На тези, които са изпуснали първата част давам този линк да "свържат сюжета". http://www.bglog.net/Obrazovanie/22646 Но речено накратко след поредица от перипетии, предимно комични, бях "удостоен" с честта да преподавам в частно училище.

Зад помпозната фасада на частните школа, надута с реклами и помпана с парите на наивници, се крие истинска и неподправено същност, която видях и преживях. Ние - българите сме царе, ако не на друго, на овапцването на добрите идеи.

Но нека се придържаме към фактите. Децата действително са разделени не на класове, а на групи по 12-15 ученика. Като резултат и дисциплината е сносна. Пък ако не можеш да укротиш 15 деца 7-ми клас, какъв учител си! За разлика от държавните училища учениците са и малко по-мотивирани. Вероятно от родителите, които снасят сериозни суми и очакват възвръщаемост. В училището като част от Правилника за вътрешния ред са регламентирани и дори прилагани глоби, дисциплинарни наказания, публични порицания, немислими за държавните нормативи.

"Дотук добре!" - казал оня дето падал от десетия етаж като стигнал втория. Ама оттук-нататък "Започва трагедията!" (Гео Милев). Първото "нововъведение" на ръководството бяха удължените часове наречени "блокове". Тоест учехме с часове по 90 минути и междучасия по 30 минути. Понякога "блоковете" са необходими при класни и контролни, но всеки ден? Децата трудно задържаха концентрация през целия блок, пък и ние - учителите се чудехме как да ги ангажираме пълноценно. Или казано накратко - лудвахме тихичко, но постепенно и сигурно.

А методите за обучение? Несравними! Само че... за училищата отпреди половин век. Основният метод бе четенето и зазубрянето. Собствениците бяха решили, че са синтезирали всичко най-ценно в едно "патентовано" училищно помагало. И задачата на учителя (учителите) бе в час да се чете на глас, подчертава и преписва въпросното помагало. Методът на папагала бе наложен като норма във великото частно школо. Даже задачите за домашна работа са предварително зададени и унифицирани. Волности от рода да анализираш произведението извън написаното, да добавиш нещо, да направиш анализа по-ясен, вълнуващ, разбираем за учениците бяха отчитани като "ненужни" и дори бях посъветван "да не си хабя гласа".

Като капак въпросното помагало-шедьовър беше истинска помия! Спомняте ли си вече отречения и преодолян претенциозен (аз му викам по подобие на Молиер "прециозен") стил отпреди десетина години, пълен с надута терминология и нищо човешко? Защото в литературата под фасадата на неразбираема терминология и сложни думи се крие интелектуална празнота и титанично усилие да усложниш гениалното. С омерзение прочетох например, че майката на лирическия герой в "На прощаване" била..."медиаторка" на неговите идеи. Ей богу, не се предадох лесно! Писахме допълнителни изречения в полетата на помагалото. Правих отделни планове, схеми за по-ясно разбиране на творбата. Но можеш да излекуваш болния, а не да съживиш мъртвеца. Децата така и не разбираха повечето "подтези" (защо не просто проблеми?!), а пък колегите им внушаваха простата истина: "Не е нужно да разбираш! Зубри и ще влезеш!" Литература, която не вълнува, Литература, която не разбираш, нещо по-гадно и безмислено да сте чували? Но какво знача аз - възпитаника на мизерното СУ и съавтор на още по-мизерни 12 помагала по литература, пред корифеите на засуканото слово?

За колегите и колежките ще напиша в следващия постинг, но не мога да пропусна тук поредната "новаторска" идея на собствениците - ротацията на учители! Да, явно методите един учител да влиза в определени групи са остатък от миналото. Бе ни обяснено, че трябва да работим "в екип". Което означава, че отиваш на училище и там ти обясняват в кой клас и коя група да влезеш. При децата всеки ден влиза различен учител, а ние сме всекидневно с различни групи. Опитаха се да ми внушат, че това било западен образец. Но имам сума бивши състуденти, сега преподаватели в колежите по Европа и такова нещо не съм чул. На моите протести, че трябва да свикнеш с децата, да "налучкаш" нивото на групата, да работиш индивидуално, да се подготвиш за съответния материал ми бе отговорено: "Какви нива, каква подготовка - влизаш и четеш от помагалото!". Споделих с една колежка, че ме е срам да съм механичен предавател на чужди мисли, но тя ме успокои: "И мене ме е срам, ма плащат добре! Трай си, чети и си взимай парите!".

Не след дълго от първоночалния ми ентусиазъм не остана и следа. Чувствах се не преподавател по литература, не учител, а евтина псевдоинтелектуална проститутка, погнусена, заменима и употребявана за скромна сума финикийски знаци. Само дето проститутката все пак дава нещо на някого. А аз на децата нищо, освен купчина ненужни мисловни отпадъци.

Накрая ме "довърши" интелектуалното ниво на учителския колектив. Но затова във финалния постинг.......