BgLOG.net
By kordon , 16 January 2010

Палестинският въпрос - втора част

 материалът е от сайта на Центъра за близкоизточни изследвания

РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПАЛЕСТИНА И СЪЗДАВАНЕТО НА ИЗРАЕЛ

До 1947 г. Палестина окончателно се превръща в земя, разкъсвана от насилие. арабите палестинци реагират с насилие на политиката на мандата, която разрешава широкомащабна емиграция. В началото арабите често практикуват доктрината на “Хавалга” или самовъздържане. Към 1947 г. обаче, започват да проявяват активност ционистки полувоенни организации от рода на “Хагана” и “Иргун”, към които по-късно се присъединява и групата “Щерн”. През 1944 г. в официален британски доклад се казва, че корабът с бежанци “СС Патриа” бива потопен при приближаването си до кея, в резултат от саботаж на еврейски симпатизанти на брега, при което загиват 252 души. През 1942 г. в Кайро британският държавен министър е убит от бандата Щерн. През 1944 г. в официален британски доклад се казва, че кампанията на терористичните организации достига своя връх с експлозията, разрушила едно от крилата на хотел “Цар Давид” в Ерусалим, при което загиват 86 обществени служители – араби, евреи и англичани и петима граждани. Палестина бива оприличена на военен  лагер.ООН – фактическият продължител на Лигата  на нациите, само две години след основаването си се оказва натоварена с отговорността за разрешаването на палестинския проблем. През май 1947 г. Общото събрание на ООН създава специалната комисия за Палестина към организацията и я упълномощава да свърже еврейския въпрос в Европа с палестинския проблем. Това става независимо от протестите на палестинците и други арабски представители. В спора те заявяват, че и други страни би трябвало също да дадат убежище на големи маси европейски евреи, прокудени от войната. Специалната комисия за Палестина посещава Германия и Австрия, както и Палестина и други арабски държави. Една от целите, които преследва ООН, е съблюдаването на принципа на самоопределение на народите. Този принцип бива признат в международните среди от времето на Първата световна война и бива приложен спрямо други арабски страни и територии, попаднали под действието на мандата. Въпреки всичко това, този принцип на практика не се прилага към подмандатната на Британия Палестина. В своя доклад специалната комисия за Палестина към ООН коментира този въпрос по следния начин:“По време на създаването на мандатите от група “А” този принцип  не се прилага в Палестина, очевидно поради намерението да се направи възможно създаването на еврейско национално огнище там. На практика спокойно може да се каже, че създаването на такова огнище и самият мандат за Палестина противоречат на този принцип”.Специалната комисия за Палестина към ООН препоръчва Палестина да стане независима, без каквото и да било отлагане. Все пак нейните членове се разделят по въпроса за формата на независимостта. По-малката част се изказват за обединена федерална държава със значителна автономност на двете общности. Мнозинството представители предлагат разделянето на Палестина на две държави – еврейска и арабска - и превръщането на Ерусалим в международна зона под опеката на ООН. Следват продължителни дебати по въпроса за двете предложения на специалната комисия. По време на заседанията бива поставено под въпрос правото на ООН да взема законно решение за разделянето на страната. Най-накрая, след интензивни политически маневри, Общото събрание одобрява с минимални поправки плана на специалната международна комисия за Палестина и нейното взето с мнозинство решение за разделяне на страната.Британското мандатно управление над Палестина трябва да приключи и двете нови държави - арабска и еврейска - трябва да получат независимост на 15 май 1948 г.Резолюцията по разделянето съдържа подробни предпазни мерки за защита на малцинствата и за “съществуващите права на различните религии в Ерусалим, които са осигурени през периода на османското владичество. Включени са и гаранциите за свободен достъп на хора от всички религии до светите места в Ерусалим. Изисква се тези предпазни мерки да бъдат конституционно закрепени от двете бъдещи държави в Палестина.Въпреки че територията  на еврейската държава, определена в резолюцията за разделянето, е по-малка  от очакванията на ционистката организация, все пак се оказва, че тя е изпълнила целта си – създаването на такава държава. Ето защо тя приема плана за разделяне. Палестинските араби и другите арабски държави отхвърлят резолюцията като несправедлива и незаконна.Насилието, което така и не намалява, докато траят дебатите на ООН по палестинския проблем, сега избухва отново и дори се засилва, когато британските въоръжени сили за пръв път се приготвят за изтегляне, и по-късно, когато се определя по-ранна дата за това изтегляне – 15.05.1948 г. От една страна ционистките сили преминават в офанзива, прилагайки плана “Дале”, състоящ се в окупиране на земи, определени да влязат в границите на арабската държава, веднага щом британската власт в тях отслабне. Намерението на ционистите е да се осигури “държава, направена по-голяма и по-еврейска от Хагана”. От друга страна нередовните въоръжени сили на палестинските араби също засилват своите операции. Насилието се разпространява. Главни негови жертви стават цивилните палестинци.Особено кръвопролитен терористичен акт е ционисткото нападение на селото Дейр Ясин близо до Ерусалим. Населението, което се опитва да избегне битката, дава 255 жертви – мъже, жени и деца. В отговор следва арабска атака срещу израелски патрул, при което загиват 77 души. Терорът, който започва след Дейр Ясин,  предизвиква бягство от други палестински арабски селища.На 14 май 1948 г., след засилващи се безредици, държавата Израел обявява своето създаване въз основа на ционистката програма, Декларацията на Балфур, мандатното споразумение и резолюцията за разделяне на Палестина. В деня след церемониалното изтегляне на британските войници съседните арабски държави нахлуват в областите, определени за арабска държава, с което започва първият арабско-израелски конфликт.Когато Съветът за сигурност излиза с резолюция за спиране на огъня израелските сили вече са постигнали решително превъзходство. Освен това те са завладели и контролират големи територии от районите, определени за арабската държава, както и западната част на Ерусалим, която в първоначалния план е определена за интернационализиране.Линиите на военното примирие, установени още през 1949 г., заварват под контрола на Израел повече от 67% от общата територия на Палестина. Египет и Йордания въвеждат свое административно управление в останалите териториални участъци, заделени за арабската държава, според резолюцията за разделяне на Палестина. Ивицата Газа преминава под административното управление на Египет, а Западният бряг – под административното управление на Йордания, която по това време не е член на ООН. От двете държави, предвидени в резолюцията за разделяне, е създадена само едната – еврейската. Втората – арабската държава в Палестина не започва своето съществуване.

ПАЛЕСТИНСКИЯТ ВЪПРОС В ООН В ПЕРИОДА 1948-1967 ГОДИНА

При това положение, когато прилагането на резолюцията по разделянето на Палестина е предварително изпразнено от съдържание, на Обединените нации е оставена отговорността по решаването на палестинския проблем. По своята същност, този проблем по онова време е в това, че все още предстои да се създаде независима арабска държава в Палестина. Въпреки че точно такава е била и първоначалната цел на международната общност, така както първоначално я е изразила Лигата на нациите в 1919 г., а по-късно е изразена и от името на Обединените нации в 1947 г., създаването на арабска държава си остава нереализирано.Първата стъпка, предприета от Обединените нации, е да излъчи посредник, в лицето на виконт Фолке Бернадот от Швеция, “за да съдейства за мирното урегулиране на бъдещата ситуация в Палестина”. След изтощителни преговори с двете страни, той предлага нещо, което сам нарича “възможна основа за дискутиране”. Планът предвижда специфични териториални решения (урегулирания) по границите, връщане на всички арабски бежанци и някои ограничения върху емиграцията на евреите. Бернадот отделя най-голямо внимание на проблема с бежанците, който е и най-сериозно препятствие пред мира. Той докладва, че арабските бежанци (по-късно техният брой бил оценен на 726 000), са  “избягали или са  прогонени от областите, попаднали под еврейска окупация”. Той препоръчва на Обединените нации да потвърдят “правото на бежанците да се завърнат по своите домове ... толкова по-рано и бързо, колкото е практически възможно” и заявява: “Би било нарушение на принципите на елементарната справедливост, ако на тези невинни жертви на конфликта бъде отказано правото да се завърнат по домовете си по време, когато еврейските емигранти се вливат в Палестина и сами по себе си най-малкото представляват заплаха, че ще заемат мястото на арабските бежанци, които са се  вкоренили в тази земя от векове”.Бернадот предлага  и други мерки. Въпреки всичко това обаче, преди Обединените нации да имат възможност да предприемат каквото и да било по неговите препоръки, мисията му в Палестина достига до своя край. На 17 септември 1948 г. Бернадот е убит от бандата Щерн. През декември 1948 г., Генералната Асамблея на Обединените нации потвърждава, че бежанците  имат право да се завърнат. По-нататък тя утвърждава създаването на Помирителна комисия за Палестина, за разрешаване на въпросите, свързани с териториите, бежанците и статута на Ерусалим. През месец май 1949 г. Израел бива приет в Обединените нации. Неговото приемане е било директно свързано с приемането на двете основни резолюции на ООН по въпросите на Палестина – резолюцията № 181 по разделянето и 194 от декември 1948 г.Помирителната комисия се заема с усложняващата се  ситуация в Палестина. Докато арабските държави в този период показват по-голяма гъвкавост, Израел изглежда изпълнен с нежелание да се откаже от спечеленото чрез войната. Усилията на Помирителната комисия по Палестина се провалят, “статуквото” се закрепва с изтичането на времето. Израел постепенно присъединява окупираните през 1948 г области, лежащи извън определените му граници. На практика тези територии са анексирани. В 1950 г. Йордания, която все още не е член на Обединените нации (това става в 1955 г.), въвежда на западния бряг своя юрисдикция, въпреки протестите на други арабски държави. Бежанците си остават в изгнание. Генералната Асамблея създава към Обединените нации Агенция за подпомагане на палестинците, прогонени от земите си и лишени от домове и средства за съществуване. Когато в 1950 г. Агенцията за подпомагане започва своите операции, главното ударение в нейните програми пада на храната, убежището и здравеопазването на бежанците. С течение на времето все повече и повече внимание и фондове биват фокусирани върху образователните програми и програмите за професионалното осигуряване на младите палестински бежанци. До 1967 г.  светът разглежда палестинския въпрос главно като проекция на проблема с бежанците.Междувременно истинските измерения на палестинския проблем започват  да стават все по-очевидни. Той прераства  в израелско-арабски конфликт, който пък довежда до втората близкоизточна война -тази за Суец, през 1956 г. През юни 1967 г., статуквото, създало се в района, е грубо нарушено от третата арабско-израелска война.Събитията от 1967 г. се превръщат в повратна точка в близкоизточните въпроси. В самото сърце на конфликта продължава да  лежи палестинският проблем.

ПРИЗНАВАНЕ НА ПРАВОТО НА САМООПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПАЛЕСТИНЦИТЕ

По време на  войната през месец юни 1967 г. Израел се разпростира  и окупира останалата част от арабската територия на подмандатна Палестина, включително и Ерусалим. Той също взема под свой контрол и окупира Голанските възвишения в съседна Сирия и Синайския полуостров на Египет.Войната от 1967 г. причинява второто голямо палестинско прокуждане и разселване. Половин милион палестинци биват прокудени от родните си места. Тези бежанци от войната през 1967 г. стават известни като “новите бежанци” за разлика от “старите бежанци” от войната през 1948 г. Съветът за сигурност към ООН пръв осигурява спирането на огъня и нестабилния мир. След това той призовава Израел да улесни завръщането на бежанците от 1967 г. и да съблюдава в окупираните територии Четвъртата женевска конвенция от 1949 г. Израел не се подчинява нито на едното искане, нито на другото. При това положение Съветът за сигурност прокарва друга резолюция с огромно значение – резолюция № 242 от 22 ноември 1967 г., която обявява придобиването на територии чрез война за неподлежащо на признаване и призовава Израел да изтегли въоръжените си сили от “териториите, окупирани по време на войната”. Резолюцията също призовава за прекратяване на заплахите и  демонстрациите на сила. Тя също призовава страните-участнички да признаят суверенитета и независимостта на всяка една държава в региона и правото на всяка една да живее в сигурни и признати граници. По-нататък резолюцията призовава за справедливо урегулиране на проблема с бежанците. В отсъствието на общо мирно урегулиране на проблема, включващо всички елементи на резолюция 242, Израел отказва да се изтегли от окупираните територии. Той потвърждава това неколкократно, независимо от непрекъснатите призиви на Общото събрание на ООН за израелско изтегляне.Независимо от всичко това, палестинската кауза за постигане на независимост и собствена държавност получава забележително развитие след войната от 1967 г. Организацията за освобождение на Палестина (ООП) се сформира през 1967 г. и възприема Палестинското национално споразумение през 1968 г. Това споразумение предначертава на палестинците да се борят за своите права -  правото на самоопределение, национална независимост и суверенитет над Палестина, правото на завръщане и възвръщане на собствеността в Палестина, както и правото да се прибегне до въоръжена борба в преследването на тези цели.Споразумението определя Израел като незаконна държава и отхвърля “всички решения, които могат да се окажат заместители на пълното освобождение на Палестина”. Това довежда до отказа на Израел да има каквито и да било отношения с ООП. Палестински групировки, под чадъра на ООП, започват с нарастващи темпове да прибягват до насилие, за да фокусират вниманието на световната общественост върху бедствията на палестинците и върху тяхната решимост да си възстановят правата.Палестинците успяват да получат международно признание на справедливостта на Палестинската кауза и нейната  важност за разрешаването на конфликта в Близкия Изток. Международното им признаване е  демонстрирано чрез резолюцията, приета от Общото събрание  на ООН. Общото събрание заявява, че пълното уважение на  правата на палестинците “е неотменим елемент от установяването на справедлив и траен мир в Близкия изток”.През 1974 г. арабските държави признаха ООП за единствен законен представител на палестинския народ. Признаването на Йордания за този статут на ООП е от особено значение, защото за периода от 1948 г. до 1967 г. Йордания администрира Западния бряг на река Йордан. През 1974 г. в дневния ред на Общото събрание  се включва и Палестинският въпрос – за пръв път от 1952 г. насам. По време на сесията през 1974 г. на ООП е даден статут на наблюдател, който по-късно е приет за официален във всички органи на Обединените нации. През същата година Общото събрание официално признава неотменимите права на палестинския народ на самоопределение, национална независимост и суверенитет и правото за връщане по домовете. Общото събрание също така признава ООП за представител на палестинския народ, за страна  във всяко мирно споразумение, което би засягало Близкия изток.От 1975 г. с всяка следваща година резолюциите на Общото събрание отново и отново потвърждават това признаване на ООП. В допълнение към това една резолюция твърди, че палестинският въпрос е сърцевината на близкоизточния проблем, като признава по такъв начин, че мирното решение е невъзможно без справедливо разрешаване на Палестинския проблем. Най-различни аспекти на този проблем  са  проучвани и от други органи на ООН, занимаващи се с незаконната израелска окупация на Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа. Комисията за човешките права, специалната комисия по израелските действия и мерки, създадена от Общото събрание на ООН през 1968 г. редовно критикуват най-остро израелските нарушения на човешките права на палестинците. Техните доклади порицават Израел за анексията на територии, създаването на селища на окупираните територии, експроприирането и конфискуването на собственост, арестите, грубото отношение и мъченията на цивилни граждани, експулсиранията, отказването на правото на завръщане и т.н.През 1975 г. Общото събрание на ООН  създава Комитет по упражняване на неотменните права на палестинския народ. То постоянно потвърждава препоръките на Комитета за изтегляне на израелските въоръжени сили и възстановяване на неотменимите права на палестинския народ. Председателят на Комитета съвсем ясно посочва, че докато задачата му е да урегулира нарушеното равновесие в осъзнаването на проблематиката около  близкоизточния въпрос и ситуация, неговата подкрепа за палестинските права по никакъв начин не поставя под въпрос суверенитета или сигурността на съществуването на Израел, който е пълноправен член на ООН.По такъв начин от 1974 г. е налице международното  признаване в ООН на справедливостта на палестинската кауза за самоопределение и независимост, на централното място, което заема палестинският проблем в близкоизточния диспут, и на представителния характер на ООП. Това международно признаване е също така отразено извън ООН в изказванията на главните обединения на държави, като тези на Организацията на необвързаните страни и Организацията за африканско единство.  Западноевропейските държави също започват да подкрепят  идеята за самоопределението на палестинския народ.Израел обаче продължава да владее Западния бряг и Газа. Той отказва да обсъжда идеята за създаване на палестинска държава на тези територии, въпреки съществуването на доста широк международен консенсус. Вместо това, Израел с нарастващи темпове показва симптомите на намерението си да задържи под свой контрол по един или друг начин тези земи, като поставя ударението върху претенциите да притежава Западния бряг,  осланяйки се на библейските имена на Юдея и Самария. Той вече е изгонил или арестувал палестинците там и е експроприирал или конфискувал палестинската земя за създаване на свои селища – както граждански, така и военни, претендирайки за осигуряване на сигурността си. Той е овладял жизнено важните водоизточници в тази общо взето суха област. Израел преследва тази политика, независимо от многократните призиви за прекратяването й, както от Общото събрание на ООН, така и от Съвета за сигурност. През 1979 г. и началото на 1980 г., Съветът критикува Израел за неговата политика на изграждане на селища, която представлява препятствие за мира в Близкия изток и създава комисия, която да разследва и да представи доклад за такива израелски действия на окупираните територии.Извън рамките на дейността на Обединените нации подписването от страна на Израел на мирен договор с Египет води  постепенно до изтегляне от египетските територии на Синайския полуостров. Споразуменията от Кемп Дейвид от ноември 1978 г. между САЩ, Израел и Египет съдържат формула за палестинска автономия на Западния бряг и ивицата Газа, като на Израел се разрешава да запази окончателно политическия си и военен контрол там. Палестинците незабавно отхвърлят тази формула, като възразяват, че тя им отнема и отрича тяхното  естествено право сами да определят бъдещето си, както и това, че формулата е  постигната в отсъствието на палестинския народ и срещу неговите желания. Общото събрание на ООН обявява, че такива споразумения са невалидни. През януари 1976 г. мнозинството в ООН подкрепя проекторезолюция, призоваваща да се упражни от страна на палестинския народ неотменното му национално право на самоопределение. САЩ налагат вето на резолюцията. През август 1979 г. друга подобна проекторезолюция не е допусната за гласуване. През април 1980 г. е предприет друг опит да се осигури подкрепата на Съвета за сигурност за палестинското самоопределение, но и той също е провален в резултат от поредното вето, наложено от САЩ. Палестинският народ  достига приблизително четири милиона, което е население, по-голямо от това на много страни-членки на ООН. Около половин милион палестинци живеят в Израел. Други 1 200 000 живеят в окупираните територии на Западния бряг и сектора Газа. Останалите са в изгнание: голяма част от тях все още по бежански лагери, а много други – като чужденци по други държави. Болшинството от намиращите се в изгнание все още се надяват да се върнат в своята собствена държава.Същността на палестинския проблем е описана от професор Арнолд Тойнби през 1968 г. по следния начин:“През всичките тези тридесет години Британия допускаше в Палестина година след година квота от еврейски емигранти, която варираше в зависимост от натиска, оказван съответно от арабите или евреите. Тези емигранти не биха могли да отидат там, ако  не бяха защитени от Великобритания. Ако Палестина беше останала под турско османско управление или ако бе станала независима арабска държава през 1918 г., еврейските емигранти никога не биха били допуснати в Палестина в достатъчно големи количества, разрешаващи им да надделеят палестинските араби в тази страна, която е  на арабския народ. Причината, поради която държавата Израел съществува днес, и поради която днес 1 500 000 араби палестинци са бежанци, е, че за период от тридесет години еврейската емиграция е била наложена на палестинските араби от британската военна мощ, докато тия емигранти стават достатъчно многобройни и добре въоръжени, че да са  в състояние да се защитават с танкове и самолети собствено производство.”Трагедията на Палестина не е просто местна. Тя е трагедия на света, защото е несправедливост, която представлява заплаха за мира.ООН признава, че фундаментален фактор за отстраняване на тази заплаха за световния мир е да се предостави възможност на палестинския народ да упражни неотменното си право на самоопределение, национална независимост и суверенитет в Палестина. 

Legacy hit count
1680
Legacy blog alias
36518
Legacy friendly alias
ПАЛЕСТИНСКИЯТ-ВЪПРОС-КРАТКА-ИСТОРИЯ-НА-ПРОТИВОРЕЧИЯТА-И-КОНФЛИКТИТЕ-ПО-ДАННИ-НА-ООН

Comments

By kordon , 16 January 2010

 Палестинският въпрос -1 част

                                                                                                                                                           материълът е от сайта на Центъра за близкоизточни изследвания                                                                                                             Текстът, който предлагаме, е проучване, изготвено за и под ръководството на Комитета за упражняване на неотменните права на палестинския народ. Издадено е от ООН през 1980 г. и представлява съкратен вариант на значително по-обхватни комплексни изследвания, публикувани от ООН под следните заглавия: “Основи и еволюция на Палестинския проблем” в две части (1978) и “Палестинският проблем” (1979). 
   

Особеното място на Палестина в историята произлиза от духовното й значение за трите велики монотеистични религии. По такъв начин Палестина би трябвало да бъде земя на мира, но в действителност историческите сили, били те понякога религиозни, понякога политически, са донасяли конфликти и завоевания. Днес този регион продължава да бъде раздиран от напрежение и безпокойство, представлявайки потенциална заплаха за световния мир. Събитията от нашия век, които доведоха до тази опасна ситуация, често биват засенчвани от интензивните противоречия, съдържащи се в отношението към палестинския въпрос.

 ПАЛЕСТИНА В ИСТОРИЯТА

Днешният “палестински проблем” има своите корени в политиката, водена по времето, в което  отговорността за Палестина е била носена от Лигата на нациите – предшественик на ООН. В доклад, публикуван през 1930 година от комисия, съставена с одобрението на Лигата на нациите, се съдържа онова, което би могло да бъде определено като най-близко до обективността проучване на ранната история на Палестина. Ето  откъс от този  доклад.В стари времена Палестина е била населена от семитски народи, най-древен от които е ханаанският. Авраам, общият прародител на евреите и арабите, дошъл от Ур в Ханаан. Когато израилтяните дошли в Палестина, след пленничеството си в Египет, те били обединени в едно царство от цар Давид хиляда години преди Христос. Това царство стигнало своя апогей при сина на Давид – Соломон, който построил първия храм в Ерусалим на планината Мориа. След смъртта на Соломон историята на народа на Израел – или по-скоро на двете царства Израел и Юдея – е поредица от непрекъснати граждански войни и борби между враждуващи племена.Около 720 г. пр.н.е. асирийците разгромяват царството на Израел и отвеждат населението му в плен. Около 600 г.пр.н.е. вавилонският цар Навуходоносор напада юдейското царство и през 567 г. пр.н.е. разрушава Ерусалим и Соломоновия храм. Повечето жители са отведени в плен. Петдесет години по-късно, когато персийският цар Кир завладява Вавилон, евреите се завръщат в Палестина. До 515 г.пр.н.е. те успяват отново да построят Соломоновия храм.В 332 г. пр.н.е. евреите попадат под управлението на Александър Македонски. Около 170 г. пр.н.е. при потушаването на еврейски бунт бил разрушен вторият храм. Периодът на управлението на Александър Македонски  бил последван от период на известна независимост. Той продължил до завоюването на Палестина от римляните под предводителството на Помпей, който влязъл в Ерусалим през 63 г. пр.н.е. През 70 г. пр.н.е. императорът Тит разрушава града. От втория храм остава само западната стена, станала известна като Стената на плача.В началото на втори век от новата ера, император Адриан забранил на евреите да влизат в Ерусалим. От този период датира разпръсването на евреите по различните краища на света. Оттогава до създаването на държавата Израел през 1948 г. в Палестина не е съществувало нито едно еврейско правителство. Въпреки че известен брой евреи винаги са живели там, тяхната численост се е променяла в зависимост от търпимостта на сменящите се управници.След разделянето на Римската империя 400 г. след н.е. Палестина остава под управлението на Византия до завоюването й от арабите през 637 г. Върху изоставения по това време Соломонов храм били изградени джамиите Ал Акса и Куббат ал Сахра, наречени Харам ел Шариф. След Мека и Медина, Харам ел Шариф е най-голямата светиня за мюсюлманите.След междинния период на кръстоносните походи 1099-1190 г., арабският владетел Саладин поканва евреите да се завърнат в Палестина.През 1517 г. турците завладяват страната и я управляват до края на Първата световна война. През целия този период Стената на плача продължава да бъде религиозна светиня за евреите.В края на 1917 г. британските сили окупират Палестина.От всичко казано дотук може да се види, че с изключение на междинния период на кръстоносците, Палестина е била управлявана от араби и турци за период от над 1300 г., последвали Византийската епоха. Преобладаващата част от населението на Палестина са семити – араби, както мюсюлмани, така и християни. Има и малък брой евреи-семити. И арабите, и османските турци са предоставяли на евреите правото да продължат да почитат и да поддържат жива духовната си връзка с Палестина.През 19-ти век османците узаконяват малки селища на еврейски емигранти от европейските страни, където се засилва антиеврейската дискриминация. По време на британската окупация през 1917 г. евреите представляват много по-малко от една десета от населението на Палестина. Девет десети представляват арабите, като 80% от цялото население на страната са мюсюлмани, 10% - християни. Традициите, обичаите и езикът на арабите палестинци сами по себе си представляват преобладаващата култура на Палестина.КОНФЛИКТНИ ОБЕЩАНИЯ ОКОЛО ПАЛЕСТИНАПо време на Първата световна война, Великобритания и нейните съюзници търсят подкрепа срещу Германия и нейния съюзник – Османската империя. Тъй като някои арабски ръководители по онова време се стремят към  независимост от османското управление, съвсем естествено се стига до англо-арабско сътрудничество. Съответно през 1915 г. се постига споразумение между Шерифа (областния управител) на Мека, в ролята на говорител на арабите, и сър Хенри Макмахън, висш британски комисар в Египет, който води преговорите от страна на англичаните. Шерифът изисква признаване на независимостта на всички арабски територии в рамките на Османската империя, включително Палестина, но Макмахън се опитва да я изключи, позовавайки се твърде двусмислено на обхвата на тези територии. Шерифът отхвърля опитите на Макмахън. Разногласията продължават до 1939 г., когато британското правителство признава, че през 1917 г. “не е имало право да се откаже от Палестина”. В действителност секретният англо-френски договор от 1916 г. “Сайкс-Пико” за признаване на независимостта на арабите изключва независимостта на Палестина и на нейно място налага т.н. “международна администрация”.Бъдещето на Палестина е също така и предмет на отделни уверения от страна на британското правителство към Световната ционистка организация. През 1897 г. тази организация обявява за своя цел създаването на еврейско национално огнище в Палестина, осигурено от обществените закони. Под ръководството на Теодор Херцел организацията обсъжда възможностите това да стане върху територии в Аржентина или Източна Африка, но в крайна сметка се спира на Палестина, аргументирайки се, че това ще бъде еврейският национален дом, основаващ се на древни връзки със свещената земя.Ционистките лидери започват да работят, за да се сдобият с подкрепата на британското правителство, наблягайки на стратегическото преимущество от спечелването на нов съюзник, което ще помогне за опазването на Суецкия канал. Британците, които все още търсят подкрепа от своите съюзници, приемат това положително. Съответно секретарят по външните работи Лорд Балфур отправя писмо на 2 ноември 1917 г. до Световната ционистка организация.В това писмо, което по-късно става известно като Декларацията на Балфур, се казва: “Правителството на Негово величество се отнася с доброжелателност към създаването на еврейско национално огнище в Палестина и ще положи упорити усилия, за да улесни постигането на тази цел. При това би трябвало ясно да се разбере, че няма да бъде направено нищо, което да може да накърни гражданските и религиозните права на съществуващите нееврейски общности в Палестина, правата и политическия статус, с който се ползуват евреите в която и да било друга държава.Някои еврейски общности, предчувствувайки евентуален конфликт със страните, които населяват района, от гледна точка на националната лоялност се противопоставят на ционистките планове. Сър Едуард Монтегю, единственият евреин, член на британския кабинет, силно ги критикува. Дори доктор Хаим Вайцман, ционисткият лидер, само десет години по-късно ще напише:“Декларацията на Балфур от 1917 г. висеше във въздуха... През тези десет години всеки ден и всеки час, щом отворех вестниците, аз си мислех: откъде ли ще ни връхлети следващият удар? Аз треперех да не ме извика британското правителство и да ме попита: “Кажи ни, какво представлява тази ционистка организация? Къде са тия ваши ционисти”? Те знаеха, че евреите са срещу нас. Ние стояхме сами върху малък остров, малка група евреи с чуждо минало.” За да се контрират протестите на арабите срещу тази нова политика, нова обща англо-френска декларация се произнася с нови обещания за пълна независимост на арабите. Декларацията от 7 ноември 1918 г. уверява арабите, че ще бъде предоставено пълно и определено равенство за всички арабски народи и ще бъде създадено национално правителство и администрация, черпещи своята власт от инициативен и свободен избор, направен от местното население.Въпреки тези уверения, направени в декларацията от 7 ноември, последвалата история на Палестина показва, че желанията на огромното мнозинство от местното население има малко значение. Тяхната земя била обещана на друг народ от чуждо правителство, което по онова време няма никакви суверенни права над Палестина. Цитирайки тези факти, редица институции продължават да твърдят и до днес, че декларацията на Балфур не може да има обвързващ и законен ефект, надхвърлящ значението на едно заявление за намеренията на определено правителство.ПАЛЕСТИНСКИЯТ МАНДАТЧрез превръщането й в част от палестинския мандат, декларацията на Балфур получава международно значение. Сама по себе си концепцията за мандата представлява компромис между преобладаващата колониална система и принципа за самоопределение на намиращите се под чуждо управление народи – принцип, въведен за пръв път от президента Уилсън. В резултат от победата на Великобритания и нейните съюзници в Първата световна война, мандатната система на Лигата на нациите поставя много от подчинените по-рано народи от Османската, Германската и Австро-унгарската империи под патронажа на някоя от силите – победителки. Прокламираната цел на мандатите изобщо е да отведат в крайна сметка народите към независимост.Съществуват три вида мандати, различни по съдържание в зависимост от предполагаемото ниво на политическото развитие на населението, според мнението и преценката на силите – победителки. Всички предишни османски арабски територии, включително Палестина, попадат в мандатите от клас А. Като клас на най-напреднали, Съглашението на Лигата на нациите определя мандатите от категория “А” като общности, чието съществуване като независими нации може да бъде признато при определени условия, докато в същото време те продължават да получават административна помощ и съвети по пътя към тяхната независимост.  Сирия и Ливан попадат под френски мандат, Палестина и Трансйордания – под британски. Според постановление на Съглашението, отнасящо се до независимостта на мандатните територии, двата френски мандата получават независимост преди края на Втората световна война. Независимостта на Ливан идва през ноември 1943 г., последвана от независимостта на Сирия през януари 1944 г. Йордания получава независимост през 1946 г., а Палестина на фона на всичко това се превръща в арена на конфликт.Съглашението на Лигата на нациите изисква желанието на засегнатите общности да бъде от първостепенна важност при избиране на държавата – патрон на мандата. В случая с Палестина това бива пренебрегнато по един или друг начин.По настояване на президента Уилсън, по време на Парижката мирна конференция през 1919 г. е определена комисия, чиято цел е да се увери какви са желанията на местното население. Комисията препоръчва американски мандат над Сирия, включително Палестина. В преценките си за желанията на местното население относно еврейската емиграция по тези земи, комисията излиза с призив за сериозна промяна на прекалено крайната ционистка програма за Палестина, включваща неограничената емиграция на евреи. Комисията декларира, че тази програма, насочена в крайна сметка към превръщането на Палестина в изцяло еврейска държава, представлява сериозна несправедливост. Коментирайки претенциите на ционистите, че “имат права над Палестина, базиращи се на пребиваването им там в продължение на две хиляди години”, комисията отбелязва, че такива претенции едва ли могат да бъдат приемани сериозно.Британският секретар по външните работи лорд Кързън предупреждава, че терминът “национално огнище” в действителност означава еврейска държава, в която арабите ще бъдат граждани втора класа. Той заявява: “Аз смятам цялата концепция за погрешна”. Самият Балфур признава това, което се върши, и отбелязва, че що се отнася до Палестина, обединените съюзнически сили не са правили никакво изявление, което да не може да бъде признато за погрешно и не са излизали с политическа декларация, която самите те да нямат намерение да нарушат по-късно.Независимо от всичко това, плановете, свързани с Палестина, се придвижват напред. През април 1920 г. в Сан Ремо Франция се съгласява, като отговор на предоставената й свобода на действие в Сирия и Ливан, Палестина да премине под Британско покровителство, вместо под международен режим, както е било планирано първоначално. Нещо повече – по-силна и още по-недвусмислена версия на Балфуровата декларация била включена като част от споразумението по мандата. С добавянето на новата версия мандатът признава световната ционистка организация за “Еврейска агенция, която би трябвало да подпомогне създаването на еврейско национално огнище посредством организиране на широкомащабна емиграция и настаняване на евреи от чужбина на земята, която тази агенция придобие в Палестина”.Струва си да се отбележи, че споразумението за мандата нито веднъж не споменава думата “арабин”. Въпреки че палестинските араби представляват девет десети от населението по онова време, в документа за тях се говори само като за “нееврейски общности в Палестина”. Отбелязвайки иронията в тази ситуация, авторът оприличава тази формула със случая, когато мнозинството бива наричано “немалко хора”, наблягайки по такъв начин на очевидния факт, че мнозинството, това са арабските маси в Палестина. Единствената защита, осигурена за правата на палестинско арабско мнозинство, е една фраза, в която се заявява, че “не бива да се прави нищо, накърняващо техните граждански и религиозни права”. От друга страна подозрително отсъствуват каквито и да било забележки относно техните национални и политически права.Мандатът бил подписан на 24 юли 1922 г. и влиза в действие формално от месец септември същата година. Въпреки че по начало Трансйордания е включена в палестинския мандат, на 16 септември 1922 г. Лигата на нациите одобрява въвеждането на отделна администрация там. Впоследствие така образуваният мандат бива прилаган само спрямо Палестина при все че териториите, влизащи първоначално в претенциите за еврейски национален дом, включват и части от съседните земи. Една от целите на мандата е определена като “саморазвитие на самоуправляващи се институции”. Въпреки всичко това в политическа декларация на британското правителство от 1.07.1922 г., този принцип бива сведен до второстепенно съображение. Декларацията, станала известна като “меморандум на Чърчил”, се опитва да изясни, че създаването на самоуправляващи се институции в Палестина следва да бъде подчинено на висшия залог и задължение за създаване на еврейско национално огнище в Палестина.Противоречивите елементи, съдържащи се в мандата, довеждат до станалото известно като “двойно британско задължение” и към палестинците араби. Това двойно задължение само по себе си представлява противоречие, довело скоро до конфликт между местните хора в Палестина и еврейските емигранти, търсещи убежище от дискриминацията в Европа.

“НАЦИОНАЛНОТО ОГНИЩЕ” И ПАЛЕСТИНСКАТА СЪПРОТИВАИ

зграждането на “еврейско национално огнище” започва скоро след края на Първата световна война - значително преди да влезе в сила системата на мандатите през 1922 г. Ционистката организация подпомага широкомащабната еврейска емиграция, която внася значителни промени в населението в Палестина. Еврейското население нараства от 56 000 в 1918 г. на около 88 000 в 1922 г., когато общият брой на всички живеещи по тия места бива официално оценяван на 750 000 души. До 1939 г. еврейското население нараства на 445 000 от общо около милион и половина местни жители. Това драматично нарастване на броя на евреите се дължи на огромното количество евреи, бягащи от нацисткия терор.Изразен в проценти, този процес показва, че еврейското население е нараснало от около 10% в 1919 г. на 17% в 1929 г. и 30% през 1939 г.      Ционистката организация също придобива земи, на които да заселва еврейските емигранти. В 1920 г. еврейската собственост представлява 2,5% от общата поземлена собственост в Палестина. До 1939 г. те успяват да увеличат собствеността си до над 5,7% от общата поземлена площ в този район.Арабите палестинци разглеждат дейността на Ционистката организация, насочена към увеличаване на еврейската емиграция и разрастването на притежаваните от тях земи, като колонизиране на териториите на предшествениците им от чужденци. Въпреки че още не са политически организирани, палестинците дават израз на гнева си чрез неподчинение. Антиционистки бунтове избухват през годините 1920, 1921, 1929 и 1939 г. В крайна сметка те достигат до кулминационната си точка в масовото въстание, продължило от 1936 до 1939 г. Британското правителство успява да потуши въстанието едва след като прибягва до драстични мерки и силни военни части.През 1937 г. британска кралска комисия, водена от лорд Пийл, е изпратена да докладва за вълненията в Палестина. Комисията заявява, че дълбоките причини за предишните бунтове и това въстание представляват комбинация от желанието на палестинските араби за национална независимост и “омразата и страха им от създаването на еврейско национално огнище” по техните земи.По-нататък комисията излиза с коментар “... че насилственото превръщане на Палестина в еврейска държава против волята на арабите би нарушило духа на изразеното от мандатната система намерение. То би означавало, че конфликтът в своята същност не е между две раси и някаква стара антипатия у арабите спрямо евреите. До началото на борбата за Палестина между тях е имало съвсем незначителни сблъсъци”. Комисията отбелязва и това, че „юдаизмът и неговите ритуали са вкоренени в историческото минало на Палестина, както и че известен брой араби винаги са живели там. Вместо всичко това конфликтът се появява като резултат от отхвърляне на Балфуровата декларация от страна на палестинските араби и целите, които ционистите преследват в Палестина.Те така и не приемат създаването на еврейски национален дом и отказват да съдействуват по какъвто и да е начин на друго правителство, освен национално-патриотично палестинско правителство, отговорно пред този народ”. Въпреки всичко това, еврейската общност, придържайки се към създаването на свое национално огнище, успява да създаде държава вътре в държавата Палестина.Комисията Пийл стига до заключението, че ситуацията в Палестина е стигнала до задънена улица, където двойнствените задължения, поети към Палестина стават несъвместими повече. Британското правителство просто не можело повече да признава желанието за независимост на палестинските араби и в същото време да осигурява създаването на еврейско национално огнище в Палестина. Затова комисията препоръчва разделянето на страната на две независими държави. Едната би трябвало да бъде дом за нацията на палестинските араби, а другата – за евреите, като Ерусалим остане под управлението и мандата на Лигата на нациите.Нито една от страните не приема тази формула. Ционистите претендират, че тя нарушава Балфуровата декларация да приемат разделянето на земята си и основаването на еврейска държава върху част от нея. По-нататъшните преговори в Лондон се провалят, а по-късно, през май 1939 г., британското правителство обявява, че вместо разделянето на Палестина, от 1949 г. тя ще стане обединена независима държава, с дял за евреите и друг – за арабите в правителствената администрация и управлението. Ционистката организация отхвърля тази политика, а вместо нея, през 1942 г. представители на организацията се срещат в Ню Йорк и приемат т.нар. Балтиморска програма, която включва изискване за създаване на еврейска държава в Палестина. Към края на Втората световна война арабските страни и САЩ също се намесват в палестинския проблем.През 1946 г. англо-американска комисия за проучване представя поредния комплект от препоръки, които британското правителство оценява като неприложими. Предлагат се различни формули по време на водените безсмислени преговори. Най-накрая след три десетилетия управление британското правителство обявява през февруари 1947 г., че ще предаде въпроса за Палестина за решаване на ООН. Британското правителство заявява също така, че “изправено пред нерешимия конфликт на принципи в Палестина е достигнало до заключението, че единственият изход е поверяването на въпроса на ООН”.След три десетилетия прилагане на доктрината на Балфур в коренно преобразената Палестина, британският мандат приближава своя край. Еврейското население нараства от 56 000 в 1918 г. на 608 000 души през 1946 г., а общият брой на населението достига 1 850 000 души. Голяма част от емиграцията е резултат от нацистките преследвания на еврейството в Европа. Палестинските араби съчувствуват на евреите от Европа за сполетялата ги беда. Независимо от това, тази емиграция донася на палестинското арабско население неочаквани трудности …Тъй като арабите не носят вина за извършваните в Европа зверства, те съвсем естествено се противопоставят на опитите да бъдат накарани да страдат в замяна. В доклада на съответната кралска комисия се казва:“Арабин, изразител на арабската кауза, ни каза, че през цялата си история, арабите не само са били далеч от антиеврейски настроения, но са и показали, че духът на компромисите е дълбоко вкоренен в техния живот. Няма почтен човек – каза той – който да не би желал да направи всичко възможно от хуманна гледна точка, за да облекчи нещастието на тези хора, при условие, че това не става за сметка на неприятности, причиняване на други хора”. 

Legacy hit count
2223
Legacy blog alias
36517
Legacy friendly alias
ПАЛЕСТИНСКИЯТ-ВЪПРОС-КРАТКА-ИСТОРИЯ-НА-ПРОТИВОРЕЧИЯТА-И-КОНФЛИКТИТЕ-ПО-ДАННИ-НА-ООН-40BB8A21ACBF4A2395CAAABA1E2EA7C7

Comments15

watchtowerman
watchtowerman преди 16 години и 3 месеца

    Можете ли да цитирате исторически данни за:

 - съществувала Палестинска, било арабска, било -не, държава;

  -  къде е била или каква територия е обхващала, за да има претенции  от   днешна дата;

   -  името на столицата й;

   -  името на поне ЕДИН нейн цар, владетел;

   -  езикът, с който или на който са общували;

   - ако е съществувала такава държава, коя е причината или причините, довели до слизането й от историческата сцена;

   Няма да коментирам публикуваните карти, чийто надписи са ПЪЛЕН ФАЛШИФИКАТ. "Палестинският" въпрос започва да фигурира в международното пространство едва след 1973г., когато докрината "Брежнев" решава да използва ООП за свойте глобални, комунистическо-имперски интереси като й дава легитимност на "държавност". После следва Джордж Оруелският сценарии за пренаписване на историята със задна дата. Да, ама ГОЛЕМИЯТ проблем е, че в ЦЯЛАТА историография на цивилизацията Палестинска арабска държава преди 1973 НЕ СЪЩЕСТВУВА ! 

    Ако няма отговор на поне един от зададените въпроси, ще считам, че Палестинската арабска държава е измислена, подобно македонската нация и държава - и двете, дело на Коминтерна

kordon
kordon преди 16 години и 3 месеца
Не мога да оспоря факта,че Палестинска държава не е имало.Може такава да е съществувала някога в миналото,но на мен не ми е известно.Но не смятам,че хората,не притежаващи своя държавност,нямат право на живот,на свобода,на дом,на земя,на словоизявление,на собствена вяра,на свободно придвижване и др.основни човешки права.Нима трябва да лишим от права и свободи всички етноси,които,по една или друга причина, не са изградили своя държава или живеят сред други народи?В тази светлина, watchtowerman  ,смятам,че тезата ви е неуместна.Аз не заставам на тази позиция,защото палестинците са ми особено симпатични,а от следната гледна точка,изразена в известната максима:" Аз съм против робството,не защото обичам негрите,а понеже това може да се случи и на мен".     kordon
chopar
chopar преди 16 години и 3 месеца
Палестинците сами са си виновни. Първо те започват след 1947г. войните срещу Израле, а не обратното. Второ имали са досега поне няколко възможности за мирно уреждане на конфликта и задоволяване на претенциите им. Но колкото Бни Ладен ще остави тероризма, толкова и палестинците ще са разумни и мирни. Заслужават си съдбата отвсякъде. Даже и това, което имат им е много.
kordon
kordon преди 16 години и 3 месеца
Аз не мисля,че първопричина за палестино-израелският конфликт е отношението на арабите към държавата Израел.Проблемът е самият Израел,който в противоречие с международните норми,но с мълчаливото съгласие и поощрение на Великите сили,бе създаден на територия,населявана от палестинците. Еврейската държава беше изградена чрез терор над местното население,чрез кланета,безчинства,заплахи и принудително експулсиране на коренните жители.Това са очевадни факти,пред които само силно пристрастен наблюдател може да си затвори очите за сметка на своята съвест.Някои от израелските политически лидери бяха участници в терористични организации,имащи за задача сплашване или физическо унищожение на автохтонното население,с цел тяхното прогонване от собствените им земи.Израел е рожба на насилието и жестокостта,проявявани вече над шест десетилетия пред очите на международната общественост.Специалните доклади и резолюции на ООН напълно потвърждават тази ужасяваща фактология,но подкрепяни безрезервно от САЩ израелтяните никога няма да се откажат от тази нечовешка политика.Разбира се,ако човек подхожда с предубеждение към този проблем и е склонен по презумпция да оневинява абсолютно всички деяния на евреите,няма съмнение,че той винаги ще приема това състояние за нормално.    kordon
watchtowerman
watchtowerman преди 16 години и 3 месеца

   1. Приел си за истина една от големите измами - когато се е създавала държавата Израел "палестинска" нация, народ, етнос не е имало. Имало е арабско население.

    2. Израел е създаден не "в противоречие" с международните норми, а въз основа на тях. И ОН - Обединените Нации, през 1920г., и ООН - през 1947гл настояват и гласуват с мнозинство, за създаването на тази държава.Факт е, че всички членуващи в ООН  арабски държава са "против". Факт е също, че и всички арабски държави дружно обявяват война на Израел, и шест редовни армии на арабски страни навлизат на 16 май 1948г. в територията на създадената едва предишния ден  израелска държава.  Дори СССР - в лицето на Громико, настоява в ООН да се изпратят военни сили на Организацията за да се "спре арабската агресия спрямо Израел". Това не се осъществява, защото в тази война редовните армии са бити от израелското опълчение, което има дух, понеже защитава СПРАВЕДЛИВА кауза.И арабските страни молят за примирие, и го подписват, но до тук, не признават държавата Израел, и следователно ще чакат удобния случай да я започнат - войната, отново. А дотогава - всичко в боя - и пропагандата, и дезинформацията, и терора...

  И т.н.

  Лъжите, измамите, фалшификациите, манипулациите с арабско-израелския конфликт са твърде много и от десетилетия за да може с няколко думи да бъдат опровергани...

kordon
kordon преди 16 години и 3 месеца
Уважаеми господине!Виждам,че упорито и умишлено привнасяте в спора термините "народ","нация","държава".Целта Ви очевидно е да опростите проблема и да го сведете,едва ли не,до нивото на нищожна битова свада в градината на съседа.От Вашата логика следва,че щом една група от хора не е строго квалифицирана като "нация",то тя е лишена от всякакви права. Представителите на тази група може безнаказано да бъдат преследвани, репресирани,малтретирани, унижавани,дискриминирани, тероризирани, убивани и всички злодеяния и престъпления срещу тях ще бъдат извинени с прословутата и удобна формула за липсата им на национален и държавен статут.Именно подобно отношение доведе до холокоста,който се случи и благодарание на безразличието на световната общественост.Да не забравяме,че еврейският народ тогава нямаше своя държава. Нима това е индулгенция за деянията,извършени срещу тях?Тази драма се повтаря и сега,но този път в ролята на палачите са самите евреи,а косвена вина имат и онези,които толерират подобно престъпно поведение със своето равнодушие или открита подкрепа и одобрение.Но искам да Ви припомня,че човешките ценности са универсални и са задължителни за всички хора,а не са привилегия само на определени групи или кръгове.В името на хуманността си струва да се замислите над това преди да осъждате с лека ръка човешки същества на страдания и мъки,само заради симпатиите Ви към определен етнос.До къде,всъщност,може да стигне Вашето благоразположение към израелската политика?До пълното изтребване на местните араби ли?Или ако се наложи и по-нататък?Не забравяйте,че всички морални норми и международни правила и категории са създадени единствено в името на благото на ЧОВЕКА и би трябвало да служат на тази кауза без оглед на раса, етнос,религия,пол, политически и идейни възгледи и т.н.В този смисъл да се оправдава безчовечното отношение към които и да е индивиди или групи от хора с международно-правовата казуистика е неморално и нехуманно.Но лекотата,с която освобождавате от вина израелските престъпници и намирате удивителни основания за оправдаване на антихуманните им прояви с нечуваните и невъзможни твърдения за заговор срещу "Израел",ме карат да мисля,че е нереално да очаквам от Вас преразглеждане на Вашата позиция.Все пак дебатът с Вас ми е интересен.Така че ще се радвам на Вашата реплика.        kordon 
chopar
chopar преди 16 години и 3 месеца
Кордон, целият проблем на подобен тип конфликти е в бившите колонизатори при предаването на власта на местното население в края на колониалният си период - примери много. В случая англичаните са се оакали много. Въпросът е след това - кой е първопричинителя на днешния конфликт. Историята го е доказала, че това са арабите. От там нататък грешките на евреите бледнеят пред екстремисткия ислямизъм и тероризъм на палестинците. Никой не им е попречил през 1947-1949г. да си направят една малка уредена и мирна държава. След това почва тероризма. Отговорът на тероризма е само един - изтребление.
kordon
kordon преди 16 години и 3 месеца
  shopar    Ще отговоря с цитати от книгата "Бор и маслина" на Израел Шамир-евреин,служил в израелската армия и специалните части,журналист и писател,бивш яростен ционист.                                                                                         "Сигналът за катастрофата е бил даден на 29 ноември 1947 год., когато ООН взема решение за разделянето на Палестина. Тази мъничка страна, в която са живеели 1 365 000 палестинци и два пъти по-малко евреи (608 000), е била разделена  в съотношение 55:45 в полза на евреите. Според резолюцията на ООН, Йерусалим с околностите си  е трябвало да стане международен открит град под егидата на световната общност; Централното крайбрежие, Долините, Горна Галилея и Негев са спадали към еврейската държава, Платото, Западна Галилея, Финикийското и Филистинското крайбрежие – към палестинската държава ...                                                                Смъртта има много имена. За едни тя се е наричала Енгелхен, за други – Катин. За палестинците – Дейр-Ясин. В нощта на 9 срещу 10 април 1948 год. отрядите на ционистките бойци “Ецел” и “Лехи” нападат това мирно палестинско село и посичат почти до крак невъоръжените му жители. В Деир-Ясин са убити 245 палестинци, мъже, жени и деца. Командирите на бандитските формирования “Ецел” и “Лехи” Менахем Бегин и Ицхак Шамир след време стават премиер-министри на Израел...                                                            Подробно описание на клането в Дейр-Ясин може да се намери в няколко излезли в Израел и зад граница книги и в частност в написаната с голяма симпатия към Израел, но доста обективна книга на Доминик Лапиер и Лари Колинз “О, Йерусалим”. Авторите цитират командира на главната еврейска военна групировка на “Хагана” Давид Шалтиел, който е нарекъл Дейр-Ясин “мирно и дружелюбно (към евреите) село”. Дружелюбието не им е помогнало. След кратък бой бойците са завзели селото и са събрали жителите. Колинз и Лапиер пишат: “Младоженците заедно с 33 съседи са били сред първите жертви. Построили са ги до стената и са ги разстреляли... 12-годишната Фахими Зедан, една от оцелелите,  е разказвала: “Евреите поставиха цялото ни семейство до стената  и започнаха да ни разстрелват. Бях ранена в хълбока, но болшинството от нас, децата, се спасиха, защото се криехме зад гърбовете на родителите ни. Куршумите попаднаха в главата на четиригодишната ми сестра, в бузата на осемгодишната ми сестра Сами, в гърдите на седемгодишния ми брат Мохамед. Но всички други бяха убити”. Хелим Ел заяви, че е видяла как “човек вкара куршум в шията на сестра ми Салхие, която беше деветмесечна. След това той разпори корема й с нож”... нападащите убиваха, грабеха, насилваха. Късаха ушите, за да свалят по-лесно обеците”

  Представителят на Международния Червен Кръст, швейцарецът Жак де Рение, пристига пръв  на мястото на клането. Той записва в дневника си: “Видях хора, нахлуващи в къщите, те бяха с пушки, автомати и дълги арабски ятагани. Изглеждаха полуумни. Видях красиво момиче с окървавен кинжал в ръцете. Чувах викове. “Ще прочистим огнищата на съпротива” – подхвърли приятелят ми, немски евреин. Спомних си есесовците в Атина. За мой ужас видях млада жена да забива нож в старец и старица, появили се на прага на колибата си... Навсякъде лежаха трупове. Те “прочистваха” с пушки и гранати, а завършваха работата с ножове, това се виждаше от всички... Намерих труп на жена, бременна в осмия месец, убита с изстрел в упор - в корема.”

          Спешно извиканият заместник-командир на “Хагана” Ешурун Шиф писа: “Терористите от “Ецел” и “Лехи” предпочитаха да убиват всичко живо”. Той е видял как телата на убитите са били отнесени в каменоломната, залети с бензин и подпалени. Елиягу Ариели, пристигнал в Дейр-Ясин с отряда “Гадни” на еврейските пионери, е съобщил: “Убитите, с малки изключения, са старци, жени и деца... никой не е загинал с оръжие в ръце”. Британската полиция – до изтеглянето на англичаните е оставал повече от месец – провежда разследване на клането и установява: “Няма съмнение, че нападащите евреи са извършили зверства  от сексуален характер... ученичките са изнасилени, а след това заклани... бебетата са убити... меката част на ушите на жените е откъсната, за да се вземат обеците”.

          Бойците са щели да убият всички - в Дейр-Ясин са живели над 700 души - но жителите на близкото еврейско селище Кфар-Шаул се намесват и прекратяват клането. Бойците натоварват на камион още няколко десетки палестинци, разкарват ги триумфално  из еврейските квартали и ги разстрелват.                                                                                                                         ... Пред нас е лицето на Накба, страшна катастрофа, настигнала Палестина през 1948 год., катастрофа, сравнима с нашествието на Бату и Чингисхан, но още по-тежка по последиците си. Оцелелите славяни са могли отново да построят изгорените села и градове, но палестинците и до ден днешен виждат руини на родните си домове, но не могат да се доближат до тях. Лифта е едно от 450-те палестински села, унищожени от еврейската армия през 1948 год. Участта на Атлантида постигна половината Палестина. В дългата и пъстра история на страната черното петно на Накба хвърля зловеща сянка на нейното настояще и бъдеще. Нищо няма да разберем, докато не узнаем какво е станало в Лифта и сестрите й по нещастие.                                                                                                                                Дейр-Ясин може да се види и по по-прост начин. Когато следващия път посетите мемориала на холокоста “Яд вашем” и преминете по тъмния коридор на детския павилион, излизайки на божия свят, повдигнете очи: далечният хълм срещу вас е Дейр-Ясин. Но прочувствени гласове няма да ви прочетат в тъмнината имената на закланите деца на Дейр-Ясин, международни комисии няма да поискат компенсации за оцелелите, тяхната собственост няма да бъде върната на собствениците. Има защо мъдреците на Талмуда да твърдят, че само у евреите има душа, а гоите нямат ни душа, ни право на собственост, ни семейни връзки.

  Лифта и Дейр-Ясин имат 450 сестри. С тях се сблъскваме навсякъде и на първо място в Йерусалимския коридор. Няма нищо по-красиво и тъжно от руините на палестинските села. Те винаги са построени на чудесни места и разрушаването им придава особена не тукашна красота."          kordon

chopar
chopar преди 16 години и 3 месеца
Кордон, да се върнем тогава към Библията. Конфликтът сигурен съм, че  като четящ и умен човек знаеш е започнал още тогава. А не през 1947г.

Аз пак питам - защо палестинците не си направиха държава. Никой не им е пречил. Ама малко им била. По тази логика България след войните Балкански и Първа свеновна трябваше да действа като тях ли, че и досега ?????


kordon
kordon преди 16 години и 3 месеца
Това,че палестинците не са създали своя държава е въпрос,който касае единствено тях и не може да служи като аргумент за тяхното подтискане, избиване и изселване от родните им места.Както споменах в един от своите по-горни коментари евреите нямаха държава от около 2000 години,но това не ги е лишавало от човешки права.Именно на тях те се позовават,когато търсят компенсации и възмездие за извършените срещу тях престъпления.Всички днес се възмущаваме от антисемитските прояви на разни владетели,личности и народи през този твърде продължителен период на interregnum за еврейският народ. Същите чувства днес ме карат да съчувствам на хората,изпаднали в подобно положение-палестинците-но този път по причина на евреите.Но някои човеци, като че ли, имат избирателна съвест и са запазили милосърдието и хуманността си само за отбрани етноси,забравяйки за общовалидността на дълго изгражданите и упорито отстоявани човешки ценности.Това говори най-малкото за безпринципност.Следвайки тяхната логика ние можем да изгоним циганите от техните домове,да ги натикаме в лагери,а непокорните да избием, защото липсата на тяхна държавност ги превръща в безправни същества, оставени на милостта и волята на народите сред които преживяват.Това ли е правилното решение на този проблем?Това,че те нямат държава не ги прави виновни и не ги лишава от изконните човешки права.Същото важи и за палестинците,и за евреите,които живеят сред други народи,и за германците,и за чеченците,както и за всички етноси или отделни индивиди.  shopar   ,мога да кажа,че твоята позиция по въпроса за отношението към малцинствата и между етносите ми е известна до някаква степен,тъй като с интерес съм следял твоите изказвания.Затова съм искрено изненадан от,според мен,противоречащата на прокламираните от теб принципи теза относно палестино-израелския конфликт.        kordon
kordon
kordon преди 16 години и 3 месеца
Свободните интерпретации на крайно тенденциозния еврейски коментатор Александр Шульман са ми добре известни.Да се обосновавате на неговите "анализи" е все едно да цитирате "Моята борба" като авторитетен източник по идеологически и расови въпроси.Статиите на г-н Шульман не са нищо друго освен гротескен опит да се героизират и митологизират криминалните деяния на изкуственото образувание Израел,които отдавна са придобили характер на регулярно извършвани престъпления срещу човечеството.Във Вашия коментар изразът "СЪВЕТСКИ еврейн" изглежда като обвинение,като присъда,като атестат за абсолютно недоверие и отрицание.Разбирам и донякъде споделям резервите Ви към съветската "школа",но това според мен не е абсолютен критерий за определяне достоверността на което и да е писание или изказване.Още повече,че цитираният от Вас автор Александр Шульман е възпитаник на същата порочна система,ако не Ви е известно.                           "Александр Шульман родился 8 декабря 1953 г. в Ленинграде, в семье офицера
Советской Армии. Закончил Политехнический институт, аспирантуру
Ленинградского института авиационного приборостроения...С декабря 1992г. - в Израиле.
"                                                                                                                    Г-н Шульман е известен със своите крайно националистически статии, оправдаващи еврейската политика в Палестина в духа на Йозеф Гьобелс,като неговите публикации имат същата степен на достоверност,както и тези на споменатия немски политик.Той е типичният advocatus diaboli и да се доверявате на неговите апологетики е равносилно на това да вярвате безрезервно в пледоариите на адвоката,защитаващ закоравял убиец.        kordon
watchtowerman
watchtowerman преди 16 години и 3 месеца

О-о-о, какви красиви думи?!

"съчувствам на хората,изпаднали в подобно положение-палестинците-но този път по причина на евреите.Но някои човеци, като че ли, имат избирателна съвест и са запазили милосърдието и хуманността си само за отбрани етноси,забравяйки за общовалидността на дълго изгражданите и упорито отстоявани човешки ценности."

   Стига, обаче, да не обличаха с благоприличие една ЛЪЖА!

    Член 1-ви от Хартата на палестинците гласи - палестинската държавност ще се изгради върху териториите на ЦЯЛА Палестина, включително и върху земите на държавата Израел. Последното недвусмислено означава, че палестинците имат "милосърдното" право да ликвидират държавата Израел, барабар с народа му. Ето, това е  Вашата - Кордон, Хуманност, а и на така наречените Ваши "палестинци", само гдето пропускате и съветските си комунисти, а и всякаквите любими политически нудисти. Е????....Взе, че Израел отказа "палестинско-комунистическото" МИЛОСЪРДИЕ и ХУМАНОСТ...Войнствена народ и държава, да знаиш, не ще ни милосърдие, ни хуманност. И има дързостта да надвива на 200 милионния арабски и едномилиардния мюсюлмански свят, да не говорим за държавите от "зрелия" и "победил света" социализъм, доставил военнна техника на арабските си "приятели", превъзхождаща във всяко отношение, вкл. и по количество, израелската - ето, вече в 5  войни. Какво ПОГАЗВАНЕ правата на "палестинците"?! Каква израелска АГРЕСИВНОСТ - да се съпротивляват, да се защитават?!   Как да не им махнеш главата...хуманно, милосърдно ?!

   Между другото, Кордон, палестински приятелю, защо твойте палестински братя клаха своте си арабски събратя, докато бяха на подслон в Йордания - 1968-70г?! И защо изклаха 100 000 ливански християни, а още толкова християнки изнасилиха, като отгоре на всичко ги принудиха да родят "палестинските" им копелета - 1973-76г?! Напълно съм наясно, че това е предлаганата на израелците - от теб, и от твойте братя, "хуманност" и "милосърдие"...

  

kordon
kordon преди 16 години и 3 месеца
 "Как да не им махнеш главата...хуманно, милосърдно ?!"                                  Много силни думи,господине.Но не прилягат на човек,който проповядва библейските принципи.Призовавам Ви за повече хладнокръвие и по-малко емоции,тъй като прекалените страсти пречат на разума и правят преценката недостатъчно обективна.Моето категорично мнение е,че евреите са окупанти на чужда територия така,както турците бяха завладяли българските земи.Така,както българските патриоти се бореха срещу нашествениците,без някой да има правото да ги нарече терористи,така и палестинците имат справедливото основание да защитават домовете,децата,живота и свободата си от израелските престъпници. Палестинците живееха от много векове на тези територии преди там да се изсипят неканени като паразити,като банда грабители, орди от евреи.Те не само че не бяха благодарни за предоставения им подслон,но предявиха нагли и необосновани претенции към имотите и собствеността на наивните палестинци.Все едно просякът,комуто сте предоставили убежище,да стане господар на Вашия дом и имущество.Колко благородно, нали?           kordon 
watchtowerman
watchtowerman преди 16 години и 3 месеца
Кордон, палестински приятелю. Искрено съжалявам, че нямате земя, и родина. И за това не са виновни еврейте, ами вашите владели - арабските феодалисти, английските колонисти, и не на последно място - комунистическите военналисти, които вместо на хвърлят милиардите за оръжия да бяха ви спретнали една държава, на половината от Палестина, според плана на ООН от 1947г, пък и да й разработят инфраструктура, и икономика, и земеделие. Щом евреите можаха да сторят същото - на същата по площ територия, защо да не можехте и вие. Ама като всеки незлиблив народ и вие се оказахте наивни и да ви излъжат в интерес на чужди - и глобални, интереси...
kordon
kordon преди 16 години и 3 месеца
Благодаря за съчувствието,но аз не съм палестинец.Вероятно Ви е подвел външният ми вид и упоритостта,с която защитавам палестинската кауза.За мен това е нищо повече от един спор,който обаче ми помага да поддържам интелектуална форма,за което,може би,трябва да Ви благодаря.Аз също не съм влюбен в "арабските феодалисти, английските колонисти, и не на последно място - комунистическите военналисти".Отдавна съм открил за себе си,че комунизмът е едно от най-уродливите мутации на човешката цивилизация,донесла неизмерими по своите мащаби и чудовищност социални катаклизми.Колониализмът,особено този,практикуван от Великобритания,е също не особено лицеприятно  проявление на човешката безпардонност, лицемерие,арогантност и безпределна алчност.Когато Британската империя през двете световни войни се обявяваше за ревностен защитник на мира, демокрацията, свободата, независимостта и правото на самоопределение на народите,самата тя владееше с огън и меч десетки милиони квадратни километри от земната суша,беше окупирала 1/4 от земното кълбо,подтискаше близо половин милиард души,включително и своите нещастни съседи ирландците.Английската корона е олицетворение на демагогията и нехуманността.Англичаните са виновни за смъртта на десетки милиони души в Ирландия,Индия,Африка и къде ли не.Благодарение на това,че днес те са сред силните на деня,тяхната злепоставяща ги биография не е популярна сред обществеността.Но ще дойде денят за възмездиие и за тях,както и за всички останали,които с "правото" на силата налагат на масите своята версия за световната история.                                                                                                      "И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните. Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят. И тогава ще видят Човешкия Син идещ в облак със сила и голяма слава. А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава." Лука 21:25-25   kordon 
By lasombra , 7 August 2008
Кабинетът възнамерява да отговори с 80 мерки на критиките на Брюксел. Ако прочетем доклада на ОЛАФ ще видим, че хората са били болезнено конкретни. Никакви уклончиви фрази от рода на "има данни", "хората говорят", или "едно пиленце ни каза...". Имена и цифри. Как отговаря България на този конкретен доклад?

Цитирам от приложения в статията файл с графика на "мерките":

Осигуряване на граждански мониторинг върху работата на институциите, свързана с показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност

Създаване на специализирано звено, работещо по дела срещу организираната престъпност

Издаване на инструкция, уреждаща механизмите на взаимодействие между ДАНС и МВР

Това са само някои от мерките. Не знам за вас, но на мен ми звучат невероятно мътно и неконкретно. Нищо общо с точната фактология на доклада. Все едно да обявя, че възнамерявам до средата на септември да се науча да вървя по вода, а до Нова година -- да превръщам водата във вино.


Господин Доган наскоро роди поредната си крилата фраза: да проговорим на брюкселски. Лошо няма. Само дето очевидно правителството още не се е научило да говори на този така сложен език. Изявленията все още подозрително напомнят онзи незабравим лозунг "Да живее международното положение!" Очевидно на милите ни управници им трябва време да осъзнаят, че тези фрази, в които думите по отделно имат смисъл, но не и събрани в едно изречение, няма да бъдат преглътнати от новите ни съюзници с такава лекота. Докато ние отдавна сме свикнали да не слушаме какво ни говорят, хората в Брюксел слушат много внимателно, и все по-безмилостно ще бият през езиците нашите министри.
Legacy hit count
665
Legacy blog alias
21096
Legacy friendly alias
Да-проговорим-Брюкселски
България

Comments18

shellysun
shellysun преди 17 години и 9 месеца
Напротив, LaSombra, говорим брюкселски - МОН ще слага камери в училищата. Погледни каква прозрачност на образователния процес, каква демокрация, какъв технически напредък...И колко бързо усвояване на средства. Реакцията ни е перфектна - всичко е насочено към повишаване на качеството, утвърждаване на демокрацията и просперитет. Олаф ряпа да яде с неговите доклади - ние вече сме си го корегирАли положението.
Selenka
Selenka преди 17 години и 9 месеца

 

Да проговорим Брюкселски

Разговора по брюкСелски, не е по селски, нито става дума за замяна на нашенското зеле с брюкселско, а за накълцване по балкански, за песимизъм по български в дните, точно когато минава природното преображение.  Народът ни го свързва винаги с надежда да измоли по добро бъдеще Но, бог помага, а в кошара не вкарва

   Един гражданин оптимист вместо на евросубсидии, залагал на „ТОТОТО” и все се молел господу, да му прати печалба. Домъчняло и Богу че не може да го направи и казал на ангела на молителя „Кажете му. Че не е достатъчно само да ми се моли, а трябва да пусн и тото фиш!”

Но при нас няма ангели, а само дяволи, които чрез злото искат да преобразят света. Други не вярват о преображението а искат промяна- търсят всеки повод да дойдат на власт  

Вярвам в преображението на българската опозиция, защото въпреки, че е на смъртен одър  не вижда светлина в тунела, както тя декларира

    Вярвам в преображението на българската опозиция, защото вече не е на какъв да е одър, а на операционна маса и не е в клинична смърт, защото няма NDE – ефект сочещ светлината на отвъдното.

Вярвам най сетне способните политически лекари на божията справедливост, да извадят апендикса „Власт на всяка цена завинаги!” за да се радват и опозиционерите  на слънцето, като всяко боже същество. Да престане с помощта на медии и корумпирани еврочиновници, да превръща мухата в слон, който заприщва пътя на  евросубсидиите за България

     По лесно е да сложиш прът в колелото, вместо да го изобретиш, но това не ти дава основани да претендираш за нобелова награда.

     Вярвам в преображението на опозицията която ще спре да блокира хода на България по пътя на европрогреса само поради вманиачването си са получаване власт на всяка цена веднага! Да изтъква колко може да управлява, защото всички сме убедени как най може да краде и няма да го допуснем!

     Вярвам в преображението !  На "компетентните" ,  да разберат най сетне  че не са център на света, нито светило на напредъка, Да прочетат и разбрат мнението и на другата страна. Да видят положитлния ход на България и когато не се управлява от тях. И -че заливането с черногледи информации довеждат до депресии и смърт, в което държим първо място не без помощта ма медииното замърсяване 

Вярвам, че  всеки пишещ  ще намира и оптимистични факти от нашето ежедневие, за да ни запази здрави и способни за  достоен труд, а не да ни манипулира , че „НЕ СЕ ТРУДИМ ДОСТАТЪЧНО”  . Ще открива най доброто лекарство за  подходящата терапия - реалистични обяснения за „хода на цените”. Ще казва истинската диагноза, че нарастването им не е обреченост от некадърност на управниците, а необходимост  За да се излекуваме от  анорексията на бедността, това е лекарството. Без евроцени няма как да постигнем евродоходи! За да стане това у нас цените все ще растат, но и доходите също-  изпреварващо.

 Толкова добри неща се случват, като изпълнение на програмите, довели на власт тази коалиция. или се   премълчават или се омаловажават, че това се прави не за хората, а заради предстоящите избори...

   Вярвам, че информацията е слънце, а полуистината , откровената лъжа води до клинична смърт, светлина от тунела на смъртта в която се опитват да вкарат България властолюбците на провалила се отдавна програма „Власт завинаги само за нас!”

     Вярвам, че се превръщаме в нормална държава в която  годишните сезони и  избори идат в непоклатими нормални периоди от време, за доброто на хората, „Държавно здраве завинаги!”

  Бярвам, че най добре ще се радват хората, които ще си получат европарите. Преждевременната радост на търсещите кусури дето не им е работа  е опасна за здравето на всички ни и не е хуманно да се  практикува.

   Вашите страхове са непресторени, но и носнователни само според мен и не се засягайте, че не мисля като Вас, защото това е лицето на демокрацията, а това, което  се налага тук ( не соча Вас!) е дискриминация от позиция на силата.

   Тук давам отговор на ФРАЗИТЕ  ЗА КОМУНИЗМА И ПИТАНЕТО НА

 Kopriva на 08 Август 2008, 12:23

Selenka:"Толкова добри неща се случват, като изпълнение на програмите, довели на власт тази коалиция. или се   премълчават или се омаловажават"

Не пиши по комунистически!-Фрази,които не носят информация.

 Не сЪм писала лозунги ,цитати , улични твърдения с които са изпълнени  повечето постинги и коментари с обвинения без съдържание, основание  и смисъл. Преливане на пусто в празно

Питам : Докога от позиция на силата ще се правите на уплашени  от комунизма?

   Стига с този комунизъм ! Такъв не е имало! Имаше друго и вече го няма. Кое в изказването ми е комунистическо вие ми посочете.  

Страната ни започва да живее един по демократичен живот. Да посоча  факти :

                                      При Костов        При Станишев

 

Корпор данък %               38                           10

Детски доб.    Лв                  8                           25

Пенсия          лв                       50                          180

Мин заплата  лв                     70                         220


    Фамилиите били все същите?! Трябваше да избием децата на бивши управници ли?! Вие демократи ли сте или ?!  Логично е да се променят децата. Справедливо е всеки човек да се оценява по личните му качества, а не какви са били родителите му. Точно този метод е комунистически. Те деляха хората и не даваха на децата на богатите дори право да учат и те ги поставяха къде и какво да работят. Имаше и некадърници, които и за комунисти и за работа не ставаха. А след 89 г станаха най големите демократи, Крадци и престъпници бяха пуснати 90 г да гласуват за  черни поръчки, Всички се изкараха десиденти, а не беше така.  Всички демокрации са имали емигранти и са избивали  в ужасяващи мащаби безработни. За един хляб са обесвани хора . И не е най страшното, че много българи емигрираха, щом там са по добре. България няма да загине, както пророкуват злобари В чужбина те добиват ценен опит, учат език и оценяват по трезво ситуацията.

Всеки българин е национален капитал. Вие от какво сте унижени, кажете си конкретно, но не личи да сте в мизерия и не знаете какво е  мизерия и репресия. Вие ме репресирате, защото не мисля като Вас и то е защото имам стаж  в живота, който не ми позволява, да мразя България. Не знаете, какво е да живее семейството ви в графата „ засегнати от мероприятията на народната власт, както бяхме ние. Животът е борба за доказване способности, за което трябват знания и непрекъснато четете. Правите политически оценки, но къде са ви знанията и фактите. Четете  за  да знаете по вече за живота на хората. На всички хора.

  Защо аз да връщам емигрантите? Имаме управници, които започват да го правят.  Имам реална оценка за положението в държавата ни днес и по назад. Мога да поемам отговорност за коментарите и убежденията ст. Въобще не съм гласувала за БСП , но и за Б Борисов, Сидеров никога няма да гласувам. Не мога да приема, ругаенето на държавата ни, защото нямате конкретни данни, а само общи, без основание обвинения.

    Доктор Сергей Станишев не ми допадаше за министър председател, нито опеката на Първанов. Но... практиката показва, че този млад мъж има капацитет и се  справя добре. Въпреки всичко, Като се почне от Вашите и на такива като вас писания в блогове, медии , до масираните сигнали  до  ЕС се  руши авторитета на държавата ни и нищо свято не е пощадено.

    Докажете ми, че имате собствена библиотека  поне със стотина книги. Моите са 30 пъти по вече. От дете до днес ежегодно имам карта за  библиотеки. Посочете какви книги от съвременни български автори сте прочели Най значимите книги

Отделяйки се от животинския свят човекът и до днес запазва най животинския метод на  общуване- насилието, То ни съпътства ежедневно и навсякъде, Мащабите му са различни,а методът все един и същ правото на най силния

Било то човек, група или държава.  Васил Проданов  в труда си „Насилието в модерната епоха”  на 647 страници прави енциклопедия на насилието от XVII век насам. Това е  периода на модерната епоха в която се разви и утвърди капитализма. Социализмът, е разновидност на капитализма при който управляваща  партия е на т.н. работническа  Нищо ново нищо изключително не се  случи. Продължи действието  за човечеството на неписания закон за стадото- управлява не най умния,  а най силния. Страните на социализма се завърнаха в „стадото а чичо Сам”

  Четете по вече за да разберете, че робството на българите изглежда, като детска игра на апаши, пред геноцида на  унищожените 200 милиона африканци, за да ги превърнат в роби, 100 милиона туземно американско население,  32 .5 млн   погубени индийци, индуси, китайци   17 милиона англичани, 8 млн германци... Смея най  убедено да кажа (за Ваш ужас, като не знаете, което личи от постингите Ви  и ме предизвиквате с  необмислените си коментари  да  отвърна)

  Да се благодарим на султана, че не е допуснал главорезите ловци на роби в империята си, не сме асимилирани, а пазим език и култура, не за да пишем днес глупости, Ако ние не уважаваме държавата си, защо другите да го правят.  Прочетете, за да знаете истината, защо богатите страни са забогатели , а ние сме бедни...

    Книгата  на Васил Проданов „Насилието в модерната епоха” като статистика заслужава нобелова награда Дискусия Форум. . Не защото се открояват ( най образно казано ),  насилниците  на  човечеството  унищожавали народи и не са нито Турция, нито соц страните между тях( нито  комунистите ги засенчват ) и данните са  от западни източници

Тодор Живков все още ни управлява. Виртуално този път. С неговите идеи лафове...
  Гледайте напред и оставете човекът който създаде икономика с показатели, които няма скоро да постигнем Американските експерти посочиха след още 10-15 години  Той беше потиснат от Москва но съумя да положи основите на капиталистическата икономика с приемане на фирмената форма на частно производство. Сочете какво вие предлагате. Той умря преди 10 години.  а ние не съумяхме да съхраним  базата на икономиката поради този глупав антикомунизум разбихме селското стопанство( даващо износ за Европа за 16 милиарда  долара годишно!)  А сега внасяме тези храни. Това не са фрази, а действителност която не знаете или не искате да оцените, защото е направена от хората. Индустрията за 100 млрд дадохме срещу 2-3 млрд  което ни направи най бедни и безработни . Не се напъвайте с политически оценки. като сте далеч от истиата или в мрежите на манипулиращата корумпирана журналистика.

     Резултатите от досегашното развитие  на страната показват че днес хората живеят по добре отколкото преди 10 години.  Българите също. Доказателство затова е увеличената продължителност на живота. Кое движи прогреса на човечеството? Злото?! – Не!

     Така е и са отделния човек.

       Нека си представим злото, като здраво корабно въже от английски кораб, навързало африкански роби. Сърцевината на това въже носи белега на истинската причина движеща  развитието. Наречено цивилизация, която няма заден ход,

По това време- началото ха XVII век Великобритания има много кораби, но и много крадци на корабни въжета. Един „умник” получава патент за въже, което има в сърцевината си червена нишка . Закон постановява така да се изработват само кралските въжета и още, които бъде заловен с такова въже подлежи на обесване. Не може да има корупция при спазване на точни правила и те го постигат за 400 години. Не може ние за 20 да сме им равни

    Никой бе може да налее ум в чужда глава, която не иска  да направи усилие да разбере. Или не може да го направи, поради предубеденост . Виждаш Селенка- веднага и лепваш обида най лесната, че е комунистка „Който не скача е червен!  Комунистите така се разправяха с хората, като им лепяха етикети... Тия са добри, ония лоши.  Толкова плитка философия не може да върши работа .  

    Модерната епоха стъпва най първо в Англия с издаване на патентният закон, който за първи път прави продукт на ума стока. Двигател на прогреса във всички времена е интелектуалния продукт, които има художествени и техническо измерение. Във всички етапи от развитието на човечеството движещата сила са откриването на природни

закономерности и   техника. Капитализмът ги патентова и превърна в стока, която преобрази света. Социализмът се оказа по назадничав етап, като отказа патентоването на изобретенията. Като обяви , че работниците са авангарда на развитието. Нагледно казано да твърдиш. Че най главния орган на човека са ръцете, краката или ушите, а мозъка е само тежест, изпъваща главата . Но това не е причина сега да я посипваме с пепел. Нито Вие да ме наричате комунист

   Това не са фрази, Стига да можете да ги разберете Няма да се уморя да ви казвам  общоприетата научна или нормативна истина,

do100jan
do100jan преди 17 години и 9 месеца
Комунизмът си е тук, спящи деца. Същите фамилии (разбирай родове, кланове) ни управляват, същите тарикатщини за ограбване на бюджета, същите тарикатщини за ограбване на гражданите (къде са спестяванията ви отпреди 1989? А къде са пенсионните фондове от същото време? Колко пъти ще ни сменят документите и регистрационните табели на автомобилите?), същите думи и словосъчетания, дори конституцията е същата, без някои членове в нея (ако не знаете, през комунизма конституцията ни също беше демократична, но не се спазваше от държавата и партията, законите - и те)... Дори народът си е същото стадо. Пак си слуша блудкавата естрада (Лили Иванова, Георги Христов и подобни), пак хвърля гюбеци (само че сега текстовете са преведени от гръцки и сръбски), пак намира за най-важно да построи вила, да купи кола и да пльосне незаконен гараж пред блока. Боже, та дори "Детските закуски" са тук, със същата опаковка, вкус и дори цена...

А Тодор Живков все още ни управлява. Виртуално този път. С неговите идеи, лафове, диалект, външност и манталитет. И произход!

Разликата е, че няма политически затворници. Който не е съгласен, бива премахнат физически (уж поръчкови убийства, уж криминални деяния, уж пътен инцидент), психически (принуден да емигрира, да се отдели от обществена дейност, или просто да бъде смазан от простащина) и битово (без работа, без бъдеще, без мечти)...

На тази пасмина не й е нужна Европа, както не й беше нужен комунизма. Те си ги бяха постигнали отдавна. Но за себе си. Лошото е, че и двете (ЕС и комунизма) по дефиниция са за всички. Но кой доброволно ще се откаже от привилегиите си и ще стане член на масата (стадото)? Затова винаги един обществен строй се променя с революция. Припомнете ми датата на българската антикомунистическа революция!?

lasombra
lasombra преди 17 години и 9 месеца
Че то това не беше революция бе, Стояне! И аз съм мислил по този въпрос. За да сдадат толкова лесно властта, която 45 години са държали, значи са си направили сметката. Решили са, че вече няма какво да се прилапа и са сменили строя, че да могат да прилапат още. Защо например Кастро не сдаде властта толкова лесно?
do100jan
do100jan преди 17 години и 9 месеца
ЛаСомбра, млад си и може да не си гледал българо-чешкия филм "Езоп". Там има една интересна реплика на роба (Езоп), който казва приблизително следното: защо ми е видимо изражение на власт и почит, след като и без това аз управлявам в дома?

Та каква революция? Компартията просто смени едни свои кадри с други. "Отпадналите" вече не са политически, а икономически първенци. Тъй наречената многопартийна система в момента е ръководена от бивши секретари на Комсомола, бивши (и не съвсем бивши) офицери и сътрудници на репресивния апарат (КДС, МВР, ВКР), дори държавните контрабандни канали за износ на наркотици и оръжие още си действат (който не е чувал за държавната политика на контрабанда през комунизма - сори, да се поинтересува)...

Революция? Пак се налага да повторя - комунистическата система рухна икономически. Без кръв, войни, протести и прочие. Което не означава, че при набързо въведената нова система (псевдодемокрация) играчите са се сменили...


Kopriva
Kopriva преди 17 години и 9 месеца

 И аз съм на същото мнение!Властта не се дава (или сменя),властта се взема(или сваля)!Затова няма промяна в БГ!Нови играчи играят стари роли!

 В коя бивша комунистическа страна се осъществи промяна без революция?

 

do100jan
do100jan преди 17 години и 9 месеца
Коприва, щом питаш, ще отговоря: само в Румъния имаше революция. При това и до днес е много спорно дали беше точно революция, или умело манипулиране. Но така или иначе се водеха престрелки, имаше жертви и кръв. Навсякъде другаде комунистическата партия просто "се отказа" (?) от властта. Първа беше Унгария. Още през 1988 година разрешиха появата на други партии. Разбира се, това беше на теория, по документи. В ГДР (ИЗточна Германия) власта "падна" след като Унгария отвори границите си и хиляди източногерманци побягнаха първо в Австрия, а след това и във ФРГ (Западна Германия). Това се случи през септември-октомври 1989. В Полша "Солидарност" (иконата на антикомунизма) започна да свиква митинги, след като почти 9-10 години беше в полулегалност. Тези събития също са от 1989-а. Чехословакия просто направи като нас - комунистите "разрешиха" на народа да бъде свободен. Пак някъде през 1989-а.

Истината, млади хора, е, че през 1988-а СИВ (Съветът за Икономическа Взаимопомощ, комунистическия ЕС) изпитваше сериозни икономически затруднения. Това е следствие на реформите на Горбачов, който постави всичко на икономическата изгода, а не на политическата. Дотогава гигантския склад за ресурси (СССР) щедро захранваше на символични цени всички братски държави.

През 1988-1989 комунистите вече знаеха, че песента на плановата икономика и на тяхната политическа система респективно, е изпята. Затова симулираха демократизация, затова предвидливо създадоха фондове в държавните задгранични дружества, с които по-късно бяха създадени "бизнесмените". До днес си първи секретар на Комсомола, от утре си бизнесмен. На ти тва куфарче! До днес си бил офицер от Шесто. От утре си основател на антикомунистическа партия. На ти тва куфарче! Бай Тошо си подава оставката. :))) Най-радостни са от Политбюро. От утре те са шефовете...


Kopriva
Kopriva преди 17 години и 9 месеца

Selenka:"Толкова добри неща се случват, като изпълнение на програмите, довели на власт тази коалиция. или се   премълчават или се омаловажават"

Не пиши по комунистически!-Фрази,които не носят информация.

Дай пример!

Върни емигрантите!

Kopriva
Kopriva преди 17 години и 9 месеца

1."През април 1968 лидерът на ЧКП Александър Дубчек казва на Тодор Живков: "Тази година за пръв път беше проведено тайно гласуване в партията, [дотогава] имахме цензура.""-пражка пролет

 

2.На първи ноември 1956 година малко преди осем вечерта премиерът Имре Наги прави по радиото паметното си обръщение към унгарския народ".................."

Тези думи, деклариращи излизането на Унгария от Варшавския договор, са решаващи за унгарско-съветския сблъсък. В него Унгария няма никакви шансове.

3.28 Юли 2006 ... "Моралната революция" в Полша предизвика безпокойство в Европа.

4. Югославия(всички знаем какво се случи)

5.Бившите съветски републики

6.Румъния

 С действията си много преди 1989г. държавите от "Източния блок"категорично са показали отношение към тоталитарната система(от там и международната подкрепа към тези страни).

 Попадал ли си на данни за БГ по време на режима,които доказват българската нетърпимост към системата?

Kopriva
Kopriva преди 17 години и 9 месеца
do100jan, не споря!!!Това,което пишеш е вярно!Мнението ми е,че само БГ не е показала категоричната си позиция и затова и подобаващото отношение към нас.Тук сме все още там,където бяхме......
do100jan
do100jan преди 17 години и 9 месеца
Коприва, списъкът ти е непълен :) Затова да добавя каквото липсва и после ще се спра на това, което го прави неточен.

Липсват събитията в ГДР през 1956-а, Полша (седемдесетте и особено осемдесетте години) и понеже питаш за България - горяните от годините след девети септември, а в по-късните се отличава заговорът на Горуня за преврат.

Неточен е, защото цитираните от теб събития не помагат за свалянето на комунизма. Те са израз на несъгласие и воля за промени, но няма резултат от тях. То е все едно да твърдим, че хайдутското движение ни е освободило от Турция. А случаят с Югославия и бившите съветски републики е по-особен. Югославия никога не е била член на СИВ и Варшавския договор. Нещо повече, Югославия беше обявена за враг. Още през 1948-а.

Бившите съветски републики, и по-точно там, където имаше кървави събития, се бореха за независимостта си. Не за сваляне на комунизма. Показателно е колко от тях после продължиха по същия път. Дори и една Украйна, страна традиционно бореща се срещу СССР. И за да не съм голословен - украинците водят истинска война срещу червената армия през годините на създаването на СССР. Украйна умишлено е оставена без храна през двадесетте и тридесетте години. Този грозен акт е известен като "украинският геноцид". Наскоро имаше годишнина. После, съветските войски в Украйна е трябвало да се сражават както с германци, италианци, унгарци и румънци (от една страна), така и с украински партизани-сепаратисти (от друга). Ситуацията е била повече от сложна - за житницата на Европа са се сражавали три лагера. Естествено, по-късно тези събития са замазани от комунистическата пропаганда. И трето: последните огромни по размери действия на украинците срещу СССР започват някъде през петдесетте-шестдесетте. Има националистическа организация, занимаваща се с тероризъм и действаща за отделянето на Украйна от СССР.

И след всичко това днешна Украйна по нищо не се различава от днешна Русия. Поне от наша гледна точка. Бившите комунисти са едри капиталисти сега, работещи за носталгията по времената на Сталин.

Единственото приятно изключение са прибалтийските републики, които обаче най-късно попадат (биват поробени) в СССР. Това се случва през 1939-а, като за кратко получават свобода по време на немската окупация през Втората световна. Там социализъм от съветски тип никога не е имало заради пасивната, но много успешна съпротива на населението (а и нещо любопитно - на самите комунисти също)...


divedi
divedi преди 17 години и 9 месеца
Коприва, потърси повече информация за горянското движение, антикомунистическата съпротива в България. Никой ли не помни десетките хиляди избити след 9 септември 1944 година и десетките хиляди политзатворници? Докога ще вярвате на комунистическата пропаганда, че в България не е имало борба за свобода?

Горяните - вторите партизани - Форуми Бойна Слава


do100jan
do100jan преди 17 години и 9 месеца
divedi, аз помня :) Писали сме едновременно :)
DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 17 години и 9 месеца
Честно казано мисля, че се насъсквате взаимно. Което е най-безмисления национален спорт. Но, енджойвайте се щом ви радва.

1)Коприва, това съм го казвала и преди- не всички емигранти искат да се върнат, каквото и да говорят. Не обобщавам, но и ти не го прави. На държавата не и е работа да връща емигрантите, а да не подтиква гражданите си да стават емигранти. Което донякъде става-много хора от моето обкръжение се чустват прекрасно, намерили са си работа където ги ценят и не мислят да напускат. Това не значи, че на всички им е розово положението, дори на мен не ми е и се чудя в коя посока да хвана, но това не е само локално явление. И смятам, че нещата наистина вървяха на по-добре, докато тия идиоти в САЩ не си сдухаха пазара.

2) Да сравнявате СИВ с ЕС е малко пресилено. Даже малко повече. Дори няма да се аргументирам-ако човек цял живот е мислел в СОЦ-термини, трудно ще разбере не-соц света.

3)до100яне- от думите ти за Лили Иванова прозира една дълбока ненавист към средният българин. Не мога да разбера какво точно искаш от тези хора. Те оцеляват, това е положението. След като деситилетия и столетия са можели само да оцеляват, не виждам как искаш да се промени извъднъж и хоп-гражданско общество. Последното гражданско общество в България е било след Освобождението вероятно. А и какво да сполоти обществото след като всяко обществено събитие само разделя-спорта-отбори, музиката-чалгари срещу други, политиката-червени срещу сини, всичко в психиката ни е РАЗДЕЛЕНО. Ние изпитваме удоволствие от това да се делим на групи и да се мразим. Че как да стане общество тогава???

DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 17 години и 9 месеца
А, да, за мерките към доклада-не ви ли се струва странно, че ДАНС не може да се самосезира? Голяма мистика...
do100jan
do100jan преди 17 години и 9 месеца
Дени, ДАНС за мен не е никаква мистика, а поредната синекурна издънка на комунистите. Агенция с неясен статут и функции, действаща без закон, а с подзаконов акт, с още по-противоречиви действия (пиене на кафе, издаване на документ за НЕсъпричастност към ДС) и не на последно място - без никакъв резултат (трябва ли да е изненада) от дейността й през шестте месеца съществуване. Естествено, мотивите за създаването й бяха повече от благородни :)))
Kopriva
Kopriva преди 17 години и 9 месеца

Знам,че списъкът ми е непълен.Все пак в момента съм на работа и пиша възможно най-кратко и бързо.

 Благодаря за изчерпателната информация!За горянско движение наистина имам съвсем бегла представа от някои форуми.Ще прочета повече!

 Дени,това все пак е систематизирана,доста изчерпателна информация,макар и пречупена през призмата на спора.

 Аз лично нямам нищо против да науча за факти,оформили конкретното становище.

DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 17 години и 8 месеца
Е, тук мога да се съглася с до100ян, наистина ДАНС досега не оправдава същестуването си и е по-скоро смешка.

Коприва, на мен също ми е беше интересно да прочета това  което до100ян написа, независимо от позицията му. Знанието е сила :)


By queen_blunder , 2 May 2007

І. ПОЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПО ВРЕМЕ НА ОСМАНСКОТО ИГО И ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ВЪСТАНИЕТО

За своето освобождение българският народ вдига много бунтове и въстания. Измежду тях АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ от 1876 г. е най-голямото и най-масивното, както по териториален обхват, така и по организация и подготовка. То е апогей на героичната борба на българския народ за национално освобождение и заема важно място в епохата на Българското възраждане.

През османското иго особено тежко е положението в селата, където живее основната маса от българското население. Селяните плащат на спахиите, църквата и държавата рента и всевъзможни данъци и такси, които достигат до 150 вида. Освен това те работят непрекъснато ангария, строят ханове, пътища и мостове. Селяните страдат и от търговците, които още на зелено изкупуват на крайно ниски цени земеделските им продукти, и от лихварите, които отпускат заеми с висока лихва ерешу залагане на част или на целия имот. Преселените през 1864 г. черкези в нашите земи кръстосват навред страната и извършват грабежи. Селяните, и особено жените, не смеят да излизат и да обработват нивите си. Появяват се и разбойнически банди, които причакват по друмищата селяните, занаятчиите и търговците, за да ги ограбват. Разложената администрация е безсилна да се справи с това положение и да въведе ред и сигурност. Така в българския народ постепенно се зараждат и назряват сили за събаряне на феодалното господство. Назряват и условия за национално освободително движение, което намира израз в героичното Априлско въстание.

Патриархът на бългаското национално революционно движение ГЕОРГИ РАКОВСКИ отрано поема революционното поприще и израства като пламенен патриот и борец за свобода. Раковски пръв прокарва идеята, че свободата може да се извоюва не с отделни хайдушки чети за лично отмъшение, а само с усилията на всички чети, чрез смела въоръжена революционна борба, ръководена от един център.

След неуспеха на четата на Х.Димитър и Ст.Караджа, на историческата сцена излиза ВАСИЛ ЛЕВСКИ. У него се ражда и узрява мисълта, че за да има успех в борбата, е нужно тайните комитети не само да пропагандират революционно движение, но и да го организират. В споровете за намиране на нов път за борба Левски се сближава с Л.Каравелов, който пръв дава оценка, че избраният път от Левски е правилен, и го подпомага в започнатото дело.

През есента на 1869 г. в Букурещ се слага началото на БРЦК. Настъпва нов подем в революционното движение. Левски кръстосва надлъж и шир страната и основава комитети. През това време изработва и устава на организацията.

След смъртта на Левски в революционната организация настъпва криза. През 1874 г. е избран временен ЦК начело с Л.КАРАВЕЛОВ. В комитета за пръв път влиза и Хр.Ботев.

По инициатива на Ботев и Ст.Стамболов на 12.VIII.1875 г. В

Букурещ се свиква събрание на БРЦК с представители и от България. Избран е нов Централен комитет начело с Хр. БОТЕВ, който взема решение за вдигане на въстание през септември същата година.

СТАРОЗАГОРСКОТО ВЪСТАНИЕ завършва безуспешно, но то е прелюдия на

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ.

II. ГЮРГЕВСКИ ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ

След неуспеха на Старозагорското въстание в комитета настъпва отново криза. След оставката на Ботев - 30 септември - фактически БРЦК се разпада, но революционните демократи, през ноември 1875 г. съставят в Гюргево нов ЦК, който започва подготовката на Априлското въстание. В него влизат: Стамболов, Заимов, Волов, Ил. Драгостинов, Н.Обретенов, Хр.Караминков-Бунето, Ив.Димитров и Г.Апостолов.

За комитета има само един път - въстание, и то не по-късно от пролетта на следващата година.

"Ние - пише Н.Обретенов до майка си баба Тонка - не ще оставим Турция на мира: или ще измрем всинца, или ще освободим България".

Гюргевският комитет разделя страната на четири революционни окръга: I - Търновски, II - Сливенски, III - Врачански, IV- Пловдивски.

В решенията на комитета залягат идеите на Раковски и Левски. Първо, добре извършена подготовка на въстанието на базата на гъсто изградена мрежа от революционни комитети. На второ място, масово всенародно

въстание, трето - създаване на боеспособна войска, която да може да е задържи в планинските места продължително време. Гюргевският комитет

определя и дата за обявяване на въстанието - 1 май.

Преминалите в България в началото на 1876 година революционни дейци започват работа по подготовка на въстанието. Най-активна и масова работа се извършва в Търновски и Пловдивски революционен окръг.

Непрекъснатата обиколка на апостолите между народа и късият срок за подготовка на въстанието създават дни на трескава работа. Тя поглъща вниманието не само на съзаклятниците, но и на техните семейства, близки и познати. В подготовката вземат участие и млади, и стари, и децата в училището. Всеки се готви и с нетърпение очаква да дойде уреченият ден и час. Всичко друго е оставено настрана.

Този революционен подем в подготовката на въстанието по неповто­рим начин изразява народният поет Иван Вазов:

„Идеята бърже пониква, порасна

Облада душите с новия си жар

................................

И в няколко дена тайно и полека

народът порасна на няколко века."

Наближава СЪБРАНИЕТО В ОБОРИЩЕ.

Наближава 1-ви май 1876 г., датата, когато по решение на Гюргевския комитет трябва да се "прогласи бунтът". От друга страна, тайната за подготовката на въстанието става достояние на все по-голям кръг от хора и едно издайничество може да осуети въстанието. Затова апостолите бързат.

По скрити охранявани горски пътеки от 10 до 13 април в Оборище пристигат 65 делегати от 58 комитета, Бенковски пристига на 13 вечерта На 14 април призори събранието се открива.


ІІІ. ИЗБУХВАНЕ И ХОД НА ВЪСТАНИЕТО

Пловдивски революционен окръг. След закриването на събранието в Оборище Венко Стоянов на път за своето село (днешно с.Росен) се спира в едно турско теке и разказва всичко за случилото се в Оборище на "своите" приятели. На другия ден той отива в Пазарджик, а оттам - в Пловдив. По телеграфа новината бързо стига в Одрин. Властта, която и по-рано подушва, че раята готви нещо, взема веднага мерки за потушаване на бунта още в самото начало. От Пазарджик и от Пловдив тя изпраща по една конна група в Панагюрище и Копривщица за залавяне на местните революционни ръководители.

На 19 април 1876 г. следобед групата начело с Неджиб ага пристига в Копривщица. На следващия ден по негова заповед в конака са задържани няколко души. Неджиб ага с хитрост се опитва да залови и Тодор Каблешков, но не успява. По решение на комитета Каблешков и 20 души въоръжени съзаклятници нападат и разбиват конака, убиват мюдюрина и няколко войници и освобождават задържаните.

Първият изстрел е даден. Въстанието в Копривщица е обявено. Съшия ден Каблешков написва прочутото "Кърваво писмо", с което съобщава на апостолите в Панагюрише за събитията в Копривщица и ги приканва да извършат незабавно и те същото.

Двама куриери отнасят писмото в Панагюрище в хана на Найден Дринов, а оттам - в къщата на Иван Тутев, където се намират апостолите,

Бенковски го прочита с висок и треперещ от вълнение глас.

"Братия!

Вчера пристигна в селото Неджиб ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за Вашето решение, станало на Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюрина и няколко заптиета... Сега, когато Ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от църковните камбани, и юнаци се целуват един други по улиците... Ако Вие, братя, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрише.

Копривщица, 20 април 1876 г."

Бенковски едва завършва последните думи от писмото на Каблешков и апостолите в един глас извикват: "Бунт! На оръжие!" Войводата е в стихията си: "Бунт! Въстание! - гръмогласно вика той, - Скоро Бобеков свикайте стотниците, удряйте камбаните. Изгърмете няколко пушки да се обяви вече въстание!"

Волов дава първия изстрел. После четиримата апостоли, гологлави, с пушки и голи саби в ръце, като вихрушка изскачат на улицата. Те подемат революционната песен: "Ха народ поробен, що си тъй заспал", която често се прекъсва от гръмогласното им "Бунт! На оръжие!".

Скоро на площада се събират множество бойци във въстаническа униформа, с оръжие в ръка и закичени с цветя. Пушките екват.

Въстанието в Панагюрище е обявено. Връщане назад няма.

Бенковски дава нареждане да се съобщи на другите революционни окръзи. Още същата вечер той застава начело на една конна дружина, с която обикаля по-голямата част от селата в долината на р. Тополница за вдигане на въстание.

Разгласяването на въстанието става по най-бърз начин, като се изпращат нарочни куриери, които носят препис от "Кървавото писмо". За 1-2 дни всички селища в окръга са известени за преждевременното избухване на въстанието. Общо в окръга въстават над 40 селища. Борбата пламва. Местните представители на султанската власт са премахнати. Съгласно решенията в Оборище повечето от въстаналите селища се приготвят за самостоятелна и решителна отбрана. Те копаят окопи, издигат барикади, определят складове за храни, организират оръжейни работилници, завардват пътишата, поставят охрана. Други селища прехвърлят цялото население и покъщнина в по-надеждни пунктове и там съвмест­но се организират за обща защита. Трети изоставят родните си огнища и се установяват в непристъпните планински места, където организират въстанически лагери. В бунтовните гори на Еледжик се събират над 5000 души. Във всички въстанали селища покорната довчера рая здраво се изправя на краката си и доказва на вековния поробител, че тя може и е готова да даде всичко за защита на най-скъпото човешко благо - свободата.

В първите няколко дни не се предприемат никакви бойни действия. Турската власт е смутена от избухналите едновременно десетки въстанически огнища. Тя не знае с какви сили разполагат въстаниците, въздържа се от нападение и използува времето за разузнаване и мобилизиране на башибозука от съседните селища.

Първите въоръжени сблъсквания с башибозука стават в Стрелча, а след това огнените езици на пожара обхващат всички въстанали селища.

ПАНАГЮРИЩЕ

Деян Белишки закупува кадифе за ушиване знамето на IV революционен окръг, на което учителката Райна поп Георгиева извезва надписа "Свобода или смърт".

В плана на панагюрския комитет за вдигане на въстание се предвижда подпалването на Одрин и Пловдив и разрушаване на моста на р. Арда, но планът не се осъществява поради преждевременното избухване на въстанието. Цяло Панагюрище се вдига на крак. Нестихващият ек на църковните камбани възвестява тържествения час. Скоро на площада се събират над 500 души, Всички ликуват. "Млади момци - пише Захари Стоянов, - закичени със зелен здравец и въоръжени, както се следва, прииждаха от всички страни на мегдана, целувания и прегръщания се виждаха навсякъде? Камбаните не млъкваха още, песни патриотични заглушаваха въздуха, куршумите свиреха над селото, защото всеки юнак желаеше да си опита шишането Огънят пламна вече

Първата грижа на революционният комитет е да се завардят пътищата към Пазарджик и Златица, откъдето се очаква нападение. На 21 април 1876 г. Бенковски се завръща от първата обиколка на близките села. Голяма е радостта на всички. На следвания ден по най-тържествен начин се освещава революционното знаме от главния архиерей поп Грую Бански и 10-15 свещеници. След церемонията знамето се пренася през града с многолюдно шествие начело с духовния клир, следван от знамето, носено на кон от Райна поп Георгиева, щаба, въстаници и множество народ. Това са първите най-щастливи дни в свободното "царство".
"Аз не вярвам" - пише З. Стоянов - "дали тоя ден имаше жива душа в Панагюрище с изключение на въстаниците по укрепленията, която да не присъствува на тоя тържествен акт....".

Шествието спира в ливадите край селото, където Бенковски обявява, че е необходимо да се образува чета, която да бъде навсякъде за да оказва помощ на въстаналите. Формираната "Хвърковата чета" е в състав: Георги Бенковски - войвода, Крайно Самоходов, Тома Георгиев и Тодор Белопитов, Захари Стоянов и др.

След първите дни на всеобща радост разузнаването донася, че на 25 април в Стрелча пристига Хафъз паша с 3000-4000 души редовен аскер Това смущава, но не отчайва въстаниците. Павел Бобеков отхвърля пред­ложението на Хафъз паша за предаване. На 29 срещу 30 април турците използват дъждовното време и през Буево ниве и Балабанова кория неза­белязано заемат вр.Висок, откъдето стремително се надвесват над Панагюрище. Заел командните височини Хафъз паша пише до Панагюрище да сложи оръжие и да се предаде. Но доблестният председател на Военния съвет не свежда глава пред турския паша и неговата озверена орда от

Най-после след няколкочасов упорит бой столицата на десетдневното царство пада. Нахълталият в нея аскер и башибозук я подлага на ограбване и опожаряване. В борбата Панагюрище дава 600-650 души свидни жертви, повечето невинни деца, жени и старци, които не успяват да на пуснат града; турците загубват 170-200 души. "Панагюрци - пише Захари Стоянов - обезсмъртиха името на своя скромен градец. Тяхното Оборище и градът им трябва да държи първо място в страниците на българската нова история заедно с пукнатия им на две половини топ. Славно свършиха панагюрци..."

Макар и опожарено, Панагюрище днес пази от онова време повече от 20 къщи, църкви, чешми, обявени за паметници на културата. Такива са Тутевата къща, където е получено "Кървавото писмо" на Каблешков и обявено въстанието; къщата-музей на Райна поп Георгиева; Дудековата къща, превърната в музей - в двора на която се защитава и самоубива Петър ЩърбаноВ; къщата на Марин Дринов; двете църкви и др.

В първия момент на въстанието СТРЕЛЧА е най-невралгичният пункт. Селището е ключът на връзката между Панагюрище и Копривщица. Затова Бенковски и Военният съвет решават да се изпрати на Стрелча незабавно помощ за ликвидиране на опасността.

На 20.IV. една чета панагюрци от 60-70 души начело с П.Волов и Г.Икономов заминава за Стрелча. Турските къщи са запалени. Въстаниците заемат позиции на изток срещу джамията и я обстрелват. На 21.IV. обсадата продължава и огънят отново започва. Виждайки, че положението се затяга, Волов уведомява Копривщица да из прати помощ. От там незабавно пристига една чета от 20 души. Атаките срешу джамията се засилват, но успех няма.

През нощта един турчин незабелязано се измъква от джамията и съобщава в съседното село, че са обсадени. На 22 април в гръб на въстаниците се явяват 500 души башибозуци и налягат яростно, водени от главорезите Али Пехливан и Кьор Мехмед. След упорито сражение стрелчани са принудени да се изтеглят на запад от селото. Озверелият башибозук влиза в селото,ограбва го и опожарява

На 30 април 1876 г. едно след друго следват нерадостните известия: Стрелча паднала на 22 април; Клисура и Петрич -на 26-ти; над Панагюрище надвисва смъртна опасност; Батак, Брацигово и Перушица блокирани от аскер и башибозуци; пламъци и дим се вият над Тракия, отвсякъде се иска помощ. В тези десет дни Бенковски не стои повече от 1-2 дни на едно място. Той е навсякъде. И сега по искане на панагюрци бърза да даде помощ на столицата, откъдето пристигат тревожи сведения. След заминаването на Хвърковатата чета пъпчивата на Хасан паша, пристигнал от Ниш с 3000 аскер, оръдия, като лешояди от три страни нападат Еледжик. Въстаниците геройски отбиват бесния пристъп на врага.

Озверелият башибозук нахълтва в лагера, където извършват нечуван грабеж, опустошения и убийства. Беззащитното население се пръска из гората. Настава грозна сеч. Много са избити на място, а други заловени и след мъчителни изтезания, умъртвени. Лагерът е ограбен и сринат до основи. Околността на Старото градище става гробница на 300 души.

На следващия ден Хасан паша влиза в Церово, което също ограбва и опожарява. Подобна участ постига и всички въстанали села в Церовския район.

КЛИСУРА

Клисура първа последва зова на Копривщица.Въстаниците,около 300 души, обръщат най-голямо внимание на защитата на прохода. Главната позиция се установява на Зли дол, където са изкарани и черешовите топчета. За тяхното изпробване Иван Танков - Боримечката предупреждава населението. Междувременно в Карлово кръвожадният Тосун бей събира огромна орда башибозук и на 26 април се придвижва към Клисура. Въстаниците изпращат куриер в Копривщица за помощ. По обяд Тосун бей настъпва с главните си сили към позициите на Зли дол. Въстаниците откриват огън. Започва решителна битка. Ожесточеното сражение продължава около час и половина, но силите са неравни.

В тези минути се издигат върхове на героизъм, един от който показва ЦАНА КОЗИНАРОВА. Тя няма оръжие.Нейният мъж е някъде на позициите на Зли дол, но жената знае неговата заръка - жива в ръцете на турците да не се даде. А башибозукът пъпли и към нейната къща. Като орлица тя е свила край себе си невръстните четири деца. Малките се притискат към нея и плахо обвиват снагата й. А тя за последен път, през сълзи, милва и целува русите им главици, но едно по едно плачът им заглъхва в дълбоките води на кладенеца. Майката последна, притиснала пеленачето до гърди, скача в тъмната дупка. Така завършват живота си Цана и нейните деца.

В центъра на селото няколко смелчаци начело с Минчо Калъча продължават отбраната и забавят настъплението на башибозука. Това дава възможност на по-голяма част от населението да се изтегли към КОПРИВИЩА.

След нахлуването на башибозука в Клисура картината е страшна. Градът е подложен на пълно опустошение. Всичко живо, което е намерено, е изклано и най-зверски насечено. Градът е ограбен и всичките 300 къщи са опожарени до основи. Клисура е превърната в пепелище.

ПЕРУЩИЦА

Революционният комитет начело с Петър Бонев отхвърля поставените условия и преговорите завършват без резултат. Въпреки това голяма група мъже жени и деца начело с поп Петър потегля към Устина, за да се предаде. Едва стигнали на Беглишки харман, устинските турци със стръв се нахвърлят към беззащитната група. Настъпва грозна сеч. Някои успяват и се връщат назад в църквата "Св.Атанас", други избягват и се укриват из лозята, а трети по най-зверски начин са съсечени на самото място. Боят пламва.Борбата е страшна и неравна.

На 28 април боят продължава с още по-голямо ожесточение.Обръчът се затяга. На помощ пристига Решид паша от Пловдив с редовен аскер и оръдие. Топовните изстрели попадат точно върху църквата "Св.Атанас" която рухва пред очите и над главите на въстаниците. Сред пламъци и дим те се оттеглят в двора на каменната църква "Св.Архангел Михаил", откъдето продължават борбата.

На 30 април в неравната борба геройски пада убит Петър Бонев - душата на въстанието. Загиват Атанас Тилев, Кольо Колакмана и др. Ръководители на отбраната стават Спас Гинев и Кочо Честименски. На 1 май е запалено и училището. Остават само черковният двор и църквата "Св.Архангел Михаил". Скоро камбанарията рухва от топовните гърмежи. Вътре става непоносимо. Охкания, стенания, сърцераз­дирателни гласове, детски писъци и плач изпълват целия храм. От църква­та се подава сигнал за примирие, но след подлото убийство на изпратените парламентьори въстаниците решават да се борят до смърт.

Втори май е последният ден. Аскерът и башибозукът започват да рушат стените на църквата. Църковната врата е разбита. Настъпва последният момент от неравната борба и саможертва. КОЧО ЧЕСТМЕНСКИ убива своята жена Теохана и невръстното си дете, Спас Гинев убива петте см деца и жена си Гюрга. Примерът последват и други двадесет и двама души. Общо в селото зверски са убити 348 души, 350 къщи са опожарени. Ето как народният поет предава този героизъм:

„Перушице бледа, гнездо на герои, слава!

Вечна слава на чедата твои,

на твоята пепел и на твоя гроб,

дето храбро падна въстаналий роб!

Ти с твойта смърт страшна и храбри моми

Картаген надмина, Спарта засрами."

(из "Кочо" от Ив.Вазов)

Решид паша спечелва битката, за да я загуби за историята. Сбъдва се мечтата на победените - след две години България е разкъсала робските вериги.

БАТАК

След жестокото потушаване на Априлското въстание Батак става най-известното селище не само в България, но и в чужбина, благодарение на Международната анкетна комисия за разследване на извършените зверства по време на въстанието.

На 23 април по най-тържествен начин въстанието се обявява в църквата. Общо въстаниците наброяват над 1000 души, но разполагат едва с 500 пушки, 380 пищова, приготвени са и два топа.

От 23 до 27 април не се води никакъв бой. Губи се ценно време в обмисляне на плана за общо действие с Брацигово. Когато се пристъпя към изпълнението на това решение (27 април), е вече много късно. Башибозукът се опомня и залавя кервана от 200 коне, изпратени в помощ на Брацигово за пренасяне.

По заповед от Пазарджик Ахмед ага Барутанлията мобилизира около 8000 башибозушки пълчища от Доспат, Ардинско, които повежда към Батак. На 29 април предните въстанически постове забелязват приближаването им, а на 30 април врагът е вече над самия Батак.

Първият удар на озверените башибозуци е отбит, но силите са неравни. Въстаниците се отдръпват в селото и оттам се отбраняват.

Като вижда безизходното положение, през нощта на 30 април П.Горанов пробива обръча на противника и извежда голяма група население което се спасява. Другите се укрепват в Богдановата и Кереловата къща, в училището и църквата, и продължават да се бият.

През следващите няколко дни башибозукът извършва с нечувана ярост и жестокост масови зверства. Последното злодеяние Ахмед ага извършва на 4 май, като събира около 300 души, повечето от тях жени, и в центъра на селото им отсича главите.

Батак е покорен. Озвереният башибозук издига най-зловещия паметник на деспотичната Османска империя.

"0нова, което видяхме" - пише Макгахан, - "беше така ужасно, че човек не можеше да спре погледа си повече от един миг... Никога не бих могъл да си представя нещо по-потресаващо... Обходихме мястото и видяхме същата гледка да се повтаря сто пъти.

Навред ужаси, ужаси и само ужаси..."

Църквата училището и десетки още места днес в Батак са светиня за всеки българин.

ПОСЛЕДНИ ДНИ С ХВЪРКОВАТАТА ЧЕТА НА БЕНКОВСКИ

На 30 април 1876 г, следобед Военният съвет в Еледжик решава Бенковски със своята Хвърковата чета да отиде на помощ на Панагюрище.

Четата се спуска от Еледжик към Поибрене. Намира Поибрене преселено и продължава и за с.Мечка. В Мечка положението е същото. Четата нощува с около вр. Вран камък, без да установи връзка. На 2 май продължава и виждайки горящото и потънало в дим Панагюрище, Бенковски дълбоко въздъхва и промълвява:
"Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която няма да заздравее никога, а на Русия - нека тя да заповяда".

Ходът на събитията в най-надеждните въстанически пунктове показва на Бенковски, че поражението на въстанието в IV окръг е неизбежно. Мисълта, че в Търново може би има успех, заставя войводата да поведе част от дружината си към хайдушка Стара планина и оттам в Търново.

"Сбогом, окървавена Тракия!" - пише Захари Стоянов. - "Прощавайте средногорски долини и върхове! Сбогом, многострадални Батак, Брацигово, свещена Перущица!... Поклон отдалеч на вашето пепелище. Сбогом и ти, окървавена Марица, сбогом всичко легнало за право и свобода..."

Бенковски и малката му дружина се скитат още четири дни из Балкана и преживяват много изпитания. На 10 май по обед те попадат на предателя Вълю Стоилов - Мечката, който ги завежда в пещерата при Портата; там нощуват. На 11 май в гората дружината отпразнува деня на Кирил и Методий. На следващия ден - 12 май - дядо Вълю ги повежда уж за Троян. Всъщност те вървят към голготата си - едно специално направено мостче на р.Костина. Щом стъпват на него, Бенковски, който върви пръв, пада убит от засада. Отец Кирил е ранен и заловен, Стефо Далматинеца избягва, но е хванат на другия ден,Захари Стоянов пада в реката, а после по чудо се спасява на един бук.

По следите на ВОЛОВ, ИКОНОМОВ, КАБЛЕШКОВ и техните другари.

Апостолите Волов, Икономов, Каблешков и техните другари напускат Копривщица на 30 април 1876 г., като образуват чета в състав 40-50 души.

Втора по долината на Янтра тръгва групата на Волов, Георги Икономов и Ст. Ангелов. Наближавайки Бяла, групата е забелязана и нападната. За да се спасят, те се хвърлят във водите на Янтра, но попадат в дълбокото и се удавят.

На 3 май от основната чета се отделя групата на Каблешков с Найден поп Стоянов, Георги Търнев и Стефан Почеков. Тя също се отправя към Троянския манастир. Над днешното с. Чифлик тя е предадена и заобиколена.

Георги Търнев и Почеков са съсечени на място, а Каблешков и на път за Пловдив се самоубива в конака в Габрово.

Четата на поп ХАРИТОН И БАЧО КИРО

На 27 април в Мусина пристига поп Харитон, където свиква събрание и обявява вдигането на въстанието. На 28 април вечерта в Мусина пристигат въстаници от Бяла черква, Михалци, Мусина, Дичин и др. Формирането на четата става в един много тежък момент, когато се носи вече тревожният слух за неуспеха на въстанието в Горна Оряховица. Няма колебание само в Бяла черква. Оттук излизат два пъти повече от записалите се. Това се дължи на скромната и обаятелна личност на даскал Бачо Киро, на неговата умела, неуморна и постоянна апостолска агитация.

Пред сформираната и готова за път чета поп Харитон произнася кратка, но силна и вдъхновена реч.

Посоката на четата е Тревненска планина, където Тревненската и Габровската чета трябва да се съединят и завардят проходите. Четата пристига в Дряновския манастир на 29 април. По време на пътуването й тя е следена от черкези. В Дряновския манастир четата спира, за да си отдъхне. След почивката продължава за Габрово, но забелязва, че пътят е преграден. Продължаването напред е рисковано. Четата се връща в манастира. От този момент започва историческата битка в Дряновския манастир.

На 1 май става експлозив при правенето на фишеци и поп Харитон е обгорен и ослепява. На мястото на поп Харитон за войвода е избран Петър Пармаков.

Врагът е изненадан от героичната съпротива на защитниците и изпраща ново предложение за предаване, но и то е отхвърлено. Бачо Киро проучва всички места, но се оказва, че отникъде не може да се излезе. Обръчът здраво е затворен и всеки ден кръгът става все по-тесен.

На 7 май, деветият и последен ден от битката, пристига Фазлъ паша. Той прави ново предложение да се предадат, на което те отказват с достоен отговор:

"...Ние искаме от правителството да ни признае правата като народ и докато не стане това, живи няма да се предадем във вашите мъчителни ръце. Ние сме решили да умрем и ще запазим клетвата си. А вие ще бъдете отговорни пред Европа за вашите тиранства".

Фазлъ паша дава заповед да се срине манастирът. Положението става неудържимо. Въстаниците решават да пробият обръча и да излязат. Начело с тях е Пармаков, който с гола сабя в ръка и "ура" повежда смело четат напред. Завършва се ръкопашен бой и пред каменната ограда на манастирското лозе намират смъртта си около 75 души заедно с Пармаков. Останалите се пръскат и укриват. Между тях е и Бачо Киро. Башибозукът нахълтва в манастира и подлага на сеч останалите живи. Тук намират смъртта си поп Харитон, ранените въстаници, калугерите.

Бачо Киро е откаран в Търново. Изправен пред съда, той се държи твърдо и не издава никого. След неговата достойна и умна защита, съдът е склонен да му даде по-лека присъда. Адвокатът Джовани Икономов за да смекчи наказанието му говори пред съда, че той поради многото четене и тежко семейство, се е побъркал, Бачо Киро се възмущава и извиква на турски:

"Вземи си думите назад. Аз не съм луд".

При тези думи съдиите остават изненадани. Това утежнява положението му и съдът издава смъртна присъда чрез обесване.

На 28 май Бачо Киро увисва на бесилката в Търново.

ЧЕТАТА НА ХРИСТО БОТЕВ

Още след получаването на вестта за въстанието, в Румъния започва подготовка на голяма чета. След редица опитни предводители като П. Хитов, Филип Тотю и др. отказват да я оглавят, начело на четата с готовност застават Хр. Ботев, Никола Обретенов, Г. Апостолов и много други. А знаменосец е Никола Симов. Преоблечени като градинари и търговци, четниците се качват на австрийския параход "Радецки" от няколко румънски пристанища и на 17 май го принуждават на спре на българския бряг, близо до с. Козлодуй.

Четата се отправя към Балкана, като води тежки сражения с многобройни преследвачи - главно черкези и башибозуци.

На следващия ден четата се изкачва на Врачанския балкан. И тук, в района на върховете Камарата, Купена и Околчица, на 20 май (2-ри юни) е убит войводата Христо Ботев.

След неговата смърт четниците, разделени на групи, биват преследвани, убивани, пленявани и съдени.

Априлското въстание провокирало за първи път международна акция в защита на българския народ, в която взели участие най-големите умове на ХІХ век. Това движение принудило европейската дипломация отново да се заеме с Източния въпрос с оглед непосредственото уреждане на българското освобождение. То развързало ръцете на Русия за непосредствена акция срещу Османската империя. Цялата верига от събития от 1876 г. до 1878 г. в началото на които като първосблъсък стои Априлското въстание, довели в крайна сметка до освобождението на България.
Legacy hit count
816
Legacy blog alias
30652
Legacy friendly alias
АПРИЛСКОТО-ВЪСТАНИЕ

Comments4

chopar
chopar преди 16 години и 10 месеца
Куини благодаря за първия пост в поверената ми общност. Един въпрос - може ли подобни материали да бъдат слагани в някоя категория в левия панел.
queen_blunder
queen_blunder преди 16 години и 10 месеца
Благодаря ти и аз! Този пост е отпреди две години. Спомням си и за едно мое собствено изследване във връзка със статия във в. "Култура". Тогава се получи много интересна дискусия.

Чопар, идеята на категориите е точно такава - да се слагат там материалите, и въобще всички постове да се ориентират тематично чрез категории с цел по-удобна навигация и улеснено търсене.

Има уики библиотека, която може да се пълни с материали, но тъй като функционира на принципа всеки да може да слага или да трие, не зная доколко нещата могат да се запазят там.

Иначе, снощи си мислех под "Обществени науки" какво трябва да се разбира. Това понятие в никакъв случай не се изчерпва само с училищните учебни предмети, защото трябва да имаме предвид и специалностите във ВУЗ, които попадат в него. Съответно, според мен, би било добре като категории да се дадат всички обществени науки.

chopar
chopar преди 16 години и 10 месеца
Куини, би ли ми казала точно кои са тези обществени науки. Аз смятам, че та са много и категориите отстрани биха станали твърде многобройни. Примерно да правя ли категории Демография, Политология, и т.н. Много са.
queen_blunder
queen_blunder преди 16 години и 10 месеца
Виж, нека да сложим училищните предмети от средното образование: География и икономика, История и цивилизация, Философия, Свят и личност, Психология и логика, Етика и право.

За другите ще мислим, но няма лошо сред тях да са по-популярните: педагогика и социология.

П. П. А може още и естетика, религия, етнография, политология...
By queen_blunder , 2 May 2007

І. ПОЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПО ВРЕМЕ НА ОСМАНСКОТО ИГО И ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ВЪСТАНИЕТО

За своето освобождение българският народ вдига много бунтове и въстания. Измежду тях АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ от 1876 г. е най-голямото и най-масивното, както по териториален обхват, така и по организация и подготовка. То е апогей на героичната борба на българския народ за национално освобождение и заема важно място в епохата на Българското възраждане.

През османското иго особено тежко е положението в селата, където живее основната маса от българското население. Селяните плащат на спахиите, църквата и държавата рента и всевъзможни данъци и такси, които достигат до 150 вида. Освен това те работят непрекъснато ангария, строят ханове, пътища и мостове. Селяните страдат и от търговците, които още на зелено изкупуват на крайно ниски цени земеделските им продукти, и от лихварите, които отпускат заеми с висока лихва ерешу залагане на част или на целия имот. Преселените през 1864 г. черкези в нашите земи кръстосват навред страната и извършват грабежи. Селяните, и особено жените, не смеят да излизат и да обработват нивите си. Появяват се и разбойнически банди, които причакват по друмищата селяните, занаятчиите и търговците, за да ги ограбват. Разложената администрация е безсилна да се справи с това положение и да въведе ред и сигурност. Така в българския народ постепенно се зараждат и назряват сили за събаряне на феодалното господство. Назряват и условия за национално освободително движение, което намира израз в героичното Априлско въстание.

Патриархът на бългаското национално революционно движение ГЕОРГИ РАКОВСКИ отрано поема революционното поприще и израства като пламенен патриот и борец за свобода. Раковски пръв прокарва идеята, че свободата може да се извоюва не с отделни хайдушки чети за лично отмъшение, а само с усилията на всички чети, чрез смела въоръжена революционна борба, ръководена от един център.

След неуспеха на четата на Х.Димитър и Ст.Караджа, на историческата сцена излиза ВАСИЛ ЛЕВСКИ. У него се ражда и узрява мисълта, че за да има успех в борбата, е нужно тайните комитети не само да пропагандират революционно движение, но и да го организират. В споровете за намиране на нов път за борба Левски се сближава с Л.Каравелов, който пръв дава оценка, че избраният път от Левски е правилен, и го подпомага в започнатото дело.

През есента на 1869 г. в Букурещ се слага началото на БРЦК. Настъпва нов подем в революционното движение. Левски кръстосва надлъж и шир страната и основава комитети. През това време изработва и устава на организацията.

След смъртта на Левски в революционната организация настъпва криза. През 1874 г. е избран временен ЦК начело с Л.КАРАВЕЛОВ. В комитета за пръв път влиза и Хр.Ботев.

По инициатива на Ботев и Ст.Стамболов на 12.VIII.1875 г. В

Букурещ се свиква събрание на БРЦК с представители и от България. Избран е нов Централен комитет начело с Хр. БОТЕВ, който взема решение за вдигане на въстание през септември същата година.

СТАРОЗАГОРСКОТО ВЪСТАНИЕ завършва безуспешно, но то е прелюдия на

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ.

II. ГЮРГЕВСКИ ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ

След неуспеха на Старозагорското въстание в комитета настъпва отново криза. След оставката на Ботев - 30 септември - фактически БРЦК се разпада, но революционните демократи, през ноември 1875 г. съставят в Гюргево нов ЦК, който започва подготовката на Априлското въстание. В него влизат: Стамболов, Заимов, Волов, Ил. Драгостинов, Н.Обретенов, Хр.Караминков-Бунето, Ив.Димитров и Г.Апостолов.

За комитета има само един път - въстание, и то не по-късно от пролетта на следващата година.

"Ние - пише Н.Обретенов до майка си баба Тонка - не ще оставим Турция на мира: или ще измрем всинца, или ще освободим България".

Гюргевският комитет разделя страната на четири революционни окръга: I - Търновски, II - Сливенски, III - Врачански, IV- Пловдивски.

В решенията на комитета залягат идеите на Раковски и Левски. Първо, добре извършена подготовка на въстанието на базата на гъсто изградена мрежа от революционни комитети. На второ място, масово всенародно

въстание, трето - създаване на боеспособна войска, която да може да е задържи в планинските места продължително време. Гюргевският комитет

определя и дата за обявяване на въстанието - 1 май.

Преминалите в България в началото на 1876 година революционни дейци започват работа по подготовка на въстанието. Най-активна и масова работа се извършва в Търновски и Пловдивски революционен окръг.

Непрекъснатата обиколка на апостолите между народа и късият срок за подготовка на въстанието създават дни на трескава работа. Тя поглъща вниманието не само на съзаклятниците, но и на техните семейства, близки и познати. В подготовката вземат участие и млади, и стари, и децата в училището. Всеки се готви и с нетърпение очаква да дойде уреченият ден и час. Всичко друго е оставено настрана.

Този революционен подем в подготовката на въстанието по неповто­рим начин изразява народният поет Иван Вазов:

„Идеята бърже пониква, порасна

Облада душите с новия си жар

................................

И в няколко дена тайно и полека

народът порасна на няколко века."

Наближава СЪБРАНИЕТО В ОБОРИЩЕ.

Наближава 1-ви май 1876 г., датата, когато по решение на Гюргевския комитет трябва да се "прогласи бунтът". От друга страна, тайната за подготовката на въстанието става достояние на все по-голям кръг от хора и едно издайничество може да осуети въстанието. Затова апостолите бързат.

По скрити охранявани горски пътеки от 10 до 13 април в Оборище пристигат 65 делегати от 58 комитета, Бенковски пристига на 13 вечерта На 14 април призори събранието се открива.


ІІІ. ИЗБУХВАНЕ И ХОД НА ВЪСТАНИЕТО

Пловдивски революционен окръг. След закриването на събранието в Оборище Венко Стоянов на път за своето село (днешно с.Росен) се спира в едно турско теке и разказва всичко за случилото се в Оборище на "своите" приятели. На другия ден той отива в Пазарджик, а оттам - в Пловдив. По телеграфа новината бързо стига в Одрин. Властта, която и по-рано подушва, че раята готви нещо, взема веднага мерки за потушаване на бунта още в самото начало. От Пазарджик и от Пловдив тя изпраща по една конна група в Панагюрище и Копривщица за залавяне на местните революционни ръководители.

На 19 април 1876 г. следобед групата начело с Неджиб ага пристига в Копривщица. На следващия ден по негова заповед в конака са задържани няколко души. Неджиб ага с хитрост се опитва да залови и Тодор Каблешков, но не успява. По решение на комитета Каблешков и 20 души въоръжени съзаклятници нападат и разбиват конака, убиват мюдюрина и няколко войници и освобождават задържаните.

Първият изстрел е даден. Въстанието в Копривщица е обявено. Съшия ден Каблешков написва прочутото "Кърваво писмо", с което съобщава на апостолите в Панагюрише за събитията в Копривщица и ги приканва да извършат незабавно и те същото.

Двама куриери отнасят писмото в Панагюрище в хана на Найден Дринов, а оттам - в къщата на Иван Тутев, където се намират апостолите,

Бенковски го прочита с висок и треперещ от вълнение глас.

"Братия!

Вчера пристигна в селото Неджиб ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за Вашето решение, станало на Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюрина и няколко заптиета... Сега, когато Ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от църковните камбани, и юнаци се целуват един други по улиците... Ако Вие, братя, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрише.

Копривщица, 20 април 1876 г."

Бенковски едва завършва последните думи от писмото на Каблешков и апостолите в един глас извикват: "Бунт! На оръжие!" Войводата е в стихията си: "Бунт! Въстание! - гръмогласно вика той, - Скоро Бобеков свикайте стотниците, удряйте камбаните. Изгърмете няколко пушки да се обяви вече въстание!"

Волов дава първия изстрел. После четиримата апостоли, гологлави, с пушки и голи саби в ръце, като вихрушка изскачат на улицата. Те подемат революционната песен: "Ха народ поробен, що си тъй заспал", която често се прекъсва от гръмогласното им "Бунт! На оръжие!".

Скоро на площада се събират множество бойци във въстаническа униформа, с оръжие в ръка и закичени с цветя. Пушките екват.

Въстанието в Панагюрище е обявено. Връщане назад няма.

Бенковски дава нареждане да се съобщи на другите революционни окръзи. Още същата вечер той застава начело на една конна дружина, с която обикаля по-голямата част от селата в долината на р. Тополница за вдигане на въстание.

Разгласяването на въстанието става по най-бърз начин, като се изпращат нарочни куриери, които носят препис от "Кървавото писмо". За 1-2 дни всички селища в окръга са известени за преждевременното избухване на въстанието. Общо в окръга въстават над 40 селища. Борбата пламва. Местните представители на султанската власт са премахнати. Съгласно решенията в Оборище повечето от въстаналите селища се приготвят за самостоятелна и решителна отбрана. Те копаят окопи, издигат барикади, определят складове за храни, организират оръжейни работилници, завардват пътишата, поставят охрана. Други селища прехвърлят цялото население и покъщнина в по-надеждни пунктове и там съвмест­но се организират за обща защита. Трети изоставят родните си огнища и се установяват в непристъпните планински места, където организират въстанически лагери. В бунтовните гори на Еледжик се събират над 5000 души. Във всички въстанали селища покорната довчера рая здраво се изправя на краката си и доказва на вековния поробител, че тя може и е готова да даде всичко за защита на най-скъпото човешко благо - свободата.

В първите няколко дни не се предприемат никакви бойни действия. Турската власт е смутена от избухналите едновременно десетки въстанически огнища. Тя не знае с какви сили разполагат въстаниците, въздържа се от нападение и използува времето за разузнаване и мобилизиране на башибозука от съседните селища.

Първите въоръжени сблъсквания с башибозука стават в Стрелча, а след това огнените езици на пожара обхващат всички въстанали селища.

ПАНАГЮРИЩЕ

Деян Белишки закупува кадифе за ушиване знамето на IV революционен окръг, на което учителката Райна поп Георгиева извезва надписа "Свобода или смърт".

В плана на панагюрския комитет за вдигане на въстание се предвижда подпалването на Одрин и Пловдив и разрушаване на моста на р. Арда, но планът не се осъществява поради преждевременното избухване на въстанието. Цяло Панагюрище се вдига на крак. Нестихващият ек на църковните камбани възвестява тържествения час. Скоро на площада се събират над 500 души, Всички ликуват. "Млади момци - пише Захари Стоянов, - закичени със зелен здравец и въоръжени, както се следва, прииждаха от всички страни на мегдана, целувания и прегръщания се виждаха навсякъде? Камбаните не млъкваха още, песни патриотични заглушаваха въздуха, куршумите свиреха над селото, защото всеки юнак желаеше да си опита шишането Огънят пламна вече

Първата грижа на революционният комитет е да се завардят пътищата към Пазарджик и Златица, откъдето се очаква нападение. На 21 април 1876 г. Бенковски се завръща от първата обиколка на близките села. Голяма е радостта на всички. На следвания ден по най-тържествен начин се освещава революционното знаме от главния архиерей поп Грую Бански и 10-15 свещеници. След церемонията знамето се пренася през града с многолюдно шествие начело с духовния клир, следван от знамето, носено на кон от Райна поп Георгиева, щаба, въстаници и множество народ. Това са първите най-щастливи дни в свободното "царство".
"Аз не вярвам" - пише З. Стоянов - "дали тоя ден имаше жива душа в Панагюрище с изключение на въстаниците по укрепленията, която да не присъствува на тоя тържествен акт....".

Шествието спира в ливадите край селото, където Бенковски обявява, че е необходимо да се образува чета, която да бъде навсякъде за да оказва помощ на въстаналите. Формираната "Хвърковата чета" е в състав: Георги Бенковски - войвода, Крайно Самоходов, Тома Георгиев и Тодор Белопитов, Захари Стоянов и др.

След първите дни на всеобща радост разузнаването донася, че на 25 април в Стрелча пристига Хафъз паша с 3000-4000 души редовен аскер Това смущава, но не отчайва въстаниците. Павел Бобеков отхвърля пред­ложението на Хафъз паша за предаване. На 29 срещу 30 април турците използват дъждовното време и през Буево ниве и Балабанова кория неза­белязано заемат вр.Висок, откъдето стремително се надвесват над Панагюрище. Заел командните височини Хафъз паша пише до Панагюрище да сложи оръжие и да се предаде. Но доблестният председател на Военния съвет не свежда глава пред турския паша и неговата озверена орда от

Най-после след няколкочасов упорит бой столицата на десетдневното царство пада. Нахълталият в нея аскер и башибозук я подлага на ограбване и опожаряване. В борбата Панагюрище дава 600-650 души свидни жертви, повечето невинни деца, жени и старци, които не успяват да на пуснат града; турците загубват 170-200 души. "Панагюрци - пише Захари Стоянов - обезсмъртиха името на своя скромен градец. Тяхното Оборище и градът им трябва да държи първо място в страниците на българската нова история заедно с пукнатия им на две половини топ. Славно свършиха панагюрци..."

Макар и опожарено, Панагюрище днес пази от онова време повече от 20 къщи, църкви, чешми, обявени за паметници на културата. Такива са Тутевата къща, където е получено "Кървавото писмо" на Каблешков и обявено въстанието; къщата-музей на Райна поп Георгиева; Дудековата къща, превърната в музей - в двора на която се защитава и самоубива Петър ЩърбаноВ; къщата на Марин Дринов; двете църкви и др.

В първия момент на въстанието СТРЕЛЧА е най-невралгичният пункт. Селището е ключът на връзката между Панагюрище и Копривщица. Затова Бенковски и Военният съвет решават да се изпрати на Стрелча незабавно помощ за ликвидиране на опасността.

На 20.IV. една чета панагюрци от 60-70 души начело с П.Волов и Г.Икономов заминава за Стрелча. Турските къщи са запалени. Въстаниците заемат позиции на изток срещу джамията и я обстрелват. На 21.IV. обсадата продължава и огънят отново започва. Виждайки, че положението се затяга, Волов уведомява Копривщица да из прати помощ. От там незабавно пристига една чета от 20 души. Атаките срешу джамията се засилват, но успех няма.

През нощта един турчин незабелязано се измъква от джамията и съобщава в съседното село, че са обсадени. На 22 април в гръб на въстаниците се явяват 500 души башибозуци и налягат яростно, водени от главорезите Али Пехливан и Кьор Мехмед. След упорито сражение стрелчани са принудени да се изтеглят на запад от селото. Озверелият башибозук влиза в селото,ограбва го и опожарява

На 30 април 1876 г. едно след друго следват нерадостните известия: Стрелча паднала на 22 април; Клисура и Петрич -на 26-ти; над Панагюрище надвисва смъртна опасност; Батак, Брацигово и Перушица блокирани от аскер и башибозуци; пламъци и дим се вият над Тракия, отвсякъде се иска помощ. В тези десет дни Бенковски не стои повече от 1-2 дни на едно място. Той е навсякъде. И сега по искане на панагюрци бърза да даде помощ на столицата, откъдето пристигат тревожи сведения. След заминаването на Хвърковатата чета пъпчивата на Хасан паша, пристигнал от Ниш с 3000 аскер, оръдия, като лешояди от три страни нападат Еледжик. Въстаниците геройски отбиват бесния пристъп на врага.

Озверелият башибозук нахълтва в лагера, където извършват нечуван грабеж, опустошения и убийства. Беззащитното население се пръска из гората. Настава грозна сеч. Много са избити на място, а други заловени и след мъчителни изтезания, умъртвени. Лагерът е ограбен и сринат до основи. Околността на Старото градище става гробница на 300 души.

На следващия ден Хасан паша влиза в Церово, което също ограбва и опожарява. Подобна участ постига и всички въстанали села в Церовския район.

КЛИСУРА

Клисура първа последва зова на Копривщица.Въстаниците,около 300 души, обръщат най-голямо внимание на защитата на прохода. Главната позиция се установява на Зли дол, където са изкарани и черешовите топчета. За тяхното изпробване Иван Танков - Боримечката предупреждава населението. Междувременно в Карлово кръвожадният Тосун бей събира огромна орда башибозук и на 26 април се придвижва към Клисура. Въстаниците изпращат куриер в Копривщица за помощ. По обяд Тосун бей настъпва с главните си сили към позициите на Зли дол. Въстаниците откриват огън. Започва решителна битка. Ожесточеното сражение продължава около час и половина, но силите са неравни.

В тези минути се издигат върхове на героизъм, един от който показва ЦАНА КОЗИНАРОВА. Тя няма оръжие.Нейният мъж е някъде на позициите на Зли дол, но жената знае неговата заръка - жива в ръцете на турците да не се даде. А башибозукът пъпли и към нейната къща. Като орлица тя е свила край себе си невръстните четири деца. Малките се притискат към нея и плахо обвиват снагата й. А тя за последен път, през сълзи, милва и целува русите им главици, но едно по едно плачът им заглъхва в дълбоките води на кладенеца. Майката последна, притиснала пеленачето до гърди, скача в тъмната дупка. Така завършват живота си Цана и нейните деца.

В центъра на селото няколко смелчаци начело с Минчо Калъча продължават отбраната и забавят настъплението на башибозука. Това дава възможност на по-голяма част от населението да се изтегли към КОПРИВИЩА.

След нахлуването на башибозука в Клисура картината е страшна. Градът е подложен на пълно опустошение. Всичко живо, което е намерено, е изклано и най-зверски насечено. Градът е ограбен и всичките 300 къщи са опожарени до основи. Клисура е превърната в пепелище.

ПЕРУЩИЦА

Революционният комитет начело с Петър Бонев отхвърля поставените условия и преговорите завършват без резултат. Въпреки това голяма група мъже жени и деца начело с поп Петър потегля към Устина, за да се предаде. Едва стигнали на Беглишки харман, устинските турци със стръв се нахвърлят към беззащитната група. Настъпва грозна сеч. Някои успяват и се връщат назад в църквата "Св.Атанас", други избягват и се укриват из лозята, а трети по най-зверски начин са съсечени на самото място. Боят пламва.Борбата е страшна и неравна.

На 28 април боят продължава с още по-голямо ожесточение.Обръчът се затяга. На помощ пристига Решид паша от Пловдив с редовен аскер и оръдие. Топовните изстрели попадат точно върху църквата "Св.Атанас" която рухва пред очите и над главите на въстаниците. Сред пламъци и дим те се оттеглят в двора на каменната църква "Св.Архангел Михаил", откъдето продължават борбата.

На 30 април в неравната борба геройски пада убит Петър Бонев - душата на въстанието. Загиват Атанас Тилев, Кольо Колакмана и др. Ръководители на отбраната стават Спас Гинев и Кочо Честименски. На 1 май е запалено и училището. Остават само черковният двор и църквата "Св.Архангел Михаил". Скоро камбанарията рухва от топовните гърмежи. Вътре става непоносимо. Охкания, стенания, сърцераз­дирателни гласове, детски писъци и плач изпълват целия храм. От църква­та се подава сигнал за примирие, но след подлото убийство на изпратените парламентьори въстаниците решават да се борят до смърт.

Втори май е последният ден. Аскерът и башибозукът започват да рушат стените на църквата. Църковната врата е разбита. Настъпва последният момент от неравната борба и саможертва. КОЧО ЧЕСТМЕНСКИ убива своята жена Теохана и невръстното си дете, Спас Гинев убива петте см деца и жена си Гюрга. Примерът последват и други двадесет и двама души. Общо в селото зверски са убити 348 души, 350 къщи са опожарени. Ето как народният поет предава този героизъм:

„Перушице бледа, гнездо на герои, слава!

Вечна слава на чедата твои,

на твоята пепел и на твоя гроб,

дето храбро падна въстаналий роб!

Ти с твойта смърт страшна и храбри моми

Картаген надмина, Спарта засрами."

(из "Кочо" от Ив.Вазов)

Решид паша спечелва битката, за да я загуби за историята. Сбъдва се мечтата на победените - след две години България е разкъсала робските вериги.

БАТАК

След жестокото потушаване на Априлското въстание Батак става най-известното селище не само в България, но и в чужбина, благодарение на Международната анкетна комисия за разследване на извършените зверства по време на въстанието.

На 23 април по най-тържествен начин въстанието се обявява в църквата. Общо въстаниците наброяват над 1000 души, но разполагат едва с 500 пушки, 380 пищова, приготвени са и два топа.

От 23 до 27 април не се води никакъв бой. Губи се ценно време в обмисляне на плана за общо действие с Брацигово. Когато се пристъпя към изпълнението на това решение (27 април), е вече много късно. Башибозукът се опомня и залавя кервана от 200 коне, изпратени в помощ на Брацигово за пренасяне.

По заповед от Пазарджик Ахмед ага Барутанлията мобилизира около 8000 башибозушки пълчища от Доспат, Ардинско, които повежда към Батак. На 29 април предните въстанически постове забелязват приближаването им, а на 30 април врагът е вече над самия Батак.

Първият удар на озверените башибозуци е отбит, но силите са неравни. Въстаниците се отдръпват в селото и оттам се отбраняват.

Като вижда безизходното положение, през нощта на 30 април П.Горанов пробива обръча на противника и извежда голяма група население което се спасява. Другите се укрепват в Богдановата и Кереловата къща, в училището и църквата, и продължават да се бият.

През следващите няколко дни башибозукът извършва с нечувана ярост и жестокост масови зверства. Последното злодеяние Ахмед ага извършва на 4 май, като събира около 300 души, повечето от тях жени, и в центъра на селото им отсича главите.

Батак е покорен. Озвереният башибозук издига най-зловещия паметник на деспотичната Османска империя.

"0нова, което видяхме" - пише Макгахан, - "беше така ужасно, че човек не можеше да спре погледа си повече от един миг... Никога не бих могъл да си представя нещо по-потресаващо... Обходихме мястото и видяхме същата гледка да се повтаря сто пъти.

Навред ужаси, ужаси и само ужаси..."

Църквата училището и десетки още места днес в Батак са светиня за всеки българин.

ПОСЛЕДНИ ДНИ С ХВЪРКОВАТАТА ЧЕТА НА БЕНКОВСКИ

На 30 април 1876 г, следобед Военният съвет в Еледжик решава Бенковски със своята Хвърковата чета да отиде на помощ на Панагюрище.

Четата се спуска от Еледжик към Поибрене. Намира Поибрене преселено и продължава и за с.Мечка. В Мечка положението е същото. Четата нощува с около вр. Вран камък, без да установи връзка. На 2 май продължава и виждайки горящото и потънало в дим Панагюрище, Бенковски дълбоко въздъхва и промълвява:
"Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която няма да заздравее никога, а на Русия - нека тя да заповяда".

Ходът на събитията в най-надеждните въстанически пунктове показва на Бенковски, че поражението на въстанието в IV окръг е неизбежно. Мисълта, че в Търново може би има успех, заставя войводата да поведе част от дружината си към хайдушка Стара планина и оттам в Търново.

"Сбогом, окървавена Тракия!" - пише Захари Стоянов. - "Прощавайте средногорски долини и върхове! Сбогом, многострадални Батак, Брацигово, свещена Перущица!... Поклон отдалеч на вашето пепелище. Сбогом и ти, окървавена Марица, сбогом всичко легнало за право и свобода..."

Бенковски и малката му дружина се скитат още четири дни из Балкана и преживяват много изпитания. На 10 май по обед те попадат на предателя Вълю Стоилов - Мечката, който ги завежда в пещерата при Портата; там нощуват. На 11 май в гората дружината отпразнува деня на Кирил и Методий. На следващия ден - 12 май - дядо Вълю ги повежда уж за Троян. Всъщност те вървят към голготата си - едно специално направено мостче на р.Костина. Щом стъпват на него, Бенковски, който върви пръв, пада убит от засада. Отец Кирил е ранен и заловен, Стефо Далматинеца избягва, но е хванат на другия ден,Захари Стоянов пада в реката, а после по чудо се спасява на един бук.

По следите на ВОЛОВ, ИКОНОМОВ, КАБЛЕШКОВ и техните другари.

Апостолите Волов, Икономов, Каблешков и техните другари напускат Копривщица на 30 април 1876 г., като образуват чета в състав 40-50 души.

Втора по долината на Янтра тръгва групата на Волов, Георги Икономов и Ст. Ангелов. Наближавайки Бяла, групата е забелязана и нападната. За да се спасят, те се хвърлят във водите на Янтра, но попадат в дълбокото и се удавят.

На 3 май от основната чета се отделя групата на Каблешков с Найден поп Стоянов, Георги Търнев и Стефан Почеков. Тя също се отправя към Троянския манастир. Над днешното с. Чифлик тя е предадена и заобиколена.

Георги Търнев и Почеков са съсечени на място, а Каблешков и на път за Пловдив се самоубива в конака в Габрово.

Четата на поп ХАРИТОН И БАЧО КИРО

На 27 април в Мусина пристига поп Харитон, където свиква събрание и обявява вдигането на въстанието. На 28 април вечерта в Мусина пристигат въстаници от Бяла черква, Михалци, Мусина, Дичин и др. Формирането на четата става в един много тежък момент, когато се носи вече тревожният слух за неуспеха на въстанието в Горна Оряховица. Няма колебание само в Бяла черква. Оттук излизат два пъти повече от записалите се. Това се дължи на скромната и обаятелна личност на даскал Бачо Киро, на неговата умела, неуморна и постоянна апостолска агитация.

Пред сформираната и готова за път чета поп Харитон произнася кратка, но силна и вдъхновена реч.

Посоката на четата е Тревненска планина, където Тревненската и Габровската чета трябва да се съединят и завардят проходите. Четата пристига в Дряновския манастир на 29 април. По време на пътуването й тя е следена от черкези. В Дряновския манастир четата спира, за да си отдъхне. След почивката продължава за Габрово, но забелязва, че пътят е преграден. Продължаването напред е рисковано. Четата се връща в манастира. От този момент започва историческата битка в Дряновския манастир.

На 1 май става експлозив при правенето на фишеци и поп Харитон е обгорен и ослепява. На мястото на поп Харитон за войвода е избран Петър Пармаков.

Врагът е изненадан от героичната съпротива на защитниците и изпраща ново предложение за предаване, но и то е отхвърлено. Бачо Киро проучва всички места, но се оказва, че отникъде не може да се излезе. Обръчът здраво е затворен и всеки ден кръгът става все по-тесен.

На 7 май, деветият и последен ден от битката, пристига Фазлъ паша. Той прави ново предложение да се предадат, на което те отказват с достоен отговор:

"...Ние искаме от правителството да ни признае правата като народ и докато не стане това, живи няма да се предадем във вашите мъчителни ръце. Ние сме решили да умрем и ще запазим клетвата си. А вие ще бъдете отговорни пред Европа за вашите тиранства".

Фазлъ паша дава заповед да се срине манастирът. Положението става неудържимо. Въстаниците решават да пробият обръча и да излязат. Начело с тях е Пармаков, който с гола сабя в ръка и "ура" повежда смело четат напред. Завършва се ръкопашен бой и пред каменната ограда на манастирското лозе намират смъртта си около 75 души заедно с Пармаков. Останалите се пръскат и укриват. Между тях е и Бачо Киро. Башибозукът нахълтва в манастира и подлага на сеч останалите живи. Тук намират смъртта си поп Харитон, ранените въстаници, калугерите.

Бачо Киро е откаран в Търново. Изправен пред съда, той се държи твърдо и не издава никого. След неговата достойна и умна защита, съдът е склонен да му даде по-лека присъда. Адвокатът Джовани Икономов за да смекчи наказанието му говори пред съда, че той поради многото четене и тежко семейство, се е побъркал, Бачо Киро се възмущава и извиква на турски:

"Вземи си думите назад. Аз не съм луд".

При тези думи съдиите остават изненадани. Това утежнява положението му и съдът издава смъртна присъда чрез обесване.

На 28 май Бачо Киро увисва на бесилката в Търново.

ЧЕТАТА НА ХРИСТО БОТЕВ

Още след получаването на вестта за въстанието, в Румъния започва подготовка на голяма чета. След редица опитни предводители като П. Хитов, Филип Тотю и др. отказват да я оглавят, начело на четата с готовност застават Хр. Ботев, Никола Обретенов, Г. Апостолов и много други. А знаменосец е Никола Симов. Преоблечени като градинари и търговци, четниците се качват на австрийския параход "Радецки" от няколко румънски пристанища и на 17 май го принуждават на спре на българския бряг, близо до с. Козлодуй.

Четата се отправя към Балкана, като води тежки сражения с многобройни преследвачи - главно черкези и башибозуци.

На следващия ден четата се изкачва на Врачанския балкан. И тук, в района на върховете Камарата, Купена и Околчица, на 20 май (2-ри юни) е убит войводата Христо Ботев.

След неговата смърт четниците, разделени на групи, биват преследвани, убивани, пленявани и съдени.

Априлското въстание провокирало за първи път международна акция в защита на българския народ, в която взели участие най-големите умове на ХІХ век. Това движение принудило европейската дипломация отново да се заеме с Източния въпрос с оглед непосредственото уреждане на българското освобождение. То развързало ръцете на Русия за непосредствена акция срещу Османската империя. Цялата верига от събития от 1876 г. до 1878 г. в началото на които като първосблъсък стои Априлското въстание, довели в крайна сметка до освобождението на България.
Legacy hit count
826
Legacy blog alias
16054
Legacy friendly alias
АПРИЛСКОТО-ВЪСТАНИЕ

Comments

By queen_blunder , 2 May 2007

І. ПОЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПО ВРЕМЕ НА ОСМАНСКОТО ИГО И ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ВЪСТАНИЕТО

За своето освобождение българският народ вдига много бунтове и въстания. Измежду тях АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ от 1876 г. е най-голямото и най-масивното, както по териториален обхват, така и по организация и подготовка. То е апогей на героичната борба на българския народ за национално освобождение и заема важно място в епохата на Българското възраждане.

През османското иго особено тежко е положението в селата, където живее основната маса от българското население. Селяните плащат на спахиите, църквата и държавата рента и всевъзможни данъци и такси, които достигат до 150 вида. Освен това те работят непрекъснато ангария, строят ханове, пътища и мостове. Селяните страдат и от търговците, които още на зелено изкупуват на крайно ниски цени земеделските им продукти, и от лихварите, които отпускат заеми с висока лихва ерешу залагане на част или на целия имот. Преселените през 1864 г. черкези в нашите земи кръстосват навред страната и извършват грабежи. Селяните, и особено жените, не смеят да излизат и да обработват нивите си. Появяват се и разбойнически банди, които причакват по друмищата селяните, занаятчиите и търговците, за да ги ограбват. Разложената администрация е безсилна да се справи с това положение и да въведе ред и сигурност. Така в българския народ постепенно се зараждат и назряват сили за събаряне на феодалното господство. Назряват и условия за национално освободително движение, което намира израз в героичното Априлско въстание.

Патриархът на бългаското национално революционно движение ГЕОРГИ РАКОВСКИ отрано поема революционното поприще и израства като пламенен патриот и борец за свобода. Раковски пръв прокарва идеята, че свободата може да се извоюва не с отделни хайдушки чети за лично отмъшение, а само с усилията на всички чети, чрез смела въоръжена революционна борба, ръководена от един център.

След неуспеха на четата на Х.Димитър и Ст.Караджа, на историческата сцена излиза ВАСИЛ ЛЕВСКИ. У него се ражда и узрява мисълта, че за да има успех в борбата, е нужно тайните комитети не само да пропагандират революционно движение, но и да го организират. В споровете за намиране на нов път за борба Левски се сближава с Л.Каравелов, който пръв дава оценка, че избраният път от Левски е правилен, и го подпомага в започнатото дело.

През есента на 1869 г. в Букурещ се слага началото на БРЦК. Настъпва нов подем в революционното движение. Левски кръстосва надлъж и шир страната и основава комитети. През това време изработва и устава на организацията.

След смъртта на Левски в революционната организация настъпва криза. През 1874 г. е избран временен ЦК начело с Л.КАРАВЕЛОВ. В комитета за пръв път влиза и Хр.Ботев.

По инициатива на Ботев и Ст.Стамболов на 12.VIII.1875 г. В

Букурещ се свиква събрание на БРЦК с представители и от България. Избран е нов Централен комитет начело с Хр. БОТЕВ, който взема решение за вдигане на въстание през септември същата година.

СТАРОЗАГОРСКОТО ВЪСТАНИЕ завършва безуспешно, но то е прелюдия на

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ.

II. ГЮРГЕВСКИ ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ

След неуспеха на Старозагорското въстание в комитета настъпва отново криза. След оставката на Ботев - 30 септември - фактически БРЦК се разпада, но революционните демократи, през ноември 1875 г. съставят в Гюргево нов ЦК, който започва подготовката на Априлското въстание. В него влизат: Стамболов, Заимов, Волов, Ил. Драгостинов, Н.Обретенов, Хр.Караминков-Бунето, Ив.Димитров и Г.Апостолов.

За комитета има само един път - въстание, и то не по-късно от пролетта на следващата година.

"Ние - пише Н.Обретенов до майка си баба Тонка - не ще оставим Турция на мира: или ще измрем всинца, или ще освободим България".

Гюргевският комитет разделя страната на четири революционни окръга: I - Търновски, II - Сливенски, III - Врачански, IV- Пловдивски.

В решенията на комитета залягат идеите на Раковски и Левски. Първо, добре извършена подготовка на въстанието на базата на гъсто изградена мрежа от революционни комитети. На второ място, масово всенародно

въстание, трето - създаване на боеспособна войска, която да може да е задържи в планинските места продължително време. Гюргевският комитет

определя и дата за обявяване на въстанието - 1 май.

Преминалите в България в началото на 1876 година революционни дейци започват работа по подготовка на въстанието. Най-активна и масова работа се извършва в Търновски и Пловдивски революционен окръг.

Непрекъснатата обиколка на апостолите между народа и късият срок за подготовка на въстанието създават дни на трескава работа. Тя поглъща вниманието не само на съзаклятниците, но и на техните семейства, близки и познати. В подготовката вземат участие и млади, и стари, и децата в училището. Всеки се готви и с нетърпение очаква да дойде уреченият ден и час. Всичко друго е оставено настрана.

Този революционен подем в подготовката на въстанието по неповто­рим начин изразява народният поет Иван Вазов:

„Идеята бърже пониква, порасна

Облада душите с новия си жар

................................

И в няколко дена тайно и полека

народът порасна на няколко века."

Наближава СЪБРАНИЕТО В ОБОРИЩЕ.

Наближава 1-ви май 1876 г., датата, когато по решение на Гюргевския комитет трябва да се "прогласи бунтът". От друга страна, тайната за подготовката на въстанието става достояние на все по-голям кръг от хора и едно издайничество може да осуети въстанието. Затова апостолите бързат.

По скрити охранявани горски пътеки от 10 до 13 април в Оборище пристигат 65 делегати от 58 комитета, Бенковски пристига на 13 вечерта На 14 април призори събранието се открива.


ІІІ. ИЗБУХВАНЕ И ХОД НА ВЪСТАНИЕТО

Пловдивски революционен окръг. След закриването на събранието в Оборище Венко Стоянов на път за своето село (днешно с.Росен) се спира в едно турско теке и разказва всичко за случилото се в Оборище на "своите" приятели. На другия ден той отива в Пазарджик, а оттам - в Пловдив. По телеграфа новината бързо стига в Одрин. Властта, която и по-рано подушва, че раята готви нещо, взема веднага мерки за потушаване на бунта още в самото начало. От Пазарджик и от Пловдив тя изпраща по една конна група в Панагюрище и Копривщица за залавяне на местните революционни ръководители.

На 19 април 1876 г. следобед групата начело с Неджиб ага пристига в Копривщица. На следващия ден по негова заповед в конака са задържани няколко души. Неджиб ага с хитрост се опитва да залови и Тодор Каблешков, но не успява. По решение на комитета Каблешков и 20 души въоръжени съзаклятници нападат и разбиват конака, убиват мюдюрина и няколко войници и освобождават задържаните.

Първият изстрел е даден. Въстанието в Копривщица е обявено. Съшия ден Каблешков написва прочутото "Кърваво писмо", с което съобщава на апостолите в Панагюрише за събитията в Копривщица и ги приканва да извършат незабавно и те същото.

Двама куриери отнасят писмото в Панагюрище в хана на Найден Дринов, а оттам - в къщата на Иван Тутев, където се намират апостолите,

Бенковски го прочита с висок и треперещ от вълнение глас.

"Братия!

Вчера пристигна в селото Неджиб ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за Вашето решение, станало на Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюрина и няколко заптиета... Сега, когато Ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от църковните камбани, и юнаци се целуват един други по улиците... Ако Вие, братя, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрише.

Копривщица, 20 април 1876 г."

Бенковски едва завършва последните думи от писмото на Каблешков и апостолите в един глас извикват: "Бунт! На оръжие!" Войводата е в стихията си: "Бунт! Въстание! - гръмогласно вика той, - Скоро Бобеков свикайте стотниците, удряйте камбаните. Изгърмете няколко пушки да се обяви вече въстание!"

Волов дава първия изстрел. После четиримата апостоли, гологлави, с пушки и голи саби в ръце, като вихрушка изскачат на улицата. Те подемат революционната песен: "Ха народ поробен, що си тъй заспал", която често се прекъсва от гръмогласното им "Бунт! На оръжие!".

Скоро на площада се събират множество бойци във въстаническа униформа, с оръжие в ръка и закичени с цветя. Пушките екват.

Въстанието в Панагюрище е обявено. Връщане назад няма.

Бенковски дава нареждане да се съобщи на другите революционни окръзи. Още същата вечер той застава начело на една конна дружина, с която обикаля по-голямата част от селата в долината на р. Тополница за вдигане на въстание.

Разгласяването на въстанието става по най-бърз начин, като се изпращат нарочни куриери, които носят препис от "Кървавото писмо". За 1-2 дни всички селища в окръга са известени за преждевременното избухване на въстанието. Общо в окръга въстават над 40 селища. Борбата пламва. Местните представители на султанската власт са премахнати. Съгласно решенията в Оборище повечето от въстаналите селища се приготвят за самостоятелна и решителна отбрана. Те копаят окопи, издигат барикади, определят складове за храни, организират оръжейни работилници, завардват пътишата, поставят охрана. Други селища прехвърлят цялото население и покъщнина в по-надеждни пунктове и там съвмест­но се организират за обща защита. Трети изоставят родните си огнища и се установяват в непристъпните планински места, където организират въстанически лагери. В бунтовните гори на Еледжик се събират над 5000 души. Във всички въстанали селища покорната довчера рая здраво се изправя на краката си и доказва на вековния поробител, че тя може и е готова да даде всичко за защита на най-скъпото човешко благо - свободата.

В първите няколко дни не се предприемат никакви бойни действия. Турската власт е смутена от избухналите едновременно десетки въстанически огнища. Тя не знае с какви сили разполагат въстаниците, въздържа се от нападение и използува времето за разузнаване и мобилизиране на башибозука от съседните селища.

Първите въоръжени сблъсквания с башибозука стават в Стрелча, а след това огнените езици на пожара обхващат всички въстанали селища.

ПАНАГЮРИЩЕ

Деян Белишки закупува кадифе за ушиване знамето на IV революционен окръг, на което учителката Райна поп Георгиева извезва надписа "Свобода или смърт".

В плана на панагюрския комитет за вдигане на въстание се предвижда подпалването на Одрин и Пловдив и разрушаване на моста на р. Арда, но планът не се осъществява поради преждевременното избухване на въстанието. Цяло Панагюрище се вдига на крак. Нестихващият ек на църковните камбани възвестява тържествения час. Скоро на площада се събират над 500 души, Всички ликуват. "Млади момци - пише Захари Стоянов, - закичени със зелен здравец и въоръжени, както се следва, прииждаха от всички страни на мегдана, целувания и прегръщания се виждаха навсякъде? Камбаните не млъкваха още, песни патриотични заглушаваха въздуха, куршумите свиреха над селото, защото всеки юнак желаеше да си опита шишането Огънят пламна вече

Първата грижа на революционният комитет е да се завардят пътищата към Пазарджик и Златица, откъдето се очаква нападение. На 21 април 1876 г. Бенковски се завръща от първата обиколка на близките села. Голяма е радостта на всички. На следвания ден по най-тържествен начин се освещава революционното знаме от главния архиерей поп Грую Бански и 10-15 свещеници. След церемонията знамето се пренася през града с многолюдно шествие начело с духовния клир, следван от знамето, носено на кон от Райна поп Георгиева, щаба, въстаници и множество народ. Това са първите най-щастливи дни в свободното "царство".
"Аз не вярвам" - пише З. Стоянов - "дали тоя ден имаше жива душа в Панагюрище с изключение на въстаниците по укрепленията, която да не присъствува на тоя тържествен акт....".

Шествието спира в ливадите край селото, където Бенковски обявява, че е необходимо да се образува чета, която да бъде навсякъде за да оказва помощ на въстаналите. Формираната "Хвърковата чета" е в състав: Георги Бенковски - войвода, Крайно Самоходов, Тома Георгиев и Тодор Белопитов, Захари Стоянов и др.

След първите дни на всеобща радост разузнаването донася, че на 25 април в Стрелча пристига Хафъз паша с 3000-4000 души редовен аскер Това смущава, но не отчайва въстаниците. Павел Бобеков отхвърля пред­ложението на Хафъз паша за предаване. На 29 срещу 30 април турците използват дъждовното време и през Буево ниве и Балабанова кория неза­белязано заемат вр.Висок, откъдето стремително се надвесват над Панагюрище. Заел командните височини Хафъз паша пише до Панагюрище да сложи оръжие и да се предаде. Но доблестният председател на Военния съвет не свежда глава пред турския паша и неговата озверена орда от

Най-после след няколкочасов упорит бой столицата на десетдневното царство пада. Нахълталият в нея аскер и башибозук я подлага на ограбване и опожаряване. В борбата Панагюрище дава 600-650 души свидни жертви, повечето невинни деца, жени и старци, които не успяват да на пуснат града; турците загубват 170-200 души. "Панагюрци - пише Захари Стоянов - обезсмъртиха името на своя скромен градец. Тяхното Оборище и градът им трябва да държи първо място в страниците на българската нова история заедно с пукнатия им на две половини топ. Славно свършиха панагюрци..."

Макар и опожарено, Панагюрище днес пази от онова време повече от 20 къщи, църкви, чешми, обявени за паметници на културата. Такива са Тутевата къща, където е получено "Кървавото писмо" на Каблешков и обявено въстанието; къщата-музей на Райна поп Георгиева; Дудековата къща, превърната в музей - в двора на която се защитава и самоубива Петър ЩърбаноВ; къщата на Марин Дринов; двете църкви и др.

В първия момент на въстанието СТРЕЛЧА е най-невралгичният пункт. Селището е ключът на връзката между Панагюрище и Копривщица. Затова Бенковски и Военният съвет решават да се изпрати на Стрелча незабавно помощ за ликвидиране на опасността.

На 20.IV. една чета панагюрци от 60-70 души начело с П.Волов и Г.Икономов заминава за Стрелча. Турските къщи са запалени. Въстаниците заемат позиции на изток срещу джамията и я обстрелват. На 21.IV. обсадата продължава и огънят отново започва. Виждайки, че положението се затяга, Волов уведомява Копривщица да из прати помощ. От там незабавно пристига една чета от 20 души. Атаките срешу джамията се засилват, но успех няма.

През нощта един турчин незабелязано се измъква от джамията и съобщава в съседното село, че са обсадени. На 22 април в гръб на въстаниците се явяват 500 души башибозуци и налягат яростно, водени от главорезите Али Пехливан и Кьор Мехмед. След упорито сражение стрелчани са принудени да се изтеглят на запад от селото. Озверелият башибозук влиза в селото,ограбва го и опожарява

На 30 април 1876 г. едно след друго следват нерадостните известия: Стрелча паднала на 22 април; Клисура и Петрич -на 26-ти; над Панагюрище надвисва смъртна опасност; Батак, Брацигово и Перушица блокирани от аскер и башибозуци; пламъци и дим се вият над Тракия, отвсякъде се иска помощ. В тези десет дни Бенковски не стои повече от 1-2 дни на едно място. Той е навсякъде. И сега по искане на панагюрци бърза да даде помощ на столицата, откъдето пристигат тревожи сведения. След заминаването на Хвърковатата чета пъпчивата на Хасан паша, пристигнал от Ниш с 3000 аскер, оръдия, като лешояди от три страни нападат Еледжик. Въстаниците геройски отбиват бесния пристъп на врага.

Озверелият башибозук нахълтва в лагера, където извършват нечуван грабеж, опустошения и убийства. Беззащитното население се пръска из гората. Настава грозна сеч. Много са избити на място, а други заловени и след мъчителни изтезания, умъртвени. Лагерът е ограбен и сринат до основи. Околността на Старото градище става гробница на 300 души.

На следващия ден Хасан паша влиза в Церово, което също ограбва и опожарява. Подобна участ постига и всички въстанали села в Церовския район.

КЛИСУРА

Клисура първа последва зова на Копривщица.Въстаниците,около 300 души, обръщат най-голямо внимание на защитата на прохода. Главната позиция се установява на Зли дол, където са изкарани и черешовите топчета. За тяхното изпробване Иван Танков - Боримечката предупреждава населението. Междувременно в Карлово кръвожадният Тосун бей събира огромна орда башибозук и на 26 април се придвижва към Клисура. Въстаниците изпращат куриер в Копривщица за помощ. По обяд Тосун бей настъпва с главните си сили към позициите на Зли дол. Въстаниците откриват огън. Започва решителна битка. Ожесточеното сражение продължава около час и половина, но силите са неравни.

В тези минути се издигат върхове на героизъм, един от който показва ЦАНА КОЗИНАРОВА. Тя няма оръжие.Нейният мъж е някъде на позициите на Зли дол, но жената знае неговата заръка - жива в ръцете на турците да не се даде. А башибозукът пъпли и към нейната къща. Като орлица тя е свила край себе си невръстните четири деца. Малките се притискат към нея и плахо обвиват снагата й. А тя за последен път, през сълзи, милва и целува русите им главици, но едно по едно плачът им заглъхва в дълбоките води на кладенеца. Майката последна, притиснала пеленачето до гърди, скача в тъмната дупка. Така завършват живота си Цана и нейните деца.

В центъра на селото няколко смелчаци начело с Минчо Калъча продължават отбраната и забавят настъплението на башибозука. Това дава възможност на по-голяма част от населението да се изтегли към КОПРИВИЩА.

След нахлуването на башибозука в Клисура картината е страшна. Градът е подложен на пълно опустошение. Всичко живо, което е намерено, е изклано и най-зверски насечено. Градът е ограбен и всичките 300 къщи са опожарени до основи. Клисура е превърната в пепелище.

ПЕРУЩИЦА

Революционният комитет начело с Петър Бонев отхвърля поставените условия и преговорите завършват без резултат. Въпреки това голяма група мъже жени и деца начело с поп Петър потегля към Устина, за да се предаде. Едва стигнали на Беглишки харман, устинските турци със стръв се нахвърлят към беззащитната група. Настъпва грозна сеч. Някои успяват и се връщат назад в църквата "Св.Атанас", други избягват и се укриват из лозята, а трети по най-зверски начин са съсечени на самото място. Боят пламва.Борбата е страшна и неравна.

На 28 април боят продължава с още по-голямо ожесточение.Обръчът се затяга. На помощ пристига Решид паша от Пловдив с редовен аскер и оръдие. Топовните изстрели попадат точно върху църквата "Св.Атанас" която рухва пред очите и над главите на въстаниците. Сред пламъци и дим те се оттеглят в двора на каменната църква "Св.Архангел Михаил", откъдето продължават борбата.

На 30 април в неравната борба геройски пада убит Петър Бонев - душата на въстанието. Загиват Атанас Тилев, Кольо Колакмана и др. Ръководители на отбраната стават Спас Гинев и Кочо Честименски. На 1 май е запалено и училището. Остават само черковният двор и църквата "Св.Архангел Михаил". Скоро камбанарията рухва от топовните гърмежи. Вътре става непоносимо. Охкания, стенания, сърцераз­дирателни гласове, детски писъци и плач изпълват целия храм. От църква­та се подава сигнал за примирие, но след подлото убийство на изпратените парламентьори въстаниците решават да се борят до смърт.

Втори май е последният ден. Аскерът и башибозукът започват да рушат стените на църквата. Църковната врата е разбита. Настъпва последният момент от неравната борба и саможертва. КОЧО ЧЕСТМЕНСКИ убива своята жена Теохана и невръстното си дете, Спас Гинев убива петте см деца и жена си Гюрга. Примерът последват и други двадесет и двама души. Общо в селото зверски са убити 348 души, 350 къщи са опожарени. Ето как народният поет предава този героизъм:

„Перушице бледа, гнездо на герои, слава!

Вечна слава на чедата твои,

на твоята пепел и на твоя гроб,

дето храбро падна въстаналий роб!

Ти с твойта смърт страшна и храбри моми

Картаген надмина, Спарта засрами."

(из "Кочо" от Ив.Вазов)

Решид паша спечелва битката, за да я загуби за историята. Сбъдва се мечтата на победените - след две години България е разкъсала робските вериги.

БАТАК

След жестокото потушаване на Априлското въстание Батак става най-известното селище не само в България, но и в чужбина, благодарение на Международната анкетна комисия за разследване на извършените зверства по време на въстанието.

На 23 април по най-тържествен начин въстанието се обявява в църквата. Общо въстаниците наброяват над 1000 души, но разполагат едва с 500 пушки, 380 пищова, приготвени са и два топа.

От 23 до 27 април не се води никакъв бой. Губи се ценно време в обмисляне на плана за общо действие с Брацигово. Когато се пристъпя към изпълнението на това решение (27 април), е вече много късно. Башибозукът се опомня и залавя кервана от 200 коне, изпратени в помощ на Брацигово за пренасяне.

По заповед от Пазарджик Ахмед ага Барутанлията мобилизира около 8000 башибозушки пълчища от Доспат, Ардинско, които повежда към Батак. На 29 април предните въстанически постове забелязват приближаването им, а на 30 април врагът е вече над самия Батак.

Първият удар на озверените башибозуци е отбит, но силите са неравни. Въстаниците се отдръпват в селото и оттам се отбраняват.

Като вижда безизходното положение, през нощта на 30 април П.Горанов пробива обръча на противника и извежда голяма група население което се спасява. Другите се укрепват в Богдановата и Кереловата къща, в училището и църквата, и продължават да се бият.

През следващите няколко дни башибозукът извършва с нечувана ярост и жестокост масови зверства. Последното злодеяние Ахмед ага извършва на 4 май, като събира около 300 души, повечето от тях жени, и в центъра на селото им отсича главите.

Батак е покорен. Озвереният башибозук издига най-зловещия паметник на деспотичната Османска империя.

"0нова, което видяхме" - пише Макгахан, - "беше така ужасно, че човек не можеше да спре погледа си повече от един миг... Никога не бих могъл да си представя нещо по-потресаващо... Обходихме мястото и видяхме същата гледка да се повтаря сто пъти.

Навред ужаси, ужаси и само ужаси..."

Църквата училището и десетки още места днес в Батак са светиня за всеки българин.

ПОСЛЕДНИ ДНИ С ХВЪРКОВАТАТА ЧЕТА НА БЕНКОВСКИ

На 30 април 1876 г, следобед Военният съвет в Еледжик решава Бенковски със своята Хвърковата чета да отиде на помощ на Панагюрище.

Четата се спуска от Еледжик към Поибрене. Намира Поибрене преселено и продължава и за с.Мечка. В Мечка положението е същото. Четата нощува с около вр. Вран камък, без да установи връзка. На 2 май продължава и виждайки горящото и потънало в дим Панагюрище, Бенковски дълбоко въздъхва и промълвява:
"Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която няма да заздравее никога, а на Русия - нека тя да заповяда".

Ходът на събитията в най-надеждните въстанически пунктове показва на Бенковски, че поражението на въстанието в IV окръг е неизбежно. Мисълта, че в Търново може би има успех, заставя войводата да поведе част от дружината си към хайдушка Стара планина и оттам в Търново.

"Сбогом, окървавена Тракия!" - пише Захари Стоянов. - "Прощавайте средногорски долини и върхове! Сбогом, многострадални Батак, Брацигово, свещена Перущица!... Поклон отдалеч на вашето пепелище. Сбогом и ти, окървавена Марица, сбогом всичко легнало за право и свобода..."

Бенковски и малката му дружина се скитат още четири дни из Балкана и преживяват много изпитания. На 10 май по обед те попадат на предателя Вълю Стоилов - Мечката, който ги завежда в пещерата при Портата; там нощуват. На 11 май в гората дружината отпразнува деня на Кирил и Методий. На следващия ден - 12 май - дядо Вълю ги повежда уж за Троян. Всъщност те вървят към голготата си - едно специално направено мостче на р.Костина. Щом стъпват на него, Бенковски, който върви пръв, пада убит от засада. Отец Кирил е ранен и заловен, Стефо Далматинеца избягва, но е хванат на другия ден,Захари Стоянов пада в реката, а после по чудо се спасява на един бук.

По следите на ВОЛОВ, ИКОНОМОВ, КАБЛЕШКОВ и техните другари.

Апостолите Волов, Икономов, Каблешков и техните другари напускат Копривщица на 30 април 1876 г., като образуват чета в състав 40-50 души.

Втора по долината на Янтра тръгва групата на Волов, Георги Икономов и Ст. Ангелов. Наближавайки Бяла, групата е забелязана и нападната. За да се спасят, те се хвърлят във водите на Янтра, но попадат в дълбокото и се удавят.

На 3 май от основната чета се отделя групата на Каблешков с Найден поп Стоянов, Георги Търнев и Стефан Почеков. Тя също се отправя към Троянския манастир. Над днешното с. Чифлик тя е предадена и заобиколена.

Георги Търнев и Почеков са съсечени на място, а Каблешков и на път за Пловдив се самоубива в конака в Габрово.

Четата на поп ХАРИТОН И БАЧО КИРО

На 27 април в Мусина пристига поп Харитон, където свиква събрание и обявява вдигането на въстанието. На 28 април вечерта в Мусина пристигат въстаници от Бяла черква, Михалци, Мусина, Дичин и др. Формирането на четата става в един много тежък момент, когато се носи вече тревожният слух за неуспеха на въстанието в Горна Оряховица. Няма колебание само в Бяла черква. Оттук излизат два пъти повече от записалите се. Това се дължи на скромната и обаятелна личност на даскал Бачо Киро, на неговата умела, неуморна и постоянна апостолска агитация.

Пред сформираната и готова за път чета поп Харитон произнася кратка, но силна и вдъхновена реч.

Посоката на четата е Тревненска планина, където Тревненската и Габровската чета трябва да се съединят и завардят проходите. Четата пристига в Дряновския манастир на 29 април. По време на пътуването й тя е следена от черкези. В Дряновския манастир четата спира, за да си отдъхне. След почивката продължава за Габрово, но забелязва, че пътят е преграден. Продължаването напред е рисковано. Четата се връща в манастира. От този момент започва историческата битка в Дряновския манастир.

На 1 май става експлозив при правенето на фишеци и поп Харитон е обгорен и ослепява. На мястото на поп Харитон за войвода е избран Петър Пармаков.

Врагът е изненадан от героичната съпротива на защитниците и изпраща ново предложение за предаване, но и то е отхвърлено. Бачо Киро проучва всички места, но се оказва, че отникъде не може да се излезе. Обръчът здраво е затворен и всеки ден кръгът става все по-тесен.

На 7 май, деветият и последен ден от битката, пристига Фазлъ паша. Той прави ново предложение да се предадат, на което те отказват с достоен отговор:

"...Ние искаме от правителството да ни признае правата като народ и докато не стане това, живи няма да се предадем във вашите мъчителни ръце. Ние сме решили да умрем и ще запазим клетвата си. А вие ще бъдете отговорни пред Европа за вашите тиранства".

Фазлъ паша дава заповед да се срине манастирът. Положението става неудържимо. Въстаниците решават да пробият обръча и да излязат. Начело с тях е Пармаков, който с гола сабя в ръка и "ура" повежда смело четат напред. Завършва се ръкопашен бой и пред каменната ограда на манастирското лозе намират смъртта си около 75 души заедно с Пармаков. Останалите се пръскат и укриват. Между тях е и Бачо Киро. Башибозукът нахълтва в манастира и подлага на сеч останалите живи. Тук намират смъртта си поп Харитон, ранените въстаници, калугерите.

Бачо Киро е откаран в Търново. Изправен пред съда, той се държи твърдо и не издава никого. След неговата достойна и умна защита, съдът е склонен да му даде по-лека присъда. Адвокатът Джовани Икономов за да смекчи наказанието му говори пред съда, че той поради многото четене и тежко семейство, се е побъркал, Бачо Киро се възмущава и извиква на турски:

"Вземи си думите назад. Аз не съм луд".

При тези думи съдиите остават изненадани. Това утежнява положението му и съдът издава смъртна присъда чрез обесване.

На 28 май Бачо Киро увисва на бесилката в Търново.

ЧЕТАТА НА ХРИСТО БОТЕВ

Още след получаването на вестта за въстанието, в Румъния започва подготовка на голяма чета. След редица опитни предводители като П. Хитов, Филип Тотю и др. отказват да я оглавят, начело на четата с готовност застават Хр. Ботев, Никола Обретенов, Г. Апостолов и много други. А знаменосец е Никола Симов. Преоблечени като градинари и търговци, четниците се качват на австрийския параход "Радецки" от няколко румънски пристанища и на 17 май го принуждават на спре на българския бряг, близо до с. Козлодуй.

Четата се отправя към Балкана, като води тежки сражения с многобройни преследвачи - главно черкези и башибозуци.

На следващия ден четата се изкачва на Врачанския балкан. И тук, в района на върховете Камарата, Купена и Околчица, на 20 май (2-ри юни) е убит войводата Христо Ботев.

След неговата смърт четниците, разделени на групи, биват преследвани, убивани, пленявани и съдени.

Априлското въстание провокирало за първи път международна акция в защита на българския народ, в която взели участие най-големите умове на ХІХ век. Това движение принудило европейската дипломация отново да се заеме с Източния въпрос с оглед непосредственото уреждане на българското освобождение. То развързало ръцете на Русия за непосредствена акция срещу Османската империя. Цялата верига от събития от 1876 г. до 1878 г. в началото на които като първосблъсък стои Априлското въстание, довели в крайна сметка до освобождението на България.
Legacy hit count
8619
Legacy blog alias
12506
Legacy friendly alias
АПРИЛСКОТО-ВЪСТАНИЕ

Comments

By queen_blunder , 27 February 2007

НАЦИОНАЛЕН ДОКЛАД

По данните за Република България от PISA 2002

Увод



Проектът PISA е в помощ на държавната образователна политика. Организиран е от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР/OECD) за международни сравнителни изследвания в областта на образованието.

В изследванията по проекта са включени тестове за оценяване на грамотността на 15-годишните за работа с текст (грамотност по четене); по математика; по природни и обществени науки (за тази част организаторите са приели общия термин “науки”). Изследванията по проекта са разпределени във фази. Всяка от тях е с продължителност 4 години и с преобладаваща насоченост към определен вид “грамотност” в реда: четивна, математическа, по природни и обществени науки.

Начинът на представяне и формулировките на тестовите въпроси са подчинени на съвременните изисквания и предизвикателства към средното образование.

Допълнително от изследваните се събира информация за: работата в училището, междупредметни връзки, компютърна грамотност. В проучванията се включват и данни за училищата.

Първата фаза на проекта, в която успешно се включи и България, е насочена предимно към проучване на грамотността по език, за четене и разбиране на текст.

За да може пълноценно да се използва информацията за България по проекта, следва да се проведат анализи на различна дълбочина и по показатели, разкриващи различни тенденции в образователната система и фактори, които оказват влияние върху качеството на учене.

С настоящия анализ се извеждат някои основни резултати от подготвеността на 15- годишните и възможностите им да прилагат наученото в различни ситуации. Потърсени са някои фактори, които обуславят постиженията или се намират в причинна връзка с тях. В основната част от третираните проблеми са взети предвид най-вече данните за 3 вида училища: техникуми, профилирани училища, общообразователни училища. Резултатите от международния доклад сочат, че България е сред страните, в които големината на населеното място оказва влияние върху постиженията на учениците, затова в някои части на анализа е извършено разделяне на училищата по големина на населеното място.

По данните за България, получени по проекта PISA, може да се направят множество статистически проучвания в различни насоки и с различна тематика. Тук се предлага изследване, насочено към описание на 15- годишния български ученик, в което се търсят отговори на въпроси като:
  • Къде живее?
  • Къде учи?
  • Какво е обкръжението му?
  • Как учи?
  • В какво отношение се чувства спрямо училището?
  • Какви са взаимоотношенията му с учителите?
  • Каква подкрепа получава?
  • Какво отношение има към ИКТ?
  • Каква е грамотността му по използвания език?
  • Какви са постиженията му по математика?
  • Какви са постиженията му по други науки?
  • Доколко може да използва наученото за решаване на житейски проблеми?
  • Какво планира за бъдещето си?


За извличане на необходимата информация от първичните данни са прилагани математико-статистически методи, съобразени с поставените цели. Изследвани са честотните разпределения по групите въпроси, участващи в скалите, предложени от организаторите; проверени са статистическите хипотези за сходство/разлика на честотни разпределения; изчислени са основните мерки за положение и разсейване на честотите по зони.При необходимост са използвани свободни от разпределение или основани на разпределение методи за статистически извод на основата на изчислените мерки, оценявани са корелации между избрани разпределения в случаите, когато се налага уточняване на извода. Сравненията между зоните, а в следващото ниво на анализа и между училищата в тях, дават възможност да се изявят някои фактори със специфично влияние, както и да се потърси положителен опит, който би могъл да се стимулира и разпространи.

За настоящия анализ не са използвани индексите и тестовите балове, предложени от консорциума и използвани в международния сравнителен доклад. Причината е, че сега изследването на честотните разпределения предлага по-ясно виждане на изказаните от учениците становища и предпочитания, дяловете на правилни отговори на тестови въпроси от различните нива на трудност и т.н.

1. Организиране на изследването у нас

1.1.Kонтингент За целите на изследването във всяка от участващите страни се формират извадки на две нива: от училища; от ученици в избраните училища.

Извадката от училища се определя от международните организатори, а извадката от учениците в училищата се формира от екипа в страната-участник по методика на международните организатори.

В проучването у нас са включени 161 училища, определени от международните организатори въз основа на списък на училищата, в които учат 15- годишни. Извадката, формирана от организаторите е на 3 нива: основна (първична) извадка; първо заместване; второ заместване. Заместванията се извършват, ако по някакви причини не е възможно да се проведе изследване в училище от основната извадка. В случай, че и двете училища посочени за заместване се окажат също недостъпни, извадката се намалява с едно училище.

В първичната извадка бяха посочени 186 училища, част от тях отпаднаха по различни причини – закриване, преобразуване и др. Списъкът, изпратен на организаторите през септември 2001 г., се оказа фактически недействителен - последните промени в него са внесени през 1998 г.

Организаторите поставят изискване за доброволно участие в работата по проекта както от страна на училищата, така и от страна на учениците. Едно от училищата, включени в първичната извадка, отказа участие в работата. От училищата за заместаване също има отпаднали.

Основанията за включване в извадката са свързани с вида на училището и населеното място. Поради множеството отпаднали училища представянето на регионите е различно. За повишаване на надеждността на статистическия анализ са обединени някои области на страната в групи, условно наречени тук зони

(Таблица 1). В тях са подбрани области със сходни социално-икономически и териториални показатели. Таблица 1

Зона

Области, включени в зоната

1

Видин, Враца, Монтана

2

София-град

3

Благоевград, Кюстендил, Перник, София-област

4

Пазарджик, Пловдив

5

Ямбол, Смолян, Кърджали, Хасково

6

Сливен, Стара Загора

7

Бургас

8

Варна

9

Добрич, Разград, Силистра, Търговище, Шумен

10

Русе, Велико Търново

11

Габрово, Ловеч, Плевен



Населените места, в които се намират училищата, са извадени от Въпросника за училището, попълван от директора. Определени са 6 вида населени места според броя на жителите им. В настоящия анализ селищата с население от 3 000 до 100 000 души са обединени. Така се получават 4 групи училища, според вида на населеното място:

  • Училища в градове с население до 100 000 души
  • Училища в градове с население от 100 000 до 1 000 000 души
  • Училища в централната част на столицата
  • Училища в друг район на столицата


Във всяко училище по методика на организаторите се формира извадка от 35 ученици от общия списък на 15- годишните, представен от училището. В случай, че 15- годишните са 35 или по-малко, извадката се образува от всички ученици, отговарящи на изискването за възраст. Необходимо е съгласието на учениците и на родителите/настойниците им за регистриране на участие в изследването. В случай на отпадане на ученик, заместване може да се извърши само от екипа за работа по проекта в страната. В някои училища бяха правени неправомерни опити за смяна на определените за участници ученици. При откриването на тези случаи се наложи изключването им, с което се запази чистотата на данните, но се намали извадката.

Едновременно с формирането на извадките от ученици по училища се създава специално подготвена форма за проследяване, която съдържа данни, пряко отнасящи се към изследването:
  • За училището: име, идентификационен номер, населено място, код на региона
  • За екипа по проекта: напомняне за начина на формиране на извадката
  • За ученика: номер в списъка, изпратен от училището; идентификационен номер в извадката; име и презиме; клас; пол; дата на раждане; код за участие или изключване от изследването; номер на тестовата книжка; статус на участие в изследването


Още в началния етап на подготвянето на предстоящото изследване се вземат мерки за защита на информацията. Например имената, рождените дати, пола и др може да се проследят и контролират от няколко независимо създадени източника.

Въведени са кодове, единни за всички участващи страни. Използването на кодове улеснява оперирането с данните, намалява обема им и повишава надеждността на информационния обмен.

От подготвителния етап на работата по проекта следват първите съществени изводи.

Липсва единен, общодостъпен регистър на училищата в страната.Улеснение за контрола би било създаването на “паспорт” на училището – кодово описание по единна система от показатели.За целите на изпитите, свързани с издаване на сертификат за постиженията, следва да се създаде база от данни, която да дава възможност да се проследяват показателите, значими за оценяването на ученика.

Базите от данни за училищата и за учениците в тях трябва да се актуализират по строго определени правила.

1.2.Средства за събиране на емпиричната информация

Изследването на постиженията на 15-годишните ученици по PISA се осъществява чрез тестови книжки. Те са в 9 различни варианта. При PISA 2002 най-голям дял имат задачите от сферата за четивна грамотност. В тази първа фаза на проекта акцентът е поставен именно върху четивната грамотност (работа с текст).

В една от книжките има въпроси само за изследване на четивната грамотност – това е тестова книжка 7. В останалите по-голямата част от задачите са за четене, с включени задачи по математика или природни науки. На таблицата е показано разпределението на въпросите от различните области на изследването по книжки:

Тестова книжка

Език

Мат.

Науки

1

51

15

0

2

41

0

17

3

47

16

0

4

51

0

18

5

55

16

0

6

45

0

17

7

6 2

0

0

8

34

16

18

9

34

15

17





Поради спецификата на въпросите общият им брой не винаги отговаря на броя на въпросите, формиращи тестовия бал. При някои въпроси непълен отговор носи резултат от по-ниско ниво; има свързани въпроси – единият не носи резултат сам по себе си, а е само допълнение към друг и др.

За получаване на данни, изясняващи статуса и влиянието на социалното обкръжение върху постиженията на ученика в изследването са включени 3 въпросника.

Въпросникът за ученика дава информация за:
  • Семейната среда:
    • родители – образование, професия
    • материална и културна собственост на семейството
    • боравене с информационните технологии в къщи
    • ниво на общуване между родители и деца
    • условия за учене
    • интереси на учениците през свободното им време
    • отношение на ученика към четенето за удоволствие през свободното време (колко време отделя за него, какво чете и т.н.)
  • Училището:
    • условия за обучение в училище (учебни програми, допълнителни курсове)
    • отношение на ученика към училището, отношения учител/ученик и ученик/ученик
    • степен на използване на ресурсите на училището – библиотека, компютри, Интернет, лаборатории


Въпросникът за междупредметни връзки дава информация за:
  • мотивите за учене
  • стратегии, използвани при подготовката на ученика

    Въпросникът за информационни технологии дава информация за работата на учениците с компютър:
    • място на работа – в училище, в къщи, в клуб, другаде
    • време, отделяно за работа
    • с каква цел използват компютъра – за игри, Интернет, в помощ на учебната работа
    • с какъв софтуер са запознати
    • отношението на учениците към компютъра


    Международните организатори формират следните скали:

  • От Въпросника за ученика:
    • семейни взаимоотношения
    • наставления и обучение
    • климат в училището и в класната стая


  • От Въпросника за междупредметни връзки:
    • образователни стратегии
    • стил на учене


Всяка скала е разделена на подскали, описани в съответните раздели. Неделима част от средствата за събиране на информация по PISA е въпросникът за училището, който се попълва от директора му.

В анализа се извеждат резултати за средата, в която живее и учи българският 15- годишен ученик.

2. Описание (портрет) на ученика

2.1. Местоживеене В Международния доклад се посочва, че големите градове предлагат на учениците по-големи образователни възможности. От разпределението на учениците по зони е видно, че най-голям е делът на живеещите в столицата (16,7%), което е една от причините за обособяването й като отделна зона.

2.2. Къде учат 15 годишните?

От изследваните ученици 44,0% учат в техникум; 23,1% - в непрофилирана гимназия; 17,0% - в профилирана гимназия; 9,7% - в СПТУ и 5,5% в основно училище, като 4,4% са под 8 клас.

В малките населени места (до 3 000 души) няма профилирани гимназии. 15- годишните там учат предимно в непрофилирани гимназии. По-малка част се обучават в техникуми и СПТУ. В по-големите населени места (от 3 000 до 15 000 души) се запазва превесът на непрофилираните гимназии, следвани от техникумите, СПТУ и профилираните гимназии (с най-малък дял).

В градовете с население от 15 000 и 100 000 души повече от половината ученици се обучават в техникум, втора по популярност е непрофилираната гимназия и на трето място, с почти равни дялове ученици, са в СПТУ и профилираните гимназии.

В големите градове (от 100 000 до 1 000 000 души), макар и по-нисък в сравнение с предишната група, се запазва най-голям делът на учещите в техникум, следван от нарасналите дялове на обучаващите се в непрофилирана гимназия, профилирана гимназия и основно училище.

За София (център) превес имат профилираните гимназии, следвани от техникумите, а в покрайнините на столицата дяловете им почти се изравняват.

Най-често срещаните училища в извадката за България са техникумите, следвани от непрофилираните гимназии.





Почти 41% от учениците от основните училища са посочили, че се обучават по общообразователна и профилирана програма. В СОУ 63,5% от учениците също са посочили общообразователна и профилирана програма и само 25,5% – общообразователна. Учениците от техникумите и СПТУ (съответно 22% и 13,5%) също са посочили, че се обучават по общообразователна и профилирана програма. Вероятно това се дължи на наличието на профилирани паралелки.

Не се наблюдава равномерност в разпределението на училищата по населени места с различна големина.

В най-малките населени места учениците могат да избират най-често между непрофилирана гимназия и СПТУ, по-рядко – техникум.

Училищата в столицата са предимно профилирани гимназии и техникуми.

Деленето на училищата на непрофилирани, профилирани и професионални е по-скоро условно, тъй като в тях, според учениците, обучението се осъществява и по трите вида програми – общообразователна; общообразователна и профилирана; общообразователна и професионална.

2.3. Учителите

Учебните занятия се водят от учители, 7% от които са на непълен норматив. С най-голям дял учители на непълен норматив са СПТУ и техникумите съответно 9.7% и 8.3% при 5.1% за непрофилираните гимназии. Средно за страната 85.7% от работещите на пълен норматив са напълно сертифицирани като учители, като делът им е най-висок в профилираните гимназии 96.1% и най-нисък – в основните училища 76.9%. От работещите на непълен норматив, средно за страната 45% са сертифицирани като учители. Най-нисък е техният дял в техникумите и непрофилираните гимназии, а най-висок – в основните училища.

С най-голям дял сертифицирани учители разполагат профилираните гимназии, следвани от непрофилираните.

2.4.Училищата

От 161 обхванати в извадката училища 159 са общински или държавни, 1 е частно и за 1 не са посочени данни. В проучването се поставя въпрос за бюджета на училищата. Посочени са няколко позиции, в които трябва да се посочи дял в % от общия бюджет на училището, така че сумата да бъде 100%.

От общинските и държавните училища 82 са изцяло на бюджетна издръжка. С най-голям дял тези училища са в градовете с население между 15 000 и 100 000 души.

Единственото частно училище е Американският колеж, чийто бюджет се формира от такси – 60% и от дарения - 40%. Освен него още 6 училища са посочили, че бюджетът им се формира на базата на такси за обучение, плащани от родителите. За две от тях се посочва, че над 90% от бюджета им е от такси. При останалите делът на таксите е от 1% до 9%.

Директорите на 4 училища са посочили бюджет, надхвърлящ 100%.

Едно училище съществува изобщо без никакво финансиране според посочения бюджет - 0%. Други две училища посочват бюджет, по-нисък от 100%.

При останалите училища подобни очебийни грешки няма и като цяло се вижда, че най-голямата част от бюджета на държавните и общинските училища се формира от държавното или общинско финансиране. Между 1 и 10 % от бюджета на някои училища е от дарения или други дейности.

Много от директорите на българските училища не могат да работят с документация. Не са попълвали правилно вида на населеното място, в което се намира тяхното училище; начина, по който се образува бюджетът и др. Някои не са отговорили на въпроси, свързани с броя на учениците в тяхното училище.

Повече от половината училища разчитат на финансиране само от общинския или държавния бюджет.

Голяма част от директорите на училища не могат да работят с документация.

2.5. Компютри

Анализът е направен само за компютрите, които са на разположение на 15- годишните ученици в училищата.

Общо за страната средният брой компютри на училище е:

  • За ОУ – 3,5;
  • За СПТУ – 8,5;
  • За техникумите – 13,1;
  • За профилираните гимназии – 14,5;
  • За СОУ – 10,6.


2.6. Какво е обкръжението на 15 годишния български ученик? Основната част от учениците – 80,2% живеят с двама родители, 8,6% живеят само с майка, 2,4% - само с баща, 2% - с баба и/или дядо и 1,1% - с други лица или не са посочили.

Всяко пето дете на тази възраст расте и се възпитава в непълно семейство.

На български език общуват в къщи 94,5% от учениците, а 3,7% са посочили друг език. Останалите са посочили диалект или не са отговорили.

Във всички зони се откриват ученици, за които основен език за общуване не е българският.

Учениците, чиито родители са с висше образование предпочитат техникумите и профилираните гимназии.

Средно за страната всеки двама от петима ученици не получават помощ за учебната работа в семейството.

Голяма част от учениците не споделят с родителите си своите училищни проблеми.

2.7. Как учи 15-годишният ученик?

Средно за страната 1/3 от учениците изказват съгласие с твърдението “Безнадежден съм в часовете по български език”.

Двама от всеки 5-ма ученици сочат, че не усвояват материала по български език в час.

Повече от половината 15-годишни не приемат математиката за предмет, по който се чувстват силни.Повече от половината твърдят, че получават добри оценки по математика.

Българският ученик предпочита индивидуалната работа в условия на съревнование със съучениците си пред съвместната работа в екип.

Около 2/3 от учениците твърдят, че не могат да се справят със сложна материя, представена чрез текст.

Повече от 2/3 изказват увереност, че могат да постигнат само добри оценки.

Около 2/3 от учениците твърдят, че научават бързо уроците си по повечето предмети.

Около 2/3 от учениците посочват, че научават материала, като го повтарят многократно.

Контролирайки ученето си учениците най-силно акцентират върху проверка на запаметеното, а най-слабо – върху търсене на допълнителна информация за изясняване на материала.

Ученето е “за предмета”, което го определя по-скоро като самоцелно. Има слаба връзка с други предметни области и с реалния свят.

Липсва системност при ученето, което при възникнали затруднения, води до отказ от полагане на усилия за усвояване на учебния материал.

По-голямата част от учениците не използват други източници за намиране на информация, освен учебника.

Вместо да насочат усилията си към разбиране на материала, предпочитат наизустяването му. За жалост такова изискване имат и много от учителите.

2.8. Какво планира за бъдещето си 15-годишният ученик?

Сред посочените множество професии българските 15-годишни виждат бъдещата си реализация като висши правителствени чиновници; мениджъри на големи, средни и малки фирми; лекари; инженери; митнически чиновници и др.

Прави впечатление, че около 20% от децата не са ориентирани за бъдещата си професия.

Повече от 2/3 от 15-годишните твърдят че учат, за да си намерят добра работа.

Основната част от изследваните свързват бъдещето си с интелектуални професии.

Един от 5-ма ученици не посочва конкретна желана професия.

3. Социален статусОбща постановка

Сред най-силните страни на проекта е оценяването на постиженията във връзка с факторите, които ги обуславят. Различните аспекти на семейната икономика, социалните и културни условия оказват влияние на постиженията на учениците във всички страни. Учениците, чиито родители имат по-добра работа и по-високи нива на образователни постижения, и които са в контакт с повече образователни и културни източници1 вкъщи, показват по-високи постижения.

Образователните системи са изправени пред предизвикателството да компенсират дефицитите в семейната икономика, социалния и културния капитал на учениците от по-слабо привилегированите слоеве на населението. Това би повлияло положително за разширяването на знанията на подрастващите и на професионалния им избор, би довело до повишаването на техните амбиции и би ги направило по-мотивирани учещи.

В тази част на анализа се извеждат резултати за социокултурната среда, в която живее българския ученик в различните зони.

3.1.Семейни взаимоотношения За изследване на семейните взаимоотношения са предвидени 4 подскали:

  • Култура на общуване
  • Социално общуване
  • Семейна подкрепа при учене
  • Културни дейности
  • Предлагат се 5 степени за отговаряне на въпросите:
  • Никога или почти никога
  • Няколко пъти в годината
  • Около един път месечно
  • Няколко пъти месечно
  • Няколко пъти седмично


3.1.1.Култура на общуване в семейството

Обсъждането и дискутирането на социално значими и политически теми в семейството не е приоритет при общуването между родители и деца. 35,8% от учениците посочват, че никога или почти никога не разговарят с родителите си на подобни теми; едва 15,4% водят подобни дискусии няколко пъти седмично. Разпределенията на отговорите на този въпрос не се различават статистически по зони.

В тази подскала изключение правят отговорите на въпроса за обсъждането на книги, филми и телевизионни програми. Може да се предположи, че големият относителен дял на отговора “няколко пъти седмично” се дължи най-вече на социално привлекателните определения “филм” и “телевизия”. Средно за страната така са отговорили 48,2%, докато отговор “никога или почти никога” посочват средно за страната 9,7%.

Честотните разпределения по зони се различават статистически.

Средно за страната основната част от учениците (66,1%) твърдят, че никога не слушат класическа музика с родителите си. Един от всеки 10 ученици слуша класическа музика с родителите си около един път годишно. Разпределенията на отговорите на този въпрос не се различават статистически по зони - няма зависимост от специфични условия в различните райони на страната.

Може да се приеме, че културата на общуване между родители и деца се свежда най-вече до обсъждане на филми и телевизионни програми, като на заден план остават социално-икономическите и културно-обществените теми.

Общуването е на микросоциално ниво или затворено само за семейните проблеми, без да се засягат глобални социални и политически въпроси.

Наблюдава се тенденция за отдръпване на семейството от социалния и културен живот на обществото.

3.1.2.Общуване в семейството

Над половината от учениците (61,9%) обсъждат своите училищни проблеми с родителите си няколко пъти седмично. Тревожното е в това, че един непренебрежим дял (5,7%) от 15-годишните ученици отговарят, че споделят училищните си проблеми с родителите си няколко пъти в годината, а 3,9% изобщо не засягат подобни теми. Интензивността на общуването в тази насока е в зависимост от зоната.

Патриархалната традиция за събиране на семейството около масата се е запазила в 84,1% от семействата на учениците, обхванати в изследването. Това е едно от условията за общуване в семейството. 2,1% от учениците показват, че никога не сядат на масата с останалите членове от тяхното семейство. Разпределенията на отговорите на този въпрос не се различават статистически по зони.

При 84,0% от учениците социалното общуване се свежда до това “просто да си говорят”, без да се засягат социално-икономически и политически теми. В 2,1% от семействата на учениците, участващи в изследването, родители и деца не разговарят изобщо. Разпределенията на отговорите на този въпрос не се различават статистически по зони.

Общуването в семейството се свежда основно до общите разговори между родители и деца. Обсъждането на училищните проблеми остава на заден план.

Средно в страната около 4 от 100 деца не обсъждат училищни проблеми с родителите си, а около 3 от 100 практически не общуват с родителите си.

3.1.3.Семейна подкрепа при учене

Помощта за ученика от страна на отделните членове на семейството е един от основните индикатори за приобщеността на семейното обкръжение към учебната работа на детето, а също така и за това, каква част от общуването е насочена към търсене на информация относно постиженията му в училище. Анализът на данните показва, че майката помага на 22,4% от учениците няколко пъти седмично, на 11,8% помага бащата и на 10,6% братята или сестрите. По проблема се правят допълнителни проучвания за определяне вида на семейството – пълно или непълно, а ако е непълно, какъв е броят на членовете му. Разпределенията на отговорите не се различават статистически по зони.

Средно за страната всеки двама от петима ученици не получават помощ за учебната си работа в семейството.

3.1.4.Културни дейности Средно за страната основният дял от учениците (45,3%) посочват, че няколко пъти годишно посещават музей или художествена галерия. Приблизително един от 3-ма ученици показва, че никога или почти никога не посещава подобни културни центрове.

Разпределенията по зони се различават статистически. При изключването на София не се наблюдава статистическа разлика в разпределенията за останалите зони. Една от причините може да бъде, че София се явява и културно-административен център, в който са представени всички видове културни учреждения.

В основната си част изследваните ученици (74,4%) твърдят, че никога или почти никога не са посещавали опера, балет или симфоничен концерт през последната година. Разпределенията на отговорите се различават статистически по зони.

Приблизително 1/3 от учениците никога или почти никога не са посещавали театрална постановка през последната година. Двама от 5-ма ученици посещават театър около един път месечно. Разпределенията на отговорите се различават статистически по зони.

В културния живот на българските 15-годишни ученици практически отсъстват театър, балет и опера.Наблюдава се осезаемо влияние на големината на населеното място върху културния живот на изследваните ученици.

3.2.Климат в училището и в класната стая

За изследване на климата в училището и в класната стая са предвидени 3 подскали:
  • Климат на дисциплина
  • Отношения учител-ученик
  • Чувство на принадлежност


3.2.1.Климат на дисциплина

Средно за страната едва 1 от 5-ма ученици (19,9%) посочва,че в началото на учебния час има добра дисциплина; 1 от 3-ма ученици посочва, че учителят трябва да изчака установяването на тишина за започване на учебния час. Въпреки статистическите разлики в разпределенията на отговорите по зони, дори минималните дялове показват лоша организация на учебния час. Разпределенията на отговорите се различават статистически по зони, т.е. констатират се разлики в организацията при започване на учебния час в зависимост от териториалния признак.

Едва 1 от 4-ма ученици приема, че в училището може да се учи добре. Над половината посочват, че не може да се учи добре в някои от учебните часове, което в контекста на нашето образование означава “по някои предмети”. Приблизително 1 от 5-ма ученици посочва, че не може да се учи добре в повечето или във всички часове. Прави впечатление, че разпределенията на отговорите на този въпрос по зони не се различават статистически. Оценките на 15-годишните за качеството на учебната работа са сходни за цялата страна.

Приблизително 1 от 10 ученици смята, че учениците слушат внимателно учителя в учебния час; над половината посочват, че в някои часове не слушат учителя; близо една трета от обхванатите ученици твърдят, че в повечето часове учениците не слушат това, което говори учителят. Разпределенията на отговорите се различават статистически по зони.

Около 25% от изследваните считат, че учениците не губят много време за започване на работата в учебния час; близо половината показват, че в някои часове учениците не започват да работят дълго време, след като часът е започнал; 1 от 4 ученици посочва същото за повечето учебни часове. Разпределенията на отговорите се различават статистически по зони.

Основната част от включените в изследването (над 40%) твърдят, че в някои часове е шумно и няма ред; над ¼ го твърдят за повечето и за всички часове. Под 1/3 са тези, които посочват, че в някои или в повечето часове цари ред. Разпределенията на отговорите се различават статистически по зони.

Твърдението, че “в началото на часовете 5 и повече минути се прекарват в бездействие” се приема от близо 1/3 за повечето и дори за всички учебни часове; 2 от 5 ученици го приема за някои часове; по-малко от 1/3 (27,4%) не приемат твърдението.

Разпределенията на отговорите се различават статистически по зони, което показва, че върху реда при провеждане на учебната работа оказват влияние локални фактори.

Средно за страната 1 от 4 ученици посочва, че организацията на учебния час е лоша.

Един от петима ученици счита, че в клас не може да се научи нищо.

3.2.2.Отношения учител-ученик

Средно за страната 68,0% са съгласни с твърдението “Учениците се разбират добре с повечето учители”. Разпределенията на отговорите се различават статистически по зони.

Повече от половината от изследваните ученици (58,1%) посочват, че “повечето учители се интересуват от това, учениците да се чувстват добре”. Не са съгласни с твърдението приблизително 2-ма от 5-ма ученици. Разпределенията на отговорите се различават статистически по зони.

Основната част от учениците (72,1%) твърдят, че учителите им приемат да ги изслушат. Над ¼ от учениците посочват, че техните учители не ги слушат, когато трябва да им кажат нещо. Разпределенията на отговорите се различават статистически по зони.

Около ¾ (74%) от изследваните смятат, че ако се нуждаят от допълнителна помощ, могат да я получат от учителите си. Приблизително 1 от 4-ма ученици не очаква допълнителна помощ от учителите си. Разпределенията на отговорите се различават статистически по зони.

По-голямата част от изследваните (69,8%) считат, че повечето учители са справедливи към учениците си; 27,4% от учениците не са съгласни с твърдението. Разпределенията на отговорите се различават статистически по зони.

Над ¼ от учениците твърдят, че не могат да общуват пълноценно с учителите си.

Статистически потвърдените разлики между разпределенията на отговорите по зони показва силна зависимост от местни фактори, което на свой ред може да е следствие на нехомогенна обща политика в образованието, както и на отсъствие на планомерен контрол.

3.2.3.Чувство на принадлежност към училището

Основната част от изследваните ученици (80,2%) не се чувстват отхвърлени в училището. В над 1 от 10 случая учениците се определят като аутсайдери. Разпределенията на отговорите се различават статистически по зони.

Един от девет ученици има затруднения в общуването със съучениците си и при създаване на приятелска среда.

Около ¼ от учениците не се чувстват като част от своето училище; 71,6% се считат съпричастни към него. Разпределенията на отговорите на този въпрос по зони не се различават статистически.

Средно за страната 1 от 6-ма ученици твърди, че не се чувства комфортно в училище.

Около 20% (1 от 5-ма ученици) от обхванатите считат, че останалите ученици го възприемат негативно.

Буди тревога това, че над 13 от 100 ученици се чувстват в социална изолация.

За не малка част от учениците училището не изпълнява компенсаторната си роля за намаляване на социалното и психическото им напрежение.

3.3.Наставления и обучение Скалата включва 3 подскали:

  • Подкрепа от учителите
  • Време, отделяно за работа вкъщи
  • Изисквания за постижения


3.3.1. Подкрепа от учителите Средно всеки четвърти отговорил ученик отхвърля твърдението: “Учителят винаги се интересува от мнението на учениците”. Статистически значими различия между зоните няма.

Над ¼ от учениците не приемат твърдението: “Учителят дава възможност на учениците да изразяват мнението си”. Не се наблюдават статистически значими различия между разпределенията по зони.

Основната част от изследваните ученици (62,6%) твърдят, че “учителят обяснява материала, докато учениците го разберат”. Тревожно е, че всеки трети ученик излиза от час без да е разбрал учебния материал. Наблюдават се статистически значими различия между разпределенията по зони. Най-ясно изразено е ученическото недоволство от преподаването в зони 5 и 7 и най-слабо в 6 и 11.

Един от трима ученици не получава помощ от учителите си, докато 64,7% твърдят, че учителят им помага за учебната работа. Наблюдават се статистически значими различия между разпределенията по зони.

Средно 40,4% от учениците (всеки 2-ма от 5-ма ученици) не приемат твърдението: “Учителят много помага на учениците”. Различията в честотните разпределения са статистически значими по зони. Наблюдава се ясно изразено влияние на големите градове, особено на София.

Всеки трети ученик не приема, че учителят му помага при усвояването на материала. Това се подкрепя и от данните за посещения на частни уроци. Наблюдават се статистически значими разлики между разпределенията по зони.

Всеки четвърти ученик от страната се чувства пренебрегнат от учителите, когато изказва свое мнение.

Всеки трети ученик е недоволен от работата на учителя в час и напуска часа, без да е усвоил нови знания.

Тези изводи пораждат въпроси за ефективността на обучението в българското училище: може ли то да компенсира социално-икономическите и културни различия между децата, дължащи се на семейната среда?

3.3.2. Време, отделяно за работа вкъщи

По български език и литература С най-голям дял са учениците, които отделят за подготовка по БЕЛ между 1 и 3 часа седмично (41,9%). На всеки 5-ма ученици 1 се подготвя вкъщи 3 и повече часа седмично. Средно всеки десети ученик в България не се подготвя вкъщи изобщо. Може ли да се счита, че при работа вкъщи по-малко от 1 час седмично (твърдение, посочено от 24,3% от 15-годишните) ученикът може да има високи постижения? А какво следва от факта, че фактически всеки трети ученик не работи по БЕЛ вкъщи и разчита само на училището?

По математика Запазва се тенденцията за най-голям относителен дял на учениците, които работят в къщи по математика между 1 и 3 часа седмично (37,4%), макар и да е по-малък в сравнение с аналогичния по БЕЛ. Делът на учениците, които вкъщи учат по математика 3 и повече часа седмично, се запазва (20,9%). Увеличават се спрямо БЕЛ дяловете на тези, които отделят незначително или никакво време за работа по математика вкъщи (общо 37,9%).

По природни науки Доминира относителният дял на учениците, които отделят повече от 3 ч. седмично за работа вкъщи. Трябва да бъде отчетен фактът, че тук се включват учебните предмети физика, химия, биология, физическа география и астрономия. Дяловете на учениците, които не работят или почти не работят вкъщи (общо 26,3%) са по-малки в сравнение с аналогичните по БЕЛ и математика.

Статистически значими разлики между зоните се откриват при всички групи предмети.

На всеки десет ученици трима никога или почти никога не се подготвят в къщи по БЕЛ, четирима отделят между 1 и 3 часа седмично, двама – повече от 3 ч. седмично и един не отговаря на въпроса.

От 100 ученици 38 посочват, че вкъщи изобщо не учат или отделят до 1 час седмично за математика; 37 учат от 1 до 3 часа; 21 – 3 и повече часа, а 4 изобщо не отговарят на въпроса.

По природни науки от 100 ученици 26 посочват, че вкъщи изобщо не учат или отделят до 1 час седмично, 32 учат от 1 до 3 часа; 38 – 3 и повече часа, а 4 изобщо не отговарят на въпроса. Тук трябва да се отчете фактът, че в природните науки са включени няколко учебни предмета: физика, астрономия, химия, биология, физическа география.

3.3.3. Изисквания за постижения

Средно 9,9% от учениците твърдят, че към тях никога не се предявяват от страна на учителите изисквания за постижения; за повече от 1/3 подобни изисквания са характерни само за някои часове. Само за половината учителят изисква много в повечето или всички часове. Разпределенията по зони се различават статистически.

Повече от половината от изследваните (средно за страната 60%) посочват, че в повечето часове учителите им казват, че могат да работят и по-добре. Подобно стимулиране има за 31% само в някои от часовете а 6,7% твърдят, че никога не го получават.

По-малко от половината от изследваните ученици приемат, че трябва да учат много в почти всички часове. За повече от една трета това изискване е в сила само за някои часове, а за всеки десети ученик – никога. Относителният дял на последните e приблизително равен с този на учениците, които не работят вкъщи.

Наложително е в образованието да се внесат промени, насочени към мотивиране на учениците за учене. Тези промени следва да включват на свой ред и мотивиране на учителите, повишаване на квалификацията им, както и подготовка за подобряване на психичния климат.

3.4. Частни уроци

Изведените резултати за условията на обучение в училището биха били непълни, ако не се отдели внимание на един много наболял у нас проблем – частните уроци.

Въпреки че във въпросника за ученика са налице позиции, изясняващи включването на учениците в различни външни форми за помощ при ученето, проблемът за частните уроци не е включен в универсалните скали. Независимо от това той подлежи на анализ и тълкуване поради актуалността му за българската образователна среда.

Анализът показва, че към частни уроци прибягват ученици от всички обхванати видове училища в цялата страна. С най-висока интензивност те са в София.

На фиг.3.4.1,а са приведени относителните дялове на посочилите, че вземат частни уроци в страната (без София), а на фиг.3.4.1,б – само за София. Фиг.3.4.1,а



Фиг.3.4.1,б

>

Отразените в графики относителни дялове са изчислени спрямо общия брой ученици в съответния вид училище.

Данните създават впечатление за “паралелна” образователна система. Като се вземе предвид, че ДОИ за УС не са разработени по класове, не е ясно на какво са базирани и към какво са ориентирани тези частни уроци? Може да се очаква, че съществува статистическа (а и същностна) връзка между отношенията в и към училището и търсенето на помощ извън него.

Прави впечатление, че към частни уроци прибягват голям брой ученици и от професионалните училища – техникуми и СПТУ. От посещаващите частни уроци ученици най-голям е делът на тези от профилираните училища. Би следвало да се очаква, че в тези училища подготовката е на достатъчно високо ниво, така че учениците да не се нуждаят от допълнителна помощ. На фиг.3.4.2,а и 3.4.2,б са представени резултатите на учениците по тестова книжка 9, посочили че не вземат частни уроци и на тези, които посещават частни уроци.

Фиг.3.4.2, а



Фиг.3.4.2, б





Графиката на фиг.3.4.2,а отразява средния относителен дял на задачите, решени от един ученик спрямо общия брой задачи в съответната област, предложени в тази тестова книжка. На графиката от фиг.3.4.2,б са приведени резултатите по тематични области за средния брой задачи, решени от един ученик спрямо общия брой тестови задачи в книжка 9.

Двете графики илюстрират ниската ефективност на частните уроци за реалната подготовка на 15-годишните. Измененията са средно с около 1 решена задача повече от тези, които са посещавали частни уроци. Общата картина не се изменя: средният брой решени от ученик задачи по четивна грамотност е под половината, включени в тестовата книжка. Подобна е картината и по математика, и по природни науки.

Четивната грамотност е в основата на цялостния информационен обмен на човека. Не случайно първата фаза на PISA е насочена към четивната грамотност. Като пример за постиженията в тази насока и за оценка на влиянието на частните уроци може да се разгледа една от задачите, изискваща писмен отговор - разсъждение върху изразни средства, подпомагащи съдържателната интерпретация. Този тип задачи би трябвало да са добре познати в българското училище, тъй като разсъжденията над художествен детайл се правят още в прогимназиалния етап. Със съчинения разсъждения се кандидатства след 7 клас. По тази причина се работи с разсъждения над художествен текст не само в училище – те би трябвало да са в основата на частните уроци по БЕЛ. Какви са резултатите? От успешно издържалите изпита след 7 клас и приети в профилирани гимназии ученици само 28,8% са дали пълен отговор на въпроса; 31,4% са дали частичн (непълен) отговор; 16,7% са дали погрешен отговор; 23,1% изобщо не са работили върху задачата. Тези резултати повдигат нови въпроси: доколко са “качествени” платените допълнителни уроци; дали може да се приеме, че има ясни, точни и пълни критерии за оценяване на четивната грамотност?

Високият дял на учениците, които прибягват до частни уроци показва, че е необходимо да се внесат промени в учебната работа, насочени към повишаване на качеството на средното образование в училищата.

Личи липса на единна образователна политика, както в училищата, така и в сферата на частните уроци.

При частните уроци може да се говори по-скоро за тенденциозност и ограниченост в подготовката – те са насочени пряко към кандидатстването.

Частните уроци не са фактор, влияещ върху повишаване на реалната готовност на 15- годишните за живота.

Наложително е провеждането на допълнителни проучвания за причините, налагащи частни уроци.

4. Някои резултати от международния доклад по проекта

Според данните от международения сравнителен анализ, средните постижения на българските ученици на 15-годишна възраст и в трите сфери на грамотност са на II ниво по 5-степенната скала за оценяване. За сравнение средните постижения на страните от OECD са на трето ниво.

На Фиг.4.1 са показани разпределенията (в %) на постиженията по четивна грамотност на 15 годишните от страните, обхванати в изследването.



Фиг. 4.1.

Според замисъла на изследването постигналите ниво 5 са най-вероятния интелектуален потенциал на нацията. Вижда се, че в България 40% от 15-годишните ученици са с постижения на ниво 1 и под него и само 2% са на най-високото, пето ниво. На Фиг. 4.2 са приведени разпределенията само за постиженията на ниво 1 и под него, за момчета и момичета поотделно.

Фиг. 4.2. Всеки шести ученик у нас не притежава елементарни четивни умения , които му дават възможност да разбере и осмисли прочетеното. Половият диморфизъм оказва сериозно влияние върху постиженията по четене на 15-годишните; момчетата чувствително изостават. Около 24% от момчетата не притежават елементарни четивни умения, докато при момичетата този дял е 1,7%. На по-високите нива разликите намаляват.

Изследванията по проекта са насочени не само към констатиране на постиженията, но и към проучване на условията, в които се подготвят учениците. Въз основа на получените данни се правят статистически изследвания за извеждане на фактори, които са от особено значение за високото к ачество на образованието

Данните от PISA показват, че семейната икономика, както и социалните и културни условия оказват влияние на постиженията на учениците не само в България.

Ученическите постижения до голяма степен са функция на икономическото състояние на страната (фиг.4.3). От графиката на фиг.4.3 се вижда зависимостта на постиженията от брутния вътрешен продукт на човек от населението.



Фиг.4.3.

Графиката показва, че ефективно работещата образователна система е в състояние да компенсира по-ниските национални доходи. Това показва, че и у нас има резерви и ресурси, които да послужат като основа за изграждането на гъвкава и адаптивна образователна система, осигуряваща високо качество на образованието.

Установява се също така, че семейното обкръжение е постоянен източник на неравенство в образователните резултати на учениците в много страни.

Учениците, чиито родители имат по-добра работа и по-висок образователен ценз, и които разполагат с повече образователни и културни ресурси вкъщи имат в голямата си част по-високи постижения. У нас тази зависимост е по-ясно изразена в сравнение с останалите страни. Образователните системи са изправени пред предизвикателството да компенсират дефицитите в семейната икономика, социалния и културен капитал на учениците от по-слабо привилегированите обкръжения. Успешната работа в тази насока води до повишаване на знанията и влияе върху професионалния избор. Основна цел на образователната политика е да осигурява равни възможности за образование на всички ученици, независимо от особеностите на семейната среда. Факт е, че в някои страни са постигнати високи средни резултати по езикова, математическа .и научна грамотност от деца с нисък индекс на семейно благосъстояние. Малките разлики между постиженията на учениците с различен семеен статус в някои страни показва, че при добра учебна среда е възможно да се постигне качествено образование за всички ученици.

5. Постижения

5.1.Четивна грамотност5.1.1.Анализ на текстовете и задачите по четене

ЧЕТЕНЕТО се определя от авторите на проекта като процес на извличане и обработка на информация. Този процес е динамичен и включва дейностите:
  • намиране на определена информация,
  • разбиране,
  • разсъждение над поставен от текста проблем,
  • тълкуване на теми, идеи, цели, отношения,
  • оценяване и правене на изводи.


В резултат се очаква да бъдат овладени определени модели за критическо мислене, както и умения за приложение на наученото в други сфери от живота. Смята се, че грамотен човек е не този, който разпознава буквите и ги свързва в думи и изречения, а човекът, който умее да разбере и обработи определена информация за житейските си цели.

ПРИНЦИПИ НА ПОДБОР И ИЗЛОЖЕНИЕ НА ТЕКСТОВЕТЕ В основата на избраните текстове и задачите към тях са заложени принципите:
  • Прагматизъм. Базата (проза , таблици, графики, комбинирани текстове), от която се извлича и комбинира по различни начини информация, е основана на личния опит и предполагаемите знания на учениците. Материалите са подчинени на потребностите на един делови, практичен човек. Няма нито една задача, която да изисква специални теоретични познания от областта на граматиката и литературознанието.
  • Актуалност. Четивата, таблиците, списъците и пр. кореспондират тематично и съдържателно със съвременността. Само 4-те художествени текста са в условните измерения на художественото пространство.
  • Креативност. Задачите към текстовете са формулирани така, че да се провери начинът на мислене и адекватността на взетите решения. Най-високо се оценяват отговори, различни от общоприетите схващания. Техниките за извличане, подреждане, анализ и синтез на информация, са степенувани от най-общо разбиране на посланието през размисъл, разсъждение, и оценка до изводи и обобщение. Оценяването на уменията се извършва по тристепенна скала:
    • Намиране на информация.
    • Интерпретиране на текст.
    • Отразяване и развитие.


В последната скала е отразено: Ученикът оценява или изказва предположения, използвайки специализирани познания. Работи с концепции, които са противоположни на очакванията и използва дълбоко разбиране на дълъг или комплексен текст. Решаването на задачите към текстовете изисква мобилизация и движение на мисълта, т.е. то представлява един интензивен процес.

Този подход е противоположен на статичното възпроизвеждане на предварително усвоена информация. Интензивни мисловни операции изискват комплексните текстове, при които се сравняват данни от таблици и се активират различни умения.

ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ НА МАТЕРИАЛИТЕ ЗА ЧЕТЕНЕ В тестовите книжки присъстват три форми текст:
  • продължителен текст, който включва описание, изложение, аргументация
  • непродължителен текст - таблица, графика, дървовидна диаграма, план-скица
  • интегриран (комплексен) текст, който включва продължителен текст и графично изображение.


Най-широко застъпените прозаични текстове са научно-популярни и публицистични. Характерна особеност на използваните научни текстове е тяхната обективност и безпристрастност. Позицията на съставителите личи в подбора на четивата, които са интригуващи и съдържат полезна и достъпна за всеки човек информация.

Публицистичните текстове третират: морално-етични проблеми; отношението на човека към жизнената му среда, към флората и фауната; научни средства и подходи в работата на полицията и др.

Материалите се открояват със своята информативност и злободневност, но проблематиката е общочовешка и еднакво значима за читателите от всички държави. Акцентът е поставен върху хармоничничните отношения в нашия общ дом – Земята.

Аргументативните текстове предоставят развити мнения по спорен за съвремието проблем. За целта авторите на проекта са подбрали ученически писма, в които всеки автор защитава определена позиция.Изложени са противоположни мнения и аргументи, а учениците оценяват убедителността на текстовете и формират свое мнение. Информиращи материали - имат подчертано прагматичен характер. Текстовете са подредени по начин, който да обособява най-важните дейности и качества за постигане на резултат. Художествена проза. Представени са разказ; откъс от роман; откъс от драма; басня. Впечатлява лаконизмът на четивата. Въпреки това те са подбирани така, че да имат общо с възрастовите интереси на учениците и да съдържат отношения (човек- хищно животно; мъж – жена; баща – син), стимулиращи интерпретация. Непродължителни текстове, придружени с допълнителна информация – таблици, списъци, диаграми, графики, план-скици. Интегрирани текстове. Два от текстовете представляват проза плюс графично изображение, свързано с определена задача.

ЦЕЛИ НА ЗАДАЧИТЕ ПО ЧЕТЕНЕ

<>< b="">Задачите за извличане на информация целят да съсредоточат вниманието върху откриване на експлицитно поднесена информация, на сравняване и комбиниране на явно посочени или скрити данни. Тези задачи проверяват способността за проникновен прочит на информационни материали. Без справянето с този тип задачи се намалява ефективната работа по следващия етап – разбиране на текст. Задачите за извличане на информация са насочени към:
  • Намиране на изрично упомената информация
  • Възстановяване на информация
  • Сравняване с изрично цитирана информация
  • Сравняване на изредени данни
  • Откриване на буквално съответствие
  • Сравняване на изредени данни
  • Сравняване на текст
  • Установяване на експлицитна информация
  • Разчитане на експлицитна информация, представена в таблици
  • Откриване на синонимен отговор
  • Откриване на синонимно съответствие
  • Комбиниране на няколко експлицитно посочени моменти от информация


2. Разбирането на текст определя способността за схващане на същността, основната тема и посланието на даден текст. Проверява се способността за схващане на принципите, по които е организиран графично представен текст. Задачите за разбиране на текст включват:

  • Формиране на общо разбиране на текста
  • Схващане на същността на изложен текст
  • Разбиране на контекста
  • Ориентиране в контекста на ситуацията, в която се развива действието
  • Установяване на целевата читателска аудитория
  • Схващане на основната тема
  • Осъзнаване на целта на дадена таблица
  • Разпознаване
  • Разпознаване на основния принцип на организиране на информация
  • Разбиране на посланието на текста


3. Общо задачите за размисъл са ориентирани към способностите за работа върху формата и съдържанието на различно оформен текст. Очаква се, след размисъл над изложените факти и мнения читателят да свърже информацията с личния си опит и да формира собствена гледна точка по въпроса. Задачите за размисъл над текст включват:

  • Размисъл върху текстова форма: разграничаване на мнение от факт
  • Размисъл върху формата на текст: оценка дали стилът е съобразен с целевата аудитория
  • Размисъл върху съдържание на текст: свързване на посланието с личния опит
  • Размисъл върху съдържание: защита на собствена гледна точка
  • Размисъл върху съдържание: прилагане на набор от критерии, използвани в даден текст, към други случаи


4. Задачите за разсъждение върху текст включват:

  • Разсъждение върху формата: отличаване на характерни особености, обвързващи стила и предназначението на даден текст
  • Разсъждение върху формата: оценка на качествата на писма Разсъждение върху формата: оценка на конкретно изразно средство, използвано от автор
  • Разсъждение върху формата: показване на способност за улавяне на нюанси в използваните изразни средства
  • Разсъждение върху съдържанието: адекватност на заглавието към съдържанието
  • Разсъждение върху съдържанието: защита на собствена гледна точка .
  • Разсъждение върху съдържанието: дава мнение за поуката от разказана история, като се позовава на убеждения и ценности
  • Разсъждение върху съдържанието: извлича необходимата информация от даден текст, за да подкрепи дадена теза


При непродължителни текстове:

  • Разсъждение върху текстовата форма: отчитане на уменията на автора
  • Разсъждение върху текстовата форма: разпознаване предимствата на определен формат за неговите цели във връзка със съдържанието
  • Разсъждение върху текстовата форма: разчитане на таблица
  • Разсъждение върху съдържанието: прилагане на съвкупност от посочени в текста критерии към други случаи
  • Разсъждение върху съдържанието:на базата на познания и опит се формира хипотеза, съобразена с предоставената информация
  • Разсъждение върху съдържанието: разбиране на статуса на елементи от дървовидната диаграма

5. Задачите за интерпретация отчитат и развиват уменията за интерпретация в посока на:

  • Свързване на информация, предоставена от различни изречения в текста
  • Способност да се направи извод
  • Интегриране на няколко части от текста
  • Откриване на взаимовръзка между две изречения, без наличието на явни граматически връзки
  • Установяване на противоположни становища
  • Извеждане на заключение относно причината за поведението на героите
  • Заключение за мотивите за действията на героите
  • Разтълкуване на позоваването, чийто обект е даден по-скоро косвено, отколкото пряко
  • Обвързване на информация от два текста
  • Интегриране на текст с графичен материал



Обучението за работа с текст в нашите училища

В съвременното информационно общество интелигентното четене – такова, каквото го разбират авторите на проекта – развива индивида и му дава предимства в конкурентна среда. Информацията, поднасяна ни всекидневието, е различна не само по съдържание, но и по форма. Съвременникът я търси и открива в каталози, списъци, таблици, наръчници и т.н.

Колко бързо и колко качествено чете днешният български ученик? Може ли той да извлече определена информация; да осмисли прочетеното; да формира собствена гледна точка, съпоставяйки чужди мнения; да защити теза; да си изработи критерии за оценка и да ги прилага в аналогични ситуации? Могат ли четенето и техниките на четене да развият у утрешния гражданин определени умения, необходими му за живота? Предполага се, че в различните образователни системи тези въпроси вече са зададени, а някъде и работят върху позитивните им отговори. На базата на отчетените от международната програма PISA резултати е логично да се запитаме: Как биха се справили с подобен тип очаквания ученици, в чиито учебни програми 99.99% от четивата представляват образци на художественото слово? Данните от коментираното проучване показват, че работата с еднотипни текстове води до трайна апатия и демотивация при решаването на задачи, свързани както с художествен текст, така и с текста изобщо. Нашите ученици не могат да намерят и разтълкуват дори явно посочена информация, а при по-високите нива на сложност, изискващи размисъл и интерпретация, над половината от изследваните младежи се отказват въобще да положат усилия.

Задачите към четивата от художественото наследство в българското училище изискват интерпретация и още нещо – създаване на интепретативни /аргументативни/ текстове, без обучението до този момент да е включвало етапите извличане на информация, разбиране, размисъл, разсъждение. Така нареченото съчинение разсъждение по своята същност е аргументативен текст. Най-голямата част от него, наричана изложение /доказателствена част, аргументативна част/ по същество представлява подбор, структуриране и логично изложение на факти, аргументи и илюстрации в защита на определена теза. Както тезата обаче, така и доказателствата към нея не кореспондират по никакъв начин с интересите и жизнената среда на съвременния ученик. От този тип четене и писане не може да се очакват практични знания и умения, нито развитие на личността. Когато пред ученика се поставят задачи, изискващи самостоятелен мисловен процес, съобразяване, съпоставка на данни, правене на извод, формиране на хипотеза, всичко е ново и непознато за него, поради което е малка вероятността той да се справи дори с най-ниския етап – откриване на информация. Нови са текстовете, нова е организацията им, нови са изискванията на задачите, нови са много понятия, термини и формулировки в PISA, макар авторите да са изяснили максимално ясно и достъпно всичко около задачите и решаването им. Непознатото стъписва, а това е най-малкото предизвикателство, с което не са успели да се справят българските младежи. По-нататъшното им представяне свидетелства за неопитност в четенето, за неумение да схванат същността и акцентите на текста, за неумение да търсят нужната им информация вътре в текста, а не в сферите на предположенията / явно им липсват литературно-критическите разработки, преписвани масово в училище и вкъщи/. Тук не говорим за тълкуване на отношения, на мотивацията на литературен герой или за оценка на художествено майсторство. Тъкмо на тези задачи резултатите не са ниски, а са пълен провал. За съжаление, родното обучение по литература вече е създало стереотипно отношение към текстовете изобщо като към нещо отживяло времето и мястото си, което носи единствено досада и не учи на нищо. Как и защо е постигнат този резултат е въпрос, на който работещите в областта на образованието трябва да намерят удовлетворителен отговор.

Художествените текстове в изследването са под 10% от всички използвани в тестовете. Едно от основанията за тази пропорция е, че художествените текстове са определени от авторите на проекта като четива за лична употреба, т.е. това са четива, които не съдържат информация, изрично необходима за бъдеща социална реализация.

Новите изисквания към използвания език, поставени с проекта, са насочени най-малко към запаметяване и репродуциране на заизустеното.

5.1.2.Постижения по работа с текст За целите на настоящия анализ екипът по проекта прие да използва средния брой решени задачи, отнесени към един ученик и честотите на посочване на очаквания (според указанията на съставителите) отговор.

Обособяват се три групи резултати от работата по тестовите задания:

  • правилни отговори – по-нататък в текста е използван за краткост терминът “решени”;
  • неправилни отговори (ученикът е търсил решение, но е допуснал грешка) – означавани нататък в текста като “нерешени”;
  • въпроси, на които избщо не е търсен отговор – означавани в текста като “нерешавани”.



Определени са резултатите, по среден брой решени задачи, за постиженията на 15 годишните ученици по вариантите на тестови книжки. Потърсени са зависимости в разпределенията на резултатите по зони, по населени места и по някои видове училища.

Като цяло постиженията на нашите ученици са ниски. Всички изводи за по-високи, респ. по-ниски постижения трябва да се разглеждат в контекста на тотално ниските резултати.

Общо за страната средният брой задачи по четене, приведени към една тестова книжка2 е около 46 (без тестова книжка 7). Средният брой решени задачи по четене за страната в профилираните гимназии и СОУ, приведен към един ученик е 21,3. Това е 47% (по-малко от половината) от средния брой задачи за работа с текст.

Интерес представлява разпределението на постиженията по зони, населени места и видове училища.

Сравнението по зони дава основание да се приеме, че в някои от тях резултатите са по-добри, което може да се дължи на различни фактори: по-добра организация на учебната работа, по-висок интерес на децата и др. Тези, хипотетични засега влияния ще бъдат изследвани обстойно с очаквания специализиран софтуер.

Разпределението по населени места показва, че има изразена зависимост на постиженията от големината на населеното място и вида на училището.

Населените места с население до 100000 души са обединени в обща група. Това води до известна загуба на информация, но компенсира по-малкия брой училища в селищата с население под 100000 жители.

На фиг.5.1.1 е показано разпределението на решените, нерешените и нерешаваните задачи (в отн. дялове спрямо средния брой задачи в книжките) за профилираните гимназии и СОУ по населени места.



Фиг.5.1.1. Графиката е показателна за качеството на обучението по работа с текст. Максималният дял решени от един ученик задачи е едва 60% от средния брой задачи в тестовите книжки. На фона на общо ниските постижения личи също зависимостта на постиженията от големината на населеното място.



Фиг.5.1.2, а На фиг.5.1.2 а, б са приведени графики на разпределенията на постиженията (в дял задачи от общия брой в тестовата книжка) по видове училища, съответно за книжка 7, която е изцяло насочена към изследване на четивната грамотност, и за книжка 1, която съдържа и субтест по математика. Графиките показват сходни тенденции, които се наблюдават и в другите тестови книжки. Статистическите изследвания показват зависимост на постиженията и от вида на училището. Обикновено те са най-ниски в СПТУ, а най-високи – в профилираните гимназии. Следва да се отчете, че учениците от профилираните гимназии посочват най-голям дял частни уроци. Освен това единствено в тези училища се работи с тестове, макар и в чуждоезиковото обучение.



Фиг.5.1.2, б

Резултатите в различните видове училища зависят и от териториалното разпределение (зоните).



Фиг.5.1.3. Резултатите в различните видове училища зависят и от териториалното разпределение (зоните). Това се илюстрира от графиката на фиг.5.1.3, на която са показани постиженията (в среден брой задачи на ученик) на учениците от профилираните училища. Включени са зоните, в които учениците от ПГ са работили по тази тестова книжка:

  • София-център
  • София-периферия
  • Зона 3 (Благоевград, Кюстендил, Перник, София-област)
  • Зона 5 (Ямбол, Смолян, Кърджали, Хасково)
  • Зона 10 (Русе, Велико Търново)
  • Зона 11 (Габрово, Ловеч, Плевен)



5.1.3.Анализ на отделни задачи по четене

Част от анализа е насочена към изследване на постиженията по отделните тестови задания. За илюстриране са приведени някои типични задачи от различни нива и с различна насоченост.

Задача върху текста “Грип” Насоченост на задачата: Да бъде открита явно посочена информация, която гласи: Имунизацията ще се прави в рамките на работния ден (през работно време). Отговорът е изборен. За да стигнат до верния отговор, учениците трябва още един път да прегледат текста с оглед на поставения въпрос. Учудващо е, че най-големият процент от невярно избраните отговори е свързан с липсваща в текста информация: Г) Имунизацията ще се направи от лекар. Подобно нещо не е казано нито явно, нито се съдържа имплицитно в текста. Посочено е, че имунизацията ще се прави от медицинска сестра. Следователно:

1.Учениците не са разбрали текста при първи прочит или
2.Не са го прегледали втори път, за да потърсят нужната им информация, или
3.Не правят разлика между медицинска сестра и лекар, или
4.Не са сметнали за важно да решат задачата.

Задача върху текста “Труд”

Насоченост на задачата: Извличане на информация – комбиниране на две части от явно посочена информация.

Под формата на дървовидна диаграма е представена информация за заетостта на трудоспособното население. Това население е разделено на две основни групи “заети” и “хора в трудоспособна възраст извън работната сила”, като в съответния правоъгълник е отразен броят в проценти и в хиляди (без нулите). Под линия се уточнява, че посочените цифри са в хиляди, т.е. към тях трябва да се прибавят три нули. В задачата се пита: “Колко от хората в трудоспособна възраст са извън работната сила (в брой, а не в проценти)?”. За да бъде решена вярно задачата, трябва да се открие нужния правоъгълник и да се прибавят три нули към посочените в него цифри.

Прави впечатление удивително ниският процент на пълните отговори: СПТУ-4,7%; Техникуми – 9,5%; Профилирани гимназии – 26,1%; СОУ – 8,3%.

В тази задача учениците от СОУ се представят по-слабо от тези в техникумите. 1/2 от 15-годишните не са работили по задачата, каквото и да означава това, а от учениците в техникумите и СОУ са дали пълен отговор едва 4,7% от СПТУ; 8,3% от СОУ.

Не са за пренебрегване и непълните отговори, получили известен брой точки, а те са както следва: СПТУ – 22,4%; Техникуми – 28,2%; ПГ – 32,1%; СОУ – 28,5%. Тези резултати може да бъдат предмет на специално изследване, което да покаже естеството на грешките и незнанието, довели до непълно решаване на една не сложна задача.

Не са се справили с решението, т.е. не получили точки: СПТУ – 17,8%; Техникуми – 16,1%; ПГ – 11,4%; СОУ – 19%. Изнесените резултати насочват вниманието към определени изводи, а именно:

1.Учениците в българското училище не работят с комбинирани текстове (не се осъществяват междупредметни връзки в часовете по български език и литература, както и обратно – в часовете по математика и природни науки не се обръща внимание на четенето и на разчитане на графични изображения).
2.Учениците не умеят да свържат два типа явно посочена информация.
3.Липсват умения една информация да се трансформира в друга при явни указания как се прави това.
4.Учениците от всички видове училища не умеят да разчитат графично представени текстове.
Задача върху текста “Подаръкът” Насоченост на задачата: Разсъждение върху използвани изразни средства в художествен текст.

Ако преобладаващият брой от другите задачи по четене включва разнообразни четива, с които малко се работи или изобщо не се работи в българското училище, то тук няма основание за оправдания, тъй като на художествената литература е посветено половината учебно време по български език и литература. Затова са необясними показаните резултати. Впечатляващ е процентът на отказалите се да разсъждават по проблема: 63,9% в СПТУ; 53% в техникумите; 23,1% в ПГ; 40,6% в СОУ. Независимо от причините за отказ от работа, при други задачи със същата или подобна степен на сложност, отказалите се са по-малък процент.

Задачата за разсъждение, в зависимост от дадените отговори, класира учениците в следните групи: отговорили пълно; отговорили непълно; отговорили погрешно и неотговорили. Учениците с пълен отговор съставляват: в СПТУ- 0,7% от изследваните, в техникумите – 12%, в ПГ – 28,8% и в СОУ – 12.5%. С непълен отговор са: в СПТУ – 12,2%; в техникумите – 18,6%; ПГ – 14,4%; СОУ – 31,4%.

Работили, но дали неверен отговор: СПТУ – 16,1%; Техникуми – 16,4%; ПГ – 16,7%; СОУ – 24,4%. Прави впечатление почти еднаквия процент на неумение за разсъждаване в СПТУ, Техникум и Профилирана гимназия, като най-висок процент в това отношение дават СОУ – 24,4%.

Защо учениците не умеят да разсъждават по текста?

1.Защото им е досаден художественият текст?
2.Защото никой не ги е научил да разсъждават?
. 3.Защото акцентът в часовете по литература е поставян върху репродукция (преразказ) на съдържанието, тъй като текстът не е четен вкъщи?
4.Защото самите учители не са учени да разсъждават – както в училище, така и във ВУЗ?
5.Защото в учебниците по български език и в христоматиите няма подходящи текстове – база за разсъждения?
6.Защото разсъждението не е сред критериите за оценяване на уменията по четене?
7.Защото учителите преподават и оценяват свои или чужди клишета – разсъждения, които учениците зазубрят без да разбират как, по какъв път и защо са направени?

Задача върху текста “Полиция” Насоченост на задачата: Развиване на умения за интерпретация – извличане на заключение.

Въз основа на статия за генетичните анализи като средство за откриване на престъпници е зададена задача:В края на въведението (първото каре) се казва: Но как да го докажат? Според статията, следователите се опитват да отговорят на въпроса. Възможни изходи са предложени като програмирани отговори.

От посочилите верния отговор (Извършват генетични анализи) 50% надхвърлят само учениците от ПГ, при това - със 7,4%. Другите училища дават следните резултати: СПТУ – 35,6%; Техникуми – 44%; СОУ – 47,8%. Най-често повтаряната грешка е посочването на отговора Преглеждат наново всички резултати от разледването: СПТУ – 23,6%; Техникуми – 26,7%; ПГ – 29,4%; СОУ – 27,3%. Това означава едно: българските ученици не могат да се ориентират в съдържателния аспект на даден текст, за да направят коректно заключение. Статията е посветена на нов метод за идентифициране на престъпник. Така е и озаглавена: Новото оръжие на полицията. Учениците не са могли да извлекат вярно заключение и защото не са свързали заглавието с темата на текста, а са потърсили помощ в гледани криминални филми, в които следователите преглеждат многократно резултатите от разследването.

Резултатите от тази задача навеждат на мисълта, че в българското училище не се работи толкова със самия текст, колкото с чужди интерпретации на въпросния текст. Създаден е стереотип на оценяване: отличен или много добър е отговорът, който по смисъл се доближава до верния отговор, но този подход представлява една хлъзгава плоскост, по която може да се стигне и до неверен отговор за конкретната ситуация. Такъв е и коментираният грешен отговор.

Задача върху текста “Подаръкът”

Насоченост на задачата: Извличане на информация – сравняване на текст. Формулировка на въпроса: В разказа е казано: След това, скърцайки и стенейки, къщата се откъсна от...”(ред 31-32). Какво се случва с къщата в тази част от разказа?

За да се отговори вярно на тази задача, трябва да се прочетат посочените редове, в които присъства верният отговор (Б): Започва да плава

Вярно са отговорили: СПТУ – 61,8%; Техникуми – 77,8%; ПГ – 88,6%; СОУ – 75%.

Голяма част от учениците не могат да откриват и комбинират явно посочени данни, представени по различни начини.Не са създадени умения за самостоятелно четене, разбиране и осмисляне на непознат текст.Учениците нямат създадени умения и навици за самостоятелно разсъждаване върху художествена творба и за оценяване на качествата й.Нашите ученици не могат да се ориентират в съдържателния аспект на даден текст, за да направят коректно заключение.

В българското училище не се работи толкова със самия текст, колкото с чужди интерпретации на въпросния текст.Създаден е стереотип на оценяване: отличен или много добър е отговорът, който по смисъл се доближава до “утвърдената” интерпретация.

5.2.Постижения по математика и по природни науки
5.2.1.Математика

В постиженията по математика също се наблюдава зависимост от различни фактори. На фиг.5.2.1 са приведени разпределенията на дяловете решени, нерешени и нерешавани задачи по математика в ПГ и СОУ според големината на населените места, в които се намират училищата, а на фиг.5.2.2 – по видове училища за тестова книжка 1.



Фиг.5.2.1.



Фиг.5.2.2.

Задачите, включени в тестовите книжки са насочени към решаване на приложни задачи. За успешното им преодоляване се изисква логика и умения за използване на известни закономерности. Анализът показва, че обучението по математика в нашите училища не е свързано с другите предметни области и с възможностите за прилагане на нученото в житейски ситуации.

5.2.2.Природни науки

Тестовите задачи по природни науки:

  • имат приложен характер –поставени са върху описана чрез текст, конкретна ситуация;
  • не изискват наизустени знания (няма нито една формула, теорема, закон, дефиниция);
  • търсят разбирането на самите явления, а не математическото им описание;
  • не съдържат специализирана терминология;
  • формулирани са така, че да изискват подготовка по няколко учебни предмета.



На фиг.5.2.3 са приведени разпределенията на дяловете решени, нерешени и нерешавани задачи по природни науки в ПГ и СОУ според големината на населените места, в които се намират училищата, а на фиг.5.2.4 – по видове училища за тестова книжка 2.



Фиг.5.2.3.



Фиг.5.2.4.

Общи изводи

Българският 15 годишен ученик среща сериозни затруднения при работа със задачи, основани на събития и явления от всекидневието. Трудно извлича и осмисля информация от прочетени, но неизучавани до момента текстове.Българските ученици нямат умения за формиране на собствена гледна точка и защитата й.

Учениците излизат от училище неподготвени за реалния живот.Българското образование не предполага обучение за справяне с житейски ситуации, а предлага само натрупване на знания, без създаване на необходимите умения за тяхното използване. Българският ученик не получава в училището си отговори на въпросите “как?” и “за какво” да използва наученото. В съвременното информационно общество интелигентното четене – така, както го разбират авторите на проекта PISA – развива индивида и му дава предимства в съвременната конкурентна среда.

Българските ученици са в неизгодна позиция - те трябва да търсят приложението на натрупаните знания по принципа “проба-грешка”.

*** За нашата страна проектът PISA е сериозен източник за запознаване с предизвикателствата на съвремието, отправени към образователните институции. Проведените анализи показват, че насочеността на нашето образование се отличава качествено от предложената в материалите по PISA, а тя на свой ред в никакъв случай не създава впечатление за прагматизъм на всяка цена. В PISA насочеността е към осмисляне на изученото, подчинено на все още чуждия ни въпрос “...и какво следва от това, което научаваме?”

Legacy hit count
4477
Legacy blog alias
11534
Legacy friendly alias
Национален-доклад-за-четивната-грамотност-на-15-годишния-български-ученик--20-9-2004-
Интернет
Политика
Училище

Comments