Вчера в Плевен бе проведен Фестивал на ученето през целия живот. В него бяха включени училища и институции, които подготвят специалисти по химия, хранене и др. или организират курсове по танци, рисуване и различни видове спорт. Идеята е чудесна и, както се сещате, аз с радост бях част от всичко това.

 ОДЗ „Снежанка” организира две форми: център „За децата, родителите и техните деца и родители – Да влезем в обувките на детето” и ателие „Аз и мама – заедно в танци, песни и игри”.  Първата форма беше предназначена за родители на деца от 3 до 10 години и предлагаше възможност за тях да задоволят детето в себе си и в същото време да надникнат в света на собственото си дете като играят техните игри или решават техните задачи в книжки за самостоятелна дейност.

Втората форма беше предназначена за деца и родители от 8 месеца до 3 години. Имахме желание да предложим на семейства, които пожелаят, идеи, как да се забавляват заедно с децата си и да им помагат да израстват в развитието си. Заедно с деца от музикалното училище  в града предложихме на малчуганите и техните майки лесен танц с копринени кърпи под съпровод на блок флейти; след това помогнахме на майките да превърнат копринената кърпа в кукла и да я приспят с приспивна песен, която пак се предлагаше на мамите за разучаване. Имаше и 2 две игри с пръсти, както и игри с балони и сапунени мехури. Накрая децата получаваха печатче на ръката, а семействата – сертификат за участие във фестивала. Спецификата на ателието този ден беше, че непрекъснато влизаха нови деца или излизаха тези, с които се занимавахме в момента. И всичко започваше от начало…

Описвам тази дейност не за да се похваля как в съботния ден с медицинските сестри в ОДЗ „Снежанка” г-жа Ц. Петрова и г-жа Д. Цонева не сме почивали, а пак сме работили, а за да споделя една стара търговска!!! идея за родители и деца, които не ходят на ясла или детска градина: да има групи, в които родителите, плащайки си на час, да могат да се занимават смислено заедно с децата си, да се учат на приказки, игри и най-вече как да занимават децата си. Не зная как е в други градове на България, но в Плевен за мами и деца до три години няма нито едно чисто, подредено с подходящи мебели и уреди за физическо възпитание помещение за деца на тази възраст. И мамите прекарват „свободното” си време със своето бебче или малко дете в кафенето или на мръсната детска площадка. Лятото установих, че в Плевен има само 1! площадка, подходяща за деца до 3 години! А да не говорим колко мръсни са всички площадки! Как цигарените фасове са навсякъде по тях, а кошчетата преливат от отпадъци! И малчуганите възторжено щъкат между тях , заети ту съсредоточено да вдигат всички фасове, ту възторжено да си играят с лъскавите опаковки от кошчетата. Мамите или тревожно подвикваха „Не, мами, не пипай това!” или не забелязваха проучвателните експедиции на бебешорите, заети със сладки приказки на по цигарка с други майки.

Та, предлагам безплатно идеята си: някой някъде да направи фитнес за бебета или група за занимания с малки деца срещу заплащане. Да събира майките и малчуганите, да ги занимава един или два пъти седмично срещу заплащане! С подходяща реклама и подходяща организация на социалния живот на групата, мисля, че би се превърнала в модно място за родители, както фитнеса, мола или чалга клуба.

А що се отнася до нашия фестивал, можеше да бъде и по-добре. Не зная друг национален проект, който да е обезпечен с толкова малко пари. Ако вярвам на стигналата до мен информация, на всеки от петте града в страната бяха дадени….по 600 лв. за всички разходи, а на по-малките градове, включени в проекта, които да мултиплицират по-нататък…..по 200 лв.. Сякаш виждам осъществена идеята на г-н Дянков: колкото по-малък е града, толкова по-малко пари. Нямаше никаква реклама и много малко разгласяване. Сякаш някой, разбирай спечелилите проекта, сигурни, че ще се справим, беше решил да действа според добре познатата ни максима „Пари нема, действайте!”. И ние „действахме”, раздвоени между желанието професионално да си свършим работата и да защитим прекрасното европейско лого „Учене през целия живот” и усещането, че сме употребени, за кой ли път! И някой е спечелил(прибрал) пари за сметка на качеството на реализация на идеята.

Мдааааа, и този път, май, минахме покрай Европа…..