Здравейте,аз съм стопанин на мъжки родезийски риджбек който е на почти 3 години.Кучето има всички белези на породата,също така притежава ваксини и паспорт.Търся женско куче за продължаване на рода.Моля който има нещо напредвид за обявата ми да пише!

                                        Това беше моето куче.

  Съдбата ни срещна,когато нечия немилостива ръка изхвърли котилото му на паркинга на обекта ни.

Първата ни срещна не предвещаваше нищо за следващият развой на събитията.

Герчо беше най-слабото и болно кученце от братята и сестрите си,даже си мислехме,че няма да оцелее.

Опитахме се да ги изгоним, без да ги нараним,защото и без тях кученцата бяха достатъчно.

Милостиви работници почнаха да хранят бездомничетата,и аз покрай тях също.

Месеците минаваха,кученцата растяха,заедно с тях,докато един ден почнаха да слабеят и да не ядат- не знаехме болни ли са или някой се опитва да ги трови.Така и не разбрахме каква е причината,но от котилото остана само той.Гледаше ни умно и тъжно с кафявите си очи,сякаш питаше-Защо се случва всичко това?

Една сутрин като отивах на работа,кученцето не ме посрещна,както правеше винаги.

Ядосах се много,защото подозирах,че ги тровят и са отровили и него,когато колегата ми каза,че е тръгнал с него и се е сприятелил с някакви други кучета се успокоих,че е жив.

След два-три месеца ме преместиха на друг обект,изненадата ми беше голяма,когато ме посрещна едно голямо куче и почна да ми се радва.Първо ме позна Герчо, а след това и аз по големите му топли очи. По някаква причина ушите му бяха опадали в сгъвката,казват,че имало такава порода,на която ушите били много големи и просто организмът не можел да ги изхранва и затова ги режели.

Късите му уши му придаваха малко страховит вид,въпреки добродушният му нрав и обичаше да си полайва в по-вече,но беше незаменим и верен при работа.

Не знам по-какъв начин ме намираше на всички обекти,но винаги бяхме двама на работа.

От известно време съм на съвсем различна работа,но Герчо идва от време на време пред дома ми,даже и в града ме намира,близва по ръката и ме гледа с топлите си очи,да му се порадвам, погаля и нахраня.

След като се нахрани,аз се опитвам да го накарам да си тръгне към последният обект на който съм бил,защото ме е страх да не го приберат в кучешкият приют като бездомно куче,а той ме гледа неразбиращо с топлите си очи сякаш пита-Защо ме гониш,аз толкова те търсих?-нали ме обичаш,както аз тебе и ме кара да се чувствам толкова объркан,как да му обясня,че го гоня,защото го обичам.

Произход на породата : България
Класификация по МФК:
Група П;
Секция 2 – Молосоиди;
Подсекция 2.2 – Планинаки кучета. Без изпитание за работа.
Предназначение на породата: Куче съпровождащо стадата овце, куче придружител, куче служебно.

Кратка историческа справка: Среща се във всички региони на България. Първостепенна роля на овцевъдството в обществено-икономическия облик на българския народ от най-дълбока древност и до днес е извикало остра необходимост от създаването и стабилизирането на такава порода кучета. Най-старите българи / прабългарите / имащи държава около 600 години в централна Азия пазположена в Памир и Хиндокуш и наречена Старата Велика България са отглеждали овце и овчарски кучета, с които са дошли на Балканите, което е описано от древногръцките хронисти. През цялата многовековна история на България , овцевъдството е основен поминък за българския народ и исторически факти и документи за съществуването на овчарски кучета не липсват. Днешното овчарско куче в България е живо потвърждение на историята.

Общ външен вид: Едро, масивно куче с горда осанка, излъчващо самоувереност и жизненост. Телосложението е хармонично развито с обилна космена покривка. Притежава масивни кости и отлично развита мускулатура. Видът му излъчва сила и внушава сигурност. Половият диморфизъм е силно изразен.

Тип конституция: Груб и здраво – груб.

Ръст / височина в холката/: за мъжките: мин. 65 см, за женските: мин. 60 см.

Пропорции на тялото:
- индекс на разтегнатост / формат/: 105 – 109.
- индекс на развитие на костите: за мъжките 20 – 23, за женските 19 – 21.
- индекс за дългокракост: 51 – 53.

- индекс за масивност: 116 – 120.
- индекс за дългоглавост: 39 –42.
- индекс за широкочелост: 55- 60.

Поведение способности и предназначение: Българското овчарско куче притежава силен тип нервна система и уравновесен характер. Тези му качества съчетани с голяма издръжливост, работоспособност, непретенциозност и вярност го определят като незаменим и желан помощник на човека и стадата във всички региони на България. Дружелюбно.

Черепна част: Широка, масивна, челото е слабо изпъкнало почти плоско, със забележим задтилен / окципитален издатък. Надочните дъги са слабо изразени.

Стоп: Слабо изразен с плавен контур.

Муцуна: Обемна, слабо стесняваща се към носа, тъпа и дълбока. Дължината на муцуната е 2/5 от дължината на главата.

Носна гъба: Черна, неголяма.

Бърни: Средно дебели, плътно прилепнали, горната припокрива долната бърна, тъмно пигментирани с дълбок прорез.

Зъби: Здрави, големи и бели с нормален набор 42 броя. Захапката е ножицовидна. Резците са подредени в лека дъга.

Уши: Висящи, поставени на нивото на очите, триъгълни със заоблен връх, средно големи, покрити с дебели и плътни косми.

Очи: Фронтално, широко поставени. Латералните / странични / очни ъгли са малко по-високо от вътрешните / медиални /. Формата е бадемовидна. Цвета е кафяв, предпочита се по-тъмен цвят. Клепачите са плътно прилепнали, тъмно пигментирани.

Шия: Мощна, средно дълга, добре замускулена с леко заоблена линия на тила, видимо разширяваща се към трупа, поставена под ъъл около 35 градуса. Кожата по шията е еластична, подвижно свързана, но не образува гънки.

Тяло:
а/. Холка: Мощна, добре замускулена, леко изскачаща над линията на гърба.
б/. Гръб: Прав, широк, здрав, средно дълъг.
в./ Поясница: Къса, широка, на нивото на линията на гърба със силна мускулатура.
г/. Крупа: Широка, плосла, добре замускулена с лек наклон към основата на опашката.
д/. Гърди: Гръдният кош е широк , дълбок и достига малко под лакътните стави. Гръдната кост е добре изразена. Гърдите са широки и замускулени. Ребрата са широки и заоблени.
е/. Корем: Умерено прибран, стегнат.

Опашка: Високо поставена, дебела и обилно окосмена. В покой е отпусната надолу и на дължина достига до скакателната става, а при възбуда се повдига над линията на гърба и се носи като сърп или кръг.

Предни крайници: Прави, отвесно и широко поставени, успоредни.
а/. Рамене: Дълги, с добре развита мускулатура. Ъгълът между лопатката и раменната кост е 100 -110 градуса.
б/. Подрамена: Средно дълги с масивни кости и развита мускулатура.
в/. Лакти: Насочени назад, успоредни.
г/. Китки: Масивни, сравнителни къси и почти отвесно поставени. Допуска се лек наклон.
д/. Метакарпуси: Широки, силни с лек наклон.
е/. Лапи: Средно големи с овална форма, с прибрани пръсти и окосмяване между тях, добре засводени със здрави нокти. Възглавничките са твърди и тъмни.

Движения: Рационални, неизразходващи излишна енергия, свободни с широка крачка, характерен е спокойния, лек ход и пружиниращ тръст.

Кожа: Дебела и еластична, не образува гънки.

Космена покривка: Съставена от прави, твурди и дълги косми. Средно дълга минимум 7 см., с добре развит подкосъм. По шията, задната част на крайниците и опашката има характерен и добре развит, удължен и богат украсяващ косъм. По лицевата част на главата и предната част на крайниците космите са по-къси и плътно прилегнали.

Окраска: Задължително двуцветна – бяла с едри тъмни петна или тъмна с едри бели петна. Желателно е тъмното обагряне да се доближава до черния цвят.