Както някои от вас знаят имаме котка за домашен любимец.Когато беше малко котенце не ни даде сърце да я кастрираме,сега вече като поотрасна,от време на време се сеща като всяко живо същество за продължаване на рода си.

Не й даваме хапчета за укротяване,та като вземе да мяучи и да се търкаля ми се къса сърцето.Иска ми се да я пусна ,за да си има котенца,ама после не знам какво да ги правя малките.Не ми се ще да ги пусна безотговорно на улицата,ама пък и едва ли някой ще реши да ги вземе за домашни любимци в тази криза,защото ще  са от порода “улична превъзходна”.

Между другото също съм се чудил дали е добре да си взимаме животни,като ги лишаваме от свободата им и правото им на любов по-между си.

Дали нашите грижи и любов  са достатъчни за да заменят това,което им сме отнели,ако са на свобода?

Здравейте , имам порче на 7 месеца бяло албинос казва се Миа и сме малко разгонени :) търсим си мъж който да ни оплоди за да имаме още сладки порчета моля, ако някой може да ни помогне нека ни пише на mal4o_xaxa@abv.bg или да позвъни на телефон 0884100436

Това сме аз и прасчо Тони, току-що снимани с камерата на лаптопа :) Много е сладък, милият.
Снимките са подарък за една приятелка, чието прасенце е умряло, и на нея все още и е мъчно и не иска да си вземе друго :( Ина мен ми беше мъчно, когато Дзверко почина, но една друга позната много ми повлия, като ми каза, че ако си взема нова душичка, за която да се грижа, ще ми олекне. Първо си мислех, че е предателство за Дзверко - да взема друго толкова бързо, но все пак се оказа истина, олекна ми...и направих друго прасенце щастливо. Но първия Дзверко наистина никога няма да го забравя :)

След две кучета (по-скоро кучки..:)) - една "порцеланова" английска сетерка с две-три кафяви петънца на ушите и една луда за връзване далматинка - и двете златни медалистки от разните му киноложки изложби (за какво ли? - чудя се сега...), се зарекохме, че не можем повече да имаме куче у дома....

 

Много грижи, храни, разходки, любов, ядове с изядени мебели, дрехи и обувки, докато растяха. Много време и грижи изискват, ако ще ги гледаш както трябва.

Накрая и двете имаха рак, сетерката Марджи претърпя три операции от рак на гърдите (колкото и смешно да звучи на някого..), а далматинката Куини една - същия вид рак... Баща ми носеше Куини на ръце по 3 пъти до ветеринарния доктор за преливки преди края... Ужас и скръб.

 

Накрая децата трябваше да се сбогуват с Куини, преди да я приспи докторът... Беше като раздяла с човек. Рев, безсъния...

И така, решихме - невър агейн.

Сега, обаче, Траяна почна офанзиви, трогателни, от вида: "Мамо, аз знам, че няма да имаме любимец, но може ли, когато стана голяма да си купя аз? Не сега, не..., когато стана майка, да купя на моите деца жовотно? Котка, куче, пор, рибка, папагалче, или всичките заедно?"

Мдааааа.... Като не дават лошите й мама и татко, е, тя сама ще се оправи, като стане тя майка... Добра майка, с добро сърце, демек...

Дори си избрахме порода куче - английски спрингер шпаньол :



Калоян отдавна е спрял да ни врънка за куче, макар че много иска. Усещам, че и аз предадох отбора, защото съм се понавила вече... Е, само Жорката още държи фронта на здравия отказ, но не бива да се забравя, че някога сетерката беше моя, но когато стана на 8 години, тъкмо Жорко си взе далматинката, която се водеше "негова"собствена кучка.... Обичаше я като гадже...;))

Как, обаче, да намерим време за разходки и грижи днес - това е въпроса? Не че ще ни се отрази зле, но Жоро пътува много, а децата животни не гледат, както знаете - само си играят с тях... Значи, ще "раждам" за трети път? Бебе с козина? Ще пишка по мокетите из цялата къща? Ще яде обувки? Ще боледува, повръща, плаче? Ммммм, не знам.....

Абе, ще мислим. Хем ми се иска, хем не ми стиска, а и Жорко после ще ми натрива носа - "Казвах ли ти аз? Ти го искаше..." А децата ще се отдръпнат "да учат" и "да рисуват", докато мама се юрка по разходки... А тук въздухът е райски за разходки - като в Боровец, Пампорово, Девин, ... Добре ще ни дойде.

Уф, ясен ви е порядъка на мислите ми. ПО-скоро БЕЗПОРЯДЪКА НА МИСЛИТЕ МИ... Кажете, харесва ли ви муцката на този шпаньол? На ръст е по-нисък от сетер, но значително по-висок от кокер-шпаньола, да речем, че и от бретон-шпаньола...

????? Ще ударите ли едно рамо в триумежите ми?????

....................................................................................................

като бебе...:)))



   като голям...:)))


Мдаа.... Размисъл идва......