dobik, здравей и добре дошла! Не се притеснявай, всеки "червен" е бил някога "зелен" !, така че - пиши смело. Питаш за откритите моменти. Директно ти отговарям - аз съм против открития момент във формата му от тоталитарно време- тоест: не би ми харесало, ако директорът ме задължи да направя открит момент пред колеги, експерти, родители и т.н.; както не би ми харесало и МОН да ми сложи камера в занималнята. Но, харесва ми да споделям своя опит с колегите си. При нас това се случва по покана на учителя, когато е преценил, че колегите му могат да видят нещо интересно. Колкото до директора, той влиза поне веднъж на ден по различно време и има поглед върху режимния моент, който тече, често се случва да остане, ако нещото го заинтригува. При нас влизат и родители в различни моменти, обикновено в следобедния режим, в нерегламентирани ситуации; случва се и да каним определен родител целенасочено, като учстник в регламентирана педагогическа ситуация, като за това се прави съответната предварителна подготовка. Така че, ако има какво да покажеш или търсиш отговор на някакъв въпрос - покани колегите си при теб или поне тези, от които очакваш добронамерен и компетентен съвет. Ако ти е за първи път, важно е да съобразиш дали децата в групата ти имат опит с прсъствието на външни хора. Ако досега само екипът е бил ежедневно след тях, може да очакваш завишена възбудимост и това да провали нещото, което искаш да покажеш. Искам да кажа, ако нямаш опит в "откритите моменти" и искаш да го направиш, кани за по малко родител, колега, без особена подготовка, просто като гост, за да свикнат децата и тогава предприемай открита практика. Е, това е. Успех!
Аз съм против откритите моменти, които дори и в най-малка степен нарушават спокойствието на обстановката за децата, т.е. - против тях съм. В такива моменти нищо не е толкова естествено и истинско, както в ежедневието, а има доста пудра, слой грим и високо кръвно :)
На такива моменти децата, които са по-артистични натури искат да покажат възможностите си, без оглед на верността на самите отговори. Което понякога има обратен ефект. А децата, които са по-плахи, съвсем се затварят от страх да не се изложат пред мама и татко или пред другите гости. Знам, че ще бъде определена ролята на учителката като водеща и в този случай, но лично аз смятам, че тази роля е по-добре да бъде оставена да е водеща в останалите моменти, а не в показните открити уроци.
Подкрепям концертите и тържествата, които извикват на преден план други умения на децата и носят многообразие от емоции. Това е нещо, което винаги ще бъде успешно и необходимо, за да се чувстват всички истински и обичани.
shelli благодаря за сърдечното посрещане сред вас.
Съгласна съм относно ежедневните посещения на директора,но когато в годишният план е предвидено на посещения да бъдат колежки от други градини,по 10-15 наведнъж ситуацията се променя коренно.Децата са толкова превъзбудени,че дори на елементарни въпроси не могат да отговорят.А има колежки ,който са дошли да търсят пропуски ,а не положителен опит.Аз мисля ,че от другата част от колежки има какво да се научи.
Също съм против откритите ситуации ,особенно в малките групи, но щом вътрешно-открита практика е приета на педагогически съвет ,не може да се избегне.Децата се притесняват и отреагират трудно ,защото са налице превъзбудни емоционални дразнители.Подкрепям празниците и тържествата / особено разчупенете ,с участие наблизки/, те носят много положителен заряд.
Как да гласувам с + за поставената тема и с -, против откритите практики? Няма такава система.
Детската градина не е панаир, а детско заведение със своите функции, задачи и т.н. Питам се в момента, ако е панаир на суетата, кой е мениджърът на този панаир? Ако идеята идва от колеги - добре. На гости неканен не се ходи. Кой кани в случая? Ако колега ме покани, ще отида, ако го поканя - да заповяда и без официози ,вписани в плана на детската градина. Идеята идва обаче от директора /за случаи с които съм запозната/. Защо? За отчитане на дейност, или...Отново се питам: Защо се натягат и пред кого, и за какво? По-добрият вариант е да се щадят и колеги, и деца.
Един път открита практика пред колеги, втори път - пред родители открити уж моменти, но по-скоро се използва израза "открити уроци". Да не пропусна празниците на групата и общите в градината. А останалата работа, която в никакъв случай не трябва да е "между другото"?
Случва се откритите моменти да се проточат във времето, да покажем и докажем колко много е работено и знаят децата и стане час, дори час и нещо. Има си колко време да продължи една ситуация. Да ама родителите се били разкарвали...Те не ни карат да удължаваме открития момент, ние си го правим. Сещам се,на един такъв момент пред родители. Ситуацията ми продължи точно 30 минути, математика, подготвителна група. Имаше време за всичко. Беше стегнато, нямаше разводняване, само каквото беше необходимо за съответната тема. И игри имаше, и дидактичен, оперативен материал...А това, че се провеждат следобеда е от неестествено по-неестествено.
Необходима е подготовка - психологическа и всякаква друга. Първо на децата. Те трябва да свикнат да има "странични наблюдатели". Това е една ама много неестествена ситуация за тях. Във всекидневието в групата е едната учителка и помощник възпитателката /работата ни е на смени, не работим двете учителки заедно/ .Ако нещо ще се представя, необходима е естествена всекидневна среда. Наблюдавала съм открити моменти в които участват и двете учителки едновременно. Дори да са много добър тандем, във всекидневието не сме едновременно на работа.
И преди съм го "казвала": Кой виси над главата на лекаря, зъболекаря и ..?
След като имаш диплома с правоспособност да си учител1 по презумпция се приема, че се справяш с работата до доказване на противното, а за това си има проверки от работодателя.
Брей да му се невидяло! Няма спокойствие в тази държава, а така ми се иска да бъдем оставени наистина на спокойствие да си вършим работата, ама нейсе!
Празниците!?!? Те са друго нещо. За мен те са като волната програма във фигурното пързаляне. Но не по готов сценарии, а специално изготвен за съответната група. Ако разглеждаме една група като едно цяло, то тя си има и свое лице, и свой характер, и свой темперамент. И най-добрият готов сценарии не може да бъде приложен, ако не бъде усетен от групата. Но това е една друга тема.
Категорично ПРОТИВ! Аргументи - вече изложени по-горе. Ще прибавя само и много завишения брой деца в група ( при мен са 34). Който смята, че при такива обстоятелства може да покаже добра практика - моля, да заповяда и да изнесе открит момент. Всичко ще му подготвя. Но пред деца и наблюдаващи да застане той.
ГЛАСУВАМ ТАКА: Голям плюс на dobik за поставения проблем, но минус за формата "открити моменти"!
В нашата дг миналата година се проведоха такива "открити моменти" . Както писах все още съм "зелена",затова ме интересува има ли ги като практика и в други дг?
Според мен празниците,тържествата,концертите са достатъчни като "открити моменти",защото чрез тях децата и ние-учителите
израстваме много повече и удовлетворението е пълно.
Чакайте сега да се уточним. Ако се има предвид мероприятието, което представлява влизане на колеги от друга градина, район, ескперти и т.н. на определен момент в градината, за да се покаже някакво ниво - и аз съм против. Но ако става въпрос за обмяна на опит и за доближаване на родителите до истинската същност на това, което става в групата - определено мисля, че има полза. Децата се стресират, когато са поставени изневиделица в положението на животинчета в открита клетка, които всички разглеждат и обсъждат, но да демонстрират на родител или позната учителка техните "достжения", при мен поне винаги са го приемали спокойно и даже с ентусиазъм. Празниците и развлеченията имат своето положително място, но съвсем друго е децата да общуват с външен човек в ежедневна обстановка. Разбира се този възрастен трябва да е подготвен за спецификата на детската среда. Тук не се гони показност, а сътрудничество и ако искате развиване у децата като група на умения за общуване с възрастни, преодоляване на стреса от "себепредставяне". Пак уточнявам, че това е вътрешногрупова практика, т.е. хората, които влизат под една или друга форма са познати за децата. И в никакъв случай не влизат, за да търсят с лупа недостатъците. Защото в една реална, ненаписана по учебник ситуация винаги има моменти на ръба, непредвидени обрати - това е живото общуване с децата. Това, което се търси е смисълът на нещото, което се прави и доколко то ангажира децата и им въздейства в очакваната посока.
При нас откритите моменти пред родителите отпаднаха от миналата учебна година, открити уроци проведоха само подготвителните групи. Причините за това решение се дискутираха на педагогически съвет. Предполагам, че тази практика ще продължи и ще останат само концертите и тържествата.
О, това, което е написала Шели е точно така, но колко са градините, в които това е изпробвана и утвърдена практика? Ако не ме лъже паметта в цялата страна са 49, а в София - само 5. При старта на Програмата дори имаше координатори за работа със семействата.
Да, там където децата са свикнали с присъствието на други възрастни и това присъствие ги мотивира да бъдат активни, проблем с открита практика пред когото и да било няма. Дори не е необходимо да се определя ден и час, удобен за родителите ( но неудобен за децата, защото обикновенно е следобед и то след 17 или 17.30ч.). Родителят или друг близък на детето може да е в групата и в 9, и в 10, стига да е уведомил предходния ден учителя и да е инструктиран от него в кой момент, какво, къде и с кои деца би могъл да работи.
Днес колко от директорите, неработили по тази Програма, са готови да позволят такова присъствие на родител в групата?! И защо ли?
Шели, мисля, че dobik не работи в една от 49-те градини. Аз също сега не работя и ми е трудно да свикна, че с родителите на децата от моята група мога да общувам само по "домофона". Затова и започнах един мой си проект, за който съм обещала да пиша. Това ще стане по-късно, защото все още е в началото. Обнадеждена съм, че ще се получи.
В различните градини е различно. В една градина: Празници пред родителите - за всички групи. Открити моменти в подготвителна група пред родителит - двете учителки по различно време канят родителите на децата от групата и предлагат на тяхното внимание работен момент. В края на учебната година-празник на групата, изпращане в училище.
В друга градина.
В първа група - празник пред родителите.
Втора група - празник и открит момент по математика пред родителите.
Трета група - празник и открит момент по социален свят пред родителите.
Подготвителна - за мен си е четвърта - празник за Коледа, празник на групата и открит момент по български пред родителите.
В съвсем друга градина.
В първа група - открит момент пред родителите, празник няма.
Втора - открит момент и празник.
Трета - открит момент и празник. Подготвителна - открит момент пред родителите, открита практика пред колегите и празник на групата....
От тази година в последната градина за която ви пиша:
Въвежда се открита практика не само в подготвителна, а и за всички останали групи. Едната учителка - пред колегите, другата пред родителите. Празниците остават за всяка група.
Дали ще е само пред колеги от градината или ще бъдат поканени колеги и от други градини? В този случай "домакин "е директора. Който ни покани, той и ще ни гледа.
Аз ще бъда за пред родителите, колежката - пред колегите. Отново ще подчертая - досега не го е имало в градината в която работя - откритата практика. На съвета беше прочетено от плана за работа, идеята е на директора, изпълнението от нас. Най-интересното в цялата тази работа е, че колегите не са съгласни, но на съвета беше мълчание.
Аз съм присъствала за няколко часа като наблюдател в групата на дъщеря ми преди две години. Знам, че е различно за учителя да бъде наблюдаван от колега, родител или проверяващ. В моя случай децата бързо забравиха за мен и работата в групата предполагам е протекла (почти) както обикновено. Естествено, аз се старах да бъда колкото може по-незабележима и да не разсейвам децата...
Не ми е ясно обаче как в групата могат да влязат 10-15 непознати възрастни наведнъж и да се очаква децата да се държат както обикновено? Това да не е зоопарк? Всеки ръководител, който разрешава подобни "открити моменти", трябва да е наясно, че от тях няма да има полза за никого.
Децата не могат да се държат както обикновено, защото са поставени в ситуация "да бъдат наблюдавани". Учителката не е свръхчовек, за да може да овладее повишеното ниво на възбуда на децата, да мисли върху това, което прави, и да се бори със собствените си емоции (особено ако е по-млада и неопитна).
Тези моменти и практики и както и да се наричат се правят за да се показва и доказва, че в детските градини се работи, и колко важна и отговорна е работата в тези заведения....Аз пък обичам да казвам: Гордей се с достойнство! Върши си работата на ниво, а който има очи, ще види, който има уши, ще чуе. В противен случай, каквото и да се направи ,ако не искаш, няма да чуеш и няма да видиш ценното в която и да е работа.
Добик, може, защо не - да споделиш нашите мнения в блога - стига да има кой да им обърне внимание. Понякога се получава - знаеш как трябва да е, но не можеш да го приложиш в практиката, ако нямаш съмишленици.
Здравейте!Аз съм Красимира - един много стар дирекор/23 год/ от Балчик.Та искам да Ви кажа нещо за откритите уроци.Преди години сме изнасяли уроци пред толкова колеги , че децата почти не се виждаха в занималнята!!Такива тренировки , такъв цирк до не май къде!/напр. детето казва : "Аз това вече го казах пред мама; тово го правих вкъщи и т. н./ Та мили мои , ако във Вашите детски градини има открити уроци или моменти това значи , че Вие сте ги поискали! Какво значи това"идея на директора" и "изпълнена от нас"?!Ами къде сте Вие? Защо позволявате на директора си да прокарва своите идеи,а къде остава Вашето мнение? По горе говорите за план , пед. съвет и мълчанието....Защо мълчите??
Сега ще Ви разкажа как става при нас: год. план на ДГ се сглобява от мен и комисията по вътрешна квалификация/3 колежки/ в края на лятото.Всички предложения, идеи,мероприятия в него са по предложение на екипа/ в ДГ имаме 9 групи/.Работният вариант на плана се обсъжда от колегите -има графа за забележки и актуализация. На първи пед. съвет м.септември се приема.Що се отнася до присъствието на родителите - мисля че всяка учителка познава най-добре децата и техните семейства и може адекватно да прецени кого и защо да ги кани в групата.Когато се правят общи тържества ,концерти,хепънинги и др. насърчавам колегигите си да канят гости , защото тези форми са много благоприятни да покажем кои сме , какво можем и на къде вървим! Желая Ви дръзновение!
Хайде да ми станете директор тогава!!!! Но Балчик ми е малко далече.Т ъкмо ще съчетаем полезното с приятното. Обичам морето, ще живея и работя в град на брега на морето.
Сега малко по-сериозно /не че горе написаното не е/. И аз съм работила в градина, в която е царял дух на уважение, на идеи, на щадене, на творчески дух. Градина в която цареше "аристократичен дух". На нас,детските учители също понякога, поради ред житейски причини ни се случва да сменим местожителство, месторабота.
Не се оплаквам, няма смисъл от хленчене, но в момента градината в която работя няма и година, единодушно ще работи по една програмна система, ще изнася открити педагогически практики, ще афишира пред широката общественост колко е значима...Директора е нов, до момента други правила са били, но и всеки нов идва с мисълта за промяна. Проблеми с директори не съм имала, т.к. отношенията ни са се базирали на коректност.
Дали ние си го правиме? Мисля, че да. След като не взимаме отношение по въпроси, които ни касаят. Онзи ден отново имахме събиране. Опитахме се някои колеги в дух на разбирателство и добронамерен тон да поставим болежки за обсъждане и...имаше париране, че не е невъзможно изпълнението на нещо си, голямата бройка на децата. Не е невъзможно. Може да е трудно, но за детския учител невъзможни неща няма. Това ме навежда на мисълта, че си падаме и малко мазохисти.
Празниците в групите. Имат си традиция - коя група с кой празник да се изяви. Да, ама след като моята група трябва за Коледа да е готова с такъв празник, следователно има вкарване в рамка, а това вече не е празник. Това, че моето виждане е, че празникът се прави в края на годината, след като цяла година нещо си правил, нещо си мисли,л не е от съществено значение. Тук традицията е такава. Иначе се натоварва работата на музикалната.
Имам си примерно идеите, как с времето да променя поне в групата в която работя нещо тук-там, но ще ми е необходимо време. Все пак съм новак в колектива.
И от разговори с колеги, които не работят в София - правят интересни неща, при нас нещо се закучиха нещата. Хорариумът - направен, празникът - определен, всичко е направено, само да работиш и пееш. Е, това, че с годините в понеделник имаме социален свят, който поставя рамката за седмицата - нищо, що да не е природен, а социалният следобед. В петъка да е сутринта.Физическо преди математиката...Що не - свикнал си да е обратното, нищо, сега ще е така.
Не зная правилно ли мисля, но мисълта ми върви в една такава посока: Стачката май отне и последния полет на мисълта. Вече и да лети някой, прави го сам.
Еми, да, правим си го, Дале. Гледай колко време няма ни звук, ни стон в Предучилищната. Ако не сме двама-трима да клюкарстваме, съвсем ще замре. Бе поне тук пари не искат за приказки и директор няма, ама ха де. Това е, спящи красавици.
Comments20
Аз съм против откритите моменти, които дори и в най-малка степен нарушават спокойствието на обстановката за децата, т.е. - против тях съм. В такива моменти нищо не е толкова естествено и истинско, както в ежедневието, а има доста пудра, слой грим и високо кръвно :)
На такива моменти децата, които са по-артистични натури искат да покажат възможностите си, без оглед на верността на самите отговори. Което понякога има обратен ефект. А децата, които са по-плахи, съвсем се затварят от страх да не се изложат пред мама и татко или пред другите гости. Знам, че ще бъде определена ролята на учителката като водеща и в този случай, но лично аз смятам, че тази роля е по-добре да бъде оставена да е водеща в останалите моменти, а не в показните открити уроци.
Подкрепям концертите и тържествата, които извикват на преден план други умения на децата и носят многообразие от емоции. Това е нещо, което винаги ще бъде успешно и необходимо, за да се чувстват всички истински и обичани.
Съгласна съм относно ежедневните посещения на директора,но когато в годишният план е предвидено на посещения да бъдат колежки от други градини,по 10-15 наведнъж ситуацията се променя коренно.Децата са толкова превъзбудени,че дори на елементарни въпроси не могат да отговорят.А има колежки ,който са дошли да търсят пропуски ,а не положителен опит.Аз мисля ,че от другата част от колежки има какво да се научи.
Детската градина не е панаир, а детско заведение със своите функции, задачи и т.н. Питам се в момента, ако е панаир на суетата, кой е мениджърът на този панаир? Ако идеята идва от колеги - добре. На гости неканен не се ходи. Кой кани в случая? Ако колега ме покани, ще отида, ако го поканя - да заповяда и без официози ,вписани в плана на детската градина. Идеята идва обаче от директора /за случаи с които съм запозната/. Защо? За отчитане на дейност, или...Отново се питам: Защо се натягат и пред кого, и за какво? По-добрият вариант е да се щадят и колеги, и деца.
Един път открита практика пред колеги, втори път - пред родители открити уж моменти, но по-скоро се използва израза "открити уроци". Да не пропусна празниците на групата и общите в градината. А останалата работа, която в никакъв случай не трябва да е "между другото"?
Случва се откритите моменти да се проточат във времето, да покажем и докажем колко много е работено и знаят децата и стане час, дори час и нещо. Има си колко време да продължи една ситуация. Да ама родителите се били разкарвали...Те не ни карат да удължаваме открития момент, ние си го правим. Сещам се,на един такъв момент пред родители. Ситуацията ми продължи точно 30 минути, математика, подготвителна група. Имаше време за всичко. Беше стегнато, нямаше разводняване, само каквото беше необходимо за съответната тема. И игри имаше, и дидактичен, оперативен материал...А това, че се провеждат следобеда е от неестествено по-неестествено.
Необходима е подготовка - психологическа и всякаква друга. Първо на децата. Те трябва да свикнат да има "странични наблюдатели". Това е една ама много неестествена ситуация за тях. Във всекидневието в групата е едната учителка и помощник възпитателката /работата ни е на смени, не работим двете учителки заедно/ .Ако нещо ще се представя, необходима е естествена всекидневна среда. Наблюдавала съм открити моменти в които участват и двете учителки едновременно. Дори да са много добър тандем, във всекидневието не сме едновременно на работа.
И преди съм го "казвала": Кой виси над главата на лекаря, зъболекаря и ..?
След като имаш диплома с правоспособност да си учител1 по презумпция се приема, че се справяш с работата до доказване на противното, а за това си има проверки от работодателя.
Брей да му се невидяло! Няма спокойствие в тази държава, а така ми се иска да бъдем оставени наистина на спокойствие да си вършим работата, ама нейсе!
Празниците!?!? Те са друго нещо. За мен те са като волната програма във фигурното пързаляне. Но не по готов сценарии, а специално изготвен за съответната група. Ако разглеждаме една група като едно цяло, то тя си има и свое лице, и свой характер, и свой темперамент. И най-добрият готов сценарии не може да бъде приложен, ако не бъде усетен от групата. Но това е една друга тема.
.
Категорично ПРОТИВ! Аргументи - вече изложени по-горе. Ще прибавя само и много завишения брой деца в група ( при мен са 34). Който смята, че при такива обстоятелства може да покаже добра практика - моля, да заповяда и да изнесе открит момент. Всичко ще му подготвя. Но пред деца и наблюдаващи да застане той.
ГЛАСУВАМ ТАКА: Голям плюс на dobik за поставения проблем, но минус за формата "открити моменти"!
Според мен празниците,тържествата,концертите са достатъчни като "открити моменти",защото чрез тях децата и ние-учителите
израстваме много повече и удовлетворението е пълно.
О, това, което е написала Шели е точно така, но колко са градините, в които това е изпробвана и утвърдена практика? Ако не ме лъже паметта в цялата страна са 49, а в София - само 5. При старта на Програмата дори имаше координатори за работа със семействата.
Да, там където децата са свикнали с присъствието на други възрастни и това присъствие ги мотивира да бъдат активни, проблем с открита практика пред когото и да било няма. Дори не е необходимо да се определя ден и час, удобен за родителите ( но неудобен за децата, защото обикновенно е следобед и то след 17 или 17.30ч.). Родителят или друг близък на детето може да е в групата и в 9, и в 10, стига да е уведомил предходния ден учителя и да е инструктиран от него в кой момент, какво, къде и с кои деца би могъл да работи.
Днес колко от директорите, неработили по тази Програма, са готови да позволят такова присъствие на родител в групата?! И защо ли?
Шели, мисля, че dobik не работи в една от 49-те градини. Аз също сега не работя и ми е трудно да свикна, че с родителите на децата от моята група мога да общувам само по "домофона". Затова и започнах един мой си проект, за който съм обещала да пиша. Това ще стане по-късно, защото все още е в началото. Обнадеждена съм, че ще се получи.
В детските градини има:
Открити моменти пред родителите.
Открита практика пред колеги.
Празник на групата.
В различните градини е различно. В една градина: Празници пред родителите - за всички групи. Открити моменти в подготвителна група пред родителит - двете учителки по различно време канят родителите на децата от групата и предлагат на тяхното внимание работен момент. В края на учебната година-празник на групата, изпращане в училище.
В друга градина.
В първа група - празник пред родителите.
Втора група - празник и открит момент по математика пред родителите.
Трета група - празник и открит момент по социален свят пред родителите.
Подготвителна - за мен си е четвърта - празник за Коледа, празник на групата и открит момент по български пред родителите.
В съвсем друга градина.
В първа група - открит момент пред родителите, празник няма.
Втора - открит момент и празник.
Трета - открит момент и празник. Подготвителна - открит момент пред родителите, открита практика пред колегите и празник на групата....
От тази година в последната градина за която ви пиша:
Въвежда се открита практика не само в подготвителна, а и за всички останали групи. Едната учителка - пред колегите, другата пред родителите. Празниците остават за всяка група.Дали ще е само пред колеги от градината или ще бъдат поканени колеги и от други градини? В този случай "домакин "е директора. Който ни покани, той и ще ни гледа.
Аз ще бъда за пред родителите, колежката - пред колегите. Отново ще подчертая - досега не го е имало в градината в която работя - откритата практика. На съвета беше прочетено от плана за работа, идеята е на директора, изпълнението от нас. Най-интересното в цялата тази работа е, че колегите не са съгласни, но на съвета беше мълчание.
Аз съм присъствала за няколко часа като наблюдател в групата на дъщеря ми преди две години. Знам, че е различно за учителя да бъде наблюдаван от колега, родител или проверяващ.
В моя случай децата бързо забравиха за мен и работата в групата предполагам е протекла (почти) както обикновено. Естествено, аз се старах да бъда колкото може по-незабележима и да не разсейвам децата...
Не ми е ясно обаче как в групата могат да влязат 10-15 непознати възрастни наведнъж и да се очаква децата да се държат както обикновено? Това да не е зоопарк? Всеки ръководител, който разрешава подобни "открити моменти", трябва да е наясно, че от тях няма да има полза за никого.
Децата не могат да се държат както обикновено, защото са поставени в ситуация "да бъдат наблюдавани". Учителката не е свръхчовек, за да може да овладее повишеното ниво на възбуда на децата, да мисли върху това, което прави, и да се бори със собствените си емоции (особено ако е по-млада и неопитна).
Добик, може, защо не - да споделиш нашите мнения в блога - стига да има кой да им обърне внимание. Понякога се получава - знаеш как трябва да е, но не можеш да го приложиш в практиката, ако нямаш съмишленици.
Здравейте!Аз съм Красимира - един много стар дирекор/23 год/ от Балчик.Та искам да Ви кажа нещо за откритите уроци.Преди години сме изнасяли уроци пред толкова колеги , че децата почти не се виждаха в занималнята!!Такива тренировки , такъв цирк до не май къде!/напр. детето казва : "Аз това вече го казах пред мама; тово го правих вкъщи и т. н./ Та мили мои , ако във Вашите детски градини има открити уроци или моменти това значи , че Вие сте ги поискали! Какво значи това"идея на директора" и "изпълнена от нас"?!Ами къде сте Вие? Защо позволявате на директора си да прокарва своите идеи,а къде остава Вашето мнение? По горе говорите за план , пед. съвет и мълчанието....Защо мълчите??
Сега ще Ви разкажа как става при нас: год. план на ДГ се сглобява от мен и комисията по вътрешна квалификация/3 колежки/ в края на лятото.Всички предложения, идеи,мероприятия в него са по предложение на екипа/ в ДГ имаме 9 групи/.Работният вариант на плана се обсъжда от колегите -има графа за забележки и актуализация. На първи пед. съвет м.септември се приема.Що се отнася до присъствието на родителите - мисля че всяка учителка познава най-добре децата и техните семейства и може адекватно да прецени кого и защо да ги кани в групата.Когато се правят общи тържества ,концерти,хепънинги и др. насърчавам колегигите си да канят гости , защото тези форми са много благоприятни да покажем кои сме , какво можем и на къде вървим! Желая Ви дръзновение!
Сега малко по-сериозно /не че горе написаното не е/. И аз съм работила в градина, в която е царял дух на уважение, на идеи, на щадене, на творчески дух. Градина в която цареше "аристократичен дух". На нас,детските учители също понякога, поради ред житейски причини ни се случва да сменим местожителство, месторабота.
Не се оплаквам, няма смисъл от хленчене, но в момента градината в която работя няма и година, единодушно ще работи по една програмна система, ще изнася открити педагогически практики, ще афишира пред широката общественост колко е значима...Директора е нов, до момента други правила са били, но и всеки нов идва с мисълта за промяна. Проблеми с директори не съм имала, т.к. отношенията ни са се базирали на коректност.
Дали ние си го правиме? Мисля, че да. След като не взимаме отношение по въпроси, които ни касаят. Онзи ден отново имахме събиране. Опитахме се някои колеги в дух на разбирателство и добронамерен тон да поставим болежки за обсъждане и...имаше париране, че не е невъзможно изпълнението на нещо си, голямата бройка на децата. Не е невъзможно. Може да е трудно, но за детския учител невъзможни неща няма. Това ме навежда на мисълта, че си падаме и малко мазохисти.
Празниците в групите. Имат си традиция - коя група с кой празник да се изяви. Да, ама след като моята група трябва за Коледа да е готова с такъв празник, следователно има вкарване в рамка, а това вече не е празник. Това, че моето виждане е, че празникът се прави в края на годината, след като цяла година нещо си правил, нещо си мисли,л не е от съществено значение. Тук традицията е такава. Иначе се натоварва работата на музикалната.
Имам си примерно идеите, как с времето да променя поне в групата в която работя нещо тук-там, но ще ми е необходимо време. Все пак съм новак в колектива.
И от разговори с колеги, които не работят в София - правят интересни неща, при нас нещо се закучиха нещата. Хорариумът - направен, празникът - определен, всичко е направено, само да работиш и пееш. Е, това, че с годините в понеделник имаме социален свят, който поставя рамката за седмицата - нищо, що да не е природен, а социалният следобед. В петъка да е сутринта.Физическо преди математиката...Що не - свикнал си да е обратното, нищо, сега ще е така.
Не зная правилно ли мисля, но мисълта ми върви в една такава посока: Стачката май отне и последния полет на мисълта. Вече и да лети някой, прави го сам.