Курсова работа
на: Магда Мохамад Назер,
ученичка от 8д клас,НГДЕК
"Какво би било,ако Библията не съществуваше
или
значението на Светото писание вчера, днес и утре."
"Мерилото за живота и силата
на един народ ще бъде винаги
неговото отношение към
Библията... Тя съдържа учение
за висша нравственост,
култивира възпитание."
(Гьоте)
Библията... Библията е велико богочовешко дело. В нея
са застъпени корените на миналото, отлитащите секунди на
настоящето, перспективите на бъдещето. Много неща са
казани за Библията - Вечната книга, притежаваща редица
уникални качества, които нито една друга книга в света не
познава. Библията е уникална по своя произход. Тя е
достояние на цялото човечество за вечни времена. Известно е
огромното й значение за развитието на всяка една сфера на
човешкото битие и обществен живот, но Библията прави много
повече - тя докосва, извисява, "моделира" не само отделните
личности, но и цели народи, общности.Тя е една необикновена
книга - Книга на книгите. Дори и най-свирепите й критици са
принудени да признаят изящния й стил,значението й като
източник на знания и житейска опитност,силата на нравствените
й послания. Но не за това е необикновена тя. Това, което я
отличава от останалите книги, е способността й, като доближава
човек до Бога, душевно да го преобразява, пораждайки в него
стремеж към един по-възвишен и хармоничен начин на живот.
За написването на Светото писание, както още се нарича
Библията, са били нужни близо 1600 год, започвайки от XIV
в. пр.Хр. и завършвайки в края на I в. Понятно е, че в процеса
на изготвянето й са взели участие повече от 50 представители
("автори"). Удивителен е фактът, че макар всички те да са
живели в различно време, без да се познават, и да имат каквото
и да било общо, Библията притежава поразително единство в
съдържанието си. Съставена от 77 книги, Библията се дели на
две големи части: Стар и Нов завет. Тя е основата, върху която
е изградено християнството, защото: " Всичко, що е било писано
от по-напред, писано е за наша поука, та чрез твърдостта и
утехата от писанията да имаме надежда / Послание към
римляните, 15:4 / ".
Общото във всички части на Библията е, че са писани с
Божие вдъхновение, за да напомнят на хората неотменната му
грижа и любов. Светото писание има един автор, споменат над
3800 пъти, и това е Самият Бог. Тя има една основна тема и
подчинени на нея множество други. Божият план за спасение на
човечеството чрез една личност - Господ Иисус Христос е и
най-ценната информация, която Библията ни предлага. Макар
да знаем, че: " Всичкото писание е боговдъхновено...
/ 2 Тим. 3:16 / ", единствено Десетте Божи заповеди са написани
лично от Бог - Отец. Като цяло Библията представлява
съчетание на божественото и човешкото. Подобно е и
естеството на Христос.
Друго уникално качество е забраната за допълване или
отнемане на свещения текст. Това обяснява факта за пълната
хармония в съвременната Библия и откритите сравнително
наскоро в близост до Мъртво море древни манускрипти.
Свидетелства за това са и направените от световнопризнатия
математик Иван Панин твърдения, че математическият дизайн
на Писанието е извън досега на човешкия ум, и нито едно
човешко същество не би могло самостоятелно да напише
Библията. До тези заключения той достигнал благодарение на
отличното си владеене на гръцки и еврейски език, и упоритостта,
която проявил в заместване на буквите от тези азбуки. Макар
откритията му да не са признати от Вселенската църква и до
днес никой не е посмял да опровергае заключенията му.
Множество учени твърдят, че в Библията се крие таен код,
разчитането на който би помогнало за предотвратяването на
катаклизми и събития от световен мащаб. Говори се, че в
Свещеното писание са зашифровани всички важни моменти от
човешката история, придружени с имена, дати и подробности.
Опити за разгадаване на библейската матрица е правил още
Исак Нютон, според чийто биограф, физикът до края на живота
си е бил убеден в съществуването й. Други изследователи
съобщават, че са имали информация, базирана на Библията,
за събития като 11 септември 2001 год, войната на Персийския
залив, атентати и прочие, но предупрежденията им не били
взети под внимание.
Библията е паметник на историята на човечеството. Тя е
една от най-старите книги, своеобразно асимилирала и
обогатила мисълта и мъдростта на древните Месопотамия,
Египет, Гърция. Чрез Новия завет и христянството става част
от основата на съвременната европейска култура и
цивилизация. У славяните,както и у други народи първите
писмени паметници са преводи на части от Библията.
Характерна особеност, отличаваща я от останалите религиозни
книги, е историческата и географската й обусловеност. Едно от
най-честите твърдения на критиците срещу Евангелието е,
че написаното в нея било неисторическо, имало характера
на легенди и не можело да бъде доказано. Науката обаче
познава няколко доста внушителни примери, категорично
доказващи достоверността на написаното: само преди
десетилетия бяха открити останките от величествената
Вавилонска кула, датирана на около 4000 г. пр. Хр; доказано е и
400 годишното робство на евреите в Египет. " Легендата " се
оказва истина и в разказа за Содом и Гомор. Съвременни
разкопки открили останките от тези два града близо до Мъртво
море, а през последните две десетилетия се разкриха напълно
рухналите до основи стени на град Йерихон.
Като литературно произведение Библията представлява
безценно съкровище. Тя съдържа поезия и проза, философия и
красноречие, драма и трагедия, лирика и нравоучения, право,
закони, летописи. Светото писание е най-превежданата,
най-разпространената и разпространяваната книга в света.
Преведена е на над 4000 езици, включително Брайл,
представлява най-издаваната книга, възлиза на над 60 млн.
екземпляра годишно - рекорд в книгоиздаването. Притежава
най-голямата читателска аудитория в света и е единствената
книга надживяла вековете. Понастоящем са запазени над 8000
манускрипта на латински и 4000 на старогръцки език.
Силно въздействащо влияят взаимоотношенията между
Бога и Неговият народ. Именно тук се проявява както любовта
на Господ към човека, така и тази на човека към Господ.
В съдбините на Божия народ през вековете, в неволите,
борбите, страданията и възходите, в грижата му за
" посятото между плевелите " ясно си личи непрестанната грижа
на Твореца към творението, постоянният опит на любовта да
" ороси " цветовете на увяхващите добродетели. Хуманизмът
и любовта са основно застъпени в Библията. Стремежът към
духовно извисяване и усвършенстване на нравствените
ценности е единственият начин да се " доближим " до
Създателя. Божието слово има силата да промени грешника.
Векове наред учени, философи и мъдреци са се опитвали
да го направят,но без успех. 27 % от текстовете на Светото
писание са точни пророчества. В Исая 46:9,10 четем, че само
Господ е този," който отначалото изявява края ". Потвърждение
на това е предсказанието в Откровение 9:15, където
седемнайсет века и половина преди да се случи е казано,
че Отоманската империя ще отслабне и султана ще потърси
помощ, за да не се разпадне империята му. Това трябвало да
се случи на 11 август 1840 год. Две години по-рано Йосиф
Лич от Филаделфия, базирайки се на пророчеството,
оповестява бъдещата капитулация, но никой не му повярвал.
Едва когато това се случило станало ясно,че думите му не
са напразно.
Неизмеримо е благотворното влияниена светото
писание върху всички сфери на човешкото битие и обществен
живот: литература, изкуство, култура, история, социално дело,
различни клонове на науката. Неизброими са имената
на хилядите представители на човечеството, дали чрез
творчеството си достоен израз на обичта си към Книгата
на Бога. Библията е най-обичаната, но и най-преследваната
книга в историята. Познати са не малко масови унищожения.
Хората ненавиждат Божието слово, защото се боят от неговата
истина. Библията бичува греха, невежеството, фанатизма. В
нея се прокламира доброто, казано е: " Както искате да
постъпват с вас човеците,така и вие постъпвайте с тях ".
Малко известен е фактът, че първата книга, преведена
от братята Кирил и Методи през IX век и написана на
новооткритата славянска азбука, е именно Библията. В
по-късните преводи взимат участие изявени български
дейци като Петко Рачев Славейков,Неофит Рилски,
Константин Фотинов и други. В частност посланията на
Евангелието извършват революционен преврат в социалната
и политическа сфера на живот в България неколкократно.
Два са съдбовните моменти в историята на родината ни,
когато народът ни е спасен от асимилация: веднъж през IX
век, когато преводът на Светото писание от Кирил и
Методий спира елинизирането на обществото ни,
повторното спасяване на народното ни съзнание започва с
дейността на Паисий Хилендарски и продължава с
печатането на Библията на новобългарски език през 1871
год. от даровития просветител и пламенен патриот Петко
Славейков. Благодарение на това първо издание се
поставят основите на българската граматика,
трансформира се модерният български език, формира
се автокефалната българска екзархия и се гарантират
процесите на българското възраждане. Загрижен за
погазването на добродетелите в следосвобожденския
период геният на българската литература Иван Вазов
споделя мнението си за Божията книга: " Аз не зная
под небето друга книга, по-могъща и тъй всеобща,
каквато е Библията... Там дето Библията се знае и
чете, злините са случайни, а добродетелите са трайни
спътници на живота.Учудвам се, че тази Свята книга
много слабо се знае у нас".
Безкрайно е значението на Библията в човешкия живот.
Никой истински вярващ християнин не би могъл да си представи
света без Светото писание. Известния руски химик Ломоносов
казва: " Съществуват две велики книги, които трябва да четем-
природата и Библията ". Първата, за да признаем Божието
всемогъщество, втората -за да научим как да се опазим от
греховете ". Библията е най-дълбокият извор на нашата
цивилизация, както известният Рудолф Щайнер добавя в своя
реч на тази тема. И именно Евангелието, боговдъхновено по
същността си, е помогнало на цивилизацията ни да оцелее през
всички тези векове. Динамичният и греховен свят ни поглъща
безмилостно.Забързани в напрегнатото си ежедневие, все
по-рядко се обръщаме към Господ и към Библията, а именно
в това се състои Спасението -да отворим душите си и да
съсредоточим вниманието си върху непреходните неща в живота.
Библията ни дарява с надежда за изкупление и вяра в доброто.
Като пътеводна звезда ни посочва правилната посока, осмисля
живота ни, разпръсква мъглявината на безметежното ни
съществуване. И не случайно Иисус Христос казва:
" Аз съм Алфа и Омега; началото и краят; на жадния Аз ще
дам даром от извора на живата вода / Откровение на свети Йоана,
гл.21, стих 6 / ".
Comments1