Здравейте , имам порче на 7 месеца бяло албинос казва се Миа и сме малко разгонени :) търсим си мъж който да ни оплоди за да имаме още сладки порчета моля, ако някой може да ни помогне нека ни пише на mal4o_xaxa@abv.bg или да позвъни на телефон 0884100436

Това сме аз и прасчо Тони, току-що снимани с камерата на лаптопа :) Много е сладък, милият.
Снимките са подарък за една приятелка, чието прасенце е умряло, и на нея все още и е мъчно и не иска да си вземе друго :( Ина мен ми беше мъчно, когато Дзверко почина, но една друга позната много ми повлия, като ми каза, че ако си взема нова душичка, за която да се грижа, ще ми олекне. Първо си мислех, че е предателство за Дзверко - да взема друго толкова бързо, но все пак се оказа истина, олекна ми...и направих друго прасенце щастливо. Но първия Дзверко наистина никога няма да го забравя :)

Това сме аз, Ицо и малкият пухльо, наречен Дзверо :)

Миналата седмица, почина майката на мой познат. Остави кученце - тип булонка, за което се търси стопанин. Моля ако някой знае човек, който има нужда от компания да даде едно рамо. Кучето е женско на 6-7 години, обезпаразитено, възпитано(не пишка и ака вкъщи) и непретенциозно към храна. Било е дружка на възрасната жена до последно.

След две кучета (по-скоро кучки..:)) - една "порцеланова" английска сетерка с две-три кафяви петънца на ушите и една луда за връзване далматинка - и двете златни медалистки от разните му киноложки изложби (за какво ли? - чудя се сега...), се зарекохме, че не можем повече да имаме куче у дома....

 

Много грижи, храни, разходки, любов, ядове с изядени мебели, дрехи и обувки, докато растяха. Много време и грижи изискват, ако ще ги гледаш както трябва.

Накрая и двете имаха рак, сетерката Марджи претърпя три операции от рак на гърдите (колкото и смешно да звучи на някого..), а далматинката Куини една - същия вид рак... Баща ми носеше Куини на ръце по 3 пъти до ветеринарния доктор за преливки преди края... Ужас и скръб.

 

Накрая децата трябваше да се сбогуват с Куини, преди да я приспи докторът... Беше като раздяла с човек. Рев, безсъния...

И така, решихме - невър агейн.

Сега, обаче, Траяна почна офанзиви, трогателни, от вида: "Мамо, аз знам, че няма да имаме любимец, но може ли, когато стана голяма да си купя аз? Не сега, не..., когато стана майка, да купя на моите деца жовотно? Котка, куче, пор, рибка, папагалче, или всичките заедно?"

Мдааааа.... Като не дават лошите й мама и татко, е, тя сама ще се оправи, като стане тя майка... Добра майка, с добро сърце, демек...

Дори си избрахме порода куче - английски спрингер шпаньол :



Калоян отдавна е спрял да ни врънка за куче, макар че много иска. Усещам, че и аз предадох отбора, защото съм се понавила вече... Е, само Жорката още държи фронта на здравия отказ, но не бива да се забравя, че някога сетерката беше моя, но когато стана на 8 години, тъкмо Жорко си взе далматинката, която се водеше "негова"собствена кучка.... Обичаше я като гадже...;))

Как, обаче, да намерим време за разходки и грижи днес - това е въпроса? Не че ще ни се отрази зле, но Жоро пътува много, а децата животни не гледат, както знаете - само си играят с тях... Значи, ще "раждам" за трети път? Бебе с козина? Ще пишка по мокетите из цялата къща? Ще яде обувки? Ще боледува, повръща, плаче? Ммммм, не знам.....

Абе, ще мислим. Хем ми се иска, хем не ми стиска, а и Жорко после ще ми натрива носа - "Казвах ли ти аз? Ти го искаше..." А децата ще се отдръпнат "да учат" и "да рисуват", докато мама се юрка по разходки... А тук въздухът е райски за разходки - като в Боровец, Пампорово, Девин, ... Добре ще ни дойде.

Уф, ясен ви е порядъка на мислите ми. ПО-скоро БЕЗПОРЯДЪКА НА МИСЛИТЕ МИ... Кажете, харесва ли ви муцката на този шпаньол? На ръст е по-нисък от сетер, но значително по-висок от кокер-шпаньола, да речем, че и от бретон-шпаньола...

????? Ще ударите ли едно рамо в триумежите ми?????

....................................................................................................

като бебе...:)))



   като голям...:)))


Мдаа.... Размисъл идва......

И тъй Ицо не си издържа обещанието и ще си купя ново прасенце, защото той не ми даде Дзверо. Беше ми обещал да ми го даде след НГ аз да се грижа за него, ама сега ми излезе с репликите, че много се бил привързал...Което не е толкова лошо, показва някаква тенденция да бъде отговорен.Току-виж някога прояви и желание да се грижи за евентуалното ни  бебе.
Та сега се чудя женско или мъжко прасенце.. На мен повече ми се иска мъжко, защото той като си дойде там май-юни и ако е женско, като ги съберем...Какво - ферма за морски свинчета ли ще правим?! Обаче той твърди, че ако е мъжко, щели да се бият двамата. На мен това ми се вижда странно, той Дзверо е голям страхливец милият, хич не го виждам как ще скача на бой на някое друго прасенце. Пък и като гледам - на Мария нямат вид да се бият, а са 3 в една клетка, май. Ама те пък нейните може и да са женски...
Честно казано - не знам. Ще ида в магазина и ще избера прасенце по окраската, каквото се окаже - такова. Ако излезе женско - просто няма да ги държим в една клетка. То в тая тясна квартира само 2 клетки ни липсват, ама няма нищо - тъкмо колкото сме по-нагъчкани, толкоз повече ще се обичаме - Ицо, аз и прасенцата.
Така, очаквайте скоро новината за Прасчо2 и може би снимки :)

Запознайте се с наш Дзверо!:)
Снимките са кофти, защото са от мобилен телефон, но това не го прави по-малко сладък:Р