В коридора на мойто пространство,

дочух вчера разговор за някакво странство.

Две момичета млади, без компас и без карта,

търсеха място дълбоко, широко, да е море

лошите спомени то да побере.

–Добре момичета, но как се казва вашето море?

– " На Забравата ", името му е. – Отвърнаха те.

–Чудесно, аз ходя на такова море

и пътя му зная доста добре!

Той първо минава през твойто сърце–

събираш в чанти

чуства ужасни,

ситуации нещастни.

Следващото постъпление

е да натовариш всичко в дилижанса " Решение ".

На табелката в ляво да пише:

" Море на Забравата ".

Там той ще отнесе славата

на събития трудни

и спомени безумни.

По-здрав и по-силен

е човек след море,

а щом на Забравата е ,

той диша все по-добре.

Преди празник,

препоръчвам на всеки такова море!

След него,

всяко сърце повече може, то да побере!

Скъпи приятелю - това което ни събираше ни раздели.Но помни едно - никога не забравяй от къде дойде, кой беше, кой бях аз и кои бяхме всички.Незабравяй времето, прекарано заедно - колкото и да крием, ние двамата си дадохме много един на друг.Но, както всичко красиво и това си има край.И все пак някой ден, седейки на своя стол помисли си че имаше един човек, който умираше на мига за твоето спасение...и все още го има, потулен под всичкото лицемерие, всичко лошо което е около теб.