Преди време прочетох тази притча в един руски сайт и след това често пъти се сещах за нея. Реших, че си заслужава да я запазя в моя блог и да я споделя с вас.
Благодаря, Киуни, за чудесната притча! Току що я показах на дъщеря ми - тя е на 7 години- не схвана момента със сърцето, но гордо заяви, че е много внимателна и добра, защото няма нито една счупена играчка. За това пък съм сигурна, че четвъртокласниците ми ще я разберат, ще им я покажа след ваканцията. Весели празници!
Да, за едно седемгодишно малко зайче като твоята дъщеричка ще е трудна за разбиране метафората. Но пък идеята явно я е осмислила много добре, щом се е похвалила, че си пази играчките :) Сладуранка :)
Четвърти клас вече са си много големи, дааа :) И биха могли да разберат, че е много важно да се отнасят нежно към безценните дарове като поднесената любов от друг човек. Да внимават да не счупят сърцето му, ако не могат да отговорят на чувствата му.
Така както не искаме и нашето сърце да пострада някой ден.
Чудесна приказка! Препоръчвам я и на всички родители. Като всички мъдри приказки и тя има поне два пласта на прочит: първият е непосрествения, произтичащ от съдържанието, но за мен вторияте е също толкова важен. Тази приказка ни кара да гледаме на самите деца като на крехки играчки, докато не им подарим сърцето си и с него да разбираме какво искат те и как да се държим с тях!
Comments3
Да, за едно седемгодишно малко зайче като твоята дъщеричка ще е трудна за разбиране метафората. Но пък идеята явно я е осмислила много добре, щом се е похвалила, че си пази играчките :) Сладуранка :)
Четвърти клас вече са си много големи, дааа :) И биха могли да разберат, че е много важно да се отнасят нежно към безценните дарове като поднесената любов от друг човек. Да внимават да не счупят сърцето му, ако не могат да отговорят на чувствата му.
Така както не искаме и нашето сърце да пострада някой ден.