Докато четох за филмите – тези за нормалните, се замислих. В последно време не мисля много. Е, от време на време ми се случва да се появи някоя мисъл, но вихъра на събитията толкова бързо я издухва, че тя остава да се рее някъде в пространството като празна найлонова торбичка над София. Та мисълта ми беше за нормалността на хората – качество твърде разтегливо и много персонално. Аз напоследък рядко срещам нормални хора да не кажа, че никак не ги срещам – даже в огледалото докато се бръсна ме гледа някакъв с налудничав поглед. Може би бебето..., но и то горкото си има своите моментни лудости, например когато иска да яде или да му се обърне внимание или нещо друго...

Лудите са много. Когато се прибирах с едно такси от Пирогов, споделих тази си мисъл с таксиметровия шофьор и той разбира се имаше обяснение – таксиметровите шофьори имат обяснение и могат да отговорят на всеки ваш въпрос, така че питайте ги някой път какво е имало преди Големия взрив, аз все забравям. На въпроса защо има толкова луди наоколо, той ми разкри, че всичко се крие в затварянето на лудниците. Значи, затварят тези прекрасни заведения – истински оазиси на абсолютната свобода и демокрация и хоп – лудите си отиват у дома.

И понеже лудите са си у дома, т.е. те са някъде тук – сред нас, както биха казали в “Досиетата – Х“, ние така сме се размесили, че вече не се знае кой е луд и кой не е.

Зарадван, че ми отвориха очите по този начин аз се прибрах у нас. После се сепнах и си казах, но ако има толкова много хора – пациенти, значи всяка втора къща е била лудница... Мистика.

Затова ми хрумна, че народа е бил по – нормален и след това в периода на т. нар. „Преход“ е изперкал. Тотално.

Злобен, беден и много луд – българин. Тъмен, откачил балкански субект.

Тя лудостта си има и своите хубави моменти – може да се превърне в творчество и тогава според Умберто Еко – това си е един вид форма на гениалност. Явно се случва по – рядко иначе щяхме да сме гениална нация. Сега определено тя е в друга насока. Среща се на пътя – когато седнем зад волана и се опитваме да стигнем на време за работа, среща се в парламента при поредното гласуване на „бюджета“, среща се в магазина, в градския транспорт и къде ли още не.

Например в медиите. Напоследък чета или гледам или слушам се по – откачени новини. Било криминални, било политически – от регионално и от световно ниво. Кризата, корупцията, мафията. Мадона се развежда – отново криза, насилие в Холивуд – ужас, и пак – насилие у нас. КАТ спира да брои труповете по улиците – нямало вече пътен полицай, който да може да брои с такива големи числа. Даже подполковник Костов и той се обърква. И пак насилие. И после братя Галеви и риалити шоу – учение на спец - полицаите в Дупница. Страшния съд, новина, но този път не е свързана с ДПС и етническото напрежение у нас, а с ТВ – лудостта наречена „Биг Брадър 4.0“... Танци. Футбол и БГ - „Сървайвар“. Възход и падение. Божи служител нарича премиера на България, в официално обръщение – ПИЧ.

Невероятно. Или пък е. Спомнете си всичкото, което се случва с българската църква в последно време. Побой, стрелба, палежи, марихуана, свещи, имоти... истински сапунен сериал с крими елементи се случва на българската църква. Църковния живот все пак е част от всичко останало, няма как да бъде изолиран от всеобщата мизерия, която ни се случва.

Лудост и тотално изпростяване. Опитват се да ни забаламосат с голямото четене. Е как, като мнозинството от нас отдавна не четат книги. Някой са спрели веднага след като завършили училище, други никога не са почвали. А някои от българите въобще и не могат да четат. И сега моля ви се – искат да се чете. Да проявиш сили и желание да си купиш книга! И не само да си я купиш ама и да я прочетеш – невероятно! Факт – повечето жители на съвременна България не искат и не обичат да четат. Някои смятат, че било загуба на ценно време. Все пак статистиката говори, че българина обича да прекарва своето време – своя живот, битието си, пред телевизора или в кръчмата, или в някое друго заведение за обществено хранене. Дебел, тъп, луд – българин.

Когато не гледа с повишено внимание рекламата на водка, мастика или бира, нашенеца ги гледа на живо. 13 годишно дете в токсикологията след препиване по повод Димитров ден. Не е много нормално, нали?

Пиянството на един народ. Изтрещелия българин и духа от бутилката. Готино е да си пиян. Пиян и луд. Пиян и агресивен. Пиян и комплексиран. Пиян и зад волана. Лицето на кампанията „Не карай пил“ - уби човек, след катастрофа – карал пил... Пиян и на училище.

Пиян от 7 сутринта. Пиян от 7 вечерта. В блока където живея буквално не се спира. Съседа ми например. Нощния пазач. Той не изтрезнява никога. Дава всичките си пари, за да се натряска. За него живота е нормален само когато го гледа през дъното на шише ракия. Но той е нощен пазач – тази категория хора са си такива. Отломки от някога по – добър живот – днес никой не ги забелязва – те са пияни, мръсни, мизерни. Вонят на пот, цигари и скапан алкохол. Те са луди, но прозрачни.

А другите? Тези, от които очакваме да направят нещо по – нормално с живота си – българските ученици? Училище в София – в 10 часа сутринта половината клас е вече пиян. Децата вместо закуска си купуват шише вино... Ама нали на непълнолетни не се продава алкохол? Да бе да. Данчо и мастика – разбира се. Може. Те много неща не трябва да се правят, но се правят.

Пълна лудница.

Лудост.

Гледам се в огледалото и се плаша от налудничавия си вид – кажете нормално ли е да седна в 5 сутринта и да напиша – това? Определено не съм нормален.

Иван Ангелчев, (2008)