ИЗБОРНА АРИТМЕТИКА

„Не е висша математика този прост въпрос...
Ето, намерих коз!” - Ъпсурт

Какво представлява актът на свободния и информиран избор в една демократична система и какво цели? – На тези въпроси се опитваме да отговорим в този материал.

I.    Какво представлява актът на гласуването?

 

Актът на гласуването е частен случай на акта на свободния избор, който е неотменим. Никой не може да принуди някого да избере нещо, може само да направи избора му невъобразимо тежък.
Гласуването е информиран избор, когато гласуващият знае за кого гласува и защо гласува. Избор без информираност не може да бъде счетен за свободен, тъй като се стеснява неговия обхват.
Гласуването като всеки избор е волеизявление. Волята на индивида стои зад всеки негов избор, нещо, което изкуственият интелект а приори не може да моделира.
Гласуването е изявата на волята на всеки поотделно и на народа в съвкупност (като сума от изборите на отделните хора). Народът определя слугите си, защото той е управляващият (министър означава слуга). Няма и как иначе, защото субектът с най – голямата сила определя движението на всички останали, а в демократичните общества това е народът и по точно мнозинството от него.

II.    Какво цели актът на гласуването?
Целта е народът да изкаже волята си, дали иска да се запази или да се промени статуквото (състоянието на страната най - общо).
Статуквото може или да се запази, или да не се запази, според Втория Закон на Аристотеловата логика. Според Авицена „този, който твърди, че да бъдеш бит и горен и да не бъдеш бит и горен е едно и също, трябва да бъде бит и горен, докато не признае, че все пак има разлика в сравнение с това да НЕ бъде бит и горен”.
С други думи народът трябва да каже доволен ли е или не от статуквото.
Твърдение. Народът винаги казва, дали е доволен или не от статуквото, независимо от бройката или процентът на гласувалите.
Доказателство. Гласуването и отказът от гласуване се третират в еднаква степен като действия.Тъй като гласуването е единственият легален начин да се промени статуквото в демократичните държави, отказът от гласуване безусловно се приема включително и де факто като потвърждаване на статуквото.
Пояснение. Ако не гласувате, вие потвърждавате ясно и необоримо, че сте доволни от вашите слуги – парламент, президент и министри. Неучастие в системата е невъзможно, защото тя е легитимирана от самото ви подчинение на законите. Нещо повече – отказът от гласуване е и доброволен отказ от граждански права, защото Вие не сте повече управляващ.

III.    Какво постига актът на гласуването?

 

В демократична система с двуполюсен модел се постига ефектът на люлката:
Ефект на люлката. Гласувате за партия А. За своя мандат тя не изпълнява задоволително своите обещания. Тогава гласувате за партия Б и я избирате като наказателен вот. Тя вече знае, че ако не изпълни достатъчно от своите обещания, ще бъде свалена от власт, което я мотивира да работи по – здраво от партия А преди това. Ако приемем, че успешните партии остават на власт, а неуспешните биват сваляни, този механизъм ще постигне  непрекъснато увеличаване на процента на изпълнените обещания до прага на възможното.
Заб. Както се вижда, от двуполюсния механизъм има смисъл, когато неуспешните партии се наказват, а успешните се възнаграждават. Всяко отклонение от рационалния механизъм на гласуване води към субоптимални резултати или дори до нулиране на процентите изпълнени обещания, които партиите дават. Много е важно да се преизбират успешните и да се наказват неуспешните.
Заб. Критериите за успешност са относителни. Това означава, че една партия е успешна, ако е изпълнилаа по – голям процент обещания от предишния мандат на другата. Да кажем, че партия А е изпълнила 60%. Това е счетено за неуспешно (първи мандат в историята на Демократия) и идва партия Б, която изпълнява 67% Тази партия следва да се счете за успешна и да се преизбере, защото в противен случай, ще дойде по – малко успешна партия. Поставянето на абсолютни и неизпълними критерии към партиите води до идване на все по – неуспешни техни мандати.
Заб. Партиите, ако не са две, трябва да са относително постоянен брой и независими една от друга. В противен случай, могат постоянно да се генерират фантомни партии, които да отнасят протестния вот и да го връщат към партията, срещу която се протестира.
Твърдение. Двуполюсен модел винаги се постига, независимо от броя на партиите.
Доказателство. Когато партиите са повече от две, те все пак са разделени на два лагера – слугуващи и опозиция.
Заб. Опозиция, са тези, които не подкрепят по подразбиране законите и актовете на слугуващите
Заключение:
В следващ материал ще публикуваме известни и предпочитани митове и легенди за демокрацията и политиката по принцип, както и техните опровержения  - следствия от базовите определения и твърдения в този материал.

След Симеончо вторият ми любим политик е Бойко Борисов. Още повече, че той също върви по стъпките на любимеца ми, и има всички шансове да го изпревари.

Любимец на бабите и дядовците заради смелостта да каже истината (дали е нужна такава смелост и каква истина казва е отделен въпрос), както и на жените между 15 и 55 години заради тихата сила, излъчвана от него. Човекът има силна гражданска позиция по всеки въпрос, т.е. малко са темите, по които е пропунал да се изкаже. По куче камък да хвърлиш, ще удариш Б.Б. Явно е усвоил най-важният принцип на известността -- да бъдеш пред хората. Важното е да те запомнят. Отдавна е практика щом дойдат избори да гласуваме за най-известния, а не за най-можещия.

Не знам за вас, но на мен ми се струва, че има невероятна прилика между Бойко и Болен... пардон, Волен Сидеров. Докато Вторият обвинява за всичко турците, Бойко обвинява за всичко премиера. Както Волен, така и Бойко не предлагат решения, просто са опозиция. Трябва да има и такива хора, все пак. Замислете се обаче кога Борисов е предложил някакво реално решение на проблем. Всичките му решения са полу-шеги, полу-заплахи. Например, да стовари боклука пред Министерския съвет.

Тук е моментът да отбележим, че с боклука наистина се ос... изцапа. Откъде накъде това ще е проблем на правителството? Нали се борим за по-голяма автономия на общините. Щом искаш автономия -- опрвяй се. Иначе нека върнем централизираното управление, та правителството да ни бере грижата. Изявлението му, че щял да си сложи една бала в двора в Банкя напомня на желанието на конструктора на Боинг 747. Понеже двигателите му създавали проблеми, той поискал от Ролс-Ройс да му дадат един, та да си го сложи на верандата и да го млати с каквото му попадне като го насвие.

Работата е, че явно народът ни е склонен да подкрепя такива хора. Щом някой заеме позицията "не знам как е, ама и така не е", веднага се окъпва в народната любов. След това бива избиран на следващите избори, за да докаже, че наистина си няма никаква представа как трябва да бъде.

Явно наша национална черта е да бъдем много силни в опозиция, и пълни дупки като управляващи. Помислете само за факта, че не сме загубили битка, а сме се издънвали на масата за преговори. Това на каква мисъл ви навежда? Щом опре до това да разкатаем нечия майка сме номер едно, дойде ли обаче до създаване -- нищо. Просто всеки път щом някой предложи нещо да бъде създадено, опозоционното се надига в душите на останалите и те се събират да му разкатаят майката.

Това ще е основният ни проблем и занапред. Винаги симпатизираме на такива като Б.Б. и Волен, а не на хора, които са доказали способностите си. Симпатизираме на опозицията, просто защото ни казва това, което искаме да чуем. Проблемът е, че когато един човек или партия са с опозиционна нагласа те не могат да управляват.