Да си родител е изключително преживяване! Далеч съм от откритието на топлата вода, обявявайки подобни "клиширани" фрази :) Но едва ли има думи, които да опишат насладата и трудностите, изчерпателно и илюстративно точно, поне отчасти подобни но усещането.
Винаги ме е впечатлявало времето прекарано покрай децата. Времето, което незабелязано се промъква и ме кара да се чувствам измамена. Излъгана съм още от първия миг, в който видях синьо - моравото личице на големият ми син и попитах "изтерзано": "Защо му е такава главата?" (за неосведомените пояснявам - раждането продължи 23ч., когато зърнах бебето си в контражура на болничната лампа, главата му имаше издължена, нереално елипсовидна форма:І) Отговорът беше кратък, лаконично циничен, по "гинеколожки": "И ти да беше стояла там, където е бил той през последните 23ч. и твоята глава щеше да е същата!" Господи колко съм глупава:) Ами да, ето ти я първата лъжа - по време на бременеенето съм се "надрусала" с фотографии на красиви, дебели, сочни, розови бебета и изведнъж - "цап!", бебетата не се раждат такива! Повечето от тях, при раждането приличат на великият учител Йода :)... Те стават такива мили, дундести херувимчета, Микеланджелови модели, "прасковки" на лИбоФта, "карпузи" по хасковски, "paciocсoni" по италиански и пр. точно с течение на времето!
От там насетне списъка с "времевите измами" става гигантски! Мислех си, че имам безкрайно много време пред себе си да се наслаждавам на малкото ми съкровище. Вярвах си, че ще изживея всяка милимундичка от неговото израстване. Но не би - докато се усетя и той проходи, проговори, тръгна на градина... После колелото вече не можеше, а и не бива, да бъде спряно!
"Мамо, мисля си че обичам Лора!"... "Тя не е ли малко по-голяма от теб?"... "Да, малко по-висока е!" :)))
"Мамо, какво е това леб-ле-бийка?"... "Един вид семенце, като лещата!"... "Ааа не, не е това, някаква жена е, и целувала други жени?!"... "Оппа!"
"Мамооо, виж батман е в градинката!" .... при вида на кварталния поп, облечен както подобава, с расо и килимявка :)
"Делфин с делфина ти, див!" ... според него обида, т.к. е чул подобна обидна квалификация, но не е запомнил животното:)
"Мамоооо, ела бързо - имам косъм на гърдите!" - глас от банята (на около 9г.възраст)... и когато влизам: "Ти докато дойдеш, той падна с пяната!"
Примери бол... Смях и сълзи. Ожулени колена. Спукана глава. Страх от тъмното. И пак любови и дерзания. Дни, седмици, години... И "шат" времето пак ме изработи - синът ме вече е на 15! Къде отиде цялото това време???...
Какво ми остава? На кого и къде да се жалвам?... Май няма на кого, глас в пустиня :І... И арменски поп няма да ми обърне внимание (нищо лично, готов лаф). Това бил живота - пак цитат! Кат' ми пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша! Айде стига мрън-мрън... Свиквай! Еййй нема угодия, за едни бързо, за други бавно! И т.н.
Голяма тарикатка съм... намерих му цаката! И така ... миналата година родих втория си син:) Втори малък Йода! И сега се опитвам да наваксам, това което тогава, първият път, мина неусетно! И се усещам, че пак ще бъда "изработена" от времето... Защото пак ми се изплъзна колелото... То всъщност никога не ми е било подвластно :(
Е може и да потретим след още 14-15 години :)))....
Comments