При предпоследното ми прибиране в България се натъкнах на една много интересна книга в библиотеката на баба ми в Панагюрище. Авторът на книгата е Нешо Баиров, а на първата страница имаше надпис: „Сонети, Печатница на Г. А. Ножаровъ, София, 1900г.” Всичко тогава много ме озадачи поради две причини: Първо – братовчед ми се казва Нешо Баиров, а той е кръстен на дядо ми, който също е Нешо Баиров. Но когато пресметнах годините, стигнах до следния извод:

Дядо е роден през 1926 г., а книгата със сонети е издадена през 1900 година. Вследствие, прочитайки книгата, реших, че авторът Нешо Баиров трябва да е бил поне на 30 или 40 години, ако не и по-възрастен. Което ще рече, че ако книгата е издадена през 1900г., то тогава той би трябвало да е дядо на дядо ми. Друго, което потвърждава теорията ми е, че бащата на дядо Нешо се е казвал Стоян Баиров (от него също намерих книга със сонети), а също така обикновено имената се предават от дядо на внук. Така че реших, че това ще е мой пра-пра-дядо, или дядо на дядо ми, който е роден преди освобождението ни от турско робство и който е писал сонети може би в годините след освобождението.

Когато разпитах майка ми и баба ми, следите на родата ни явно се губят и те не са абсолютно сигурни дали дядото на дядо ми Нешо е бил Нешо Баиров. Но на мен ми изглежда много вероятно да е така. Как да е.., мистерията не е все още напълно разгадана, но сега, когато се прибрах в България в края на август, помолих баба да ми даде книгата и тя ми я подари.

В промеждутъците, който имам, пътувайки за работа, много обичам да чета и имах възможността за няколко дни да прочета книгата със сонети. Стори ми се много интересна и имаше някои сонети в нея, които още повече възбудиха любопитството ми за този мой пра-пра дядо. А книгата има един особен аромат на книга, издадена преди повече от век.

Днес си поиграх да сканирам сонетите и да ги обработя, така че да могат да се четат, макар че можеше и по-добре да се получи.

Ето и някои от тях:

 И тъй като не мога да публикувам всичко тук по този начин, ето линк към мястото, където съм качил всички сканирани страници от книгата.www.veselini.wordpress.com