Малко изтъркана тема са пенсионерите. Това са онези хорица, които са се трепали цял живот за да можем ние да живеем така както в момента. В тази държава, колкото и да я любим и мразим. Това са хората, дали сетни сили на няколко режима. За изграждането на не една и две реформи(платформи). И най-вече – това са хората, които вместо да могат да се отдадат на заслужен отдих, биват поругавани от същата тази държава, за която са дали силите и здравето си.

Тази сутрин, в сутрешния блок на bTV беше „министър” Масларова. Тя много обидено заяви, как всички медии се подигравали с хората от третата възраст. Каза го без капка срам или свян. Изрече го така, все едно, не нейната партия е измислила великата глупост – да пратим пенсионерите на море. Не ме разбирайте погрешно – не съм против това, тези хора да почиват веднъж в годината, както са правили това в активната си възраст. Против съм, че това не се отнася за всички, че има глупави критерии, връщащи ни в годините на светлия социализъм – когато киселото мляко беше истинско, месото и плодовете също, а другарят Серж беше далече от пределите на страната и управлението и...

Съгласете се, че не е редно, парите от бюджетния излишък да изчезват в джобовете на приятелски фирми, когато в болниците ни условията са меко казано кошмарни, когато децата в неравностойно положение живеят в мизерия, а също и пенсионерите.

Не е редно и нормално да ограбваш народа си, когато и без друго нищо не му е останало... когато критиките валят от всяко място. И не е морално да се прикриваш зад собствената си некомпетентност, незнание, неразбиране и нежелание нещо да бъде променено – сакън, да не развалим времето...

А някой ден и ние ще сме на мястото на пенсионерите... И тогава тежко ни, ако сме били толкова глупави или заблудени, че не сме искали промяна – промяна на начина по които се управлява държавата, промяна на законите – за да можем винаги когато решим, да съдим някой депутат или министър за това, че не си е свършил работата. Промяна на контрола над институциите, за да се знае, че те са тук, за да ни служат на нас – хората, които плащаме данъци, респективно – техните заплати и удоволствия, а не за да ни разиграват както им скимне, знаейки, че най-много големият шеф да ги плесне през ръцете и да добави с благ рокерски гласец, все едно излязъл из под перото на Дядото – ‘палавници”.