.

А децата! Те живеят в приказка. И обожават да им разказваме. Приказките влизат направо в душата им и ги правят мъдри не за възрастта им. Сякаш ние знаем колко трябва да са мъдри за възрастта си. :-)

И така

Имало едно време........

RadaGD
RadaGD преди 17 години и 4 месеца
Четох приказката за приказката на един дъх и си предстаях какво съм разказвала винаги на децата за приказките... но едва ли е било толкова образно и емоционално. Благодаря ти, Дале.

П.П. Имам една идейка, но мисля да ти я споделя на личната поща.


danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 4 месеца
От къде идват приказките?Отговор на този въпрос ни дава Джани Родари,чиято "Граматика на фантазията"ми е една от настолните книги в работата.
  • Приказки
Джани Родари

Превод Валери Петров

От къде идат приказките?

От космоса някъде?

Аз лично си мисля,

че ги има навсякъде.

В дървото, на масата,

в розата, в каната...

Както пеперудката,

в твойта шепичка хваната,

като черната семчица

в сърцето на динята,

всяка приказка, мисля си,

е сякаш царкинята,

спяща и чакаща

да бъде събудена

и от своята хубост

да се види учудена.

Но за всичко туй трябва принцът

да разчупи магията,

трябва някой поет

да отвори кутията

на свойта поезия

и разправят мнозина, че

ако нещата

развият се иначе,

то каквото да казват

очилатите учени,

просто хиляди приказки

ще останат заключени,

а и твоята също,

за днес обещаната,

ще си спинка във розата,

във масата, в каната....

 


danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 4 месеца
Нахвърляни бележки. Източници...различни книги, които са минали през ръцете ми през годините, но не и интернет. Като се сетя за някоя от книгите, ще я напиша.

Човек обича детството си така, както обича дома и Родината си. Казал го е Екзюпери, или може би някой друг, но е вярно. А е вярно, защото детството е един прекрасен свят от чудеса и странности и приказното и вълшебното са главните жители на този свят. Защо ви го припомням ли? За да не го забравяме този свят от чудеса и странности, без който животът на нашите деца няма да е същият. И ако ние решим и спрем да му вярваме, все едно да се простим безвъзвратно с детството си, с мечтите, поезията и полета на въображението..."Учените глави" биха ни упрекнали - кажете истината и не смесвайте логиката с фантазиите...И все пак...Нека да запазим атмосферата на тайнствено съучастничество и да се постараем да превърнем детството на нашите деца в неповторимо преживяване и незабравим спомен.

Детство - вълшебство, чуден вълшебен свят населен със знайни и незнайни герои. В света на приказното. В света на вълшебството. Приказен свят. Чудна книга. Чуден свят.

Отвориш една страница от тази чудна книга и...от нея излизат скъпи познайници. Ето, Кума Лиса се е забързала за някъде. Каква ли нова хитринка е замислила. А, ето го и Кумчо Вълчо, и Червената шапчица, галената Богданка, Пипи Дългото Чорапче с Томи и Аника, Малечка Палечка, Хензел и Гретел и още, и още герои от детски приказки и книги за деца.

"Приказки, приказки....Имало едно време....Така започва всяка приказка...и така започва твоята разходка в един вълшебен свят...Имало едно време....И чудните приказки побеждават злото.Пълнят сърцата с красота, добро и вяра. Имало едно време...И грейват усмивките. "/Източник:Христоматия на Моливко/.

Бабините приказки

Дора Габе

Буен огън във огнище грее,

тънко злато по стените лее.

Седна баба,до нея дечица,

наредени глава до главица,

едно в друго раменцата сврели-

сенките им на стената спрели.

Приказките баба не забравя,

все разправя,разправя,разправя

как отишла Мара Пепеляшка

във двореца с златната си дрешка,

как се тъкмо на крачето хвана

чехълчето - как царица стана.

А децата слушат като неми -

сенките им стават по-големи.

Приказките баба не забравя,

все разправя, разправя, разправя

за оная дълга, дълга зима,

дето толкоз много, много вълци има,

и за Вълчо, що го лъга Лиса,

та гората цялата се слиса!

А децата слушат! Среднощ стана -

сенките им стигнаха тавана.

Приказките баба не забравя,

все разправя, разправя, разправя

за онова страшно, дето мина

и на топка влезе през комина,

сенките им вече са стопени.

Само вънка тихо месец грее

и на прага клоните люлее,

само тихо шумолят липите

и разказват приказки звездите...

 

 


danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 4 месеца
Рада, все още чакам идейката, но и не съм изписала всичко, което съм събирала през годините за приказката.
RadaGD
RadaGD преди 17 години и 4 месеца
Писах още вчера и сега пак писах,дано се е получило писмото ми.

 

 


danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 4 месеца
Получих го, писмото...Изпратих ти отговор.
danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 4 месеца
Нахвърляни бележки от интернет и детски книжки.

Кой е страшният герой в приказките? Най-страшната, най-грозната, най-очарователната баба на света. Често тя плаши децата, опитва се да провали техните празници, краде техните подаръци, но разбира се нищо не се получава. Всички нейни опити за намеса търпят пълен провал...

Баба Яга - ужасната зла старица, която лети на метла, живее в къщичка на кокоши крака. Всъщност, деца, не се стахувайте от нея. В действителност Баба Яга не съществува. Знайте, тя е само в приказките.

Как бихте изиграли ролята на Баба Яга в една театрализирана игра? Каква е Баба Яга - страшна, с изкривено злобно лице...Какъв е нейният глас? Какво ни е нужно, за да изиграем нейната роля - подходящи дрехи, метла, промяна на гласа..

Необходими са ни кукли - Баби Яги, параван, едно момиче, което да изпълни нейната роля, друго момиче да имитира смеха и още? Вместо истински параван, можем да използваме воал, две деца ще го държат от двете страни и параванът за кукления театър е готов. Там ще отидат желаещите да разиграят ролята на Баба Яга с куклите баби Яги. Какво ще правят останалите? Ще разучим заедно едно стихотворение за Баба Яга и всички заедно ще си направим театър, в който за всеки ще има роля свързана с Баба Яга.

Чувай как

Из "В лунната стая"

Валери Петров

Чувай как,

чувай как Баба Яга

бяга, бяга,

грозна, с крак като тояга!

През шубрак

и през гъстак,

ето пак,

ето пак,

трака кривият и крак!

Слава богу,

много, много

ний не се боим от нея.

Баба Яга ли? Къде я?

Баба Яга е измама!

Всъщност Баби Яги няма!

И все пак,

и все пак,

чувай как

в нощ и мрак,

през шубрак

и през гъстак

трака кривият и крак!

Време е за театър!!!

Параван и деца с кукли на Баба Яга. Момиче, облечено с подходящи дрехи за ролята на Баба Яга и метла. Останалите деца са разделени на две групи, застанали една срещу друга. Всички едновременно казват думите от стихотворението, но и всеки изпълнява персонална задача, свързана с образа на Баба Яга. Отначало говорят силно, след това започват да шептят, обръщат се едно към друго, докато казват думичките. Правят гримаси, потропват с крака, заканват се с пръст на Баба Яга, след това отново говорят високо, в един момент дори наперено, с ръце на кръста и клатейки заканително глава /когато казват, че не се боят от нея/. На края отново шептят.../ И все пак../ Междувременно момичето, което играе ролята с метлата, също казва думичките, спира, лети с метлата...но се движи пред останалите деца, а децата зад паравана казват думите, но и движат куклите. На финала - момичето, което имитира смехът на Баба Яга..и тишина.

...Баба Яга е измама...Всъщност баби Яги няма...

Децата го приемат много емоционално. Усещат общата емоция и дават всичко от себе си за постигане на крайния ефект - изграждане на комичен образ на персонаж от техните приказки, с когото обикновено ги плашат. Така де, от къде накъде ще ни плашат с нея, си казват децата, ние сме по-силни и по-смели от нея и.....приказката продължава.

 

 


danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 4 месеца
И така, приказката продължава...

Сладкодумко.

Отново нахвърляни бележки по романа-приказка "Най-златното злато" от Петя Караколева.

...От къде мине приказката - всичко става прозрачно и светло. Приказката е навсякъде - край нас и в нас. Само какво трябва да умеем? Да я видим.

Искате ли да потърсим днес герои за нашата приказка в най-обикновените предмети?...В тази шапка. В малките пастелчета. Царица Гума /ще я намерите в бездънните детски джобове/. Едно лакомо перде. Е, вече май избрахме героите за нашата приказка. Теглете си карти от първата група - непослушен герой.

Аз избирам за непослушни герои пастелчетата. Те били вече съвсем мънички. Рисували все разни небивалици...Кон лети с балон, сблъскал се с ръмжащ балкон. Кацнал върху печка, яздена от Малък Сечко. Заедно с клечката пирували в аптечката. А един ботуш победил с туш някакъв пунш.

Пастелчетата живеели в своята кутия, но нали се били изтрили - сега тя им изглеждала просторна като бална зала. Само щуротии вършели, но имали добро сърце. Хартиените им дрешки се били изпокъсали и те приличали на малки дрипльовци...

Юнакът ще бъде една шапка.

Замислило се момчето, а замисли ли се то, значи нещо много интересно ще изкочи от пъргавата му фантазия...Шапка подскачачка. Имала си тя един крак като пружина. Можела с него да скочи до Луната. Да, ама за това била нужна енергия. Шапката подскачачка си я набавяла от новите добри мисли на хората. Можела да става невидима и да се мести незабелязано от глава на глава.

Дарителят било едно перде. Лакомо било то, лакомо за какво? За шоколад? За сладолед? За боровинки? Не познахте. Пердето лакомо гълтало новини. Сърбало произшествия вместо супа. Хапвало си актуална информация. За десерт хрускало препечени смехории. Уж било добър вълшебник, а вместо разни летящи килимчета, жива вода или всевиждащо огледало, пердето си имало телевизор, радио, вестници, списания. Те го хранели с новини и то тъй било затлъстяло, че не можело да се помръдне. Спомняло си за времето, когато било тъй прозрачно и леко...Вятърът го развявал като пеперуда край прозореца. Колкото повече затлъстявало, толкова по-тежко и непрозрачно ставало пердето. Стаята му тънела в полумрак....


shellysun
shellysun преди 17 години и 4 месеца

Их, Дале, това най го обичам в детската градина! Приказки отвсякъде, от всичко и за всичко.  Представете си ситуация по математика, и не съвсем по математика; по български език- и не съвсем по български език; по социален свят - за взаимоотношенията и ценностите; и не съвсем - представете си една приказка. Приказка за борбата между доброто и злото. За цар Прекресен и цар Ужасен, за техните замъци, построени от геометрични фигури; за технити две царици, накичени с накити, обрисувани с най-точни думи;за техните войски и за битката, която водят. Какъв ли ще е краят на тази битка? Нека децата да решат - и ще се изненадате колко красиви, причудливи, фантастични, реалистични и възхитителни са техните "завършеци". Аз съм ги чувала, опитайте и вие. А как ли ще изглеждат нарисувани? Ами на живо? ..

Детската градина е историята на "Приказка без край", фантазията, която създава света и побеждава нищото. Дале, продължавай, моля...

danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 4 месеца
Песен за приказката

Петя Караколева

Какво е приказката? Тя е...

какво е и сама не знае,

че може, може ето там

да бъде портокал голям,

че може, може ето тук

да бъде пролетен капчук,

да бъде слънце и звезда,

да бъде живата вода,

да бъде нещо друго живо

и интересно, и красиво...

Къде е приказката? Тя е...

къде е и сама не знае,

че може да е в розов цвят,

в шума на весел водопад,

в гласа на горския скорец,

в брадата на добър мъдрец,

в черупката на охлюв стар,

в короната на хитър цар,

в росата, вятъра, снега,

във песъчинка на брега...

Какво е приказката? Тя е..

какво е и сама не знае...

Къде е приказката? Тя е...

къде е и сама не знае...

Но от началото до края

е приказка - това се знае!


danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 4 месеца
Шели, днес в групата се разделихме на две царства - господарства: Царството на цар Прекрасен и царството на цар Ужасен. По предложения на децата...Първо за цар Прекрасен - царицата се казваше Хубавелка, дъщеря Великолепна, стражи Почивко и Игривко.

Следва цар Ужасен с царица Подляжка /от подла/, синове Лакомчо и Карамелко, стражи Глупавко, Разпилявко и Игралко, рицар №1, №2, №3, №4, №5 и №6.

Дори физическото мина и то така царски - господарски.

Най-интересното беше, че без да им дам каквито и да са насоки...само имената на царете, децата предложиха останалите имена и както се вижда, подчинили са ги на имената на царете.

За следващия път предложиха да се разделим отново на две царства - на цар Разпилявко и на цар Подигравко...


 


shellysun
shellysun преди 17 години и 4 месеца
А пък при нас днес двете царици бяха подарили на придворните джуджета гофрети, ама те нали не знаят да броят и си ги бяха объркали, та се бяха хванали за косите. Наложи се децата да помагат, да блоят кутийките по ширина и височина, та да стане ясно коя гофрета на кого е. Такива ми ти работи...
danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 4 месеца
Днес царствената - господарствена обстановка в групата ни продължи. Още като отидох на обяд и надигнаха глави от леглата: А днес ще си имаме ли пак цар Прекрасен и цар Ужасен? И няма мръщене...аз не искам тук или там. На който където се падне. Царете днес имаха отговорната задача да изслушат своите поданици, кой как ще претвори зимата в своята рисунка. Децата така се вживяват в ролите си без подсказване, че днес непрекъснато ме караха да се усмихвам. Чувам цар Прекрасен да казва на едно дете: Добре, съгласен съм, одобрявам идеята ти. А цар Ужасен е много важен, важен...Това е онзи Иван,за който бях писала, че казва: Мразя занятията. Отдавна не съм го чувала да казва тези думи. От всички рисунки ще направим на двете царства две общи - най-дългите рисунки на света./ Рисунка залепена за рисунка и ето ти дълга рисунка/.

Забелязах, че по този начин разделени, децата започват да се чувстват по-специални, по-отговорни, по-важни. Разделени на групи с поставена обща задача за разрешаване, от есента ги наблюдавам, по-различни са от началото на лятото...Вече сме ...в трета група и нямаме нищо общо с бебешорската втора...