Павел Якимов (39 г.) е председател на Българската соколарска асоциация.

Софиянецът се занимава с хищни птици от 14-годишен. По професия е лесоинженер. Той е делегат на България в Международната соколарска асоциация, участва в 2 работни групи.

От 2009-а е неизменен участник в изложението "Природа, лов, риболов" в Пловдивския панаир. На последното издание през март 2013 г. пред щанда с хищните птици постоянно бе пълно с любопитни хора на всякаква възраст, които се интересуваха и искаха да се снимат с великолепните екземпляри - кафяв мишелов на Харис и хибрид между северен сокол и сокол скитник.

За Aspekti.info експертът очерта проблемите пред асоциацията, но и разказа малко известни за неспециалистите факти.

- Г-н Якимов, защо соколарската гилдия е на ръба на оцеляването?

- Предизвикателството започна още преди 13 години. Тогава поставихме началото, създадохме Българската соколарска асоциация и съществуваме законово. От 11 години, тоест 2 г. след основаването ни, станахме членове и на Международната соколарска асоциация (МСА). Но въпреки контактите, които не спираме да създаваме, в България, за съжаление, не срещаме разбиране основно от страна на екообществото. Еколозите са твърдо против соколарството. Защото те ползват почина на английските и германските си колеги, които са изключително крайни във вижданията си.

Има, разбира се, светлина в тунела - сериозна организация като "Зелени Балкани" използва от 3 години соколарски методи при мой колега от МСА в Англия, който е професионален развъдчик и соколар. "Зелени Балкани" се учат при него на занаят и благодарение на тези познания могат да работят наистина качествено и количествено по програмите за биоразнообразието. Тоест когато трябва да се размножават хищни птици и да се пускат в природата, така че да оцелеят. Соколарските методи работят в световен мащаб.

- В България какъв е статутът на соколарството?

- Член 65, точка 12 от Закона за лова и опазване на дивеча забранява лова с хищни птици, независимо от вида и произхода им. Въпреки че в България, на Северния и на Южния полюс лов с хищни птици не се практикува, ние сме един от първоизточниците на това изкуство. С участията си на "Природа, лов, риболов" от 2009-а насам ние от асоциацията се опитваме да ограмотяваме обществото, дори и противниците си. Защото бидейки един от първоизточниците на това изкуство, по неправилен и недалновиден начин то се възпира. Задължително, а и много по-добре е, когато ограмотяваш един човек, птицата да е на една ръка разстояние, отколкото да го затрупваш с данни и птицата да е на един бинокъл разстояние.
...