Арабеските на огъня,
сега, когато навън вали,
по стените....
Привечер.
Въздишащата камина,
съхранила спомени 
от много премръзнали дни,
протегнали пръсти
през времето
да се стоплят.
Глътка червено вино.
Чашата е непременно
от най-фин кристал,
за да не забравим
каноните на Красотата.
Усмивка в поглед.
Тръпчиво мехурче жал
в гъста течност,
опиваща сетивата.
Казват, че червеното
било цвета на Страстта.
По дланта ми разлято
рисува знаците на Живота.
Линията на Съдбата 
пресича линията на Любовта.
С целувка вземаш
на себе си за това вината,
да бъдеш моята нежност
и най-див копнеж,
да пренапишеш
орисаното, преди да сме родени.
Чувствам с кожата си, 
че не можеш да се спреш...
Още миг ...
и ще се слееш... с мене.