Преди два дни сънувах поредния си странен сън – много ясно, силно, цветно, визуално и вербално преживяване беше. И това ме подсеща да ви разкажа един от предишните, в който възникна казус...

Пътувам в трамвай номер 20 заедно със съпруга си. Стоим прави на пътеката между седалките, а аз подпирам някаква картина, която си е голямшка, в интерес на истината. Изведнъж се появява – кой мислите? Задължителният персонаж в такива случаи: контрольорът по редовността на пътниците. И се започва един диалог, понеже аз не съм перфорирала билет за картината. Жената (контрольор) настоява да платя глоба, понеже багажът ми (как само окачестви този предмет на изкуството, този шедьовър живописен!) е с размери, по-големи от тези, за които се допуска безплатен превоз (60 х 40 х 40 см). Аз обаче отстоявам тезата, че не е нужно да перфорирам допълнителен билет, защото третото измерение на моя багаж е по-малко от 40 см.

Трамваят спира, пътниците мълчаливо слушат нашия спор (нали ви казах, че сънищата ми са странни), съпругът ми не взема отношение, а контрольорката, която вече се вижда в чудо с мен, се обръща към Гошо и му задава един от най-абсурдните въпроси, които някога съм чувала – и наяве, и насън: “Вашата жена, като е толкова устата, поне деца родила ли ви е?” Това отпуши напрежението и всички в трамвая се разсмяха...

...В този момент и аз не издържах, събудих се и също се разсмях искрено – само че в леглото. Разказвайки съня на съпруга си, изведнъж се плеснах по челото: “Ама това си е казус! Ако се случи в действителност, трябва ли да си перфорирам билет?” Гошо: “Естествено. Щом единият от размерите превишава допустимите за безплатен превоз, трябва”. Аз: “Добре, значи по тази логика, ако си купя точилка от пазара и се кача в трамвая, е нужно да дупча билет, понеже е по-дълга от 60 см. А ти изобщо не ме защити! И си мълчеше през цялото време, докато спорех с контрольорката...” Гошо, в същия тон: “Явно съм искал да видя докъде можеш да стигнеш”.

Въпросът ми е следният: ако превозвам картина с размери 100 х 70 х 7 см например в трамвая/тролея/автобуса и желая да съм изряден пътник, трябва ли да перфорирам още един билет? Тук не бих искала да се отклоняваме в разисквания на тема “Състоянието на градския транспорт изрядно ли е, та и аз да съм изряден пътник” и други подобни.

Как по същество трябва да се тълкува следната част от Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община по отношение на размерите на багажа:

Чл. 9. (1) Пътник с редовен превозен документ има право да превозва безплатно ръчен багаж с размери в сантиметри до 60/40/40. Установяването се извършва сизмервателен уред. Багаж с по-големи размери от посочените се таксува за всеки отделен пакет с:

- билет за еднократно пътуване (предварително закупен, закупен от водача или от Билетен автомат в трамваите и тролейбусите);

- талон от Билет с талони за 5 или 10 пътувания, в случай, че пътникът пътува с талон от същия билет.

И една добавка накрая. Преди време Веско написа една публикация за уловителя на сънища и за онова, което беше сънувал, спейки под него. Моят сън се различава коренно от неговия и от усещанията му; общото е уловителят, който висеше на лампата в стаята, в която спях.

"Колà"

Хитро, нали?! Я си представи, че вземеш, че си забравиш колата, а? Приготвил си си всичко друго (кану, кутии с бира, бонбони, подпалки за барбекю), а пропуснеш колата. Хубаво си помисли закъде с тоя багаж, а без кола!

:)))))))))

Край!:))) Вече се хиля почти с глас, но продължавам да чета надолу, за да видя изброени “неща”, чието забравяне би било още по-съдбонсно за вашата ваканция.

Още съм си с онази хилежна усмивчица, когато забелязвам в списъка:

“Дете/деца”. Хмммм ... точно така пише, а малко след него идва ред на “добро настроение”, после на “дядо, баба” и леко по-долу - на “съпруг/съпруга”.

Това вече може да означава само едно. Започвам да се чувствам като пълна глупачка, задето така неистово се хилих преди малко. Те хората искали малко да се пошегуват а ла “Не забравяйте колата, децата, тъщата и доброто настроение!” Ама аз нали подхождам такова едно сериозно към списъка си с багаж за почивката и ето ти на – вързах се!

Кой стана за смях сега, а? Кой ами - многознаещата пишеща ... засрам ... :/

P.S. Написано в реално време, сиреч - така, както си четях в сайта, така го написах и онова горното.

Радвайте се на ваканцията си и го давайте по-несериозно! :))))

Ей ме на.
Куфарът - на земята. Изненадващо откритите 28 долара също са на земята. Най-вероятно, ако хептен я закъсам, ще ги обърна в евро. Не че 20 евро са нещо особено, ама колкото да не умрем от глад в Париж и да се повозим на корабче - стигат.
Багажът също е разхвърлян - по леглото. Още го мисля...Хладно било в Брест - 17 градуса. А аз се бях приготвила за 40 градусови жеги. Та за това, който бърза - разопакова.
Вълнувам се. Отдавна не съм пътувала зад граница. Последната разходка беше през септември 2006 до Букурещ, но само за два дни. А сега заминавам за цяла седмица - 6 дни в Брест и един ден в Париж. При това със самолет - полет на Ер Франс. Никога не съм пътувала със самолет и ми е много вълнуващо. Много обичам самолети. Почти израснах по разни авиошоута, но никога не съм се качвала в пътнически самолет.
Излитаме в 8.10, което значи, че 4.30 - 5 ще трябва да съм на крак. Трябваше вече да съм в леглото и да сънувам облаци и океани, обачееееее, не съм. Ами как да си оставя компютърчето, я. Поне него няма да помъкна, казаха, че ще имаме достъп до интернет от библиотеката, за да попълваме редовно блога на проекта.
Та, всъщност, заминавам по екологично-културен проект на програмата Младеж на ЕС. Ще бъдем по 6-7 човека от България, Франция, Полша и Малта. Надявам се да бъде забавно. Всяка сутрин ще имаме работа по еко частта - ще обикаляме разни местности, ще разучаваме флора и фауна. Следобед ще имаме "културна част" - театрални упражнения, а всяка вечер ще има вечер на държавата - ще се представя филм, кратко филмче за самата държава, кратка дискусийка, ядене на манджи от държавата и слушане на съответната музика. Ние смятаме да представим България с "Мила от Марс", баница и музика кой каквато занесе. Аз ще взема Балканджи. Добро съчетание са на фолклор и по-тежка музика. Мислех и за Исихия, но кой да се сети да си купи празни дискове, за да записва, а?! Ми не съм аз със сигурност.
Та това е засега.

Стискайте ми палци за полета:
- да няма терористи
-да не ни свърши горивото
-да не се отвори случайно прозорчето и да изхвърча навън
-да не падне самолетът в океана...всъщност ние няма да летим над океан...накратко  - да не пада въобще самолетът където и да е
- да раздават храна и пиене в самолета, че не ми останаха левчета да си купя закуска утре. Пък и надали някой ще отвори нещо си специално, за да ям аз в 6 часа на летището.
Ще гледам да пиша от там, но със сигурност ще си нося хартиен тефтер,за да записвам всичко интересно, когато нямам достъп до компютър.
Поздравиииииииииии!