Сигурен съм, че няма нормален мъж, на който да не му се е случвало. Вървиш си по улицата и изведнъж виждаш срещу себе си най-красивото създание на света. Решаваш, че тя е твоята мечта и за една секунда си представяш целия ви съвместен живот, чак до момента, в който умирате и бръшляни поникнат от гробовете ви за да се увият заедно. Добре де, трябва да престана със средновековните легенди, но схващате идеята. Проблемът е, че за тази секунда мечтата ви вече е на сто метра зад вас. Продължавате, мислейки колко е несправедлив животът и през следващата седмица въздишате и пъшкате. Всъщност истината е, че не животът е несправедлив, а вие си търсите оправдания. С външния си вид, финансовото си състояние и други подобни оправдавате факта, че сте шубе.
Никоя жена не се събужда с мисълта "Дано днес да не срещна някой мъж, който да ме хареса." Напротив -- всяка жена иска да бъде харесвана. Вие бихте ли се разсърдили, ако някоя ви спре за да ви попита как се казвате, пък дори и да не е по-хубавата сестра на мис Вселена?
Така, след като свършите да си мърморите "Глупости...", ето какви са грешките, които са ви проваляли до момента. Първата и основна -- мислите какво да кажете. Недейте. Лафове от рода на "Баща ти е откраднал звездите и ги е сложил в очите ти" са глупави и жалки. Това, което всъщност казвате с подобна фраза е "Аз съм толкова задръстен, че не мога да водя човешки разговор". Едно просто "Здравей" е много по-добро. Жените оценяват много по-високо смелостта да ги заговориш, отколкото "остроумието" на фразата. Самият факт показва, че сте уверен в себе си (без да сте нахален) и на секундата ви поставя на съвсем различно ниво от останалите.
Не използвайте "невинни" въпроси от рода на "Колко е часа?" или "Не се ли познаваме?". Жените имат много по-развит "социален радар" от мъжете. В момента, в който си отворите устата, на нея й е ясно какво искате. Не унижавайте себе си и нея като се преструвате на светец. Освен това не почвайте с думите "Извинете" или "Ъ-ъ-ъ...". Ключът е да покажете, че сте уверен в себе си. В крайна сметка няма за какво да се извинявате. Колкото и странно да ви звучи, вашата красавица също се притеснява дали изглежда добре. Как иначе ще обясните времето, което е прекарала в гримиране и правене на прическа?
След като уточнихме какво да не правите, ето какво дава добър резултат. Разбира се, много по-лесно е в заведение, в автобуса -- изобщо на място, където целта ви седи на едно място и скучае, -- отколкото на улицата в движение. Измислете въпрос, който да е интересен и нестандартен. Например:
"С един приятел спорим и ни трябва женско мнение. Кое предпочиташ в една връзка? Истинска любов или страхотен секс?"
Задайте въпроса, показвайки, че наистина ви интересува, а не с похотлива усмивка, намигане и лига, стичаща се от ъгъла на устата ви. Този подход е известен като "opinion opener" и е най-лесният. Постарайте се да измислите свои въпроси, защото в противен случай ще получите съкрушителен отговор от рода на "Днес за трети път ме питат". Специално горният въпрос е използван многократно във филми (сещам се за "От местопрестъплението -- Маями", публикации по Интернет и т.н.
Ако не сте абсолютен малоумник, вече сте започнал нормален и забавен разговор, който може да продължи с часове. Освен това, ако подберете въпроса правилно, имате повод да насочите разговора в желаната посока -- секс, връзки или 20 лева назаем.
И един последен съвет: не питайте жената за името и не се представяйте. Правейки едно от двете й напомняте, че сте непознат. Дръжте се все едно сте приятели от детинство, които дълги години не са се виждали. Ако тя ви попита за името -- значи проявява интерес. Не отговаряйте пръв. На въпроса "Как се казваш?" отговорете "Първо ти кажи".
Comments16
Обадиха ми се. Миналата седмица на домашния телефон. Случва ми се за първи път. Хлипащо момче ми каза: "Катастрофирах... в полицията съм..." И тъй като гласът ми беше абсолютно непознат, не реагирах никак. После ме попита дали го чувам, защото мълчах. Затворих и толкова. Но се питам откъде знаят например, че майка ти е в Гърция, че има дъщеря, както и, че у дома шофьорите са мъже. На моя близка, с две дъщери шофьорки и се обаждало плачещо момиче... Явно не са само артисти...
Ама той щял да ме закара с кола да видя машината! Като че ли ще се кача с непознат човек в някаква кола да ме кара на майната си!
След малко звъни друг човек, пак по мобилен телефон, и ми казва "Аз съм Еди кой си (назова ми фамилията на собственика на завода - много известен човек)", така и така търсим ...". Аз му поисках стационарен телефон, той не ми даде, понеже заводът бил в ремонт.
Да не ви разправям - проверих в самия завод - ей така от любознателност, и не беше в ремонт. :) Тия като са прости те самите, защо ни подценяват и нас!
galja todorova и аз си задавам същите въпроси, но нещата са много прости. Поне аз така си мисля. Обажда се някой/я, която плаче на слушалката и казва /примерно/:
-Мамо, мамооо /и т.н./
Баба ми е попитала:
- Тони /примерно/, майка, ти ли си?
И вече знаят името. Те потвърждават, а баба ми сигурно е попитала, какво става по Гърция и онези вече знаят всичко. Човек в паниката си казва и прави най-различни неша, а когато е и самотен, възрастен човек, достатъчно изплашен, едвали се е запитала дали това е гласът на майка ми или на друг и все пак не са успели да я измамят, което е малка утеха.
Shogun, добре е че не си хванала, но лошото е че такива неща се случват всеки ден, но като че хората не знаят какво да направят като им се обади изнудвач.
Баба ми е отишла при вуйчо ми да сподели какво се е случило, но не е отишла в полицията. 100 пъти и' обясних, че ако това се случи трябва да остави слушалката на телефона отоврена и да отиде в полицията, а тя си продължава да твърди, че и да отиде няма да направят нищо. вярвам, че е права, защото полицаите тук много не се преуморяват от работа, но ако всички си мълчим и нищо не правим, тогава това не означава ли, че се съгласяваме да ни изнудват?
Sluchaina, изглежда са доста организирани.
На мен никой не ми се е обаждал, но аз съм като теб, прекалено доверчива, затова на мобилния отговарям само на номера, които ми излизат с имена, а на домашния говоря рядко и само с много близки, останалите ги отрязвам набързо. За телефона съм много лоша компания.
за щастие на всички малкия се научи още преди години да не вдига слушалката на стационарния, а на личния му телефон има номера само на най-близките хора от семейството и знае, че ако звъни номер без име да не отговаря.
Да, обадиха ми се. Наскоро. Звъни домашният телефон. В слушалката женски плачещ глас: Мамо, катастрофирах...Питам аз кой се обажда...Дъщеря ти...И отново хлипане, мамо, катастрофирах...
В първия момент малко се поразтреперих от факта, че някой с не нормален цвят книжка ми упражнява психически тормоз, в следващия поглеждам детето до мен, което и да има кола /тази на майка му и баща му - нашата - но нищо, за всеки случай я поглеждам, за да се уверя, че е до мен/, то милото, изобщо не би могло да я подкара, защото е много малко...детето...
В следващ момент "се запитах" да не би да имам още една дъщеря, а да не зная....Отсреща ми се хлипа и реве...Затворих телефона след което започнаха благословии по домакинска книжка /нечия/...
Шегата настрани...Стряскащо е...Самото обаждане...Защо точно на "твоя" телефон? Как така знаят пола на детето ти??? Казах на колегите в работата и те "се похвалиха" с такива обаждания...Всеки реагира различно...
Разказаха ми за една баба от едно планинско село...Тръгнала да носи "парици" колко имала /след подобно обаждане/...добре че я спрели съселяни, раздумали я, придружили я да се прибере до дома..../да не и дръпне "някой" плика от ръцете докато се прибира сама.../.
Обадиха се на мои близки, преди две години. Бях за месец в България. Тъкмо бях пристигнала тук, и ми се обади приятелка, за да пита дали съм още в България. Бяха искали на майка и' 2000 лв., "за да ме отърве от затвора".
По същото време се бяха обадили на мои приятели, мъжът се беше вързал и беше дал пари за части. Оплака се в полицията, но там му казаха да спре да рови, "защото има деца".
Преди месец мой познат беше обран в Гърция - откраднали му всичките пари и телефона. Той се свързал с майка си по Skype, за да и' каже, че се прибира. Тя, естествено, се притеснила, особено след като за повече от денонощие не е имало как да се свърже с него...За лош късмет точно тогава на нея и' се обадили измамници, за да и' кажат, че детето и' е катастрофирало...На косъм се е разминала с инфаркта.
За съжаление друг мой познат от нашия град не можа да преживее обаждането - получи инфаркт и почина няколко дни след разговора.
Това са 4 случая, които засягат мен, мои приятели и познати. Кой знае колко още има???
Диди, баба ти може да е права. Аз поне смятам, че ако един полицай ти каже: "Не се оплаквай, че имаш деца и може да изгориш", или той самият е вътре в играта, или прикрива някой много могъщ и влиятелен човек.
Постъ
И досега се питам, 'що на мен не ми се обадиха нито веднъж, че да ида на срещата да им "дам парите".
pestizid, баба Костадинка е много хубав човек с голяма душа, ще я пусна на моята баба, защото съм сигурна, че ще и' подейства добре.
Lord deSword, и аз се питам как така един път не попаднаха на някой, който наистина да им даде за душата. А що се отнася до твоя пост с проследяването на скрити номера, мога да ти кажа, че в някои страни се прави. В Гърция моя шеф заедно със сметката за домашния телефон получава и подробна разпечатка за всички разговори, които са проведени от неговия телефон. У нас получавам цели два листа хартия и никаква сериозна информация. Честно казано, като ме затрупват с бумащина, не е ли по-добре да има и информация, която живо ме интересува, примерно как така сметката ми е 90лв., като не помня на кои съм се обаждала? Надявам се да доживея деня, в които заедно със сметката да получа и "отчета".
И инструктирайте всички в близки и роднини при получаване на подобно обаждане (мамо, ударх дете с колата) да се съгласяват и да искат 15-20 минути отсрочка, за да изтеглят парите от банката примерно. Това е достатъчно време, за да завъртите един-два телефона...
Дори и да не организирате хайка - все пак не всеки има възможност/желание - използувайте същия сценарий и се обадете в полицията. Там далеч не всички са герои от вицовете, има и доста момчета, които си вършат работата и вероятността да ви окажат съдействие е голяма.
Просто "телефонистите" са попаднали на баба ми, която е на 83 години, виж ако бяха попаднали на мен със сигурност щеше да е интересно, защото аз щях да го превърна в събитието на века, защото може да изглеждам глупаво, но пари не давам, защото нямам, но пък мога да уредя едно незабравимо театро, че да се превърне в сензация...
Обаче обясних на баба ми, ако пак и' се обадят да им определи среща и да отиде в полицията.