Изкуството вероятно е възникнало от вътрешната потребност на индивида да изрази себе си, да се легитимира и реализира като личност и творчески субект, да направи своите идеи, представи и светоусещане достояние на другите и да демонстрира способностите си пред тях. Със специфичните си средства и възможности то е дало възможност на хората да оставят за следващите поколения натрупаните опит, знания и умения и да ги запазят за бъдещето. Постепенно изкуството се е утвърдило като част от културата и се е превърнало в обществено съзнание и необходимост, в съвест на човешкия колектив. В частност то е изява на личността, но като цяло се явява еманация на културното развитие на обществото. Тоест, изкуството е отражение на духовното равнище на дадения социум.
Предполага се, че в първобитните общества изкуството се е зародило като способ за решаване на практически задачи. Една от целите му много вероятно е била да привлича вниманието на околните – мъжките или женските индивиди – към субекта, притежаващ някакъв необичайно изглеждащ за тогавашното ежедневие предмет. Такава вещ може да примамва и съблазнява останалите с необикновени цветове, линии и форми – нещо, което, между другото, не е чуждо и на днешните хора. Умеещият да създава такива неща (като огърлиците от раковини , намерени в Южна Африка и датирани около 75 хил. години преди новата ера) сигурно е бил уважаван, тъй като предметите на неговата дейност са били търсени и харесвани, а и в онези времена такива способности са били приписвани на мистични сили.
Утилитарният генезис на изкуството се открива и в изображенията на ловни сцени, хора в животински маски, пронизани от стрели животни, които са свързани с ритуални обряди, предназначени да осигурят успех в лова, който е бил основно средство за препитание на древните хора. Възможно е някои от тези пиктограми да са свързани с култа към тотема – звяра, покровител на племето, на който са принасяни жертви.
Татуировките и обичаят да се носят разни украшения също са продиктувани от необходимости – да предизвикват страх у врага, да служат като свещени символи и амулети, предпазващи от болести, зли духове, смърт, да свидетелстват за подвизите на ловеца или вòйна т. н. Рисунките на древните австралийски аборигени, откривани по скали и стени на пещери, които днес продължават да се практикуват от техните наследници, използващи същите материали и техника, всъщност представляват картинни разкази. Но сами по себе си те нямат особен смисъл – трябва да съпроводени със строго определени танцови движения, звуци от музикални инструменти и напеви. Това визуално и звуково представление съдържа конкретно послание и се изпълнява в точен момент от годината. Неговата цел не е да осигури наслада на присъстващите, а да им внуши идеи и знания, с чиято помощ ще бъде гарантирано оцеляването на общността.
Виждаме, че в първоначалната си форма изкуството е имало чисто практическа функция. Но този утилитарно-познавателен подход на древните хора все още не представлява истинско изкуство – онова, което изразява и предизвиква чисто естетически усещания. Но то е основата, върху която са изградени следващите нива; то е фундамента, върху който лежат всички дейности и форми на художественото творчество до наши дни.
Несъмнено древните ни предци са притежавали умствения капацитет на съвременните хора. Но за разлика от нас техните познания за заобикалящата ги действителност са били много по-бедни и наивни. Неможейки да си обяснят природата на явленията и процесите в околния им свят, те си създавали представи, съответстващи на малкия обем знания и опит, с който разполагат. Нашите прадеди са смятали, че освен видимия физически свят, съществува и друг – духовен, мистичен и невидим такъв. Като причинители на събитията в природата са припознавали тайни и незрими сили, криещи се в скали, живи твари, реки, дървета. Неспособни да им противодействуват физически, те са се опитвали да ги омилостивят по своеобразен начин. Затова и голяма част от произведенията на първобитните творци са били създадени да служат за магически ритуали. Чрез рисунки и скулптури и съпътстващите ги церемонии е трябвало да бъде обезпечена сполука за ловуващите, благоразположението на духовете, здраве и плодовитост, закрила от стихиите и дивите зверове, спасение от враговете и др. под. Така от хаоса на обърканите и примитивни представи на предисторическия човек е възникнала първобитната магия, станала родоначалник на религията. Тя е била призвана да помага за осъществяване на най-важните и опасни начинания, поради което е имала и първенстваща роля в тогавашните общества. Оттогава религията и изкуството са интимни спътници в многовековния път на човечеството.
Любопитно е, че най-ранните следи от творческа дейност на древните хора представляват предимно изображения на животни под формата на скални и пещерни рисунки, статуетки от глина или камък, изрязани от кост и рогове фигурки или издълбани с остър предмет върху тези материали животински образи. Както днес, така и тогава човекът е изобразявал този обект, който е приковавал основно вниманието му. За индивида от палеолита това е бил елена, бизона, коня и други животни, които са били най-важният източник на хранителни вещества. Прави впечатление, че кръгът на представяните животни е ограничен преимуществено до тези видове, които са представлявали непосредствен интерес като основен източник за съществувание. От успеха на улова им е зависило оцеляването на цялата група – както на самите ловци, така и на жените, децата и по-възрасните индивиди. Ловът е бил основният фактор и около него се е въртяла цялата дейност на общността. Но тъй като той често е бил несполучлив поради използваните примитивни пособия и техники, гладът, болестите и смъртта са били неизменна част от живота на хората от каменната ера. Ето защо е било изключително важно да се осигури късмет на ловците. Понеже не притежавали някакъв друг способ да повлияят на природните сили, предците ни са се опитвали да ги омилостивят, принасяйки им жертви и изпълнявайки ритуали. Тези магически обреди се състояли от танцови движения и стъпки, съпроводени от звуците на груби инструменти, а участниците са изрисували телата и лицата си с бои, а някои са носели и маски. По този начин жизнените потребности на членовете на древните общества са изисквали от тях да проявяват творческа активност, която в своя първичен вид е била с изцяло лукративен характер, но всъщност представлява зародишът на изкуството, каквото го познаваме днес.
Понеже животът на нашите древни прадеди е бил неразривно свързан със суровата и враждебна към тях природа, чиито закони по никакъв начин не са могли да си обяснят с оскъдните си познания, те са прибягвали до магията в опит да повлияят позитивно на събитията. Чародейството се е превърнало в неразривна част от тяхното всекидневие, към което са се обръщали в най-сюблимните моменти от жизнения си път.
С разрастването на човешките популации, а с това и с усложняването на обществените взаимоотношения, настъпва развитие и на първобитната магия. Оттърсвайки се постепенно от първоначалната си примитивност, тя се разгръща в по-комплицирана система от митологически представи и култове, които предполагат наличието на втори свят, тайнствен и неприличащ на реалния. Във връзка с усложняването на култовете се появява и група от жреци и магове, за които тази дейност се превръща в средство за препитание, в основно занятие и „професия”. Използвайки специфични прийоми, те допълнително внасят мъглявост и неяснота в представите на съплеменниците си, които и без това са твърде елементарни и наивни. За да затвърди позиците си, от които извлича определени облаги, тази прослойка прибягва до помощта на изкуството, с което и никога не се е разделяла. Със средствата, които владее, то трябва да придаде по-голяма тежест и внушителност на тяхната по същество несъстоятелна и неособено полезна за колектива дейност. Изкуството трябва да създаде впечатление у членовете на общността, че кастата на жреците е жизнено необходима за неговото оцеляване. Именно поради тази причина се налага то да сътворява все по впечатляващи и грандиозни произведения, чиято цел е да внушава страхопочитание и боязън, смирение и покорство.
Неслучайно след трансформирането на примитивната магия в сложна система от култове се случва метаморфоза и в областта на изкуството. В най-ранния вариант е било необходимо възможно най-реалистично изобразяване на звяра с надеждата, че това ще улесни неговото убиване. Тази натуралистичност се открива в най-раннитеизображения, открити на различни места, и е характерна за този период. Тоест, изкуството тук е имало чисто прагматичен характер и е служило на практическите цели и необходимости на целия колектив. На следващия етап обаче, в периода на възникване на култовете, изображението става идол, фетиш, въплъщение на загадъчни тъмни сили. Идеите, представите и понятийния апарат за тях са инициирани от зараждащото се шаманско съсловие, чиито интереси то обслужва. За тези цели изкуството вече не трябва да е носител на реализъм и затова то постепенно се преобразява в далечно фантастично подобие на действителността. Откритията показват, че култовите изображения на всички тогавашни народи са силно деформирани и се отдалечават от реалностите на живота.
В представите на древните хора светът е бил изпълнен с фантастични, свръхестествени измислени образи. Това е следствие от неразбирането на природните закономерности, нуждата от обяснение на които принуждава въображението им да ражда несъществуващи персонажи и сюжети. Наивността и невежеството им биват умело използвани от религиозните дейци, които успяват да заменят реалния свят с илюзорен, призрачен такъв, представяйки своите изкуствени и въображаеми фантоми за „висша реалност”. За целите на тази кауза религията се е нуждаела от услугите на изкуството, което има силата да въздейства мощно върху масовото съзнание. От своя страна религията е можела да предложи на твореца, възлагайки му някакъв ангажимент, препитание, възможност за изява и протежиране. Така тя, разполагайки с мотива и с материалните средства, се превръща в основен потребител на продуктите на изкуството. Между двете възниква здрава симбиотична връзка, родила едни от най-великите произведения на човешката цивилизация.
Тайната на успеха на религията се крие в това, че тя дава на прасторическия човек онова, от което се нуждае – обяснение на явленията, чийто характер му е неизвестен. Практически тя му предлага цялостна концепция за всичко, което го вълнува – за целия познат и непознат свят. Въпреки наивността на нейната обосновка, тя бива възприемана лесно от хората поради слабата им информираност и повърхностната им представа за заобикалящата ги среда. Човекът от тази далечна епоха е като дете, което, по причина на своята неопитност, вярва във фантастичните приказки, с помощта на които задоволяват любопитството му. Но целта на тези утопични внушения не е просто да заситят неговия интерес, а да го вкарат в определени рамки, да го подчинят на определени правила. След „опитомяването” му той вече лесно може да бъде впряган в ралото на религията.
Следващите епохи в развитието на човешката цивилизация – античността и средновековието – също показват тясното сътрудничество между религиозните институции и художественото творчество. През феодализма основни консуматори на изкуство са били родовата и поземлена аристокрация (чиято позиция е подържана от идеята, че властта ѝ е дадена от Бог) и църковните деятели, които единствено са разполагали с финансовите средства за това. Но освен парични ресурси, те са притежавали и необходимия критериен инструментариум, с който да оценяват произведенията на изкуството. Този елит от най-ранна възраст е бил възпитаван и образован в основните науки и изкуства, и на практика е бил единствената част (извънредно малък процент) от населението, способна да разбере и оцени една художествена творба. Средновековните творци са работили почти без изключение за тази взискателна и естетически грамотна прослойка. Не е било възможно на поръчителя да бъде предложено произведение, което не отговаря на естетическите критерии на времето, които са се определяли именно от вкусовете на аристокрацията. Претенциозността на работодателите е принуждавала творците непрекъснато да повишават своята квалификация и да търсят нови похвати, с които да отговарят на все по-високите изисквания.
Освен това, религиозният плам на епохата е определял и тематичната насоченост на произведенията. Вярата в единния Бог е била водещият мотив във всички човешки дейности, в това число и в изкуството. Творците не са пресъздавали насила библейски персонажи и сцени – те са вярвали дълбоко в тяхното съществувание. И тъй като Бог е съвършенство, те са се стремели да го изобразят и постигнат в работите си. Този върховен идеал и стремлението към недостижимото са причина за търсенето на способи да се пресъздаде красотата в най-висшите и форми. В онези времена са открити едни от най-ценните инструменти за възпроизвеждане на реалистични образи, отговарящи на представата на медиевисткото общество за красиво – пропорциите и перспективата. Те и до днес остават едни от основните критерии за оценяване на произведенията на изобразителното изкуство.
Конкуренцията тогава е била особено силна и е карала творците да се съревновават за благоразположението на малкото потребители на техни произведения. А конкурентната среда винаги действа благотворно върху качеството на крайния продукт. Именно тази благодатна атмосфера – амалгама от висши идеали, особено взискателни и естетически чувствителни клиенти и остра конкурентна борба – е основният фактор, довел до създаването на едни от най-изумителните художествени творби в човешката история. Произведенията на тогавашните художествени деятели – художници, поети, композитори – остават ненадминати и до днес, заради искрената им амбиция да търсят красотата, хармонията, симетрията като въплъщение на Божието съвършенство, и да ги претворят в своите творби.
Но тази тенденция по-късно постепенно затихва и почти напълно изчезва в днешно време, превръщайки съвременното изкуство в жалка гротеска, в изродена форма на истинското изкуство – класическото. Това, разбира се, има своите причини и те трябва да се търсят в появата на нови икономически и политически взаимоотношения и порядки в късното средновековие, които довеждат и до размествания в културния дискурс. Зараждането на капитализма създава и изтиква на преден план една нова прослойка, която оттук нататък ще играе основна роля в определянето на обществените вкусове и интереси. Буржоазията е цяла нова класа, търсеща всячески място сред елита, който дотогава се е състоял изцяло от аристократи и висши свещенослужители. Опитвайки се да им подражават, буржоата копират дословно техните навици, маниери, облекло, начин на изразяване и т. н. С това посъбралият богатство, но не притежаващ все още признание и политическа власт, капиталист се стреми да се впише във висшата класа. Но въпреки имотността си, той не разполага с някои основни белези на аристокрацията – образование, възпитание, културни традиции, естетически вкус и взискателност. Това го прави само имитатор на външните черти на елита, без да носи в себе си и без да е способен да разбере неговите изконни вътрешни характеристики. В притежанието на предмети на изкуството снобът вижда възможност да се припознае като аристократ и да компенсира неблагородния си произход. Но бедните му духовни познания и интереси го правят лесна плячка за самозвани творци, които успяват да му пробутат евтините си фабрикати. И тъй като буржоазната класа постоянно се разраства, пропорционално с нея нараства и армията на мнимите труженици на изкуството, които се прехранват от нейното невежество. Започват да се появяват и нови спекуланти, които бързат да приберат част от плячката в ролята на посредници. Така се създават и художествените галерии и музеи, които са предназначени за публично излагане и продажба на произведения на изкуството. Тъй като в епохата на феодалния строй аристократите сами са били притежатели на такива произведения, тези културни институти не са били необходими. А и останалото население, състоящо се предимно от неграмотни селяни, не е имало средствата и духовната необходимост да посещава такива места, дори и да съществуваха.
Упадъкът на изкуството започва от момента, в който то престава да се ръководи от дълго изгражданите и шлифовани вкусове на аристократичния елит, и започва да се подчинява на грубия вкус на масовия потребител. А отношението на буржоата към изкуството в никакъв случай не е породено от вътрешна необходимост, а представлява само поза, с която те се опитват да подражават на превъзхождащата я в културно отношение аристокрация. Допирът на буржазията с изкуството е само външен, повърхностен и параден, проява на снобизъм от страна на хора, които от скоро се подвизават по високите етажи от йерархията на европейското общество, без да разполагат все още с културната основа и критерийният инструментариум да оценяват изкуството.
Ето че от естетическата ограниченост и духовна нищета на перманентно появяващите се богаташи започва да се прехранва цяла каста от фалшиви художници и алчни гешефтари. Формира се нова индустрия за производство и пласмент на фиктивни художествени произведения, едно от най-силните оръжия на която е тоталната реклама. Постепенно от продукт, предназначен за потребители с изискан вкус, изкуството се превръща в масова стока, която трябва да задоволи желанията и комплексите на съвсем прясно изпечените сноби с твърде ограничени културни разбирания и интереси. Резултатът е това, което наблюдаваме днес – драстичен качествен спад в почти всички сфери на изкуството.
Ниският критериен праг на новите консуматори на изкуство – финансовият елит – позволява в тази сфера да се промъкнат всякакви авантюристи без понятие и талант за такова. Продавачите на тази стока пък имат изгода от този наплив на бездарието, защото това дава взможност да се увеличи предлагането, което повишава продажбите, а от там се покачват и печалбите. Така се оформя „златният триъгълник”, отговорен за декадентството в изкуството – некадърен творец, алчен търгаш и некомпетентен купувач, всеки от които има интерес от това статукво на регреса. Тази деградация се отразява в изявите на съвременните творци, които са осакатени откъм красота, изящество и естетизъм в полза на наивността и примитивността.
Днешният глобализиран свят, в който печалбата на всяка цена е основен мотив, а парите са единствена ценност, създава условия за бързо забогатяване на много хора, голяма част от които са културно неграмотни. Това ги прави потенциални жертви на ловки спекуланти, възползващи се от тяхната естетическа индиферентност и неутолимо желание да демонстрират принадлежност към елита. Баснословните цени на придобиваните от тях продукти привличат върху техните особи фокуса на медиите и обществеността – нещо, за което всяко парвеню бленува. Така започва една надпревара за покоряване на поредния ценови връх, което осигурява привличането на всеобщото внимание. А от това извличат финансова изгода лукавите търгаши, които изкуствено раздухват тази меркантилна истерия. По неестествен начин и напълно незаслужено се лансират имената на определни актьори от този комедиен фарс, повишавайки до изумителни висоти финансовата стойност на техните фалшификати. Рекламата превръща имената им в икони, в новите богове на съвременния консуматор. И както в миналото всеобщата пропаганда на църквата е създавала светци, така днес тоталната реклама ражда идолите на новото поколение, заради които някои съвременни пилигрими посещават новите свещени места за поклонение – художествените галерии за модерно изкуство. А това пълни джобовете на търговци и бездарни фигуранти.
Но докато има изгода в този бизнес, докато има лековерни и неуки в естетическо отношение потребители и поклонници, тази откровена измама и подмяна на ценности, понятия и критерии ще продължава. Единствено от нас зависи самозванците и шарлатаните да бъдат изобличени, а талантливите творци и обичащите искрено изкуството и разбиращи неговата същност хора да отхвърлят тиранията на това чудовище.
... имам едни приятели дето поназнайват от тия нещица и какво ми обясниха те:
Comments