BgLOG.net
By Pavlina , 27 November 2008
Преди време публикувах едни интересни случки с моята дъщеря. Сега продължавам поредицата.

 

Въпрос на гледна точка

Вече си е време за ботуши. Божена желае да й купим нови, дори има ясна представа как трябва да изглеждат: да са момичешки, високи и когато не ги е обула, да не стоят прави (т.е. да са от мека кожа). Аз я увещавам: “Хайде първо да премерим ботушите от миналата година. Може още да ти стават”. Изваждаме ботушите, Божена си пъха крачето, обаче то влиза трудно.

– Имам лошото усещане, че са ти малки – казвам аз.
– И аз имам същото усещане, но е хубаво – намига ми хитрушата.

 

Обект на любов

Разни думи не са съвсем ясни и трябва да бъдат обяснявани – съвсем естествено за детската възраст, когато речникът активно се попълва. Последната дума, която обяснявах снощи, беше обект:

– Тази дума може да се употребява за много неща, най-общо означава някакво място. Често се използва за строителен обект например.
– А защо в магазините пише “Съхранявайте касовата бележка до напускане на обекта”?
– Защото магазинът също може да бъде обект. Но също така мога да кажа: “Ти си обектът на моята любов”.

Божена ме поглежда с усмивка и заявява:
– Аз няма да напускам този обект.

Диалози (1)

Диалози (3)

Legacy hit count
1776
Legacy blog alias
24182
Legacy friendly alias
Диалози--2-
Ежедневие
Забавление
Нещата от живота
Семейство
Смях до дупка! :)

Comments4

Eowyn
Eowyn преди 17 години и 5 месеца

Хехе :) Умница.

На колко години е вече?

Pavlina
Pavlina преди 17 години и 5 месеца
В началото на следващата година ще навърши седем. Наесен – първокласничка, живот и здраве :).
momo
momo преди 17 години и 4 месеца
Жива и здрава да е и да ви радва все толкова, че и повече! Много са забавни описаните случки. :)
Pavlina
Pavlina преди 16 години и 11 месеца
Поредицата продължава тук.
By Pavlina , 27 November 2008
Преди време публикувах в общност “Бебе” интересни случки с моята дъщеря. Сега продължавам поредицата.

 

Въпрос на гледна точка

Вече си е време за ботуши. Божена желае да й купим нови, дори има ясна представа как трябва да изглеждат: да са момичешки, високи и когато не ги е обула, да не стоят прави (т.е. да са от мека кожа). Аз я увещавам: “Хайде първо да премерим ботушите от миналата година. Може още да ти стават”. Изваждаме ботушите, Божена си пъха крачето, обаче то влиза трудно.

– Имам лошото усещане, че са ти малки – казвам аз.

– И аз имам същото усещане, но е хубаво – намига ми хитрушата.

 

Обект на любов

Разни думи не са съвсем ясни и трябва да бъдат обяснявани – съвсем естествено за детската възраст, когато речникът активно се попълва. Последната дума, която обяснявах снощи, беше обект:

– Тази дума може да се употребява за много неща, най-общо означава някакво място. Често се използва за строителен обект например.

– А защо в магазините пише “Пазете касовата бележка до напускане на обекта”?

– Защото магазинът също може да бъде обект. Но също така мога да кажа: “Ти си обектът на моята любов”.

Божена ме поглежда с усмивка и заявява:

– Аз няма да напускам този обект.

Legacy hit count
764
Legacy blog alias
24183
Legacy friendly alias
Диалози--2-
Ежедневие
Забавление
Нещата от живота
Семейство
Смях до дупка! :)

Comments4

micromax
micromax преди 17 години и 5 месеца
:)

Малките са големи сладури :)

danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 5 месеца
Децата са едни малки философи.Ако човек има време да им записва "изказванията"сега и на момента,защото утре няма да е същото...интересно нещо би се получило.Когато имам време го правя...записвам.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 5 месеца
Хихи, страхотна е Божена! Хареса ми онова "спагетите са предястие" :).
Не знам как децата се научават толкова отрано да ни затапват с неща, на които ние нищо смислено не можем да отговорим :).
Pavlina
Pavlina преди 17 години и 5 месеца
Наистина са сладури и философи. Мисленето и езикът им не са се стандартизирали и вероятно това е една от причините казаното от тях да звучи различно и свежо.
Като стана въпрос за затапването, се сетих, че често познавам собствените си характерни изрази и конструкциите на съпруга си в това, което говори дъщеря ни. Веднъж, когато беше много малка, я попитах кой е нарисуван на нейната пластмасова чашка в банята (а там е изтипосано едно мече с четка за зъби в ръка). Тя още не правеше добре разлика между първо и второ лице и изнесе един монолог, в който чух себе си: “Там е Мечо. Мие си зъбите като тебе. И плюе. А ти не плюеш”.
Съпругът ми пък често сътворява обобщаваши изречения от типа “Всеки нормален човек (прави еди-какво си)”. Обажда се той вкъщи по телефона и Божена напира да говори с него. Давам й слушалката, а отсреща (както после разбирам) баща й пита: “Защо толкова искаш да ме чуеш?” Отговорът: “Всяко нормално дете иска да чуе баща си”.

By Pavlina , 19 July 2007
Разни весели случки с децата се забравят след време – затова е добре да се записват.

Предимството да можеш да четеш
Дъщеря ми вече чете доста добре и явно ù харесва, защото по този начин получава повече информация и не е зависима от възрастните. Ако в ресторант пропуснат да ù дадат меню, се чувства засегната и настоява да си получи. Ето какво става, когато детето се зачете в него:
– Какво си избра за ядене?
– Спагети карбонара.
– Добре, ще ти поръчаме.
Обаче това явно не е достатъчно:
– И пилешки шишчета.
– Ами спагетите? Няма ли да ти стане много?
– Те са предястие.

Метод за преодоляване на собствените страхове
От два-три месеца Божена има своя стая, но вечер се страхува да заспи самичка и постоянно повтаря: “Страх ме е, много ме е страх!” Опитваме се да ù обясним, че никой не може да влезе вкъщи (защото тя се страхува от крадци), че ние сме съвсем близо, дори сложихме аларма на вратата за нейно успокоение. Аз ù казах, че е нормално за всеки човек да се страхува от разни неща, но трябва да се бори с това чувство. Например тя може да си казва: “Не ме е страх, не ме е страх! Мама и тате са тук и нищо лошо не може да се случи”.

Моя милост пък напоследък започна да кара автомобил в София – една не съвсем приятна, но необходима дейност. Съпругът ми ме придружаваше и ми даваше ценни указания, обаче това не можеше да продължава вечно и настъпи моментът да седна съвсем сама в колата и да потегля. Една вечер, като си говорехме за шофирането, изхленчих: “Страх ме е да карам сама!” Божена, която слушаше нашия разговор, веднага се намеси със съвет: “Ами ще си повтаряш: “Не ме е страх, не ме е страх!”
Legacy hit count
2005
Legacy blog alias
13762
Legacy friendly alias
Диалози--1-
Ежедневие
Забавление
Нещата от живота
Семейство
Смях до дупка! :)
съвети

Comments2

Darla
Darla преди 18 години и 9 месеца
Много  свежарско!  Браво  на  Божена, че може вечеда чете  и  на теб, че  шофираш из  София - стрес,от който аз все още бягам. :-)
Ivanka_Stratieva
Ivanka_Stratieva преди 18 години и 9 месеца
Здравейте!И аз реших да се запиша в темата!Моят син е на 2г . и 2 месеца и вече е с голям стаж в бърборенето....И при нас се случват весели случки...Ето последната! 
  
           *    *    *
Изваждам от хладилника кутия със сладолед и го оставям на масата, за да се поотпусне, та да мога да дам на малкя.Тъй като той много обича сладолед, веднага се присламчи до мене и ми вика:
-- Мамо, дай, дай сладолед! 
-- Чакай!  - отвръщам на свой ред - Още е много студен!Не е станал на крем!
-- Станал е!
-- Да, да! Ти си станал....Я кажи ти на какво си станал?
-- На пасе! (т.е. прасе)