Както някои от вас знаят имаме котка за домашен любимец.Когато беше малко котенце не ни даде сърце да я кастрираме,сега вече като поотрасна,от време на време се сеща като всяко живо същество за продължаване на рода си.

Не й даваме хапчета за укротяване,та като вземе да мяучи и да се търкаля ми се къса сърцето.Иска ми се да я пусна ,за да си има котенца,ама после не знам какво да ги правя малките.Не ми се ще да ги пусна безотговорно на улицата,ама пък и едва ли някой ще реши да ги вземе за домашни любимци в тази криза,защото ще  са от порода “улична превъзходна”.

Между другото също съм се чудил дали е добре да си взимаме животни,като ги лишаваме от свободата им и правото им на любов по-между си.

Дали нашите грижи и любов  са достатъчни за да заменят това,което им сме отнели,ако са на свобода?

  Съдбата ни срещна,когато нечия немилостива ръка изхвърли котилото му на паркинга на обекта ни.

Първата ни срещна не предвещаваше нищо за следващият развой на събитията.

Герчо беше най-слабото и болно кученце от братята и сестрите си,даже си мислехме,че няма да оцелее.

Опитахме се да ги изгоним, без да ги нараним,защото и без тях кученцата бяха достатъчно.

Милостиви работници почнаха да хранят бездомничетата,и аз покрай тях също.

Месеците минаваха,кученцата растяха,заедно с тях,докато един ден почнаха да слабеят и да не ядат- не знаехме болни ли са или някой се опитва да ги трови.Така и не разбрахме каква е причината,но от котилото остана само той.Гледаше ни умно и тъжно с кафявите си очи,сякаш питаше-Защо се случва всичко това?

Една сутрин като отивах на работа,кученцето не ме посрещна,както правеше винаги.

Ядосах се много,защото подозирах,че ги тровят и са отровили и него,когато колегата ми каза,че е тръгнал с него и се е сприятелил с някакви други кучета се успокоих,че е жив.

След два-три месеца ме преместиха на друг обект,изненадата ми беше голяма,когато ме посрещна едно голямо куче и почна да ми се радва.Първо ме позна Герчо, а след това и аз по големите му топли очи. По някаква причина ушите му бяха опадали в сгъвката,казват,че имало такава порода,на която ушите били много големи и просто организмът не можел да ги изхранва и затова ги режели.

Късите му уши му придаваха малко страховит вид,въпреки добродушният му нрав и обичаше да си полайва в по-вече,но беше незаменим и верен при работа.

Не знам по-какъв начин ме намираше на всички обекти,но винаги бяхме двама на работа.

От известно време съм на съвсем различна работа,но Герчо идва от време на време пред дома ми,даже и в града ме намира,близва по ръката и ме гледа с топлите си очи,да му се порадвам, погаля и нахраня.

След като се нахрани,аз се опитвам да го накарам да си тръгне към последният обект на който съм бил,защото ме е страх да не го приберат в кучешкият приют като бездомно куче,а той ме гледа неразбиращо с топлите си очи сякаш пита-Защо ме гониш,аз толкова те търсих?-нали ме обичаш,както аз тебе и ме кара да се чувствам толкова объркан,как да му обясня,че го гоня,защото го обичам.

Реших и аз да популяризирам тук домашния ни добитък. И без това е станала като фотомодел - голямо снимане пада. Първа хубавица ;)
Животинката се казва Лара и е на около 4 годинки. Когато я взехме беше на по-малко от 2 месеца - малко, пухкаво и страхуващо се от картофите. Тъкмо се чудехме как да се казва и по телевизията говореха за новата компютърна игра, направена по филма за Лара Крофт. Казахме си това ще да е - ще се казва Лара. И така нашата Лара се оказа голям дивак. Добре, че сега с възрастта е станала малко по-мързелива и кротка. Вече е тежка, има си шембенце и обича да си поспива повечко. Класика. Вече не я е страх от картофите и дори ги хапва сурови (в малко количества), явно като отмъщение за онези детски дни, в които подрипаше като ужилена при вида на кротките картофи.Пискунът е отявлен хищник. Дебне всичко, което се движи, включително и нещастните животинки, оказали се на нашия балкон. Пее на птичките, опитвайки се да ги примами, но те, някакси, не се връзват. Не ги разбирам :) За мое дълбоко съжаление има навика да внася в къщи хванатите нощни пеперуди и да се забавлява в захлас (за разлика от мен).<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>