( оригинална идея Larry David)

ЖИВОТЪТ НЕ Е СОК ОТ ДИНЯ 

- Да ви кажа аз съм от комиците пред които публиката обикновенно мълчи като на изложба. Свикнал съм. Виждали сте предполагам Мона Лиза с ироничната усмивка? Точно така повечето хора реагират на шегите ми: „Хм, този пък...“ Сигурно и преди сте срещали лоши комици. Лош комик не се става просто ей така за една нощ. Нужен е талант и трябват много упражнения. Сега ще ви покажа: 

- Я само пак да ви погледна?... О Боже, тази вечер разочарованията направо нямат край! Тц, тц, тц!... Да-да, за вас става дума. E, какво, да не oчаквате да ви кажа, че съм много щастлив и, че се радвам да ви забавлявам? Едва ли? Такъв е живота, с парите от приходите от това шоу някой умник ще инвестира в по-големи цици за любовницата си, макар че сте дошли да слушате мен, добре де, да кажем нас нас, а не да я опипвате нея...

- Ето ви. Напълно сте ми ясни. Гледате ме тъпо сякаш ще ме разпознавате в полицията. Нали ви виждам: някой пият и пушат, други блеят с празен поглед, повечето дишате като неандерталци. Искате ли гевреци? Знаете ли какво е Stand-up комедия? Знаете ли за какво изобщо става дума?...Или сте дошли за моята история или си въобразявам и съм грандоман? Все тая.

- Всъщност защо искате да чуете какво ще ви разкажа? Познаваме ли се? Харесваме ли се? Е, добре, нека веднага ви предупредя, ОК, аз няма да ви харесам, чарът никога не ми е бил приоритет. И още нещо, този монолог не е приятен. Ако искате приятна вечер излезте още сега и вървете на тайландски масаж, строга господарка, педикюр или каквото глупост там харесвате.

- Какво, тук ли сте още? Добре, да поговорим тогава за живота. Живота? И какво значение има всичко това? Абсолютно никакво. Зиро. Нула. Дупка!...Много комици идват и само бърборят смешки на сцената, но не и аз, аз имам поглед върху нещата. Излизам тук и обсъждам вас, проблемите ви, вестниците, телевизията... Знам, Всички обичат да приказват за секс - смърт - религия - политика - морал - любов... проблемите в сужбата, децата, времето, здравословния живот.. О, не, помогни ми Господи! Ако трябва да пазя диети и да ям по 6 порции варени зеленчуци на ден за да живея добре - Майната му, искам да умра!...И "Омега - 3", гинко-билоба, витамините, бягащата пътечка, фитнеса, мамограмата, кардиограмата, и, Боже мили, ректоскопията! Какво, с всички тях и въпреки тях, някой ден неизбежно ще ви спуснат с ковчега и после идва ново поколение идиоти, които също знаят всичко за живота и ще ти казват кое е най-добро да правиш. А аз знам едно: колкото пъти съм послушал някой, все съм се преебал... Бягаща пътечка, фитнес, да бе, да ви кажа предпочитам да вървя да скубя бурени!

- Ами любовта? Каква тема! Хора луди ли сте? Защо ви е да си причинявате всички тези неща? Какво мислите, че ще ви донесе повече любовта освен скандали, нерви, изневери и хипохондрия? Нека ви обясня нещо за любовта: Има и изключения, но те са изключения, а не правило. Въпреки това което казват, любовта не побеждава всичко. Може би френската любов, но християнската - едва ли. И не трае вечно. Да, има и приятни моменти: вечери на свещи, морски залези, разходки в парка...но в края на краищата романтичните чувства от младостта ни някак си се редуцират до "каквото стане". Да кажем, че всеки 2-ма души на 1000 я карат добре. Но останалите? Вижте останалите...

- Ами празниците? Отвратителни са, мразя празниците: всички отчаяно искат да се забавляват по някакъв ужасно жалък начин. Какво празнуват, приближаването с още 1 година към смъртта?

- Когато някой човек му се случи нещо кофти, той казва: "О-о, защо на мен, Господи"! А Господ отвръща: "А защо не, глупако? Ти с какво си по-различен"? Да, амо че аз казвам на господ: "Ей, би ли повторил това още веднъж за пред адвоката ми"? Разбирате ли, смятам, че нещо в тоя свят въобще не е наред и мисля да го съдя. Точно така, кой друг ако не него? Да не би аз да съм виновен, че светa e калпаво творение? Във всеки случай Бог не дава шансове да спориш с него.

- Един ознат му писна от това и се самоуби. Защото сутрешните новини го депресираха. Кой би го обвинил? С ужаса, корупцията, насилието, бедноста, глада и геноцида. Болестите, тероризма. С глупостите за семейните ценности, позитивното мислене и псевдоморала. "УЖАСЪТ"! - казва героя в края на "Сърцето на мрака" Сигурен съм, че никой или малко от вас знаят, но по този роман на Конрад е правен "Апокалипсис сега". Ужасът! - дръжки. За щастие авторът в джунглата не е чел нашите вестници за да разбере какво е ужас.

- И защо да чете човек вестници и да гледа телевизия, ако това е всичко което те предлагат? Dr.Gonzo е прав: " Журналистите са банда кръвожадни педерасти. Журналистиката не е нито професия, нито занаят. Тя е ръждясал контейнер за безделници - врата към задния двор на живота, мръсен опикан ъгъл, достатъчен за някой ексхибиционист, който да се свие там с изваден пенис и да мастурбира като шимпанзе в клетка". 

- И какво? Научаваш за кланета в Дарфур, за взривен автобус в центъра на някой град, гледаш снимки на труповете, а после прелистваш страницата, поливаш яйцата с кетчуп и си довършваш закуската. Какво да направиш? Глад. Това е непреодолимо... Х, веднъж и аз обмислях да се самоубия, даже направих опит беше сравнително добър опит - очевидно не се получи.

- Но защо продължавате все още да ме слушате. Нямате ли си свой проблеми ? Знам, сигурно всички сте обсебени от тъжни малки надежди и мечти. Незадоволителен любовен живот, хемороиди, провалени бизнес начинания: "О, да бях инвестирал в онези фючърси за свинско шкембе, а не другите акции!" "Да бях ухажвал жената с по-големите цици!"... Да бях това, да бях онова. Нека ви успокоя: открай време е така, преди хилядолетия хората са си блъскали главите по абсолютно същия банален начин: "Ей, купих си нова къща с изглед към пирамидата, остават ми само 2 вноски", или: "Не мога да вредя сина си в добро ацтекско училище. Откраднаха ми колесницата, а нямам застраховка. Паднах от Вавилонската кула и си изгубих сандалите...". Моля ви, моля ви, стига с вашите "ако" и "трябваше". Брейк! Майка ми казваше: "Ако дядо ти имаше колела щеше да е тролей." Майка ми имаше само една ръка и като ходеше на театър ръкопляскаше с шамари по врата, ето така, но роди и отгледа блестящ ум - мен!

- Само че винаги съм бил голям карък. Толкова голям, че вднъж участвах в състезание за каръци и дори там не спечелих нищо. Нищо, зиро. Никога не съм получавал каквото и да е отличие, защото и това е политика както всичко друго в този лицемерен живот. Гласуване, присъждане на статуетки, пф, да бе!

- Но, дреме ми, не съм огорчен от несполуки, по нашите варварски стандарти не бях чак толкова зле. Чукал съм някой доста добри жени ( или поне така си мисля ). Бил съм на интересни места и съм попадал в интересни ситуации. Пил съм, писал съм комедия, и съм се забавлявал... Докато не осъзнах, че всъщност умирам. Не сега, веднага, но по принцип. Всички, без иключение, от раждането си вървим към смъртта. Всички, че и дори 1-ния % богаташи в тази невежа, безнадеждно корумпирана, подтисната и робска нация. И това за мен е неприемливо. Да си признаем, живота не е градина с рози. Огледайте се, да си жив е много трудно, сякаш си попаднал в мухоловка. Не знам за вас, но аз го виждам съвсем ясно. На хартия е; ако четете Букай или Куелю живота би могъл да е идеален. Но реалноста не е хартия.

- И в един момент просто се предаваш. Още се чудя защо изобщо се хабя да живея?... Добре, искате ли да го кажа, така че веднъж завинаги да проумеете живота? Представете си топла лятна вечер на морския бряг с цигулки и хармоника... ОК. А сега махнете всичко и си представете тая хармоника в задника. Това е, ако не сте го осъзнали мога само да ви посъветвам - излезте от стуора!

- Ето защо винаги ще твърдя, че каквато любов да получиш и дадеш; каквото и щастие да откраднеш или подариш; кавото и мъничко благоволение да намериш - не се ослушвай, вземи каквото дойде. Не се заблуждавайте, не всичко зависи от човешката ви находчивост. Скапания късмет е много по-важен фактор, отколкото въобще бихте допуснали. Знаете ли какъв е шанса един от милиард сперматозоиди да достигне яйцеклетката от която сте се родили точно вие? На го мислете, направо ще блокирате.

- Е, мисля, че ви стига толкова, схванахте идеята.
Това беше от мен. Благодаря ви, че дойдохте.