Дани, неуморна си. Дерзай!

 

Огромен труд! Поздравления,atlantic! Много ценна информация за всеки учител и особено за по-големите деца в начален курс. Ще бъде интересно наистина да се използва тази презентация в часовете по ЗИП.Благодаря от името на всички колеги тук! :)

Много ни помагаш с труда си, atlantic!!!! Ще намери място в работата ни, не само в 4 клас! Презентацията е много по-художествена в сравнение с  черно-белите издания, които ползваме от години наред... Благодаря!!! 

Благодаря ти ,atlantic!Полезно и както винаги интересно направено!

Много полезно, благодаря! Ще го използвам в часовете хо ИКЧ.

Хубаво е, хареса ми много!

Не мога да кажа че разбирам от поезия. Със СветлинА сме все във спор за римата, за правилата, за правописа, за препинателните знаци...

Мнението си е съвсем лично и съвсем непрофесионално.

Две неща:

1. Ритъма нещо се губи... много яко се губи... И някак ми звучи плоско цялата работа. Не усещам грам чувство. Не знам, бял стих ли е какво е, ама... Лоша работа... Някак посредствено ми се струва...
2. След препинателен знак се оставя интервал освен след дефис (късо тире).

Вярвам, че можеш и по-добре! =)

знам че мога и по-добре снощи го измислих и без стиха да е претърпял какви ли нв промени от мен реших да го побликувам за да видя вашите впечетления да чуя вашите критики или похвали

хм... ще видим...

"За да си поет,ти трябва
сърце като бошуващо море,
душа-огнена искра,
необходимо е всичко това,
за да те помнят и след смъртта!"

Нека не се заблуждаваме, цитатът го има в постинга ти от 17:11 часа. Не съм дребнава, но на какво казваш снощи?

Наистина може да положиш усилия за правилно писане, т.к. полученият ефект не е търсен нарочно. Имаш идеи и можеш да ги развиваш.

Опитай пак.

Казах,че съм го измислила вечерта,а не че съм го побликувала вечерта.А и на вас какво ви интереува дали пиша правилно?Това си е за мен самата.Аз като реша тогава ще се занимавам  правопис(а аз се занимавам).Майна всички сте се захванали  тоя правопис.Знаете ли на мен какво ми е?;( ;( ;(

Чакай сега, девойче.
Никой не ти е казал нищо лошо, но и ти не заемай позицията на многострадална Геновева. В случая не става въпрос за физически недъг, който не можеш да преодолееш и заради който да се жалваш. Дали и как ще пишеш зависи ЕДИНСТВЕНО от теб и от НИКОЙ друг. Сядаш и четеш. Книжки. Обикновени. Худ. литература, любовни романи, ако щеш. Когато видиш думата "пОбликувам" ("бОшувам"), написана с "У" 2 пъти, ще посегнеш към речника или направо ще приемеш на доверие новата информация (поставям началото: "Всички медии публикуваха информации за бушувалата в региона буря". Освен това, в нашия език няма представка "ис" - "Изпадналият в беда винаги има нужда от помощ, за да преодолее трудностите". Още ""Съществителните от ж.р., завършващи на -ия образуват множествено число с -ии. Кайсия-кайсии (днес така ми е тръгнало; ситуация - ситуации)). Ето затова трябва да се чете - така правописът се набива в главата и, искаш или не, го научаваш. Още повече, че има колебания между -у и -о много често и проверката обикновено е невъзможна - в такива случаи става дума за изграден рефлекс.
Така че не се жалвай, а чети много. И пиши. Възможно е да оправиш правописа, въпреки че си изпуснала много години, важното е да имаш желание и да се научиш да приемаш критиката. Не си вири нослето. Това, че можеш да пишеш думички, не означава, че можеш да твориш. Спри да си вярваш и започни да се питаш. Ще откриеш изключителни неща.
Питаш нас какво ни интересува дали пишеш правилно. В интерес на истината, нас не ни интересува. Теб трябва да те интересува, защото ако имаш претенциите да създаваш нещо стойностно (сега или по-късно), трябва да се научиш да го обличаш с вкус и стил - а това, в писането, е правописът (също и пунктуацията и грамотността като цяло). Ако искаш да те вземат насериозно, трябва да положиш известни усилия. Възрастта ти е коварна - хем си достатъчно голяма, за да даваш морални наставления от камбанарията на годините си и да пишеш стихове по философски въпроси, хем винаги, когато не ти изнася, можеш да минеш с извинението, че си малка. Трябва да решиш. Не може и така, и иначе. Възможностите пред теб са 2 - или си сядаш на д-то и се заемаш да се ограмотиш и на 14 години си се научила да поемаш отговорност за онова, което пишеш (респективно вършиш) и го пишеш (вършиш) грамотно, или продължаваш по линията на най-малкото съпротивление - с извинения като "малка съм" и "вие не знаете какво ми е".
Сега, след като изписах този ферман, се надявам да съм била разбрана правилно и да няма цупене, плач и бясно подстригване на кукли в пристъп на амок. Ще продължавам да чета, но... дали ще пиша нов коментар зависи само от теб.