Зигмунд Фройд е роден през 1856 г. във Фрайбург. Той е първото дете от втория брак на баща си Якоб Фройд. За десет години в семейството се раждат седем деца, от които три са момчета. Любопитно е, че още при самото си раждане Фройд е бил вече чичо, защото първородният син на баща му (от първия брак) е имал вече едногодишен син Йохан.
Между младия Фройд и доведените му братя отношенията били напрегнати и съревнователни.
Силни емоционални отношения Фройд имал не с братята си, а с племенника си Йохан. Сам той наричал тези отношения "амбивалентни", двойнствени. От една страна бил интимно и силно привързан към Йохан, от друга страна силно го е мразел, когато между тях имало конкуренция. По-късно в книгите си той многократно описва тези двойнствени отношения.
Якоб Фройд бил търговец на вълна и вълнени платове, доста суров, строг към децата си, дистанциран и авторитарен човек, нетърпящ възражения. За разлика от него майката на Фройд - Амалия Натансон - била много нежна и емоционално отзивчива. Фройд е първото и любимо дете на Амалия. Тя го обожавала, и била сигурна, че той ще стане велик човек.
На следващата година след раждането му в семейството се появява втори син, който единствен от децата не оцелява - умира няколко месеца след раждането си.
Роден в еврейско семейство, Фройд получава като първо име Сигизмунд, а второто му име е Шломо на дядо му по бащина линия, който умира няколко месеца след раждането му. Когато е на 17 години, той променя кръщелното си име на Зигмунд.
Когато бил на 4г. семейството му се премества във Виена. Баща му е търсел по-добри възможности за търговия и издръжка на разрастващата се фамилия.
Във Виена Фройд живее и работи до 1938, когато е принуден да отплава за Англия след присъединяването на Австрия към Германия. Въпреки, че винаги се е оплаквал от подтискащата Виена, Фройд не само че прекарва там почти целия си живот, но живее със семейството си на един и същи адрес близо петдесет години.
В гимназията Фройд е бил блестящ ученик, много способен, любознателен и прилежен, за което цялото семейството ентусиазирано му помагало. В къща имало една единствена газова лампа, която се намирала в стаята на Фройд, за да може да се подготвя за уроците, а всички останали членове на семейството използвали свещи. На другите деца не се разрешавало да вдигат шум когато той учел. Отношението му към тях било доста високомерно.
Фройд изпреварил с една година връстниците си и ежегодно попадал между първите в гимназията. Дипломирал се е с отличие през 1873. В своята автобиография Фройд подчертава, че баща му е бил либерален и не е оказал натиск върху него при избора на професия. През 1881 получава дипломата си по медицина в университета във Виена.
През 1882 г. Зигмунд среща бъдещата си жена Марта Бернайс, в която се влюбва и се сгодява тайно за нея. Двамата остават сгодени и разделени в продължение на няколко години. Семейството на неговата годеница е религиозно. Младите трябва да приемат неколкогодишна раздяла, в която Фройд пише писма на своята годеница, разкриващи неговия характер и личност. “Фройд имал много класически идеал, той искал доста конформистки семеен живот. Любовният му живот никога не е бил мъчителен. Може би е парадоксално за човек, който с откритията си за сексуалността е разклатил основите на семейната институция, никога да не се е стремял истински към нещо различно от един подреден личен живот в брака, съответстващ на буржоазния идеал.”(Патрик Ландман)
До своята сватба през септември 1886 г. Фройд последователно работи в отделението на Майнерт, прави изследвания върху аналгетичните свойства на кокаина, получава титлата приватдоцент, спечелва стипендия и заминава за Париж, където стажува при Шарко в Салпетриер. Със своята диагноза на хистерията и използуването на хипнозата Шарко, не само открива пред Фройд пътя към сериозното приемане на умствените заболявания, но освен това той е, за него и поощряващ учител, към когото Фройд е изпитвал трайно уважение.
На обратния път към Виена Зигмунд се задържа няколко месеца в Берлин, за да специализира детски болести. Самият той има шест деца от брака си с Марта - три дъщери и трима сина.
След завръщането си във Виена през 1886 Фройд става практикуващ лекар. Там той живее и работи до 1938, когато е принуден да отплава за Англия след присъединяването на Австрия към Германия. Въпреки, че винаги се е оплаквал от подтискащата Виена, Фройд не само че прекарва в нея почти целия си живот, но живее със семейството си на един и същи адрес близо петдесет години.
На 23 септември 1939 г. в Лондон, след 16-годишно боледуване от рак на челюстта и множество операции, Фройд умира на 83-годишна възраст. Втората световна война е вече в ход. Неговите четири сестри, които остават във Виена, загиват в концентрационни лагери.
Най-малката от децата му, Ана Фройд е една от първите, които пишат в областта на детската психоанализа.

снимки