Да си родител е изключително преживяване! Далеч съм от откритието на топлата вода, обявявайки подобни "клиширани" фрази :) Но едва ли има думи, които да опишат насладата и трудностите, изчерпателно и илюстративно точно, поне отчасти подобни но усещането.

Винаги ме е впечатлявало времето прекарано покрай децата. Времето, което незабелязано се промъква и ме кара да се чувствам измамена. Излъгана съм още от първия миг, в който видях синьо - моравото личице на големият ми син и попитах "изтерзано": "Защо му е такава главата?" (за неосведомените пояснявам - раждането продължи 23ч., когато зърнах бебето си в контражура на болничната лампа, главата му имаше издължена, нереално елипсовидна форма:І) Отговорът беше кратък, лаконично циничен, по "гинеколожки": "И ти да беше стояла там, където е бил той през последните 23ч. и твоята глава щеше да е същата!" Господи колко съм глупава:) Ами да, ето ти я първата лъжа - по време на бременеенето съм се  "надрусала" с фотографии на красиви, дебели, сочни, розови бебета и изведнъж - "цап!", бебетата не се раждат такива! Повечето от тях, при раждането приличат на великият учител Йода :)... Те стават такива мили, дундести херувимчета, Микеланджелови модели, "прасковки" на лИбоФта, "карпузи" по хасковски, "paciocсoni" по италиански и пр. точно с течение на времето!

От там насетне списъка с "времевите измами" става гигантски! Мислех си, че имам безкрайно много време пред себе си да се наслаждавам на малкото ми съкровище. Вярвах си, че ще изживея всяка милимундичка от неговото израстване. Но не би - докато се усетя и той проходи, проговори, тръгна на градина... После колелото вече не можеше, а и не бива, да бъде спряно! 

"Мамо, мисля си че обичам Лора!"... "Тя не е ли малко по-голяма от теб?"... "Да, малко по-висока е!" :)))

 "Мамо, какво е това леб-ле-бийка?"... "Един вид семенце, като лещата!"... "Ааа не, не е това, някаква жена е, и целувала други жени?!"... "Оппа!"

"Мамооо, виж батман е в градинката!" .... при вида на кварталния поп, облечен както подобава, с расо и килимявка :)

"Делфин с делфина ти, див!" ... според него обида, т.к. е чул подобна обидна квалификация, но не е запомнил животното:)

"Мамоооо, ела бързо - имам косъм на гърдите!" - глас от банята (на около 9г.възраст)... и когато влизам: "Ти докато дойдеш, той падна с пяната!"

Примери бол... Смях и сълзи. Ожулени колена. Спукана глава. Страх от тъмното. И пак любови и дерзания. Дни, седмици, години... И "шат" времето пак ме изработи - синът ме вече е на 15! Къде отиде цялото това време???...

Какво ми остава? На кого и къде да се жалвам?... Май няма на кого, глас в пустиня :І... И арменски поп няма да ми обърне внимание (нищо лично, готов лаф). Това бил живота - пак цитат! Кат' ми пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша! Айде стига мрън-мрън... Свиквай! Еййй нема угодия, за едни бързо, за други бавно! И т.н.

Голяма тарикатка съм...  намерих му цаката! И така ... миналата година родих втория си син:) Втори малък Йода! И сега се опитвам да наваксам, това което тогава, първият път, мина неусетно! И се усещам, че пак ще бъда "изработена" от времето... Защото пак ми се изплъзна колелото... То всъщност никога не ми е било подвластно :(

Е може и да потретим след още 14-15 години :)))....

Кога е време за второ дете в семейството?

Докато раждането на първото дете рядко е планирано, второто почти никога не е случайност.
Раждането на първото дете в семейството рядко се планира. Често то се появява в съответния срок след сватбата или просто бременността става причина за юридическото оформяне на отношенията. Второто дете, по правило, не е случайност за родителите. Неговото появяване у много двойки е в зависимост от подобряване на битовите условия, завършване на образованието, постигане на материално благосъстояние или напредване в кариерата. Много родители, обаче, не се замислят дали братчето или сестричката са готови да се разделят с положението на най-привилегирования член на семейството.
Най-често търсят консултация с детски психолог родители, при които разликата във възрастта на децата им не превишава 2-3 години. Те се оплакват, че по-голямото дете се отнася крайно отрицателно към появата на малкото същество. Това то изразява чрез явна агресия по отношение на новороденото, нежелание за примиряване със съществуването му, още повече, че в този момент родителите му отделят повече внимание и грижи. Като резултат – у голямото дете лесно възниква истерия, упорство, негативизъм, понякога затваряне в себе си. На него започва да му се струва, че никой не го обича.
Поведението на по-голямото дете може рязко да се промени и в друга посока. Дете, което може да се храни самостоятелно, да ходи на гърне, изведнъж започва да си смуче пръстите, да се напикава в гащите, често плаче и иска да го хранят.
Тези явления се обясняват с това, че до 3-годишна възраст децата са много тясно свързани с майката. Раздялата в този момент предизвиква у тях силен стрес и поражда различни страхове. Когато мама отиде в родилния дом, в най-добрия случай отсъства 4-5 дни. Детето преживява остро нейното отсъствие, бои се, че тя няма да се върне. През това време никой не може да я замени, в това число нито бабата или бавачка, колкото и да са добри. Детето е с понижено настроение и спи лошо. Тревогата от тези дни може да бъде забелязана в рисунките му, където в тези моменти преобладават хладните и мрачни тонове.
Когато мама най-после се появява, тя вече не му принадлежи безрезервно. Тя вече дели вниманието и грижите си между двете деца. Това предизвиква остро чувство на ревност у по-голямото дете. Родителите, по принцип, разбират причината за тези чувства, но са в пълно неведение какво да правят в тези случаи.
Нека средството за овладяване на ситуацията да бъде вашето знание и разбиране на случващото се – това ще осмисли постъпките ви и ще придаде увереност за правилността на действията ви.
И така – има периоди в живота на детето, когато то е най-уязвимо в това отношение. Децата до 3-годишна възраст, например, особено остро усещат връзката си с майката. В този период детето се нуждае от подкрепа, ласки и грижи. Може без преувеличение да се каже, че родителите за него са всичко, целия свят.
След третата година детето вече започва да вижда себе си като отделен човек от окръжаващия го свят. Най-характерният признак за това е местоимението “Аз” в речника на детето. Задачата на възрастните в този период е да укрепят вярата на детето в себе си и да не подтискат стремежа му към самостоятелност. Не го отпъждайте, когато то неумело се опитва да ви помогне да измиете чиниите или да избършете пода.
Ако в този период родителите се окажат на висота, то след 2-3 години детето вече няма да е толкова зависимо - преди всичко от майка си - и ще е много по-добре подготвено за появата на братче или сестриче. Интересите му вече няма да се ограничават само с дома – то ще има приятели, с които ще играе навън или ще се подготвя за училище.
Така стигаме до най-главното: каква е оптималната разлика между децата. Тази разлика включва в себе си периода на младенчеството, ранна детска възраст, предучилищна възраст и училищна. Разликата от 5-6 години е оптималната за поява на второто дете в семейството. В тази възраст детето е вече в училищна възраст, разбира добре всичко, може да бъде подготвено предварително за появата на братчето или сестричката.
Установено е, че при разлика от 5-6 години у децата у децата в семейството, много по-малко възникват конфликти на интересите. На едното дете му е нужна майчината гръд, а на другото вече – игра с татко на футбол или ако е момиче – само започва да си играе на майка, да храни куклата си, да я къпе и облича. За по-голямото дете се появява нова роля – то вече не е само син или дъщеря, внук или внучка, а също брат или сестра.
Докато майката е заета с новороденото, бащата може да играе важна роля за първото дете – да пазаруват заедно, да се съветва с него. Така съпричастността към семейните ангажименти ще накара по-голямото дете да се почувства по-важно и по този начин по-лесно да се примири с появата на бебето.
Разбира се, да твърдим че разликата във възрастта, за която говорим, сама по себе си е предпоставка за семейна идилия, не е правилно. Децата в семейството винаги са съперници. В началото те се борят за родителската любов, а когато пораснат и станат пълноправни членове на обществото – за обществено признание. Ревността и съперничеството за родителската любов не могат да изчезнат съвсем – това би противоречило на човешката природа. Но негативните последици, при разлика от 5-6 години, ще бъдат сведени до минимум.
В заключение да кажем, че ако вече в семейството ви има деца с малка разлика във възрастта и в тази връзка имате куп проблеми, не се отчайвайте – има способи, с помощта на които може да понижите напрежението. Преди всичко, майката не трябва да се притеснява да говори на първото дете за своята любов, да го дарява с ласки и да му говори с нежен глас. Не очаквайте, че изведнъж ще се справите с мъчителната ситуация и проявете търпение и последователност.
Вашето дете не е демон. Не е и ангел. То просто страда по загубената еднолична позиция в семейството.

източник :