Скоро открих, че съм си загубила способността да разказвам, но реших да променя това положение и сега ще ви разкажа една приказка.

Това не е просто приказка, а е една от любимите ми приказки. Разказваше я дядо ми. Тя има интересен край, който за мен стой отворен вече 30 години.

Имало едно време една чорбаджийска дъщеря, която била единствено дете на баща си, щяла да наследи целия му имот и освен това, успяла да се омъжи за най-големия красавец на света. Той бил изключително красив, толкова красив, че на хората им спирал дъха като го видели, но имал един сериозен недъг, колкото била голяма красотата му, толкова била голяма и глупостта му. Веднъж баща и’ ги поканил на гости, но дъщерята се притеснила, че той ще разбере за какъв глупак се е омъжила и ще и’ се смее. Тогава седнала, мислила, мислила и най-накрая измислила, какво да подучи мъжа си, така че да не я изложи пред родителите и’. Повикала го и му казала:

-          Като идем при татко ти ще говориш само за големи неща, за да не си помисли баща ми, че си голям глупак.

Отишли на гости, посрещнал ги царски старият баща, а вечерта майката и дъщерята отишли да си поговорят и оставили зетя да си поговори с тъста. Разказал как живеят и как се разбират, изслушал го бащата и тъкмо се успокоил, че чедото му е на добро място, глупакът се досетил, че трябва да се прави на умен и да говори за големи неща, че да не забележат, колко е глупав. И тогава решил да попита:

-          А, тази голяма къща цялата ли е твоя?

-          Да – отговорил стареца.

-          Брей, че е голяма... Ако вземе да изгори, такъв огън ще пламне, че барем хубаво ще се стоплим.

Стареца не вярвал на ушите си, но решил да си замълчи и не казал на зет си, че е пълен глупак. Но глупакът не мирясвал и продължил да пита:

-          Ами всички тези хора, тук ли работят?

-          Да – отговорил стареца.

-          Ако вземат един по един да измрат, барем ще се наядем пшеница.

 Какво да стори стареца, разбрал, че дъщеря му си е взела голям глупак, но как да го каже на дъщеря си, която трябвало да го наследи?

Вие как ще постъпите, ако ви се случи нещо такова?

 Аз си мисля, че бих  казала, точно, какво мисля, но пък нямам деца и затова ми е интересно дали наистина всеки трябва да си замълчи според своите виждания, опасения и оправдания?

Но, от друга страна, се питам какво мога да спестя на един човек и какво могат или биха искали да ми спестят моите  близки?

 Размисъла както и отговорите не са задължителни. Все пак е време за празнуване.

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!!!

Малко изтъркана тема са пенсионерите. Това са онези хорица, които са се трепали цял живот за да можем ние да живеем така както в момента. В тази държава, колкото и да я любим и мразим. Това са хората, дали сетни сили на няколко режима. За изграждането на не една и две реформи(платформи). И най-вече – това са хората, които вместо да могат да се отдадат на заслужен отдих, биват поругавани от същата тази държава, за която са дали силите и здравето си.

Тази сутрин, в сутрешния блок на bTV беше „министър” Масларова. Тя много обидено заяви, как всички медии се подигравали с хората от третата възраст. Каза го без капка срам или свян. Изрече го така, все едно, не нейната партия е измислила великата глупост – да пратим пенсионерите на море. Не ме разбирайте погрешно – не съм против това, тези хора да почиват веднъж в годината, както са правили това в активната си възраст. Против съм, че това не се отнася за всички, че има глупави критерии, връщащи ни в годините на светлия социализъм – когато киселото мляко беше истинско, месото и плодовете също, а другарят Серж беше далече от пределите на страната и управлението и...

Съгласете се, че не е редно, парите от бюджетния излишък да изчезват в джобовете на приятелски фирми, когато в болниците ни условията са меко казано кошмарни, когато децата в неравностойно положение живеят в мизерия, а също и пенсионерите.

Не е редно и нормално да ограбваш народа си, когато и без друго нищо не му е останало... когато критиките валят от всяко място. И не е морално да се прикриваш зад собствената си некомпетентност, незнание, неразбиране и нежелание нещо да бъде променено – сакън, да не развалим времето...

А някой ден и ние ще сме на мястото на пенсионерите... И тогава тежко ни, ако сме били толкова глупави или заблудени, че не сме искали промяна – промяна на начина по които се управлява държавата, промяна на законите – за да можем винаги когато решим, да съдим някой депутат или министър за това, че не си е свършил работата. Промяна на контрола над институциите, за да се знае, че те са тук, за да ни служат на нас – хората, които плащаме данъци, респективно – техните заплати и удоволствия, а не за да ни разиграват както им скимне, знаейки, че най-много големият шеф да ги плесне през ръцете и да добави с благ рокерски гласец, все едно излязъл из под перото на Дядото – ‘палавници”.