Това е въпроса който Иесус задава в този пасаж. "Къде са другите девет"? Първото неизвестно е, дали останалите са юдеи или са самаряни, просто не е ясно какви са със сигурност. Но е по вероятно да са юдеи.

Проблема започва още от стих 11 ( . . .διηρχετИ δια μεσИνα μεσИυτσβ . . . ) не е преминавал през Самария и Галилея, а е обикалял околностите на Йерусалим и когато е бил в граничния регион и Самария и Галилея са били от другата страна на границата, е видял 10-те прокажени, това значи цитирания гръцки на ст.11. Първата и важна особеност е, че групата е пратена при свещениците, тоест въпреки че Той е изцелителя, ги праща при служителите, като чели те служат на него :-). Смисълът е все пак в поклонението на Него, един юдейн никога не е трябвало да се покланя на друг човек, юдейна не е просто човек, той е антропос човек. Човек с позиция на приел Словото Божие и следователно задължен да се пази чист от плътски и естествени опасности за това Слово, което е в него.

Тук се изправяме пред една уникална дума ( αλλИγενης ) състои се от две думи, като първата е "алло"-външен , друг и "генес"- роден, заченат. Така значението е не "иноплеменник" или „стрйнджер“, а роден различно. Иесус посочва,че поклонението на Него трябва да става не според правилата на Юдеите, които действат от позиция на приели вече Слово Божие, а от позиция на човеци, които са родени по естествения начин както този самарянин. След като Иесус е човек, трябва да му се покланяме като обикновени човеци, не като юдеи, специални антропоси. Самите десет прокажени символизираха декалога, Иесус ги очисти като символ на очистването на заповедите, които бяха за естествените хора. Така вече очистени заповедите на декалога можеха да се превърнат във основа, върху която да се обуят двете обувки на Благовестието и да служат вече на юдеите, не на "алогеносите".

Ето защо имаме само един самарянин завърнал се да се поклони на Иесус, нещо немислимо за юдейн. Заставайки на декалога, обути в двете обувки на Благовестието, очистени от Господ се покланяме на Бога като един човек роден естествено, но служещ на антропоса.

Раждане и погребение не Библията

Тези два важни обреда в Библията се описват само в НЗ, колкото и да е странно в множеството наредби и предписания в Левит няма конкретни указания за погребване и раждане.

Ще продължа с известни повторения от постинга си за раждането на Иесус в Матея, където разгледах какво е донесла Мария Магдалена. Още преди това доказах, че така наречените "магове", всъщност са жени, които отиват да помогнат на родилка. Магдалена донася три неща, "хрусиона" златото е в уникална форма и означава комплект съдове от злато, с които се къпе бебето. Днес мисля, че златото може да се замени с друга материя. Другото донесено е лампа, това е много важно нещо пренебрегвано днес, днес може да се ползва и електрическа лампа, а не такава горяща с ароматни масла. Бебето вижда само неща, които са около него самото. Приживе Иесус беше като новородено, общуваше само с юдеи, когато порасна започна да се явява и на чужденци. Лампата символизира още съществувалия Храм, но дори и днес на бебето трябва да се поставя в близост лампа дори и да е светло, то трябва да вижда светлинен източник до себе си, то не може да възприеме неща далече от него. Третата дума, която не е преведена, я обявих за пелени и е важно бебето да се повива, независимо дали е топло, пак трябва да е завито.

Ще разгледам една интересна и уникална дума в цитирания по долу стих, оказва се, че коледната картина на ясли със слама, върху които е положено бебето Иесус е не достатъчно коректна от гледна точка на текста. Макар сигурно да има отношение към съвременната ситуация. Думата ( εσπαργανωσεν ), не означава пови Го, а има отношение на хвана Го или прегърна го, така е казана и на овчарите, че ще го видят, така и трябва проповедника да "вижда" Иесус в ръцете на майка си символ на Израелския народ. Съвременната коледна картичка е малко анти-юдейска, едно бебе никога не трябва да се отделя или изобразява без майката. Все пак днес Иесус виртуално вече не е бебе, а и народа на Израел не съществува и вероятно теологически коледната картичка е правилна, днес трябва да гледаме на Иесус не като на бебе, което съществува благодарение на на майката. Следващата дума ( ανεκλινεν ), също не значи положи Го в яслата, а разположиха се в ясла. Това е образ на юдейския свят от преди втория потоп, място с добре угоени животни, кравата символ на служението, магарето на пророчеството, овцата на праведността, козата на очистването, гълъбите . . . тях май ги няма, те се появяват в последствие.

7 και ετεκεν τИν υιИν αυτης τИν πρωτИτИκИν και εσπαργανωσεν αυτИν και ανεκλινεν αυτИν εν τητσβ φατνη διИτι Иυκ ην αυτИις τИπИς εν τω καταλυματι (Luke 2:7)

За погребението може да се кажат няколко кратки неща. Иесус бе погребан в гроба на „богатите“, това е бил гроба на Йосиф които е бил човек доказал се като вярващ, допринесъл много за Храма и религията, а също и успял във личен и финансов аспект. Именно тази практика да се погребва успели и вярващи хора в близост до сградите е дала термина „темплар“, в първоначалното значение на думата няма нищо мистично и легендите за темплари са либерални пропаганди и други глупости. Това са били поне в миналото вярващи хора, известни и богати способстващи местна църква и прихожаните и, нищо повече, никакви тайни организации и завоювания на Ерусалим и прочее безсмислици. Интересно е че именно за това Толкин е подкрепял католическото погребение, не поради придаване на някаква мистичност, а на отдаване на почит на починали праведни и посочването на гроба му за пример и насърчение за други богати хора след него да подпомагат вярата и вярващите. Толкин не е „темплар“, а само показва уважение към тези починали, не случайно името на царя е Арагорн, асоциация с провинция Аргона в Испания, известна с множеството гробове на „темплари“, които са били унищожени от Наполеоновски войски, и окончателно разкопани от комунистите по време ме на гражданската война. Войската на дявола съставена от орки е разбирала какво показват тези гробове и е мислила да ги съсипе дори и когато се водят бойни действия и победата им не е била сигурна, предполагам именно това варварство е предизвикало темпларите да излязат от гробовете и да прогонят комунистите обратно в Русия където те биват пратени в Сибир като награда.

                Курсова работа

                               на: Магда Мохамад Назер,

                              ученичка от 8д клас,НГДЕК

 "Какво би било,ако Библията не съществуваше

                                              или

 значението на Светото писание вчера, днес и утре."

                                                          "Мерилото за живота и силата

                                                         на един народ ще бъде винаги

                                                         неговото отношение към

                                                         Библията... Тя съдържа учение

                                                         за висша нравственост,

                                                         култивира възпитание."

                                                                                               (Гьоте)

            Библията... Библията е велико богочовешко дело. В нея

са застъпени корените на миналото, отлитащите секунди на

настоящето, перспективите на бъдещето. Много неща са

казани за Библията - Вечната книга, притежаваща редица

уникални качества, които нито една друга книга в света не

познава. Библията е уникална по своя произход. Тя е

достояние на цялото човечество за вечни времена. Известно е

огромното й значение за развитието на всяка една сфера на

човешкото битие и обществен живот, но Библията прави много

повече - тя докосва, извисява, "моделира" не само отделните

личности, но и цели народи, общности.Тя е една необикновена

книга - Книга на книгите. Дори и най-свирепите й критици са

принудени да признаят изящния й стил,значението й като

източник на знания и житейска опитност,силата на нравствените

й послания. Но не за това е необикновена тя. Това, което я

отличава от останалите книги, е способността й, като доближава

човек до Бога, душевно да го преобразява, пораждайки в него

стремеж към един по-възвишен и хармоничен начин на живот.

               За написването на Светото писание, както още се нарича

Библията, са били нужни близо 1600 год, започвайки от XIV

в. пр.Хр. и завършвайки в края на I в. Понятно е, че в процеса

на изготвянето й са взели участие повече от 50 представители

("автори"). Удивителен е фактът, че макар всички те да са

живели в различно време, без да се познават, и да имат каквото

 и да било общо, Библията притежава поразително единство в

съдържанието си. Съставена от 77 книги, Библията се дели на

две големи части: Стар и Нов завет. Тя е основата, върху която

е изградено християнството, защото: " Всичко, що е било писано

от по-напред, писано е за наша поука, та чрез твърдостта и

 утехата от писанията да имаме надежда / Послание към

римляните, 15:4 / ".

            Общото във всички части на Библията е, че са писани с

 Божие вдъхновение, за да напомнят на хората неотменната му

грижа и любов. Светото писание има един автор, споменат над

3800 пъти, и това е Самият Бог. Тя има една основна тема и

подчинени на нея множество други. Божият план за спасение на

човечеството чрез една личност - Господ Иисус Христос е и

най-ценната информация, която Библията ни предлага. Макар

да знаем, че: " Всичкото писание е боговдъхновено...

/ 2 Тим. 3:16 / ", единствено Десетте Божи заповеди са написани

лично от Бог - Отец. Като цяло Библията представлява

съчетание на божественото и човешкото. Подобно е и

естеството на Христос.

            Друго уникално качество е забраната за допълване или

отнемане на свещения текст. Това обяснява факта за пълната

хармония в съвременната Библия и откритите сравнително

наскоро в близост до Мъртво море древни манускрипти.

Свидетелства за това са и направените от световнопризнатия

математик Иван Панин твърдения, че математическият дизайн

на Писанието е извън досега на човешкия ум, и нито едно

човешко същество не би могло самостоятелно да напише

Библията. До тези заключения той достигнал благодарение на

отличното си владеене на гръцки и еврейски език, и упоритостта,

която проявил в заместване на буквите от тези азбуки. Макар

откритията му да не са признати от Вселенската църква и до

днес никой не е посмял да опровергае заключенията му.

Множество учени твърдят, че в Библията се крие таен код,

разчитането на който би помогнало за предотвратяването на

катаклизми и събития от световен мащаб. Говори се, че в

Свещеното писание са зашифровани всички важни моменти от

човешката история, придружени с имена, дати и подробности.

Опити за разгадаване на библейската матрица е правил още

Исак Нютон, според чийто биограф, физикът до края на живота

си е бил убеден в съществуването й. Други изследователи

съобщават, че са имали информация, базирана на Библията,

за събития като 11 септември 2001 год, войната на Персийския

залив, атентати и прочие, но предупрежденията им не били

взети под внимание.

           Библията е паметник на историята на човечеството. Тя е

една от най-старите книги, своеобразно асимилирала и

обогатила мисълта и мъдростта на древните Месопотамия,

Египет, Гърция. Чрез Новия завет и христянството става част

от основата на съвременната европейска култура и

цивилизация. У славяните,както и у други народи първите

писмени паметници са преводи на части от Библията.

Характерна особеност, отличаваща я от останалите религиозни

 книги, е историческата и географската й обусловеност. Едно от

 най-честите твърдения на критиците срещу Евангелието е,

 че написаното в нея било неисторическо, имало характера

 на легенди и не можело да бъде доказано. Науката  обаче

познава няколко доста внушителни примери, категорично

доказващи достоверността на написаното: само преди

десетилетия бяха открити останките от величествената

 Вавилонска кула, датирана на около 4000 г. пр. Хр; доказано е и

400 годишното робство на евреите в Египет. " Легендата " се

оказва истина и в разказа за Содом и Гомор. Съвременни

разкопки открили останките от тези два града близо до Мъртво

море, а през последните две десетилетия се разкриха напълно

рухналите до основи стени на град Йерихон.

              Като литературно произведение Библията представлява

безценно съкровище. Тя съдържа поезия и проза, философия и

красноречие, драма и трагедия, лирика и нравоучения, право,

закони, летописи. Светото писание е най-превежданата,

най-разпространената и разпространяваната книга в света.

Преведена е на над 4000 езици, включително Брайл,

представлява най-издаваната книга, възлиза на над 60 млн.

 екземпляра годишно - рекорд в книгоиздаването. Притежава

 най-голямата читателска аудитория в света и е единствената

 книга надживяла вековете. Понастоящем са запазени над 8000

 манускрипта на латински и 4000 на старогръцки език.

              Силно въздействащо влияят взаимоотношенията между

Бога и Неговият народ. Именно тук се проявява както любовта

на Господ към човека, така и тази на човека към Господ.

 В съдбините на Божия народ през вековете, в неволите,

 борбите, страданията и възходите, в грижата му за

" посятото между плевелите " ясно си личи непрестанната грижа

 на Твореца към творението, постоянният опит на любовта да

" ороси " цветовете на увяхващите добродетели. Хуманизмът

и любовта са основно застъпени в Библията. Стремежът към

духовно извисяване и усвършенстване на нравствените

ценности е единственият начин да се " доближим " до

Създателя. Божието слово има силата да промени грешника.

Векове наред учени, философи и мъдреци са се опитвали

да го направят,но без успех. 27 % от текстовете на Светото

писание са точни пророчества. В Исая 46:9,10 четем, че само

Господ е този," който отначалото изявява края ". Потвърждение

на това е предсказанието в Откровение 9:15, където

седемнайсет века и половина преди да се случи е казано,

че Отоманската империя ще отслабне и султана ще потърси

помощ, за да не се разпадне империята му. Това трябвало да

се случи на 11 август 1840 год. Две години по-рано Йосиф

Лич от Филаделфия, базирайки се на пророчеството,

оповестява бъдещата капитулация, но никой не му повярвал.

Едва когато това се случило станало ясно,че думите му не

са напразно.

              Неизмеримо е благотворното влияниена светото

писание върху всички сфери на човешкото битие и обществен

живот: литература, изкуство, култура, история, социално дело,

различни клонове на науката. Неизброими са имената

на хилядите представители на човечеството, дали чрез

творчеството си достоен израз на обичта си към Книгата

на Бога. Библията е най-обичаната, но и най-преследваната

книга в историята. Познати са не малко масови унищожения.

Хората ненавиждат Божието слово, защото се боят от неговата

истина. Библията бичува греха, невежеството, фанатизма. В

нея се прокламира доброто, казано е: " Както искате да

постъпват с вас човеците,така и вие постъпвайте с тях ".

             Малко известен е фактът, че първата книга, преведена

от братята Кирил и Методи през IX век и написана на

новооткритата славянска азбука, е именно Библията. В

по-късните преводи взимат участие изявени български

дейци като Петко Рачев Славейков,Неофит Рилски,

Константин Фотинов и други. В частност посланията на

Евангелието извършват революционен преврат в социалната

и политическа сфера на живот в България неколкократно.

Два са съдбовните моменти в историята на родината ни,

когато народът ни е спасен от асимилация: веднъж през IX

век, когато преводът на Светото писание от  Кирил и

Методий спира елинизирането на обществото ни,

повторното спасяване на народното ни съзнание започва с

дейността на Паисий Хилендарски и продължава с

печатането на Библията на новобългарски език през 1871

год. от даровития просветител и пламенен патриот Петко

Славейков. Благодарение на това първо издание се

поставят основите на българската граматика,

трансформира се модерният български език, формира

се автокефалната българска екзархия и се гарантират

процесите на българското възраждане. Загрижен за

погазването на добродетелите в следосвобожденския

период геният на българската литература Иван Вазов

споделя мнението си за Божията книга: "  Аз не зная

под небето друга книга, по-могъща и тъй всеобща,

каквато е Библията... Там дето Библията се знае и

чете, злините са случайни, а добродетелите са трайни

спътници на живота.Учудвам се, че тази Свята книга

 много слабо се знае у нас".

            Безкрайно е значението на Библията в човешкия живот.

Никой истински вярващ християнин не би могъл да си представи

света без Светото писание. Известния руски химик Ломоносов

казва: " Съществуват две велики книги, които трябва да четем-

природата и Библията ". Първата, за да признаем Божието

всемогъщество, втората -за да научим как да се опазим от

греховете ". Библията е най-дълбокият извор на нашата

цивилизация, както известният Рудолф Щайнер добавя в своя

реч на тази тема. И именно Евангелието, боговдъхновено по

същността си, е помогнало на цивилизацията ни да оцелее през

всички тези векове. Динамичният и греховен свят ни поглъща

безмилостно.Забързани в напрегнатото си ежедневие, все

по-рядко се обръщаме към Господ и към Библията, а именно

в това се състои Спасението -да отворим душите си и да

съсредоточим вниманието си върху непреходните неща в живота.

Библията ни дарява с надежда за изкупление и вяра в доброто.

Като пътеводна звезда ни посочва правилната посока, осмисля

живота ни, разпръсква мъглявината на безметежното ни

 съществуване. И не случайно Иисус Христос казва:

 " Аз съм Алфа и Омега; началото и краят; на жадния Аз ще

дам даром от извора на живата вода / Откровение на свети Йоана,

гл.21, стих 6 / ".