BgLOG.net
By Pupito , 29 January 2019
Здравейте! Отново здравейте! Пораснахме ... дали помъдряхме не знам, но пораснахме. Все по-рядко откриваме онази романтика, която ни събра в началото на този проект. Всички бяхме наивни оптимисти, романтично глупави и търсещи нови вселени ... и след това се случи живота - онзи, истинския, който не дава пет пари за това как си си го представял, а ти поднася всичко в суров вид и ти казва, че трябва да пораснеш, за да се справиш. Не е задължително да губиш нещо по пътя - нито романтиката, нито оптимизма, нито откривателския дух, но остава предупреждението, че можеш да се умориш, да се разочароваш един, два ... хиляда пъти. Ние знаехме, че ще ни се случат милион неща и знаехме, че не всички ще са красиви и топли, но въпреки това не бяхме подготвени ... никой не е подготвен, затова го наричат житейски опит, защото се учиш докато живееш, а живота те опитва и тук, и там, и после от другата страна .... както и да го погледнеш, все е опит. 

Но има и нещо друго ... както много от нас са разбрали или не са - животът е обидно кратък, а ми се иска да беше достатъчен, но никога не е ... поне за мен. Не съм грандоман, не ми тряба много за да се чувствам добре, но винаги търся и искам да откривам още ... не искам да спирам. И знам, че той ще ме разлюлее отново; и ще ме удари; и ще ме помилва; и ще ме натисне надолу, както и че ще ме издигне нагоре ... нищо никога няма да е същото, защото постоянно се променя. Сега знам, че всички глупости, които съм сторил е трябвало да бъдат; всички изплакани сълзи е трябвало да потекат; всички припадъци е трябвало да се случат, както и всички полети .... Не, спокойно, не се друсам и не съм алкохолик ... все още не - не знам какво ме чака утре, и понякога в това е обаянието на неизвестността. Не съм и песимист, не бих казал ... но си задавам много въпроси, страшно много въпроси без отговор в търсене на смисъл там, където е най-важен и там, където реално не можеш да го откриеш, защото за всеки човек смисъла е различен - така, както са различни петте пръста на ръката ви. И не, това не е меланхолия, независимо колко празни могат да се струват на някой тези брътвежи. Времето е такова, че не можем да си позволим да сме твърде чувствителни и твърде разбиращи, или твърде добри, или твърде отворени към другите, затова и 95% (съжалявам за числата - искам да е ясно сравнението) от нас, от обществото, са избрали да бъдат груби, силни, устойчиви, успяващи и т.н. ... ясна ви е картинката. Исках да споделя, и благодаря на бглог, че го има ... въпреки, че интервалите на публикуване пораснаха от 2 месеца на 2 години. Благодаря!

На тези, за които това ще е само жужене, донесено от вятъра ще кажа - извинявайте, че мислите по друг начин; и на онези, които се чувстват като мен, ще кажа - не сте сами, има и други като вас, които си задават същите въпроси, имат същите или различни дилеми, но ги имат ... ние сме приятели по съдба, надявам се и по сърце! Нека не забравяме, че сме човеци!

Споделям с вас разказ на българската писателка Здравка Евтимова, която влезе в учебник по литература за 8-и клас в САЩ заедно с писатели като Рей Бредбъри, Айзък Азимов, Едгар Алън По и Хауърд Лъвкрафт. 

КРЪВ ОТ КЪРТИЦА

В моя магазин идват малко клиенти - оглеждат клетките на животните и обикновено нищо не купуват. Помещението е тясно, по-едър човек няма как да се завърти, срещу него се протягат жаби, гущери, червеи. Идват учители, които получават комплект опитни животни за часовете по биология, мяркат се и рибари, за да разровят кутиите със стръв. Ще затворя магазина, не мога да покривам загубите. Но така съм свикнала с тази глупава стаичка, с мрака и миризмата на формалин. Ще съжалявам най-много за гущерчетата, които имат очи колкото лещени зърна. Не зная какво правят с тези плашливи същества, надявам се, че не ги убиват след демонстрациите.

Един ден в магазина влезе жена. Беше малка, свита като купчинка сняг напролет. Тя се доближи до мене. В моята тъмница белите й ръце приличаха на умрели риби. Не ме погледна, нищо не каза, само подпря лакти на щанда. Сигурно не беше дошла да купи нещо, просто й бе прилошало на улицата. Заклати се леко, каквато беше слаба, щеше да падне, ако не бях хванала ръката й. Тя мълчеше. Въобще не приличаше на моите купувачи.

- Имате ли къртици? - изведнъж запита непознатата. Очите й проблясваха като стара, разкъсана паяжина с малко паяче в средата - зеницата.

- Къртици ли? - спрях. Трябваше да й кажа, че никога не съм продавала и никога не съм виждала къртици. Жената искаше друго да чуе - погледът й пареше, ръцете й се протегнаха към мене. Не можех да помогна, знаех.

- Нямам - казах. Тя въздъхна, после изведнъж се обърна настрана, без да пророни дума. Беше свита, отчаяно се стремеше да заглуши разочарованието в беззвучните си стъпки.

- Ей, стойте! - викнах. -Може да имам къртици. - Не зная защо го казах. Тя спря. Погледна ме.

- Кръвта на къртицата лекувала - прошепна жената. - Трябва да изпиеш три капки.

Хвана ме страх. Мъка дълбаеше очите й.

- Поне болката за малко спирала... - прошушна тя, после гласът й угасна съвсем.

- Вие ли сте болна? - попитах, без да мисля с колко допълнителна тежест я мъча.

- Синът ми.

Бръчиците около прозрачните й клепачи потрепериха. Ръцете й, изтънели като изсъхнали клони, се дръпнаха от щанда. Исках да я успокоя, да й дам нещо - поне чаша вода. Тя се взираше в пода, раменете й бяха тесни и още повече се свиваха в тъмносивото палто.

- Искате ли вода? - Нищо не каза. Когато взе чашата и отпи, мрежата бръчици около очите й затрепери по-силно. - Нищо, нищо - разбъбрих се аз. Не знаех как да продължа. Тя се обърна и прегърбена закрета към вратата.

- Ще ви дам кръв от къртица! - креснах.

Жената спря. Вдигна ръка към челото си и не я сне.

Избягах в задната стаичка. Не мислех какво правя, не ме интересуваше, че ще я излъжа. Вътре в мрака ме гледаха гущерите. Нямаше откъде да взема кръв. Нямах къртици. Жената чакаше отвън. Може би още не беше снела ръката от очите си. Блъснах вратата да не види. Порязах китката си с малкото ножче, което винаги държах в чекмеджето при моливите и хартията за писане на писма. От раничката полека започна да изтича кръв. Не болеше, ала се страхувах да гледам как се изцежда в шишето. Събра се малко - сякаш наблещукаха въглени. Излязох от малката задна стая, забързах към жената.

- Ето ви - казах. - От къртица е тая кръв!

Тя не проговори, взря се в ръката ми, по която все още се стичаха кървави капки. Спуснах лакътя зад гърба си. Жената ме гледаше, мълчеше. Въобще не посегна към шишенцето. Обърна се към вратата. Настигнах я, блъснах стъклото в ръцете й.

- От къртица е! От къртица е!

Взе полека шишето. Вътре като догарящ огън блещукаше кръвта. След малко извади пари от оръфаната си, отдавна загубила цвят чанта.

- Не. Не ща - казах аз.

Жената не ме погледна. Хвърли на масата банкнотите и тръгна към вратата. Исках да я изпратя, или поне пак да й дам вода, преди да си отиде. Усещах, че не й трябвам, никой не й беше необходим. Останах сама в магазинчето. От клетките към мене гледаха животните. Както винаги.

Есента продължаваше да засипва града с мъгливи дни, еднакви като близнаци с непотребните жълти листа на дърветата. Скоро трябваше да закрия магазина. Онази жена можеше да се върне. Знаех, че само ще мълчи. Едва ли синът й щеше да се спаси с кръв от къртица и все пак аз я излъгах. Беше мразовито навън. Хората бързаха покрай витрината на моето магазинче и само малчугани се спираха да погледат препарираните животни. Нямах купувачи в този студ.

Една сутрин вратата рязко се отвори. Оная, малката женица, влезе вътре. Затича към мене. Исках да се скрия в съседния тъмен коридор, ала тя ме настигна. Прегърна ме. Беше много слаба и много лека. Плачеше. Задържах я да не падне, така безсилна изглеждаше. Изведнъж вдигна лявата ми ръка. Белегът от раната беше изчезнал, но тя откри мястото. Залепи устни към китката, сълзите й навлажниха кожата на ръката ми и ръкава на синята работна престилка.

- Той ходи - изплака жената и скри с длани несигурната си усмивка.

Искаше да ми даде пари. Беше донесла нещо в голяма кафява чанта. Държеше ме за ръка, не искаше да си отива. Усетих, че се е стегнала, че малките й пръсти са по-твърди и не треперят. Изпратих я, ала тя дълго стоя на ъгъла - малка и усмихната в студа. После улицата опустя. Беше ми хубаво в магазинчето. Така сладка ми се стори старата, глупава миризма на формалин. Животните бяха прекрасни и ги обичах като деца.

Още същия следобед пред тезгяха в тъмната стая дойде един човек. Висок, приведен, подплашен.

- Имате ли кръв от къртица? - запита, очите му, залепнали към лицето ми, не мигаха. Погледът му ме уплаши.

- Нямам. Никога не съм продавала къртици тук.

- Имате! Имате! Жена ми ще умре. Три капки само! - хвана лявата ми ръка, повдигна насила китката, изви я.

- Три капки! Иначе ще я загубя!

Кръвта ми потече от порязаното много бавно. Мъжът държеше шишенцето, капките се търкаляха бавно към дъното. После мъжът си отиде и остави на масата пари.

На другата сутрин пред вратата на магазинчето ме чакаше голяма тълпа хора. Ръцете им стискаха малки ножчета и малки шишенца.

- Кръв от къртица! Кръв от къртица! - викаха, кряскаха, блъскаха се. Всеки имаше мъка вкъщи и нож в ръката.

автор: Здравка Евтимова
Legacy hit count
4066
Legacy blog alias
80060
Legacy friendly alias
Кръв-от-къртица-

Comments9

Teri
Teri преди 7 години и 3 месеца
Ех Вимпе, откога не съм те виждал :) Ще се радвам да те видя скоро и на живо :) Не знаеш как ми липсвате всички! Животът върви, тече доста бързо, особено като се задоми човек. Но има едни времена, които са му все на сърце :)
Teri
Teri преди 7 години и 3 месеца
Ох, разказът.... Направо ме просълзи. Бях чувал, че звучи малко като Йовков, но не го бях чел. Уникален е!
NeLyHristova
NeLyHristova преди 7 години и 3 месеца
Pupito
Pupito преди 7 години и 3 месеца
Привет, Тери! 
Как си, човече?! И аз съм се затъжил за старите времена и старите приятели, които виждаш веднъж на 5 години, но знаеш че са там. Радвам се, че обгрижваш първото си дете .... надявам се, че и децата вкъщи също са добре и са попили добрината от баща си!
Аз съм в Търново и не знам кога ще пътувам към вас, но ако се случи ще е добре да изпратя имейл, примерно, на електронен адрес, който се надявам да ми дадеш ... няма да влизам в полемики какво се е случило, къде, как и защо. Това ще стане, когато се видим. Всички сме променени, всички сме изкривени ... от това така или иначе спасение няма. :) Но се надявам да е за добро...

Относно разказа ... адмирирам такива автори - напипала е точно атмосферата на времето, в което живеем. Дори добрината на тези, които искат да помагат, се оценява от другите с нож в ръка. Човек е сляп, когато се води от трагедията на живота си, и може би не трябва да го виним. Но темата е твърде дълга и тежка ... и ще я отложим за друг път. 
Прегръщам те и се надявам да усетиш топлина! 

П.П.: Ще изпратя на лично адрес, или ако искаш ти изпрати. Поздрави на бандата от 2005-а ... феята, щепселинка, Наско, Hell-en, котката, Еовин, Ace Coke и всички онези, които забравям. 
SeoKungFu
SeoKungFu преди 7 години и 3 месеца
Wow, какво чудо !
Тъкмо наминавам с тъжна носталгия "как деградира и запустя това иначе някога прекрасно място" и ТИДАВИДИШ !

БлагоДаря Ви !
Teri
Teri преди 7 години и 3 месеца
Аз съм добре, мъча се да се грижа за мястото, доколкото умея. За мен то носи голяма стойност, срещна ме с невероятни хора и имахме една безгрижна младост заедно. А това е като носталгията от 90-те, всеки роден 75-85-те я преживява :)
Фейсбук е новата мода днес, затова блоговете са малко на заден план, но вероятно нещата ще си дойдат на мястото някой ден.

Ние направихме една среща преди две години и беше много весело. Ще се радвам да направим отново! Вероятно ще е нужно да я организираме по-отрано, за да имат възможност повече хора да се включат :)
aragorn
aragorn преди 7 години и 2 месеца
Еха - 1807 прочита! Едно добро начало за едно ново начало! :)
Pupito
Pupito преди 7 години и 2 месеца
Скиталецо, радвам се да те чета ... отново ... дори и само като коментираЩ.

Бъди здрав!
Ако има някъде на някакво място карта за това какво предстой и там е написано, че един Vimp ще срещне един АРАГОРН, то нека бъде така. Ще пия за това, но само в твоята компания!
shellysun
shellysun преди 7 години и 1 месец
Прекрасно! И аз като вас....за кръв от къртица съм дошла....
By EmiLeshtarova , 25 April 2010
проект "Млалки изследователи" прпрпрпрпрпр
Legacy hit count
1
Legacy blog alias
39036
Legacy friendly alias
Проекг--Малки-изследователи-

Comments

By BonkaStoianova , 23 February 2009

Когато писах в предишната си публикация,че съм "новак",имах предвид в работата с компютър.В професията детска учителка имам 34години стаж ,но не съм преставала да черпя опит и да се уча и до днес.Мисля,че моят практически опит в работата с деца може да се обогатява и с този на млади учителки,които са на "ти" с компютъра.Затова се регистрирах в "нашата общност" и се надявам да намеря още колежки,които да са влюбени в професията си.

Благодаря за коментара на първата ми публикация,веднага усетих,че тук се влиза и се чете!

Legacy hit count
529
Legacy blog alias
26956
Legacy friendly alias
Търся-колежки-с-които-да-споделяме-идеи

Comments3

Zarkova
Zarkova преди 17 години и 2 месеца

Привет, Boni!Радвам се,че споделяш един толкова важен,но често "недоглеждан"проблем - облеклото на децата на празника в детската градина!

Когато на неуморния и всеотдаен труд да научиш малкия човек на това,което никой друг,освен детската учителка може,срещнеш "празния"поглед на някой родител - боли.

Боли те душата,боли те професионализма,боли те човешкото у теб! Но за майката,нейното дете е хубаво винаги и тя не се замисля колко по-значимо би се чувствало то,ако за специалния случай е облечено по специален начин.Съвсем наскоро бяха Коледните и новогодишни празници.В празнично украсената зала,влизат децата от всички групи,облечени празнично:част от тях - специално,друга част - празнично по вкуса на майката:с новите дънки и новите пуловери.Това било тяхното желание.А за самочувствието на малкия човек никой не се замисля - в конкретния случай дори и учителките.

usmivka70
usmivka70 преди 17 години и 2 месеца
Здравей Бони,аз нямам твоя стаж,но и моя 15 годишен не е малък.Бих искала да обменяме идеи,а и имам презентации,които съм си правила сама за различни учебни направления и с радост бих ти ги предоставила и помогнала и ти да си направиш.Обичам да общувам с хората,да им дам каквото мога и да взема от тях-каквото ми дадат.Така,че аз съм насреща.
danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 2 месеца
Тук влизаме предимно колежки,Бони.Понякога ни идват на гости и начални учители.Здравей!
By feyata , 19 February 2009
Тази идея ми хрумна наскоро, по повод на един разговор с познат, живеещ и учещ в чужбина. Всички сме запознати с образованието в другите държави от Европа, сега и в миналото, педагози сме и сме учили. Но не ви ли е любопитно да си сверите часовника с други колеги, в чужбина, в настоящия момент, Какво правят те в часовете си? Как разнообразяват урока? Ако познавате учител и работата му, споделете с нас

 

Legacy hit count
1058
Legacy blog alias
26781
Legacy friendly alias
Предложение-към-колегите-от-начално-образование
Уроци, съвети, препоръки
Забавление
Новото образование
1-ви клас
2-ри клас
3-ти клас
4-ти клас
Ежедневие
Коментари
Нещата от живота

Comments1

feyata
feyata преди 17 години и 2 месеца
Имаме в класовете си деца с аутизъм, хиперактивни, с много други увреждания. Как се справят колегите в чужбина, как социализират децата със специални образователни потребности. Има ли нещо ново и различно. Днес говорих с учениците си за Левски  Сериозна тема,  изискваща определена нагласа. Дете със СОП се смя и шумя, пречеше на другите да слушат. Те проявиха интерес към темата, искаха да разказват и няколко пъти го помолиха да не вдига шум, но то не престана Настроиха се срещу него Овладях ситуацията много трудно, с много такт
By swetew , 21 June 2008
Преди време с постинг потърсих помощ и съвет за възложеното ми от издателство "Скорпио" помагало с тестове и трансформиращ преразказ за кандидатстване след 7-ми клас. Получи се добра дискусия. http://bglog.net/blog/swetew/site/posts/?bid=17 Не че някой ми "подсказа" нещо конкретно, но усетих настройката и очакванията на колеги и родители. Направихме (със съавтора) нещата, приеха се добре от рецензентите. А както ме уведомиха от издателството и доста добре са се продали, макар да позакъсняха с печата.

Затрупаха ме с предложения за следващо помагало: за 5-ти, 6-ти и 9-ти клас. Реших се на последния вариант - 9-ти клас І част "Антична литература". Познавам материала добре. Шест пъти съм предавал на деветокласници( за 17 сезона даскал не е малко!). Слагаха ме предимно на горен курс, щото колежките не можели да се оправят с все по-едрите и все по-нахални учащи се. Трудно ми беше, но придобих безценен опит. Дори футболните паралелки понякога заинтересувах на определени теми. Но не ме е срам да потърся отново съвет и да питам:

 Кои произведения от античната литература се възприемат най-трудно? Как е по-добре - да разглеждам "Илиада" по песни или да разработя някои обобщаващи теми за класно и преговор? Във вашето училище изучихте ли "Одисея" за предвидените 2 часа? Какво предавахте за генезиса на старогръцката трагедия? Под какви заглавия правихте анализ на "Антигона" и "Едип цар"? На какво акцентирате в час при творчеството на Еврипид? От старогръцките лирици наблегнахте на Сафо или на Анакреон?

При контрполните тестове (предвидил съм 6 такива) най-трудните въпроси с историческо съдържание ли са (години от биографията на тримата велики трагици, купчина лирици) или повече затрудняват разните атрибути на античната драма и театър? Формалните особености на "Илиада" ясно ли се разбират, за да ги вкюча във въпросите?

Който има опит и впечатления, и иска, естествено, може да ми сподели малко опит. Както и на предишния постинг ще пиша, че хонорари няма да раздавам, но бройка от помагалото наесен (живот и здраве!) ще подаря с удоволствие.

На останалите и от мен - приятна ваканция!

 

Legacy hit count
7722
Legacy blog alias
20023
Legacy friendly alias
Помагало-за-9-ти-клас---антична-литература
Уроци, съвети, препоръки
Училище
Методически разработки
Литература
Новото образование

Comments7

Diana_St
Diana_St преди 17 години и 10 месеца

Привет, Светев! Не знам дали ще съм полезна, защото нямам много опит в преподаването на антична литература. Само веднъж съм преподавала в девети клас преди 4 години, евентуално наесен ще съм пак там. "Одисея", доколкото си спомням, не е включена в задължителното учебно съдържание, изучавахме я в часовете по ЗИП, а на старогръцката лирика беше отделен само 1 час и я разглеждахме най-общо - възникване, особености, автори, жанрове. "Илиада" анализирахме традиционно по песни, правихме сравнителна характеристика на образите на Ахил и Хектор (двете лица на героизма).

Относно трагедиите, ето темите, върху които сме работили: "Едип цар" - образец на старогръцка трагедия; митът за Едип; тълкуването на Софокъл; темата за слепотата и зрението, за личния избор и воля, за отговорността на човека - носи ли такава, ако всичко е предначертано от съдбата. "Антигона" - трагизмът на силната и непреклонна личност; конфликтът между Антигона и Креон; отношението на другите герои; проблемът за мярата и вината. "Елктра" - своеобразна полемика на Еврипид с Есхил и Софокъл; митът за Атридите; версията на Еврипид. Ние работихме по учебника на  ИК"Диоген". Той е интересно написан, но трудно смилаем за нашите ученици (обикновеноСОУ). Така че според мен най-важното е помагалото да бъде достъпно като език и стил за учениците.

P.S. Поздравления за помагалото по литература за 5. клас - тази година работих основно  по него и съм много доволна.

swetew
swetew преди 17 години и 10 месеца

Благодаря, Диана! С тази конкретика си ми доста полезна. Сега се сетих, че спортните паралелки имаха като трети профилиращ предмет БЕЛ и поради това учихме "Одисея". За старогръцката лирика е малко 1 час. Ще направя 2 теми, макар и кратки. Названията на уроците за трагическите автори не ме изненадват, но ще гледам да доизкусуря нещо още по-ясно и непосредствено.

Пък ако действително си на 9-ти клас наесен ще ти подаря (можем да го разпространим и сред децата) нашето помагало с Пламен ( на "Персей) за 9-ти клас. Щом ти е харесало за 5-ти, надявам се и това да не те разочарова.

persey
persey преди 17 години и 10 месеца
    Светев, преди години имахме едни Указания за 9-11 клас. Мисля, че за начало можеш да го ползваш, за да видиш колко и какви теми са предвидени за изучаване във всеки клас. Там има  примерни разпределени  плюс ЗИП. Според мене там има идеи за тебе.Тогава го даваха на всеки учител, но ако те интересува и не можеш да го намериш, бих могла да се опитам да ти го сканирам или нещо подобно.
swetew
swetew преди 17 години и 10 месеца
Отдавна не са ги давали по училищата. То, към указанията на МОН съм малко резервиран, а разпределението на часовете ме е разсмивало нееднократно. Представи си, че за темата "Старогръцка лирика" са предвидили 1 час (както досега). Ако заинтересуваш децата може и трябва да отделиш 2, дори 3 часа. С книжните си разпределения "експертите" от МОН и хабер си нямат от истинското обучение.

 

Но информацията никога не е вредна, а само полезна. Ще ти бъда благодарен ако ми го пратиш на имейла  swetew@abv.bg.
persey
persey преди 17 години и 10 месеца
    Аз не съм  толкова резервирана към тези разпределения.Ползвам ги като идея за моите собствени, още повече, че те са направени и според ДОИ. Смятам, че другата седмица ще се справя със системата и ще ти ги изпратя. Ако не , ще бъде по пощата.
swetew
swetew преди 17 години и 10 месеца

Да, това е начина. Да преосмислиш задължителните теми, да ги направиш по-близки и интересни на децата, да излизеш извън глупавия шаблон, но със солидна основа върху изучаваната творба. Без преосмисляне, твърдя от опит, не става читаво помагало, урок, учебник или каквото и да е.

swetew
swetew преди 17 години и 8 месеца
Помагалото е готово на ниво предпечат, бе одобрено от "Художествения съвет" с големи суперлативи.Само хонорара не е толкова голям, колкото комплиментите, но...не е за сефте! Вероятно ще излезе от печат след около 20 дни, тогава ще сложа и линкове към виртуалните книжарници, да го видите какво представлява.

 Най-искрено благодаря на колегите (и колежките!) от блога, които ми помогнаха в тази дискусия или по имейла със съвети, материали, библиография и насоки. Обичам да си държа на думата и с удоволствие ще им подаря екземпляр при излизането.


By alexi_damianov , 6 May 2008
Ако искате - цъкайте тук и се включвайте...

Като видях какво е писало Светличето за колективния роман на хлапетата и си рекох: "абе не можем ли и ние като тях!". Ей ни, събрали сме се все хора, дето обичат да се изразяват с думи. Значи можем!

Ето двете прости правила, чрез които можем да построим произведението:

А) Всеки, който допринася, пише между 50 и 150 думи.
Б) Един и същи автор не може да пише два поредни пасажа.


Ако сте навити - пишете тук! Който предлага, той залага, затова и давам своите пет реда:

Погледът му блуждаеше в безвкусната шарка на балатума. Цъкането на стрелките на евтиния китайски часовник отмерваше края на този суров и ветровит пролетен ден. Той вдигна очи и се взря в далечна точка, някъде дълбоко в падналия навън мрак. Изведнъж, мисълта му препусна през времето и пространството и се върна безумно много назад. Толкова далеч и отдавна... в денят, в който я срещна...

Дайте да опитаме, пък ако не роман, може поне сносен разказ да излезе :)
Legacy hit count
790
Legacy blog alias
19154
Legacy friendly alias
Абе-искате-ли-да-си-напишем-един-колективен-роман-

Comments13

lorddesword
lorddesword преди 18 години
незнам дали си наясно, но такива неща са писани, даже вече няколко пъти, в общност литература - иначе идеята винаги е актуална:)
lorddesword
lorddesword преди 18 години
явно някой не го е изкефила идеята ти...:(
Teri
Teri преди 18 години
Чудесна идея!! :)) Ще се включа! :) (само че не сега)
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години
Сега, на мен ми се струва твърде амбициозна идеята за роман. Защо не разказ?
Да оставим настрана, че романът е твърде обемен жанр, а аз, ако участвам, ще искам да го видя завършен преди смъртта си...Но  има и друго - в един роман се преплитат много герои, връзки, куп сюжетни линии...Та ако щете не е маловажно и в какъв точно стил ще се пише - роман на ужасите, хумористична творба, исторически роман...
Пиша този коментар в опит да обясня многото негативни оценки.
Иначе идеята е добра.
Ако почнете разказ, ще се включа.
svetlina
svetlina преди 18 години
Айде първо да довършим селската клюка. Лорде, след две седмици излизам в сесия и ако искаш можем да се редуваме до края ;) Сериозно - оставихме горките селца на произвола н асъдбата. Дайте да си ги довършим. Може и Алекси да го направим селянин. Да го натурализираме един вид ;)
vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 18 години
...валеше! Тя стоеше сама, без чадър, премръзнала на автобусната спирка..Чакаше някого!  Наоколо бродеха само бездомни кучета. Той натисна спирачките и спря... Водата от локвите  оплиска  обувките й, младата жена се издърпа назад под  навеса и погледна плахо към колата.
 Той отвори прозореца и каза твърдо: " Качвай се!" Не последва отговор. Само тиха въздишка, а после безутешно хлипане.Толкова безутешно, че и кучетата наоколо се въодушевиха.. и  завиха!  Той слезе от лимузината, внимателно заобиколи огромната локва, за да не намокри скъпите лачени патъци, и се приближи до нея. "Защо плачеш?     Ела...Ето ти кърпичка..недей, какво е станало?"  Момичето затаи дъх за момент, замълча, а после отново безутешно заплака и  между хълцанията и подсмърчанията, той успя да чуе:...."те ме изгониха,.....аз не исках,...той обеща,......а после....  избягах...помогнете"

      Ваш ред е, продължете.......
lorddesword
lorddesword преди 18 години
аз съм навит, но музата ми взе да се поизчерпва сам да си пиша и да си дописвам:(
svetlina
svetlina преди 18 години
Дай ми шанс като наближи 20ти. Ще ти парвя компания в онази толоква обсъждана и желана навремето подобщност...
lorddesword
lorddesword преди 18 години
:) аз към двайсти вече ще започна да се настройвам празнично за 31-ви:)
svetlina
svetlina преди 18 години
Виж, аз празнувам деня след 31ви май. Какво съм пропуснала в случая?
Eowyn
Eowyn преди 18 години
Има рожден ден на 31 май :)
lorddesword
lorddesword преди 18 години
преди време беше световен ден на спорта, след това стана ден на борбата против тютюнопушене. А когато официално бъда въздигнат в статута божество, за моите поклонници това ще бъде Новата Коледа:) (Дано само да не им се налага да празнуват и Великден, че жална ми майка;) )
lorddesword
lorddesword преди 18 години
ти пък как за няколк осекунди, докато го напиша успя да ме разконспирираш? я веднагА изтрии това, да ги оставя да си поблъскат малко с моите загадки:р
By zoiakostova , 6 April 2008
Колеги, много ми харесват вашите публикации. С удоволствие ще споделя с вас това, което аз и колежките от нашето училище сме създали. Може да го видите в нашия сайт на адрес:
http://www.y4ili6tetroitca.dir.bg
Legacy hit count
543
Legacy blog alias
18606
Legacy friendly alias
СПОДЕЛЕН-ОПИТ
Училище
Човекът и природата
Човекът и обществото

Comments3

queen_blunder
queen_blunder преди 18 години и 1 месец
Добре дошла при нас на обмяна на опит и да си споделяме онова, с което се гордеем и в което сме добри :)

Сайтът е много сладък. Предполагам, че учениците влизат там с удоволствие :)

Milenfo
Milenfo преди 18 години и 1 месец
Чудесно. Тук се радваме на всяка споделена идея.
IvelinaStamboliiska
IvelinaStamboliiska преди 18 години и 1 месец
Разгледах сайта - наистина е забавен! :-)
By GeorgeAtha , 8 February 2006

вечер тиха

след дългия ден,

тиха вечеря

с любимата мила...

от любов пияна,

какво ли е пила ?

 

Legacy hit count
889
Legacy blog alias
4468
Legacy friendly alias
На-съдружника-
Любовна лирика

Comments