Аналитици. Считам, че аз принадлежа към тази група. Това са хора, които изучават всички идеи и движения, било в политиката, музиката, науката, или каквото и да било. Вследствие на изучаването, те се определят като едни или други в зависимост от това, кое движение или идея най-добре изразяват техните чувства. и виждания Аналитиците са наясно, че няма учение, което на 100% да отговаря на техните индивидуални възгледи по въпроса. Докато са готови да защитават дадена идея, са наясно със слабите й места. Размишляват върху тях и начините за подобряването им. При спор привеждат аргументи, основани на логиката и анализа. Склонни са да променят идеите си под въздействието на разумни аргументи.

Характерна черта на аналитиците е, че развиват своя собствена система от възгледи, която може да прилича на някое от основните течения, но никога не се покрива напълно с него. Склонни са към индивидуализъм и не се стремят на всяка цена да бъдат приети от дадена група. Обикновено предпочитат да работят самостоятелно, разчитайки на собствените си знания и възможности. Често са интроверти и интуитивни според класификацията на Юнг. Обичат дискусиите и споровете, защото им дават възможност да научат нещо ново, както и да изучат аргументацията на противниците си.

Фанатици. Това са хора, които се определят твърдо като принадлежщи към даден тип.Веднъж решили, че принадлежат към него, не променят възгледите си, дори когато по разумен начин им бъдат показани слабите страни на застъпваната от тях идея. При спор привеждат доводи, основани на цитати и разсъждения на трети лица, считани от фанатика за авторитет по темата.Фанатиците се придържат стриктно към учението си, като защитават и слабите му страни със същата разпаленост, с която и силните.

Фанатиците изпитват нужда да принадлежат към дадена група и  се борят за одобрение. За този тип хора приятелите са символ на добруване. Броят на приятелите е от изключителна важност за фанатика и той често е склонен да поставя нуждите на групата над своите собствени. Неодобрението е бич за тях. Най-често тези хора умеят да работят в екип, стига останалите от екипа да са съмишленици. Фанатиците не обичат да спорят, а ако го правят, то е за да използват възможността да "покръстят" някого в техните убеждения. По архитиповете на Юнг фанатиците най-често са екстроверти и отсъждащи.

Иска ми се да ви разкажа за един случай, който породи у мен доста въпроси.

Преди няколко месеца ми се обади мой стар приятел. Той е собственик на средна фирма, която се развиваше доста успешно. Изнасяше продукция както в Европа, така и в Русия. Имаше дългосрочна визия за развитието на бизнеса си. Отделяше време и пари за социални програми и обучение на персонала си.

Причината да ми се обади беше, че по негово мнение е подложен на активна атака от страна на конкуренцията. От друга страна въпреки всички негови усилия, хората му ставали все по-некомпетентни. Бил предаден, по-скоро продаден от най-близките си сътрудници. Добрите специалисти напускали въпреки високите заплати.
Искаше от мен съвет как да организира контраудар срещу един от основните си конкуренти, който го атакуваше директно.

Имам богат опит в областта на фирмената сигурност и трябва да ви кажа, че там номерата, макар и в рамките на закона са доста гадни. Като нищо могат да ти направят сериозни пакости на бизнеса, ако не си внимателен.

Направих някои проучвания на конкурента, който го атакуваше. Имаше пробойни и можеше да се направи добра операция. Само че това щеше ли да реши проблема на приятеля ми?

Продължихме да се срещаме и да разговаряме. Установих, че в двете години през които не се бяхме срещали той се беше променил. В началото той имаше напълно положително отношение към бизнеса и хората си. Живееше с мисълта и радостта, че създава добро. Тогава благата го обливаха свободно, обилно и без спир.

А сега? Сега имаше видими промени във възгледите му. Ще се опитам да ги формулирам кратичко:

1.Считаше, че хората с които работи не дават адекватно на това, което според него той е инвестирал в тях. Поради това беше въвел такава свирепа дисциплина, че хората му бях буквално сковани.

2.Беше генерализирал становището си за нелоялните служители до такава степен, че считаше че всички го крадат.

3.Преди една година беше назначил за директор на правния си отдел един амбициозен и способен мъж, който го беше убедил в рамките на този период да удвои служителите си юристи. Естествено този отдел трябваше да оправдае съществуването си, в резултат на което бяха заведени безсмислени дела там, където нещата можеше да бъдат решени с преговори. Тези дела бяха както срещу бизнес партньори така и срещу бивши служители.

4.Поради създаденото напрежение беше започнал да проявява припряност в резултат на което бизнес проектите му не се развиваха като естествен процес.

5.Изобщо вече не провеждаше мероприятия с които да убеди хората си каква ще бъде ползата за тях след реализацията на определени негови проекти.

И най-важното: Той имаше убеждението, че е в състояние на война. Той очакваше атаки и те се случваха. Самият той искаше да атакува.

Започнах да му задавам много въпроси. Най-важните бяха: Ако спечелиш всички битки на всички фронтове, които си отворил ще разшириш ли бизнеса си? Кои са твоите съюзници и кой има интерес да те подкрепи в тези битки? А кой има интерес да те употреби в тези битки? Става въпрос за пари все пак...
Има ли възможност тази война да бъде спечелена още преди да бъдат организирани директни атаки? (Мисълта не е моя, а на Сун Дзъ).

Макиавели казва, че в злото се влиза светкавично, опустошително, винаги с много голяма кауза. Веднага след като бъде постигната целта, принцът трябва да се оттегли от злото. Попитх го как се вписва той в този принцип?

И още един въпрос: Какво ще се случи, ако заменим думата война с думата игра?

Какво ще се случи? Не знам. Всичко зависи от отговорите, които той намери.

Аз промених своя живот, когато разбрах два основни принципа:

Другите се отнасят към мен така, както аз самият се отнасям към себе си;

Моите реалности са абсолютно отражение на моите убеждения. Ако променя убежденитята си, ще се променят и реалностите ми.

А вие как мислите?