Човешката грамотност се изразява в способността ни да четем и пишем. В модерното време обаче към този термин е прибавена и способността на човек да работи с компютър. От тук идва и понятието за медийна грамотност. Мултимедията, която в последните години е навлязла във всички модерни държави, е неизменна част от всекидневния бит на хората и работната им дейност. Медийно грамотен е, който умее да кодира и разчита информация от компютър.  В ерата на масовата комуникация медийната грамотност се е  превърнала в неизменна част от уменията на всеки човек. В забързаното си ежедневие ползваме компютрите,за да осъществяваме бързо и лесно връзка с други хора, да черпи информация от огромната налична база данни,достояние на всеки от Интернет и за улеснение на професионалната ни дейност.

     Информационните технологии все повече навлизат в дейността на различните сфери на управление (било то в държавни структури, в болници,в бизнес фирми и т.н.).  Компютрите заменят тежката за поддържане и съхраняване администрация, водена на хартия. До скоро в България този тип администрация все още се поддържаше в повечето сфери на управление. В последните години все повече навлиза структурираната обща база данни в компютърен вид, която е достояние на всички сектори на учрежденията. Този тип администрация премахва два основни проблема. Единият е, че при старата система е необходимо голямо пространство за  съхранението на книжата, съдържащи информация. Другият е, че при нужда да бъде извлечена  информация се губи много време за откриването й,а понякога дори на бива намерена. Също  при старатa система използването на некачествени материали или неправилното им съхранение могат да доведат до грешки в по-нататъшното разчитане на информацията или неспособността да бъде извършено такова.

    Медийната грамотност се развива до различна степен и по различно време в отделните държави. В една от страните с най-висока степен на медийна грамотност в света – Австралия, се създават през 80-те и 90-те години учебници с тази проблематика, а в момента от основното до висшето образование се провеждат специални курсове по МГ.

    В Европа, от друга страна, медийното образование се въвежда по-рано – през 1977 година във Финландия, а малко по-късно и в Дания и Швеция. Докато в Дания акцентът на обучението пада върху информационните технологии, то във Франция МГ се изразява в създаването на масови продукции.

    В днешно време да бъдеш медийно грамотен не е привилегия, а необходимост. Даваме ли си реална сметка колко средства и време ни спестява Интернет например? Защо трябва да изпращаме писма по пощата като вече съществуват e-mail-ите. Можем да изпратим съобщение от единия до другия край на планетата само за няколко минути. Работата с компютър все повече и повече навлиза в нашия живот и ни дава възможност значително да улесним ежедневието си. Чрез създаването на електронните дневници например родителите могат да проверяват оценките на децата си само за няколко секунди и по този начин спестяват време, а и са сигурни в истинността на въведените данни. И това далеч не е всичко. Много хора предпочитат пазаруването по Интернет като това им осигурява повече свободно време и спестява чакането по опашките. Нещо повече – много от професиите изискват работа с компютър. Едва ли един архитект би бил конкурентно способен спрямо друг, който използва модерни линейни програми и такива за чертаене. Това важи в същата сила и а адвокатите, които не биха могли да практикуват активно професията си ако не използват програмата Апис. Списъкът с професиите, за практикуването на които са създадени множество програми,които да улесняват работещите, е дълъг. Но за да бъдат ефективно използвани, обществото се нуждае от медийна грамотност. Затова в много страни се  набляга именно на медийното образование още в основното училище, то е главен фактор за конкурентноспособността на бъдещите поколения. Защото е неписано правило, че човек, който няма необходимите знания да борави с компютър не би могъл да получи одобрение от даден работодател, за да придобие доходна професия.

    През 21-ви век, когато технологиите ни завладяват и стават незименна част от нашето ежедневие, ние сме принудени да се приспособим към бързо развиващия се свят, за да можем да оцелеем. Нуждата от медийна грамотност става все по-голяма. Именно поради това знанията в тази област трябва да започнат да се придобиват още в ранна възраст – когато  децата отиват на училище. В България този проблем е налице – в малко учебни заведения се набляга на медиийната грамотност и това трябва незабавно да се промени с оглед на постоянно нарастващата нужда от такава.

    Истина е,че въпреки многобройните положителни страни, съществуват и негативни. Една част от потребителите, използвайки виртуалното пространство, нарушават авторските права на други потребители, предоставят секретна информация на показ, нарушават определени закони за правата на човека. Това е причината, поради която младите хора трябва да бъдат по-осведомени, да бъдат наясно с рисковете, които се крият в използването на Интернет, както и да бъдат запознати с правата и задълженията си.

    Нуждата от медийна грамотност не може да бъде пренебрегната. Тя нараства с всеки изминал ден. Тя е нашият трамплин към бъдещето. Колкото по-ограмотени бъдем, толкова по-лесно ще се приспособим в непрестанно развиващия се свят.

         Изяснявянето на това, какво точно представлява медийната грамотност предизвиква множество интерпретации. За да се получи най-пълна представа,  добре е  да започнем от малко по-далеч, с разбирането преди всичко друго на грамотността. Не всички хора са се замисляли върху факта, че именно тя векове наред е била признак за интелигентност, социално положение, власт и сила. Една от основните й характеристики е нейната относителност, която е следствие от съществуването на различни степени на грамотност. В днешно време обаче, за да е грамотен човек не е достатъчно да може да пише и чете. С навлизането на все по-нови и нови технологии и усложняването на медийната среда, появата на такъв тип грамотност става неизбежна. Тя разширява основното понятие да се разбира и произвежда писмен текст, до всички форми на комуникация. Включва в себе си умението да се осъзнава и интерпретира влиянието на визуални образи, способността да се разбира как масмедии като телевизията, киното, печатните издания работят, представят различни значения и са организирани и използвани разумно.

         Значението на латинската дума mediaе носител. Медиите са “пътят”, по който минава информацията, за да стигне до масовия потребител.В този ред на мисли, медийно грамотен е този, който дейно “участва” в обмена на информация- следи, разбира и избирателно възприема това, което медиите му предлагат. Медийната грамотност е обвързана, преди всичко, със способността за работа с компютър и интернет. Това е така, защото по- старите средства за масова комуникация (преса, радио, телевизия) ти представят в достъпен вариант своята истина, която ти възприемаш без много мислене и усилия.

След появата обаче на най- масовата медия в момента- интернет, медийната грамотност става задължително понятие. Сам трябва да си доставиш нужната информация, за което са необходими известни познания и опит.

         Медийната грамотност е почти неразривно свързана с образованието, но това далеч не означава, че тя трябва да обхваща само учениците. Чрез нея деца, възрастни, пенсионери, хора с увреждания и всякакви малцинствени групи получават своята възможност за свобода на идеите. По този начин всички хора ще имат равни права на развитие. Нуждата от по- добро разбиране и работа с медиите се отразява в училищата и университетите и вече в повечето има   обучение по медийна грамотност. То се съчетава с медийното обучение, което е улеснение и за преподавателите, и за учиниците, и по този начин от висшите учебни заведения излизат медийно грамотни хора. Но според мен основното, което движи този тип ограмотяване е интереса, будния ум и желанието да бъдеш “в крак” с най- новото, с модерните технологии, а точно това води човечеството към просперитет. За тези неща няма възрастови ограничения.

Едно е сигурно- медийната грамотност е личен избор, който е продиктуван от желанието за развитие.

         На 01.01.2007г. на България се дава шанс за политически, икономически  и културен прогрес с влизането ни в Европейската общност. Малко хора са се замисляли за връзката, която съществува между Европейския съюз и медиите.

Истината е, че и двете до голяма степен диктуват правилата в света. Европейският съюз е изключително мащабна организация. Състои се от много отделни държави, които са населени с различни в езиково и расово отношение народи. За да е изпълнен смисълът на думата съюз, те трябва да се координират и да осъществяват връзка помежду си. Това е задача, която в по- голямата си част се изпълнява от медиите. Затова и ЕС практикува политика, поощряваща медийното ограмотяване- за да може посланията му да достигнат до всеки “клон от развиващото се родословно дърво на голямото семейство”. Медиите, както и ЕС, ни дават неограничени възможности. Трябва само да се научим да ги използваме.

          Във връзка с разнообразието на страните в Европейския съюз и нуждата те да общуват помежду си, възниква и въпроса за чуждите езици. Те са от изключително значение не само заради нуждата да разбираш другите националности, но за доставяне на по- пълна представа за медиите. Те съществуват по цялото земно кълбо, така че ще бъде доста едностранчиво ако ги разглеждаме само в българския им вариант. Има места, където средствата за масова информация са на истински високо равнище и именно това са развитите държави. Следователно изучаването на чужди езици също има своя принос в медийната грамотност.

         Днес медиите са под закрилата на закона и в повечето страни има свобода на словото и печата, което означава, че всеки може да говори и пише каквото си поиска без това да е истина. Частните медии се борят за вниманието на потребителите, правейки  предоставената информация колкото се може по- интересна. И точно тук се откроява медийно грамотният човек. Всеки може да изгледа едно предаване по телевизията, да си купи един вестник и да го прочете, но какво от това. Чрез интернет ние имаме достъп до такова количество информация, че дори не можем да си представим. Същността на нещата обаче е в това да “изцедиш” стойностното и полезното от “вкиснатата чорба” на различни човешки мниния и нагласи. Медийно грамотният човек знае каква информация му е необходима, знае къде да я намери и как да я използва.

В противен случай се превръща в нещо, което психологията нарича Das Mann- човекът в среден род, който няма свое мнение и взима това на другите, защото да следваш стадото е много по- лесно.

         Медиите са нещо наистина всемогъщо. Те притежават магичната сила да маниполират общественото мнение както си пожелаят. И въпреки това те са нещо положително, нещо без което животът на хората няма да бъде същия. Медиите представляват основния източник на знания и култура за модерните нации, което моментално ги превръща и в нещо задължително за нуждите на обществото.

         Доста трудно е човек да остане извън сферата на медиите при условие, че те са основният източник за разбиране на света около нас и за информиране по абсолютно всички въпроси. Според писателя Алвин Тофлър ние сме поколението на прехода към една нова цивилизация- информационната. Според нейния основен принцип да съществуваш, означава да се развиваш. В противен случай тя те изпраща на дъното. В този смисъл да бъдеш медийно грамотен означава да живееш тук и сега в XXI век.