Сигурно много съм изостанал от времето си, щом едва снощи седнах да гледам най-нашумелия български филм от последно време "Дзифт". Но какво да се прави - недоверието към родното кино някак си е заложено в мен. С филма на Явор Гърдев обаче нещата се оказаха по-различни. Знаех, че филмът е направил фурор на последния Московски филмов фестивал (а и не само там), затова се опитах да погледна на продукцията с очите на преживелия кошмарите на соца руснак. Но дори и така лайната, показани в кадър се оказаха твърде, твърде много. Което си беше радостна новина, защото филмът определено ми хареса. Здрав, български гранитогр..., пардон, "черен" филм. Е, на места попресолен заради идеята, но пък кой е казал, че и лайната не са солени? Хубаво е, че се случи този филм в края на прехода (дали, обаче, това е краят?). Щото много лайна се изядоха не само в очакване на светлото бъдеще. Те продължават и до ден днешен. И едва ли една скапана лайнарка може вече да побере всичката тая нечистотия, която ни е заляла до шия.

Най-хубавото във филма обаче бе прозрението, че и в лайната човек може да намери хумор. Всъщност червената нишка на тази оптимистистична нотка ми помогна по-добре да се вгледам в детайлите. И тъкмо там бе стаена и насладата. В суматохата от богомолски секс, насилие и впечатляващ наратив а ла Швейк успях да зърна няколко до болка познати неща в съвършено друг и нов ракурс. За моя изненада в една от сцените току от небитието се мярна и познатият образ на едно медийно явление от последните години - Явор Дачков. Амплоато му тук бе обаче нетипично (а може би не и за самия него). Така или иначе, предлагам на филмовата аудитория да даде отговор на моето запитване:

Какъв е във филма "Дзифт" Явор Дачков?

Възможни отговори:

- пияница

- затворник

- надзирател

- музикант

- бияч

- теляк в женската баня

Наред с вашите отговори ми се иска да чуя и някоя дума за филма.

 

 "Ада" - фантастична фантасмагорична техничарска програмистка кибернетична философска приключенска пародийна комична трагична любовна фантазия (роман),
(C) Тодор Арнаудов 2004.

"Дзифт" - черен роман, (C) Владислав Тодоров 2006?.

Филмът "Дзифт", (C) Miramar 2008 - http://www.ziftthemovie.com/


Сигурно сте чули за филма - и аз така, но само бегло бях погледнал трейлъра, отбелязах че името на главната героиня е като на моята, но не четох за филма. Сега някой ме подсети за това съвпадение, и след като се зачетох в критиките и сайта на филма,


...открих някои много интересни концептуални съвпадения с моя роман "Ада"...

Може би съвпаденията са заради сходна посока на мисълта...

В мрежата моята "Ада" първо се появи тук, февруари. 2004 г.:
Ада (първо издание) - http://eim.toshuniverse.com/4/28/ada.htm
Ада (първо издание) - http://geocities.com/eimworld/4/28/ada.htm

и в много електронни библиотеки, в някои от които май с малко по-късна редакция.

Второто издание с подобрен текст предстои да бъде публикувано:

Реклама на второто издание: "Ада" (2004) - второ издание на романа, реклама

Може би ще пусна по-скоро, отколкото смятах.


Някои съвпадения, които се набиват на очи, още преди да съм прочел целия роман:


1. Главната героиня се казва Ада като моята... :) Това съвсем не е обикновено име, знам че Бети Тол (Betty Toole) го е използвала в биографичен роман за Ада Лъвлейс. Не че съм литератор де, но за друго място не се сещам.

2. В "Ада" оригиналното име Ада е използвано и в символичен смисъл. Навярно (вероятно; със сигурност) е използвано така и в "Дзифт".

3. Авторът Владислав Тодоров на сайта си е цитирал Данте:

Но не знам от кога е сложен цитата.

"Ада" и трилогията Истината-Ада-Рая правят алюзия с "Божествена комедия". Истината в "Истината" е символ. В "Ада", Ада е едновременно истинско име и символ на много неща. За "Рая" се подсказва в "Ада", но още не съм го написал.


Отдясно на самотния черен плосък правоъгълник, който остро изпъкваше върху безкрайната гладка сива еднообразна стена, висеше надпис:


Надежда всяка мигом угасете!
Душата от сега си прежалете!
Във страшни мъки, живи,
всеки ден ще мрете!

Емил се усмихна на хитроумното стихче и след няколко секунди засмукване на подробности от провисналата дървена табела, направена от нещо странно, - като че ли от капак на ковчег за мъртъвци - вяло метна погледа си към далечината на десния край на безкрайно дългата, безкрайно висока преграда. Със зверска скорост от там се задаваше нещо, което за нула време се превърна в гол мъж на метла; кръстът на същия бе опасан от колан, на който бяха окачени още метли.

(...)

4. В критиките за филма говорят за "фатална жена"... Моята Ада е дори нещо повече.. Ада е "фатална богиня"... :)

5. "Ада" е трагедия, кошмар - "Дзифт" е трагедия.

6. Възхваляват "Дзифт" за това, че е смешен - "Ада" е и черна комедия и пародия на един куп неща. (Но не знам дали е "черен роман", главните ми герои не изпадат в низки страсти, макар че поддържащите отрицателни герои - да. Още не съм се запознал подробно с този жанр.).

(...)
- Най-хубавите метли, душа! Първо се опитват! - каза весело голият.
Младежът не изглеждаше впечатлен.
- Първо са опитва бе. Пробвай, душа!
Емил започна да се подхилква.
- Евтино ги давам... –опита отново голият. - Не останаха! Айде, че идва новата партида! Ще свършат!...
Емил пак не се впечатли, но вече с интерес изучаваше разликите между метлите, закачени на кръста на голия, и тази между краката му.
- Какво ме зяпаш бе, глупак! Да не си глух? – процеди през зъби продавачът.

- Моля? – най-накрая отговори Емил и вдигна полед.
- Ахааа, ясно... Педалче си... С педалите сме във война - конкуренция... Приятно прекарване! - неочаквано завърши необлеченият и се стрелна като фъртуна към другия край на безкрайната стена.

(...)

Тя направи още десетина крачки, за да дойде достатъчно близо до масата; приклекна, за да види дали отдолу няма нещо опасно, и пъргаво се изправи, като на лицето й се изписа плаха усмивка.

- Какво ще желаеш, маце!? - изяви висшестоянието си шкембелията и се захили.
- Тук ли е Емил Юнаков?
- Кой? - изкашля се пушещият.
Чернокосата впи погледа си в него, помълча за няколко секунди и попита.
- Имате ли списък на душите?
- Ха-ха, под масата него ли търсеше? - подметна продавачът на метли.
- Който го търси, си го намира! - изкикоти се грозно звярът и се облиза.
- Младеж. Ръст 1.73. Черна коса. Кафяви очи. - уточни чернокосата.
- Колко кафяви? Колкото кафето или колкото газираното? - изхърка пушещият.
- Имате ли списък с душите или не?!
- Маце, каквото си искаш искай - не се знае дали ще ти го дадем. Това и ти да искаш, и на нас да ни се иска обаче, не можем да ти го дадем... - отговори шкембелията, захили се гръмко и допълни. - Защото не ни стиска!
- А как се излиза от тук? Къде е изходът? - продължи чернокосата.
- Ха-ха-ха. Че ние още не сме влезли, че да излизаме?! - изцепи се пушещият и смукна от бездимната цигара.

(...)

7. На сайта на филма се подчертава, че се случва за една нощ - и моят роман се случва за една своеобразна нощ, макар че в ада в "Ада" ден и нощ не са като на тоя свят.

8. Ада в "Ада" е на възрастта на Емил, която е 19 години (моята възраст тогава) - "застаряващ юноша", тъкмо започвах Университета. В трейлъра на "Дзифт" се споменава, че главният герой се влюбва в Ада, когато е на 18 години, и предполагам че са завършващи ученици.

9. Романът "Ада" беше публикван през февруари 2004-та, макар и в неизвестното за широката публика електронно списание "Свещеният сметач". От време на време чувам, че за "просветената публика" не е било чак толкова подземно.

Ада (първо издание) - http://geocities.com/eimworld/4/28/28.htm
Ада (първо издание) - http://eim.hit.bg4/28/28.htm

Освен това своевременно отиде в sf.ludost.net и в наследниците му.

Романът "Дзифт" изглежда е публикуван през 2006-та?

10. В "Ада" се пародира със стилана текстове от табели, чудати ръководства, реклами. В "Дзифт" се пародира със соц-стила на табели, лозунги.

...

- Довери ми се, Емиле! Ада е ад за реклами, а не за такива като на...; като теб. - "На английски." – помогна отново шефът.
- "Ад" значи "реклама" на английски.
- А, д-а-а-а-а.... - въздъхна Емил.- Съкратено от "адвъртайзинг"? - попита той.
- Точно така. Сега нека побързаме, защото дръжката почти се е появила и трябва да я дръпнем, преди да е изчезнала отново.

(...)

11. И още няколко неща, които ще запазя за по-късно...

(Добавено 1/10/2008)

12. Сега прочетох в едно интервю на Владислав Тодоров:

Капитал, брой 39, 25 септември, 2008

Интервю на Янко Терзиев

http://www.capital.bg/show.php?storyid=555169


Как гледахте на сценария на "Дзифт" - като на екранизация на романа, или като на самостоятелен текст, писан по законите на едно друго, визуално изкуство?
Първоначалната идея беше да напиша сценарий, а не роман. Така беше замислен "Дзифт" като основа за филм. Започнах да пиша и в хода на работата реших първо да направя роман, за да не ми отиде трудът нахалост, защото се съмнявах, че проектът ще мине в НФЦ. Още в замисъла си това беше визуален проект. В този смисъл би било по-правилно да се говори за романизация на идея за филм.
.....


"Ада" също беше написана визуално, с много подробности за действията на героите, като сценарий (макар че има и много философия) . Редуват се сцени от различни сюжетни нишки, често преходите между главите са като преходи между сцени във филм, в които паралелно се случват неща на сходна вълна.

Например едните герои говорят за нещо, и когато действието се премести на другото място, другите герои също нищят същата тема.

...


Между другото, изглежда, че авторът разбира от трагедии, защото една от двете му докторантури е:

Може от там да са тръгнали приликите, защото и аз обичам да пиша трагедии, тогава се имах за млад "декдадент". Първата част на трилогията - "Истината" си беше "анти-повест", със странна символична история.

Може би общите наклонности към трагедиите, в съчетание с играта с българския език, с Дантевия Ад и пр. са довели до сходни концепции.

Но може би не е било само това!

(Редакция: Не -  навярно е само това. Забавно...:)   )

Трябва да се запозная с този човек и да разбера. :-) Виждам следните варианти:

1. Случайно съвпадение... Откъде накъде д-р по литература и пр. ще попадне на романчето на някакъв тийнейджър графоман? Просто и той се кефи на Данте, Ад, трагедии - цяла дисертация е писал човека, преди 20 години. А и ако някой плагиатства, дали би запазил точно име? Ще е прекалено очевидно. (Но аз точно от там започнах разследването си, от името Ада, и стигнах до другите открития).

Но идейните съвпадения са яки.
<>
2. Нарочно съвпадение - роман в Интернет от някакъв пикльо. Какъв е проблемът, ако си с много по-високо социално положение, да използваш идеи от него безплатно?    - едва ли.

"Дзифт" използва уникално име на моя героиня, подобен сюжет и още много подобни неща, както може да прочетете по-горе, което не ме кефи...
<>Освен това аз писах "Ада" също за да я снимам на филм някой ден, а сега ще трябва да обяснявам преди филма, че моята Ада и моята история между Емил и Ада в моята трилогия не е създадена по подобие на "Дзифт".


Трябва да го гледам филма и да видя за още съвпадения.

http://artificial-mind.blogspot.com/2008/10/2004-2006-ada-2004-and-zift-2006.html