Автор: Виктор Кордон 

Инвазията на Русия в Украйна неизбежно поставя въпроса за причините за този акт на видимо непровокирана руска агресия. Изобилието от коментари както на мастити експерти, така и на политици, а също и на обикновени хора, показа, от една страна, фрапиращо неразбиране на геополитическите процеси от страна на болшинството от коментаторите, и, от друга, стряскащо и вредоносно разделение в българското общество по линията русофилство-русофобство. И това несъмнено се отразява негативно върху качеството на анализите. Поради това те са издържани почти изцяло в духа на ирационалното противопоставяне между русофили и русофоби и се ограничават до крайностите “Путин е прав” и “Путин е престъпник”. Това води до липсата на каквито и да е опити за целесъобразно анализиране на ситуацията, на причините за конфликта и на мотивите на главните играчи. Затова в този материал си поставяме за цел да внесем яснота в тази, очевидно, тъмна материя за българския наблюдател, който традиционно страда от политическо невежество, историческа неграмотност и дълбоки предубеждения.  

Както знаем, всяко събитие, независимо от мащабите му, си има дълбоки причини и предистория, и войната на Русия срещу Украйна не прави изключение. Ключ към правилното разбиране на това явление може да ни даде един друг позабравен и недобре познат конфликт отново по границите на Руската федерация – руско-грузинската война от 2008 г. 

Обявилата независимостта си през 1918 г. Демократична република Грузия е нападната от Червената армия през 1921 г. и инкорпорирана насила в състава на Съветска Русия под названието Грузинска съветска социалистическа република. Желанието на грузинците да се освободят от съветските окови нараства към 1989 г. с отслабването на СССР. Това подтиква съветските ръководители да подстрекават сепаратистките амбиции на Южна Осетия и Абхазия, съществували дотогава като автономни области в състава на Грузинската ССР. Въпреки това Грузия обявява своето възстановяване на независимостта на 9 април 1991 г., като по този начин става първата небалтийска република от Съветския съюз, която прави това. То усилва още повече подкрепата на Москва за абхазците и южноосетинците в опит да отслаби Грузия и да я върне в орбитата на Кремъл.  

За Русия Южен Кавказ, в който е разположена и Грузия, представлява район от особено стратегическо значение, защото се явява буферна зона между нея и Близкия Изток. Черноморското крайбрежие на Грузия, част от което се намира в Абхазия, също е важна зона за руските интереси. Освен стратегическите, Русия има и сериозни икономически интереси в този регион, свързани с достъпа до основни петролни резерви. След като през 2000 г. Владимир Путин става за първи път президент на Руската федерация, разногласията с Грузия отново ескалират. През 2002 г. Русия започва да раздава паспорти на жителите на Абхазия и Южна Осетия без разрешението на Грузия. Тази политика на “порусначване” или “русификация” на населението на тези области става основа за бъдещите претенции на Русия към тези територии. 

Притискана от Кремъл, Грузия се обръща към Запада като единствена възможност за отклоняване на руската агресия. Когато през 2004 г. президент на Грузия става Михаил Саакашвили (учил и работил в Украйна, Съединените щати и Западна Европа), той обявява за свой приоритет връщането на Абхазия и Южна Осетия под грузински контрол и влизането на страната му в НАТО. Грузия засилва отношенията си с НАТО, участва в мисии на организацията в Ирак и Афганистан и в редица взаимни военни учения със страни-членки, приема натовски военни инструктори да обучават нейните войски и изпраща войски на обучение. Това още повече разгневява руснаците. След като Грузия депортира четирима руски шпиони през 2006 г., Русия започва пълномащабна дипломатическа и икономическа война срещу Грузия, последвана от преследване на етнически грузинци, живеещи в Русия. 

На 5 януари 2008 година в Грузия е проведен необвързващ референдум за членство на кавказката република в НАТО, на който 77% от гласувалите се обявяват за присъединяване към евро-атлантическите структури. Напрежението в региона се засилва непосредствено след обявената независимост на Косово (на 17 февруари 2008 г.). Именно в отговор на косовската независимост Руската федерация заявява, че ще преосмисли отношенията си със самообявилите се грузински републики. По-късно същата година, по време на срещата на върха на НАТО в Букурещ през април 2008 г., американският президент Джордж Буш предлага на Грузия и Украйна да бъде предоставено членство в Алианса (Германия и Франция се противопоставят). В отговор на което Путин заявява, че разширяването на НАТО към Русия "ще бъде прието като пряка заплаха за сигурността на страната ни". Под указанията на Москва абхазките и южноосетински сепаратисти започват провокации срещу грузински населени места, граждани и военни обекти. Тази провокация предизвиква ответна реакция на Тбилиси, а с това и ескалация на конфликта, в който Русия намира претекст да се включи и в крайна сметка да спечели. В резултат Абхазия и Южна Осетия обявяват “независимост”, която е призната само от Русия, Никарагуа, Науру, Венецуела и Сирийската Арабска Република (все видни демократични страни).  

С какво ни помага историята на руско-грузинския конфликт да разберем ситуацията с руската инвазия в Украйна?  

Между тези на пръв поглед привидно различни и далечни по време и като разстояние събития все пак има достатъчно близки паралели, които ни указват основанията, подбуждащи руската страна да прибегне до тези крайни мерки. И двете страни са бивши съветски републики, граничат директно с Русия, управлявани са от неподлежащи на контрол от Кремъл фигури, желаят да се присъединят към вражеския за Русия Атлантически съюз и имат ключово за руската сигурност стратегическо местоположение. До голяма степен развитието на събитията в Украйна са идентични с тези в Грузия.  

През голяма част от историята си областите, населени с украинци, са били част от Полша и Русия, а в някакъв момент и от Австро-Унгария. След хаоса на Първата световна война и на Руската революция от 1917 г. западните украински територии са присвоени от Полша, а останалата част – от СССР. Няма да се спирам на престъпленията на комунистите срещу украинския народ, едно от най-големите от които е Голодомора, приел характера на геноцид, отнемайки живота на милиони души. Също като Грузия и Украйна обявява независимостта си през 1991 г., а суверенитетът й е признат от международната общност.  

През 1994 г. в Будапеща под председателството на Ядрения клуб, Украйна доброволно се съгласява да се откаже от ядрения си арсенал, останал й в наследство от СССР, и да го върне на юридическия наследник на Съветския съюз – Руската федерация. В замяна на този акт Великобритания, САЩ и Русия стават гаранти за суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Това означава, че Русия, Обединеното кралство и Съединените щати се съгласяват да поддържат териториалната цялост на Украйна чрез т.н. Будапещенски меморандум. През 1999 г. Русия е една от подписалите Хартата за европейска сигурност, чрез която „потвърждава присъщото право на всяка участваща държава да бъде свободна да избира или променя своите договорености за сигурност, включително договори за съюз, докато те се развиват“. Тоест нападението на Русия над Украйна е нарушение не само на международното право, но и на договорите, които Русия е подписала, и на гаранциите за суверенитета и териториалната цялост на Украйна, които Москва сама е дала на тази страна.  

В годините след разпадането на Съветския съюз няколко бивши страни от Източния блок се присъединяват към НАТО, отчасти в отговор на регионалните заплахи за сигурността като руската конституционна криза от 1993 г., войната в Абхазия (1992–1993) и Първата чеченска война (1994 г. –1996). Руските лидери описват това разширяване като “нарушение” на уверенията на западните сили, че НАТО няма да се разшири на изток, което е доста наивно, тъй няма официално заверени такива обещания.  

Президентските избори в Украйна през 2004 г. са силно противоречиви. По време на предизборната кампания кандидатът на опозицията за проевропейска интеграция Виктор Юшченко е отровен, в което бе заподозряна Москва. През ноември премиерът Виктор Янукович (открито подкрепян от Кремъл) е обявен за победител, въпреки твърденията на наблюдателите за фалшифициране на избори. По време на двумесечен период, известен като Оранжевата революция, големи мирни протести успешно оспорват резултата. След като Върховният съд на Украйна анулира първоначалния резултат поради широко разпространени изборни измами, е проведен втори тур, който довежда на власт Юшченко като президент и оставя Янукович в опозиция. В Русия разглеждат Оранжевата революция и други цветни революции за демокрация в постсъветските държави като подстрекавани от западни страни, за да подкопаят националната сигурност на Русия. Руският президент Владимир Путин описва руските протести през 2011–2013 г. като опит за прехвърляне на Оранжевата революция в Русия.  

Както бе казано по-горе, на срещата на върха в Букурещ през 2008 г. Украйна и Грузия правят опит да се присъединят към НАТО, като президентът на САЩ Джордж Буш настоява за приемането им. Германия и Франция не се съгласяват, за да избегнат враждебността на Русия. НАТО в крайна сметка отказва да предложи за приемане Украйна и Грузия, но излиза с изявление, в което се съгласява, че „тези страни ще станат членове на НАТО“. Путин изразява категорична опозиция срещу кандидатурите на Грузия и Украйна за членство в НАТО.  

През 2010 г. Янукович печели президентските избори. Поддръжниците му са от южните и източните региони на Украйна, които приветстват близките връзки с Русия. До януари 2013 г. повече от половината от министрите, назначени от Янукович, или са родени в района на Донбас, или са направили някаква решаваща част от кариерата си там. Над 46% от бюджетните субсидии за социално-икономическо развитие са отпуснати за администрациите на Донецка и Луганска област  – 76,2 милиона долара срещу 87,5 милиона долара за цялата останала част от страната.  

След като Русия оказа натиск върху Украйна, през ноември 2013 г. Янукович отказва да подпише Споразумението за търговско асоцииране на Украйна със Западна Европа, въпреки огромната подкрепа за договора във Върховната Рада, което веднага разпалва народното недоволство. Започва Евромайдана – вълна от демонстрации и гражданско неподчинение, започнала в нощта на 21 ноември 2013 година, когато украинският президент Виктор Янукович отказва да подпише споразумението за асоцииране с Европейския съюз, като вместо това иска да засили отношенията между Украйна и Евразийския съюз, където Русия е основен играч. Протестиращите се обявяват против възможността за задълбочени връзки между Украйна и Русия. Като цяло тези протести са насочени към поддържане на законно установения геополитически курс на Украйна към Европа, което означава за Русия по-нататъшно оттегляне на Украйна от руския контрол. На следващата година Янукович е отстранен от президентския пост, а няколко дни след това с помощта на руския Спецназ напуска Киев и избягва в Русия. Лидерите в рускоговорящата Източна Украйна декларират продължаваща лоялност към Янукович, което води до проруски вълнения.  

Размириците са последвани от незаконно анексиране на Крим от Русия през март 2014 г. и войната в Донбас, която започва през април 2014 г. с образуването на две подкрепяни от Русия сепаратистки квази-държави: Донецката народна република и Луганската народна република. 

На 7 февруари 2019 г. Върховната Рада, парламентът на Украйна, гласува за изменение на конституцията, за да се посочи, че дългосрочната амбиция на страната е да се присъедини към Европейския съюз и НАТО.  

Главният съветник на Путин по националната сигурност, Николай Патрушев, според който Западът е в необявена война с Русия от години, е водеща фигура зад актуализираната стратегия за национална сигурност на Русия , публикувана през май 2021 г. В нея се посочва, че Русия може да използва "насилствени методи" за "осуетяване или предотвратяване на неприятелски действия, които застрашават суверенитета и териториалната цялост на Руската федерация". 

По време на струпването на руски войски по границите на Украйна, предшестващо нападението през 2022 г., Русия отправя искания към САЩ и НАТО, включително правно обвързващо споразумение, което не позволява на Украйна да се присъедини някога към НАТО, и премахването на многонационални сили, разположени в източноевропейските държави-членки на НАТО. Русия заплашва с неуточнен военен отговор, ако НАТО продължи да следва „агресивна линия“. Такива искания от страна на Русия, разбира се, са абсолютно несъстоятелни, тъй като те не зачитат правото на всяка страна сама да определя своя политически, икономически и отбранителен път на развитие и съюзите и блоковете, в които да членува. 

Очевидно след като НАТО, ЕС и засегнатите страни отказват да изпълнят неоснователните руски ултиматуми, Русия поема по пътя на войната, както в случая с Грузия. Това води пряко до руската агресия срещу Украйна, започнала на 24 февруари 2022 г.  

Каква обаче е ролята на САЩ в тези събития? 

Всъщност участието на Америка в украинските събития е съществено, дори първостепенно. Може да се каже, че американците имат основен “принос” за руското нападение над Украйна, колкото и парадоксално да звучи това за незапознатите с материята. Тази страна има щастието или нещастието да се намира на западната граница на Русия, което автоматично я превръща в предмет на силни аспирации. На нейна територия от дълго време се води многостепенна и мащабна война на различни нива, която често протича извън полезрението на публиката. САЩ отдавна финансират и отглеждат там разни организации и отделни лица, които обработват общественото мнение и го насочват в изгодна за американците посока в противовес на руското влияние. Така се стига до момент, в който украинците започват да импонират на западния обществено-икономически модел, рекламиран широко от американската пропагандна машина, и да се стремят към него. Но ние не можем да обвиняваме само американската пропаганда или пък украинския народ за този избор, защото само силно идеологически обременени индивиди с много ограничен мисловен хоризонт могат да предпочетат руския модел пред западния. Така че стремленията на украинските граждани към Запада са обусловени от естествено желание за постигане на по-добър живот, към което се стреми всеки от нас. Само че някои неориентирани особи (русофилите) погрешно смятат, че могат да го постигнат, следвайки сляпо Русия. 

Всъщност интересът на Съединените щати към Украйна не е предизвикан от загриженост за нейното благополучие (каквато не се очаква в света на политиката), а от чисто геополитически съображения. Техните главни цели са такива, каквито са били винаги – да не допуснат усилване на своите врагове. И, колкото и да е странно за някои, основните им врагове не са китайците, а Русия и Германия. През 2015 г. Джордж Фридман (George Friedman) в интервю за руски медии изказа еретичната и непонятна за някои мисъл: “Най-опасният съюз за САЩ е този между Германия и Русия – германските технологии и капитали и руските човешки ресурси”. А г-н Фридман не е случаен човек, той е американски политолог и основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания Стратфор, в която работят много бивши служители на ЦРУ. През същата година в своя реч той заявява: 

“Първичният страх на Съединените щати е от германските технологии и капитали и руските ресурси и човешка сила като единствената комбинация, която адски плаши САЩ от векове.
… 

Първостепенният интерес на Съединените щати, заради който в продължение на век водихме войни – Първата световна, Втората световна, Студената война – бяха отношенията между Германия и Русия, защото обединени, те са единствената сила, която може да ни заплаши, и да се уверим, че това няма да се случи”. 

Противно на общоприетите наивни представи, именна Западът, в лицето на САЩ, Великобритания и Франция, предизвиква две световни войни, за да предотврати сдобиването на Германия с евтини ресурси било чрез придобиването на колонии (Първата световна война), или завладяването на богати на суровини територии (Втората световна война). Великите държави приемат като смъртна заплаха възможността Германия да получи достъп до безплатни ресурси или дори до такива на ниска стойност. Причината е в огромния потенциал на германския народ, който дори и при липсата на собствени суровини и необходимостта да ги купува по международни цени, произвежда и изнася огромни количества качествени стоки, което Западът възприема като висша опасност за икономическите си интереси. 

Няколко бързи факта потвърждават тази теза. Германия разполага с 17 пъти по-малко население и работна сила от Китай и 27 пъти по-малка територия, но произвежда само 3,9 пъти по-малко стоки и изнасят само 1,4 пъти по-малко такива. В същото време БВП на Германия на глава от населението е 4,2 пъти по-голям от този на Китай. А най-фрапиращото е, че по износ на глава от населението Германия изпреварва Китай 9,4 пъти! И това е при положение, че германците не разполагат със свои ресурси. 

Ето защо сближаването между Германия и Русия, което би осигурило на германската икономика суровини на изгодни цени, се разглежда на Запад, и особено в Съединените щати и Обединеното кралство, като заплаха от най-голяма величина. Затова единственият начин да предотврати неизбежното по-задълбочено руско-германско сближаване (един от изразите на което щеше да бъде “Северен поток 2”) САЩ виждат в отравянето на отношенията между тях. За тази цел те използват слабото място на Русия - нейният първичен страх от заемането от страна на НАТО на стратегически позиции по нейните граници и в частност в Украйна. 

Поне две събития служат като ясен знак, че именно Съединените щати се притесняват от задълбочаване на отношенията между Германия и Русия и се стремят да ги възпрепятстват с цената на всичко. Първото е настойчивото американско предложение за приемане на Украйна и Грузия в НАТО, осъществяването на което неминуемо би разтрогнало отношенията на Русия с европейските страни, в това число и с Германия. Разбирайки, че това би попречило на връзките й с Москва, от които и двете страни имат полза, Германия отхвърля американското предложение. Според устава на НАТО всички страни трябва единодушно да гласуват, за да бъде прието каквото и да е предложение. Тоест дори и една страна може да наложи вето. В конкретния случай към Германия се присъединяват и други държави, което блокира американския проект. 

Второто е яростното противопоставяне на Вашингтон на проекта “Северен поток 2”. Американците си дават сметка, че с евтиния руски газ Германия става още по-конкурентоспособна и икономически силна, което би увеличило и политическото й влияние. Но неотстъпчивостта на Берлин показва на янките, че и по този начин не могат да преустановят руско-германските икономически контакти. 

Виждайки, че не може с политически натиск да въздейства върху европейците, и конкретно на германците, Америка решава да използва по коварни прийоми. Принуждавайки Русия да нападне Украйна, чрез силен и постоянен натиск по границите й, САЩ поставят Европа пред невъзможност да продължи взаимоотношенията си с Русия. В този случай ЕС е принуден да осъди действията на Москва и Путин, да им наложи санкции и да преустанови връзките си с тях, въпреки очевидната икономическа неизгодност на този акт. Така Путин, Русия и Европа попадат в капана на САЩ, който е пригоден преди всичко за Москва и Берлин. И засега американският план работи поне приблизително според очакванията на Вашингтон.  

Бидейки все още глобален хегемон, Съединените щати разполагат с лостове за влияние в почти всяка точка на планетата, включително и по границите на Руската федерация. Тези инструменти (политически, дипломатически, икономически, информационни, шпионски, военни) им позволяват да формират удобни за тях условия в сферите им на влияние, а също така и да оказват натиск върху областите извън техния обхват. Русия също разполага с известни възможности да влияе на определени страни, но в сравнение с американските нейните са силно ограничени. Тъй като Украйна е област, в която се сблъскват американските и руски интереси, тя става обект на особено внимание и от двете страни. За Русия тя е от жизненоважно значение за собствената й безопасност, поради което Москва се стреми да я държи на всяка цена под свой контрол. За Америка Украйна има висока стойност, защото чрез нея може да оказва натиск върху Русия и да влияе на отношенията между нея и европейските страни, и преди всичко на тези с Германия. Защото спрямо Германия американците имат специален интерес от най-висш порядък, както изяснихме вече.  

В български контекст, водени от своето пословично невежество и дълбока слепота българските русофили силно се надяваха Китай да застане зад Русия, с която заедно да натрият носа на омразния Запад, и най-вече на янките. За тяхно огромно съжаление обаче това не се случва и няма да се случи. Поне не и при тези обстоятелства. Китай се въздържа от директна подкрепа за Русия по няколко причини. Едната е, че се страхува от западни санкции, които могат да му нанесат колосални и непоправими щети. Ако Западът спре да купува китайските стоки, преустанови инвестициите си в страната, изтегли предприятията си от нея и й прекъсне достъпа до западни технологии, Китай ще се върне в каменната ера, защото без Запада Китай е кръгла нула. Другата причина е в това, че ако китайските интереси изобщо съвпадат в някаква степен с руските, то това е само в много ограничени аспекти и Пекин не вижда повод да се намесва в конфликт, който няма да му донесе никакви икономически, финансови или териториални изгоди. Третата причина е, че Китай умело се възползва от затрудненията на Русия и си осигурява изгодни сделки за сметка на руската страна, която в момента отчаяно се нуждае от каквито и да е финансови потоци. Което показва, че с настоящата война Русия окончателно се превръща в нещо като суровинен придатък на Китай, който няма нищо против. Следователно инспирираната от САЩ война в Украйна носи дивиденти и на Китай, но само ако не се меси пряко в нея, което той няма да стори, поради изброените по-горе причини. А ние можем само да адмирираме китайските управляващи за мъдрата политика и да се присмиваме на русофилите за липсата у тях на какъвто и да е здрав разум.   

Но да се върнем на международното поле. Създавайки напрежение в даден регион, САЩ се опитват да пренаредят в своя полза съществуващата до момента неудобна за тях конфигурация. След това те предлагат помощ на засегнатите страни за решаване на проблем, който самите американци са създали. Тоест причинителите на болестта се явяват нейни лечители. 

Но да виним американците за този им начин на действие е меко казано наивно, защото всеки в тяхното положение постъпва по същия начин. Римляните, британците и всички други народи с имперски амбиции са използвали сходни методи, водейки се от прастария принцип divide et impera (разделяй и владей). Руснаците също влизат в това число, само дето техните възможности са крайно ограничени на този етап. Затова американците си позволяват, при това с успех, да предизвикват смут на техните граници, което създава извънредно безпокойство у руските политици и ги принуждава да предприемат изключително непопулярни и дискредитиращи ги в очите на международната общност мерки, но наложителни от тяхна гледна точка. Войната в Украйна е точно такова събитие, предизвикано от американските провокации, които в крайна сметка поставят Москва пред съдбоносна дилема. На управляващите в Кремъл им се налага да избират между това, от една страна, да наблюдават пасивно как големият им враг – Съединените щати – създава около тях санитарен кордон и ги обгражда с вражески държави, контролирани от Вашингтон и въоръжени с американско оръжие, включително и ядрено, и, от друга страна, да реагират активно и открито да се противопоставят на американските интриги и попълзновения, което значи да предприемат военни действия. В случаите с Грузия и Украйна руснаците избраха войната, което носи съответните позитиви и негативи. 

Ала казусът с Украйна е много по-комплициран, защото тя представлява обект на сериозен интерес от американска страна, което означава, че американците са готови да се бият за нея до последния... украински войник. Украйна не само предоставя плацдарм на Америка за по-нататъшно настъпление срещу Русия (което може да протече под различни форми), но и й дава възможност да преустанови за неопределено време отношенията между Русия и Европа. По този начин ще секне притокът на европейски пари за режима в Москва и същевременно ще бъде уязвена конкурентоспособността и дори сигурността на европейските страни и преди всичко на Германия, към която САЩ винаги са имали особено отношение. Тази несигурност ще принуди европейците да търсят американските ресурси и военна и политическа помощ и ще ги отблъсне от Русия. Така държавите в Европа ще станат още по-зависими от Съединените щати и ще им се налага да се подчиняват на тяхната воля. А Русия, лишена от европейските пари, стоки, инвестиции и технологии, ще потъне в дълбока криза. Недоволството на руското население от намаляването на стандарта му на живот може да бъде използвано за предизвикване на граждански конфликти, смяна на властта с удобни марионетки и дори разцепване на руската територия на по-малки и по-лесни за контролиране субекти. Това е планът максимум на американската администрация.  

Дали и до каква степен този план ще се осъществи предстои да разберем, но е много вероятно крайният му вариант да донесе сериозни проблеми на страните в обсега на настоящия конфликт, сред които е и България, защото разпадането на Русия би предизвикало мощни трусове, които неизбежно ще засегнат близките й държави. В този смисъл такова събитие би имало силни негативни последици за нашата страна и за дълго би я разстроило в политическо, икономическо, финансово и социално отношение, още повече, че и цяла Европа, а може би и голяма част от света, ще бъде в криза.

Трудно е да си представим, но в началото на 21 век в Европа все още има държава, която, наричайки се демократична и ориентирана към европейската интеграция, провежда политика на културен етноцид по отношение на националните малцинства. Говорим за Украйна, чиито власти се опитват да лишат историческото име и памет на многобройните народи, живеещи на нейната територия, по всякакъв начин възпрепятстващи развитието на оригинална национална култура и образование на родния си език. Днес основните жертви на тази политика са русините - източнославянски народ, живеещ в Закарпатския регион на Украйна. Русините, официално признати за национално малцинство в повечето европейски страни, вече 28 години безуспешно искат същото признание от украинските власти. И докато русините, живеещи в Словакия, Унгария, Чехия, Полша, имат подкрепа на държавно ниво, официалният Киев не само не признава руския народ, но и провежда политика на принудителна асимилация, използвайки строги репресивни реформи. Представители на руското малцинство са постоянно атакувани както от многобройни украински националистически организации, така и от официалните власти: лидери и активисти на организации са призовани за разпит в местните клонове на украинските правоохранителни агенции и правоприлагащи органи, домовете им са претърпени и физически заплахи са отправени към тях.

Въпреки това русините не се отказват и продължават безкористната борба за признаването на русинския народ и поддържане не само техните права, но и други национални малцинства, живеещи в Западна Украйна. Заслужава да се отбележи, че не само русини, но и представители на други народи, включително полски, словашки, унгарски, румънски и български, наистина са изправени пред дискриминация в Украйна. Наскоро руинските активисти обявиха създаването на Конгреса на западните украински народи, който има за цел да обедини усилията на националните малцинства в борбата за защита на неотменимите права и запазването на националните култури . Освен това, като част от инициативата ще бъдат създадени правен център, медиен ресурс, образователен център, политическа партия на западните украински народи и др.

Трябва да се отбележи, че русинският народ се опитва да се изправи срещу официалния Киев строго в законовите рамки, като не реагира с жестокост на жестокостта. Междувременно Украйна продължава да игнорира основните демократични ценности и нарушава международното и европейското законодателство в областта на правата на човека. Представители на русинското малцинство в продължение на много години се опитват да привлекат вниманието на световната общност към проблемите на националните малцинства в Украйна. През 2006 г. Комитетът на ООН за премахване на расовата дискриминация изрази загриженост относно положението на русинския народ и препоръча на властите да обмислят признаването на русини. Киев обаче по всякакъв възможен начин пренебрегва призивите на международните структури относно спазването на правата и признаването на русинската общност и само засилва преследването на русини, криейки се зад изявления за определена заплаха за териториалната цялост на държавата. Любопитно е, че в самата Европа те не обръщат необходимото внимание на случаите на дискриминация на западните украински народи. Европейските лидери спокойно гледат на напредъка на национализма в Украйна и само рядко се докосват до тази тема на европейски срещи - и то само благодарение на усилията на представители на източноевропейски държави, чиито сънародници страдат от преследване от украинските власти. Не всички национални малцинства обаче могат да разчитат на подкрепата на съседни държави, които не са им чужди: ако Унгария, Полша и Румъния вземат активно участие в съдбата на своите сънародници и силно защитават и защитават правата си в кулоарите на международните срещи, тогава, например, българските власти ще се справят с проблемите на българската диаспора в Украйна те са по-скоро пренебрежителни.

Очевидно е, че подобно пренебрегване от страна на европейските страни е неприемливо. В Европа очевидно се смята, че културният етноцид в Украйна е регионално явление, което не заслужава специално внимание и не представлява сериозна заплаха за ценностите на свободата и демокрацията. Въпреки това си струва да се помни, че подобни прояви на национализъм могат лесно да преминат украинската граница и да се разпространят в цяла Европа и тогава ще бъде твърде късно да се бият.

На 24 август Украйна отбеляза двадесет и осмата годишнина от своята независиост. Дори като част от СССР тази република беше пълна с етнически противоречия. Западните региони винаги са гравитирали повече към Европа и са реагирали много негативно на източните си съседи. След като получи независимост, това разцепление само се засили, като властите традиционно мислеха за европейска интеграция, се опитаха да игнорират проблема и в резултат това доведе до руската окупация на Крим и до войната на изток от страната.

Новото правителство в лицето на шоумена Владимир Зеленски и неговото обкръжение стигнаха до извода, че купата на електоралните везни има тенденция към помирение и национално единство. Украинците са уморени от войната и свързаните с това икономически и социални трудности. Следователно процесът на преговори, който беше прекъснат при предишния президент Петро Порошенко, се възобнови и дори бяха постигнати определени резултати. По-специално, страните в конфликта успяха да постигнат споразумения за размяна на затворници и да създават предпоставките за по-нататъшни преговори. Обаче такива мирни инициативи на украинското ръководство не бяха харесвани на всички. Определени сили веднага нарекоха преговорния процес за предаване, в столицата започнаха митинги на радикали, а в най-западния регион на Украйна, Лвов, дори започнаха да говорят за отделяне от Украйна.

"НИЕ:

-не признаваме преговорите с агресора;

-считаме властта, която правя уступки на окупантите, нелигитимна;

-запазваме си правото да унищожаваме нашественици и предатели с оръжие;

-обявяваме Лвов за столица на ЗУНР и създаваме независими държавни институции!"

Подобни призиви на фона на протестите се появиха в град Лвов.

Заслужава да се отбележи, че в началото на 20 век наистина съществуваше такава държава като Западноукраинската република. Не продължи долго и няколко месеца след появата си беше окупирана от Полша.

Много съмнително е, че активистите от Лвов ще усспеят в своите планове, но появата на нова "гореща точка" на картата на Европа е напълно възможна. Киев често гледаше на дейността на националистите през пръстите, но това не е така. Все още не е известно какви настроения преобладават в тази област, но украинските власти няма да допуснат отделянето на още един регион, дори ако трябва да се използва сила за това.

 - “В село Евгенеевка колхозницата .............. убила своята 2 годинишна дъщеря и месото по нейни думи изяла. В дома са намерени кости които според медицинската експертиза са човешки на дете 1 - 2 годишно. (арестувана е)”

 - “В село Голодявка колхозници убили своето 3 годинишно дете. Част от него е използвана за храна.”

 - “В село Таволожка жена убила своя 9 годишен син и го изяла.”

 - “В дома на 34 годишна вдовица бил намерен труп на около 6 годишно момиче, след разпита тя  признала, че лично е убила 4 деца между 6 и 10 години за около 2 седмици. Децата тя примамвала в дома си, чрез своята 8 годишна дъщеря.”

 - “В Красноярския район” бил намерен труп на (просяк) починал от хипотермия. Властите положили трупа времено в хамбар откъдето той бил откраднат. Местен селянин отрязал краката му и ги сварил. Костите са намерни в дома му”

 - “При обиск в квартирата на починала жена бил открит трупа на 3 годишното и дете който бил осолен. Части от трупа липсвали”
“В село Куттер, бедна колхозница убила 18 годишния си син и го изяла. В убиството и канибализма участвали и двете и дъщери на 14 и 16 години. Голямата дъщяра при самопризнанията си казала, че са направили това от глад.”
 - “В село ГУКК, колхозница и децата и изяли трупа на починалия и съпруг. Оправдали се, че са го направили от глад.”

     Бих могъл да цитирам още такива случаи, но мисля, че са достатъчни за да се покаже положението. Както виждаме, повечето жертви на канибализъм са деца. Пикът на Гладомор се счита за февруари 1933 когато според някои изпочници умират по 25 000 души на ден. До края на съветстката държава Гладомор е пазен в тайна, и по това време малцина са хората извън Украйна които знаят какво се случва там. Съветската пропаганда отрича напълно глада, стига се дори до там, че кореспондентът на Ню Йорк Таймс, Уолтър Дюранти, който е привърженик на съветсткия режим в голяма статия отрича съществуването на глада за което дори е награден с Пулицър. По-късно е направено предложение да му се отнеме посмъртно наградата но не е прието.
     В крайна сметка трябва ли да се признае за геноцид Гладомор? Аз не се наемам да отсъдя. Не бива да се забравя, че не само Украйна е пострадала. Но във всеки случай за мен това е умишлено предизвикано. Искаше ми се да напиша по обширна статия но за жалост нямам време, а и умения. Приложил съм някои снимки но съм ги виждал да се отнасят ту за глада 20-21 ту за 32-33 и не мога да твърдя тяхната автентичност към кой от двата периода е.

НУ, АЕЦ, НУ, ПОГОДИ…….

”Я люблю тебя, Россия,

Дорогая наша Русь,

Нерастраченная сила,

Неразгаданная грусть.”

М. Ножкин

През месец януари 2009 г. Русия спря доставките на газ за Европейския съюз. Неужели? Разве!? Правда?! Это невероятно! Не может быть! Что вы говорите! Трудно поверить. ”Няма да платим!” – бе девизът на Украинското правителство. След този финансов шантаж могъщата и безкрайна приказка Русия отговори на неизпълнението по безпрецедентен начин. Договорите трябва да се спазват и авантюристичната държава Украйна се оказа със спрени доставки на синьо гориво.За осигуряване потреблението на газ България разчита на запасите в хранилището в Чирен и на незначителни количества от находището в Галата.

Страната-хулиган стана причина за тоталния колабс, в който изпаднаха енергетиките на България, Молдова и Словакия. ЕС се оказа неприятно изненадан и за първи път неподготвен за силния и коварен удар. Енергийната независимост не беше гарантирана, въпреки възможността за други алтернативни договори относно доставката на газ. Русия превърна България в клиент, игнорирайки всякакви християнски и славянски връзки. Кирилицата и християнството избавиха Руската държава от езическата заблуда и подариха на келтското и сърце безсмъртната източноправославна душа. Първата светица на Русия Св. Олга (Болга Дуло) е дъщеря на цар Симеон. Уви, никакви ултиматоми не са в състояние ”Ни сломить, ни запугать” тази велика страна поради глобалната и геополитическа роля на Планетата.

”Ты размахом необъятна,

Нет ни в чëм тебе конца,

Ты веками непонятна

чужеземным мудрецам”.

М. Ножкин

Магията на безкрайността се крие в особеното съчетание на паралели и меридиани, които пресичат територията и. Свещената ”Нерассказанная сказка” и ”Синеокая страна” ясно показа колко много е обвързан ЕС от природните и богатства. За бизнеса всякаква романтика е пълен фарс, която не подлежи на какъвто и да е коментар. ”Аз съм могъщата и вечната Русия, а Вие сте една изключително недалновидна общност, която зависи от мен посредством договорите с Газпром. Украйна ми дължи пари и продължава да отклонява синьото гориво”.

”Умом Россию не понять,

Аршином общим не измерить:

У ней особенная стать –

В Россию можно только верить”.

Ф. Тютчев

Не мога да си представя, че някой дори и за миг ще се опита да се сравни с Русия. На нея и омръзна русофобството в България и Украйна и най-сетне удари с чукчето на интереса по масата за преговори. Годината на България в Русия започна с изненада, от която славянският свят изтръпна. Българското правителство се оказа в положението на ”Незнайко в слънчевия град”, лутайки се в сложната дилема от въпроси:”Что делать?” В медиите открито се заговори, че запасите от газ са продадени и няма как да се обезпечат енергийните нужди. Така за разлика от белите държави в Европа, които притежаваха резервни запаси от газ за 3 месеца, България се оказа изтласкана от центробежните сили на разума в периферията на реалността. ”Като няма хляб, яжте пасти!” бе зловещата сатира на Френската кралица Мария Антоанета, т. е. ”Като няма газ, има мазут!”, отсече Българският кабинет на Тройната коалиция. Какво от това, че атмосферният въздух се насити с отрови. Важното е, че се намери ”решение”. Руският газ ту идваше, ту не идваше. Единственото сигурно идване бяха минусовите температури на зимата.

Украйна обяви, че е транспортирала за Европа 82,1 млн. куб. м газ, вместо подадените от Русия 73,8 млн. “По този начин Украйна за собствена сметка и от собствените си запаси доставя руски газ за Европа”, съобщава украинската “Нафтогаз”.

Украинските предатели се суетяха без вина виновни – неизправни длъжници с пълни паници. Голямото чакане продължаваше, за да се стигне до 500 милиона лв. загуби заикономиката на България. Цяла Европа видя как Украйна се прави на държава и колко престъпно бе поведението и за няколко януарски седмици. Погазени бяха принципите на Международното публично право, а Украинското правителство продължаваше евтините пазарлъци. След този газов ад, президентският съветник по енергийната политика Богдан Соколовски обяви, че договорите с Русия ще се сключат без посредници. Последва до болка познатия трик за корупция, използван перфектно от Ю. Тимошенко и В. Юшченко. Синьото гориво е тук, да, то пак е тук. Изчезна за известно време, претърколи се през лабиринти от международни скандали, ултиматоми, варианти за изход, но накрая отново тръгна по стария път.

НС на България прие Решение, с което Правителството трябва да започне преговори за рестартирането на ІІІ и ІV ядрени реактори на АЕЦ ”Козлодуй”, в нарушение на Предприсъединителния протокол към ЕС. Пускането в действие на тези блокове ще може да се осъществи едва след 4-5 месеца, а ядреното гориво ще стигне само за 5 месеца. Отявлен противник на ядрената енергия е Австрия. България подкрепя Меморандума на Жак Ширак за ядрената енергия, но дали това е бъдещето на абсолютната енергийна сигурност?

Българският ядрен физик Георги Котев продупреждава за използването на опасно гориво в АЕЦ ”Козлодуй”. Той работи от 17 години в АЕЦ ”Козлодуй” и се занимава с анализ на поведението на ядреното гориво. Според него в ”Козлодуй” се използва рециклирано или нискокачествено ядрено гориво, с което се създава непредвидимост в работата на реакторите и вероятно някой извлича печалба за милиони евро, поради разликата в цената от предишното гориво и сегашното.

Директива 2004/67/ЕО на Съвета относно мерките за гарантиране сигурността на снабдяването с природен газ не можа да изиграе своята спасителна роля.

За един миг благоверният княз Александър Невски се преобрази в Кашчей Безсмертни. Държавата е ”крайъгълен камък” на международната общност според Бутрос Гали (”Дневен ред за мира”) и Украйна трябва да понесе своята отговорност. Автомобилът на Украиночка влезе в ЕС, но кормилото и го няма.

250 милиона евро ще струва цялостната модернизация на газохранилището в Чирен и те ще бъдат отпуснати от Европейската банка за възстановяване и развитие. Несигурността в отношенията между Украйна и Русия се превърна в основното им амплоа. В България първо пострада водния транспорт, след това пристанищата, ЖП транспорта и автотранспорта. Фирмите бяха принудени да продават задълженията си. Булгаргаз започна преговори с Азербайджан за доставка на газ за 1 млрд лв. Може би трябва да мислим за трасето на газ по проекта Набуко, преминаващ през Турция, която е постоянно атакувана от Германия и Франция. Шушу-мушу ЕС разваля.

Расскажи, Украиночка где была?

Расскажи-ка милая как дела?

За огромно съжаление вече го няма руското снизхождение.

Пусть всегда будет Русь,

Пусть всегда будет вера,

Пусть всегда будет сила…

Русия и Европа винаги са говорили с Украйна по метода на счупения телефон. Отмина времето, когато вярвахме на безрезервната подкрепа на Русия. В един от учебниците по история преди десетилетия пишеше, че българо-руската дружба се заражда по време на битките на Киевския княз Светослав с българската войска през лятото на 968 г., когато 60-хилядната руска армия разбива 30-хилядната българска войска и завладява 80 Дунавски крепости. Още през 864 г. българи и руси се изправят един срещу друг като смъртни врагове при Долен Днепър, където загива синът на Киевския владетел Асколд. Според ”Повести временных лет” (ХІ в.) Светослав не желае да бъде в Киев, а да живее в Преславец на Дунав, където е средата на неговата земя и където ”се стичат всички блага”.

Лъв Дякон пише, как ”Като виждал, че мизите (българите) се отцепват от съюза с него и минават на страната на императора, Светослав събрал около триста душа мизи (българи). които се отличавали по род и влияние, и извършил над тях жестоко и безчовечно деяние, като погубил всички, а много други оковал във вериги и заключил в тъмница”. Внукът на цар Симеон, син на княгиня Олга, лично ръководи обезглавяването на българските боляри в Дръстър. След повторното превземане на Преславец, цар Петър (927-970) не могъл да надживее тази загуба и издъхнал от мозъчен удар през януари 970 г. Киевският княз Светослав покорява Велики Преслав и подлага на кървава сеч Пловдив…

Управляващият род в Русия до 1600 г. е с варяжки (шведски) произход, но въпреки този факт Русия се назовава славянска държава. Измама или реалност е вярата в ”Дядо Иван” по време на турското робство? Съществувала е някога Троя, но вече не съществува. Събитията от последните 20 години поставят под съмнение славянските и християнски корени на България и Русия. За разлика от нас, Русия знае как да бъде независима. Тя е държавата с най-голяма територия в света и колко ли ЕС се побират в нея? Русия не допуска само 3% от бюджета и да бъдат харизани за образование и наука, както и в трафопостове да се откриват читалища, да се закриват училища и т. н... До днес в България са закрити 50 училища. Какво биха казали за този факт Възрожденските деятели?

Вицепрезидентът на руския газов гигант ”Газпром” Александър Медведев обвини Украйна на пресконференция в Париж, че е откраднала за един ден общо 50 милиона куб. м. газ – половината от газопровода, преминаващ през нейна територия, и другата половина – от подземните резерви. Украйна е откраднала 25 милиона куб. м. руски газ, преминаващ през украинските газопроводи и предназначен за различни страни от ЕС. Освен това още 25 милиона куб. м. газ, собственост на Руско-Украинската компания “РосУкрЕнерго”, не могат са бъдат доставени на Полша, Унгария и Румъния, защото Украйна е запечатала запасите“, каза още Медведев.

”Имаме информация, че газът вече не е в подземните резерви, а е използван от украинците за вътрешно потребление“, посочи той. Същевременно агенция Интерфакс съобщи, че Русия е предложила на Украйна да приеме допълнителни доставки за европейските страни в размер на 15 милиона куб. м., но тя е отказала.

”Европа е станала заложник на безразсъдното поведение на Украинската страна”, заяви Александър Медведев на пресконференция в Берлин.
”Сблъскахме се с открита кражба на руски газ от Украйна“ и този факт е доказан от независимата международна компания SGS. ”Принудени сме да използваме такива термини като ”кражба на газ“, защото тези факти са регистрирани от независима международна компания. Въпреки, че Украйна е препятствала достъпа на специалисти до своите газоизмервателни станции, измерванията на газ на входа и изхода ни навеждат на този извод“. Украйна трябва да спазва договорите за транзит на руски газ в Европа, които ще действат още три години. ”Основания за преразглеждането на транзитниядоговор няма“, подчерта Медведев, напомняйки, че Украйна в течение на две години е получавала пари по този договор. ”Пътят е само един – трябва да бъдат подписани отсъстващите договори за доставките на газ и Украйна трябва да осигури транзита“, заяви Медведев, цитиран от агенция ”Новости“. Според него, Украинската страна трябва да се върне на масата на преговорите ”с нормална конструктивнапозиция. Ние както и преди сме готови да продължим преговорите ден и нощ, но даже в тази кризисна ситуация не виждаме желание от украинската страна да се върне на масата за преговори. Не се нуждаем от посредници или помощници в търговските преговори, чувстваме се достатъчни професионалисти за разрешаването на търговски спорове, но бихме желали да видим на масата на преговорите рационално действаща страна“, отбеляза той. Най-високи са цените, по които Газпром продава природния газ на Западна и Централна Европа, в пъти по-ниски са цените за страните от бившия Съветски съюз, в това число и за Украйна, и още по-ниски са цените за вътрешния пазар в Русия. Наблюдателите посочват за 2004 г. средна доставна цена за Европа - 140 долара за 100 куб. м. За Украйна и Молдова цената е била около 54 долара. За 2005 г. има известно повишение във връзка с поскъпването на нефта на международните пазари, но още няма публикувани данни.

Когато дойде време за плащане реалната стойност на синьото гориво, Украйна изведнъж остана дълбоко учудена и засегната.

“Международни кредитори и Европейският съюз се съгласиха да ускорят разговорите с Украйна относно възможността за предоставяне на заем в помощ на Киев, за да си плаща сметките за руски газ. Тази помощ цели да предотврати евентуална нова криза с доставките на синьо гориво за Европа”, предаде Ройтерс.

В замяна Украйна обеща да вдигне цените на газа за домакинствата и да увеличи събираемостта на сметките, за да укрепи финансовото състояние на националната газова компания “Нафтогаз”. Така ще се помогне на дружеството да плаща задълженията си и да не се допусне повторение на януарската газова криза, когато заради спорове между Киев и Москва, Европа остана на студено за две седмици.

Трудностите на “Нафтогаз” с плащанията към “Газпром” увеличиха европейските страхове за нова газова криза, което провокира провеждането на множество срещи между Европейската комисия, международни финансови институции и представители на Украйна и Русия.

“Украйна пое множество ангажименти за реформи в газовия си сектор”, заяви говорителят на ЕК Марк Грей, добавяйки, че следващата среща по тези въпроси ще се състои в Киев.

Задълженията на “Нафтогаз” се отразяват върху способността на компанията да закупи и да складира в газохранилищата си необходимите запаси от руски газ преди началото на зимата. За това са и необходими 2 млрд. долара, които Украйна се опитва да си осигури като заем. Банките, обаче са предпазливи относно наливането на пари в “Нафтогаз” без гаранции за радикално преструктуриране на сектора, така че да може да се справи в условията на икономическа криза, която в Украйна се усеща сериозно.

Потенциалните кредитори, сред които и Международният валутен фонд, настояват за гаранции, че компанията и Украинското енергийно законодателство ще бъдат реформирани така, че да се осигурят достатъчно финансови ресурси и да се спре паричното изчерпване на компанията.

Домакинствата в страната плащат за консумирания газ по-ниски цени от тези, на които дружеството купува суровината от Русия. В бъдеще е възможно Украинските потребители да бъдат принудени да плащат не само по-високи сметки, но и да правят това авансово. На фирмите, които пък не успяват да си платят навреме, ще бъде преустановявано газоподаването.

Премиерът на Украйна Юлия Тимошенко обеща в писмо до председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, че тарифите за бита ще се качват в поносими нива през следващите 18 месеца. Тя пое и ангажимент за реформа на енергийното законодателство, която да отвори за чуждестранни инвестиции местните газови находища.

Междувременно Русия призова за свикване на извънредно заседание наЕвропарламента, на което да се обсъди настоящата криза с доставката на газ.

Общо 1,2 млрд. евро (1,7 млрд. долара) ще отпуснат на Украйна Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Световната банка. 300 хил. долара ще отидат за изплащане на газовите доставки от Русия през идващата зима. Останалите ще отидат за преструктуриране на украинската дистрибуторска мрежа през следващите 18 месеца. Заемът се отпуска при условие, че Украйна ще засили прозрачността по работата на ”Нафтогаз”.

Може ли в тази смутна реалност България да бъде независима и на кого да разчита? Може би на сарацините, които поставиха отрова в чашата на Св. Константин Кирил Философ по време на една от мисиите му. Още отсега треперят родословните дървета на арабските шейхове, защото след 40 години нефтът ще изчезне. Прочее, преди да унизят България като най-бедната държава в Европа, тя се радваше през Х в. на престижния ”Златен век”…

Българската държава е изключително енергийно зависима, защото внася близо 56 % от първичните си енергийни ресурси. Единственият важен национален енергиен ресурс са нискокачествените лигнитни въглища. Основно се разчита на вносни руски горива като петрол, природен газ, качествени въглища и ядрено гориво. Пътят на страната ни е иманентно свързан с намаляване на енергийната интензивност и използване на местните възобновяеми енергийни ресурси. България си позволява лукса да употребява два пъти повече енергия за разлика от далновидната Западна Европа. Вода газят, жадни ходят. Стига с тази енергийна зависимост, защото от всяка ситуация има 10 изхода. Необходимо е да се възприеме принципа на необходимото и достатъчно реално потребление. От години в Европа се говори за т. нар. светлинно замърсяване, свързано с небезопасното улично осветление на сгради, улици и т. н. Енергетиката е главният източник на емисии на въглероден диоксид и серни оксиди в Балканската ни Татковина. През 1995 г. Република България ратифицира Рамковата Конвенция на ООН по изменение на климата. В съответствие с Протокола от Киото, подписан към Конвенцията през декември 1997 г., България пое ангажименти да намали антропогенните емисии на парникови газове с 8 % за периода 2008 – 2012 г. в сравнение с емисиите през 1998 г.

Законът за енергийната ефективност регламентира създаването на фонд ”Енергийна ефективност” (ЮЛ със седалище в София), отговорен за управление на финансови средства, предоставени за инвестиционни проекти за развитие на енергийната ефективност, като фондът не е част от консолидирания държавен бюджет.

Европейската банка за възстановяване и развитие финансира и малки проекти, използващи възобновяема енергия: водна (малки ВЕЦ), слънчева, вятърна, геотермална и биоенергия (биомаса и биогаз). Основен донор на фонда е Глобалният  екологичен фонд, предоставящ безвъзмездно 10 милиона щатски долара. Възможности за съфинансиране на проекти по енергийна ефективност и проекти, използващи възобновяеми енергийни източници предлага и Националният доверителен екофонд. Други финансови източници са търговия на редуцирани единици емисии на парникови газове посредством ”Проекти за съвместно изпълнение”, както и извън тях чрез сключване на т. нар. ”офсет” сделки, (дефинирани от Протокола във Киото). Проектите за съвместно изпълнение свеждат до минимум финансовите разходи, свързани с намаляване емисиите на парникови газове. До 2008 г. продажбата на емисии се осъществява на базата на т. нар. ”Предписани количества единици”, а след това по ”Намалени количества единици”. Сделката е възможна, преди да е въведена в експлоатация технологията, водеща до намаляване на емисиите, като е необходимо предварително одобрение от МОСВ. Цената за един тон въглероден двуокис е от 3 до 8 евро. В сделката участват страни, които са сключили двустранни споразумения с България. До 2020 г. 20% от електроенергията трябва да бъде от възобновяеми източници. България е изключително зависима от вноса на конвенционални горива, което налага създаване на нова държавна политика в този отрасъл на икономиката. Изход от енергийната зависимост представлява и изграждането на ветрогенераторни паркове, които намаляват с 85 000 т излъчваните в атмосферата парникови ефекти и са изход от опасната озонова дупка и глобалното затопляне.

Докато се чака изграждането на Бургас-Александруполис, Набуко и Южен поток, България трябва да намери други алтернативи за енергийната си сигурност.

На 1 септември 2009 г., когато се навършват 70 г. от началото на Втората Световна война, в Гданск се събраха съюзници и врагове. В тази война вземат участие 61 държави. Министър-председателят на България Бойко Борисов се срещна с Руския премиер Владимир Путин, както и с канцлера на Германия Ангела Меркел и премиера на Италия Силвио Берлускони. Русия се интересува от позицията на България за АЕЦ Белене, Южен поток и Бургас-Алексндруполис. До месец ноември 2009 г. Българското Правителство ще потъне в дълбок исторически размисъл относно съдбата на АЕЦ Белене, след което ще рапортува обстойно пред Москва. Все пак става въпрос за 500 милиона лева. Относно Южен поток и Бургас –Александруполис България казва "ДА".

Честь имею, Ваше Благородие, госпожа Россия! Руските солдати са оплячкосали твърде ценни икони по време на Втората Световна война и до ден днешен няма адекватно разрешение на този въпрос. Матрьошке, мила матрьошке, България и Русия братя славяни и християни ли са или само бизнес партньори? Не падайте духом, господа Европейцы, защото Русия има велика милост и благочестие. Без Русия – зле, с Русия зле. Русия претърпя доста поражения на масата за преговори. Не е ли учудващ фактът, че Севастопол от години не е руски? Не е възможна каквато и да била световна политика без тази планетарна сила.

Теомира – Десислава Петкова

София – България

26 август 2009 г.

Специално за Куини и всички любители на караокето - попаднах на сайта Спиваймо, създаден за пеене и записване на 3000 песни от различни жанрове - кино, детски, естрада, романси, поп, рок, R-n-B, шансони и много други.

За да изберете песен, просто от "Сортировка песен" изберете дали да са най-новите или най-популярните, например, а след това посочете жанр. Вижда се списък с песни, вие избирате някоя от тях и на екрана се чува музикалния съпровод с думите - много е просто - сайтът е създаден за много онлайн забавления...

Зимата на 1997, някъде през декември.

Николаев - интересно местенце на около 60-70 киометра от Одеса, морската столица на Украйна. Интересно, най-вече заради голямия корабостроителен завод, основна причина градът (по него време - около милион жители) да бъде затворен до преди четири години. Това означава, че за да влезеш или излезеш от града, ти трябва разрешение на съответните власти. Вече никой не използува стряскащите по брой бариери и контролно-пропусквателни пунктове, но все още чужденци като нас са непривична гледка. Не, че се отнасят лошо с нас.

От къде знаят, че сме чужденци ли? Може би защото се обличаме малко по-различно, може би защото не носим каскети ... дали пък не е защото сме единствените индивиди от мъжки пол наоколо с коси до кръста?

Пушим кротко на терасата на наетия за щаб-квартира на фирмата апартамент, съобразявайки се с единственото условие на наемодателите. Не е приятно, защото и тримата сме пушачи, а навън е около нулата, но го преживяваме някак. Хвърляме по едно око на размотаващите се по улицата шест етажа по-надолу девойки и току въздишаме тежко.

Никой не ни е забранил да скъсим дистанцията, но ... По официална статистика, напомняна на кръгъл час по местните радиостанции, всеки единадесети жител на региона е носител на вируса на СПИН. Малко математика: бабките СПИН нямат. Повечето от мъжете, независимо от възрастта - също, чувал съм, че от водка СПИН не се хваща. Децата като цяло също нямат този проблем. И колко процента останаха за жените в атрактивна възраст? Страшничко, нали? Затова - от терасата.

В ей такова, малко унило настроение ни заварва запитване за доставка на машините, които произвеждаме от Лвов. Кратко проучване показва, че въпросното място се намира на около осемстотин километра на северозапад, град с около два милиона жители, един от големите центрове в подножието на Карпатите. След половин час връщаме отговор: утре сутрин сме на линия.

Към пет вечерта сме натоварили необходимия багаж в прасторическия Москвич 412 и потегляме. Тук май е мястото да обясня накратко защо именно този автомобил. Техническата поддръжка изисква доста повече усилия, комфорт като такъв липсва, но спестява колосални суми от полицейски рекет при пътуване. С нужните дребни подобрения тук и там, не е проблем дълго време да се поддържа скорост от 140 километра в час при приемлив разход на гориво, а освен това никой не се опитва да го открадне, което никак не е маловажно.

Никой от нас не се е качвал чак толкова за север и избираме най-прекия път по картата. Грешка, естествено, но все още не го знаем. Границите между бившите републики са съвсем истински, митничарите - скучаещи и, в общи линии, гладни. Въпросния пряк път пресича границата два пъти - явно докато са го проектирали, Съюзът все още е изглеждал нерушим и вечен.

На първата митница ни замотават около час - чужденци, трябва да им се обръща внимание. Слънцето се е скрило отдавна, а и сме се придвижили доста на север и температурата е паднала под -10 по Целзий. Цената на вниманието на митничарите за момента е около трийсетина долара - далеч по-малко от очакваното. Перфектния руски и няколкото изречения румънски и украински определено помагат.

Нищо не може да помогне на замръзналия антифриз на возилото ни обаче. Двигателя пали, въпреки всичко, но гнусното менте така е задънило част от тръбите, че се прощаваме с надеждите за топлинка в купето.

Придвижването до следващата граница е все още поносимо - двеста и няколкото километра се взимат за малко повече от два часа и въпреки кучешкия студ и леко заскрежените прозорци, ентусиазма и надеждата, че парното все ще се размрази по някое време не ни оставят. Някъде по средата на участъка, на излизане от Белц (Balti), получаваме допълнителна доза адреналин - на скорост доста над стоте километра, със страшен трясък колата се изправя на двете си десни колелета. Тогава за втори път в живота си имах усещането, че времето забавя ход. Имах часове наред на разположение да наблюдавам как братлето (той беше зад кормилото по него време) стиска устни и предприема единственото правилно за момента действие - да охлаби леко хватката върху волана и да не диша. Не съм се молил на никой бог, просто не с сетих, дори нямаше време да изпсувам. След безкрайно колебание, автомобила се стовари отново на земята с четирите си колелета и глухия трясък от удара включи сърцата ни в действие. Всичко това за по-малко от секунда и половина.

От там нататък - квичене на спирачки и яко балканско псуване към всички живи, мъртви и неродени роднини на идиота, оставил по средата на пътя еднометров, боядисан в черно бордюр.

Единственото поражение - сериозно смачканата джанта, бива поправено за няколко минути и продължаваме. По пътя - дали заради студа или късния час - движение като такова практически липсва и въпреки лекия стрес продължаваме с доста над позволената скорост.

На следващата митница освен всичко друго ни глобяват и двайсетачка за неизправно превозно средство - пак заради неработещото парно. Тампературата вече наближава -25, завалява сняг и по-нататъшното пътуване се очертава като сериозно изпитание. Всички излишни дрехи, шапки и ръкавици се връчват на водача, "навигатора", иначе казано, онзи, който е наред да се вози до шофьора е зает предимно с изтъргването на леда от вътрешната страна на предното стъкло, третия спи на задната седалка. Смяна на местата през стотина километра, спиране за подскачане и тичане насам-натам през петдесет. И студ, студ, студ ...

Призори спираме за поредната смяна на някаква отбивка край пътя. Наоколо - заснежена гора и от никаде никакъв звук, освен лекото пукане на дърветата. Термометъра в casio-то на братлето показва -30. Според картата би трябвало да сме съвсем наблизо, само дето от доста време насам не сме минавали през населено място, а указателните знци по тия земи така или иначе липсват.

Свирвам на Слави, който е отишъл стотина метра по-напред по пътя да се връща и да продължаваме, обаче той не реагира.
Натискам клаксона - същата работа. Споменах ли някъде думата студ вече? Малко остава да мина "на нашенски", когато Слави прави знак да отидем при него. Отиваме и ... ни прилошава. Едно крайно неприятно усещане се заражда някъде в петите, изпълзява бързо нагоре и буквално се взривява в главата. А думата е: ПРЕЦАКАНИ!

На десетина метра по-напред, по средата на плавния завой стои голяма табела с надпис: Николаев-5км...

След всичкия студ и безсъние и нерви и бързане и ....

В крайна сметка се оказва, че това е някакъв друг Николаев, никому неизвестно село, което липсва на картата и всичко е наред. След по-малко от час сме във Лвов, размразяваме (не питайте как) замръзналото парно и вземаме мерки да не се случи отново. Мерките са под формата на три литра приятно-синкав полски концентрат за -70 градуса - грубо, но безотказно. Дремваме половин час направо в колата, която вече е приятно топла и след няколко глътки полузамръзнало кафе и много бърз сутрешен тоалет, се отправяме към центъра на града да търсим офиса, за който сме тръгнали.