Този материал е насочен към загрижените родители, които за първи път ще изпратят детето си в ясла или детска градина. В него ще се опитам да ви обясня какво може би ще се случи с малката ви принцеса/юнак и как да се справите със случващото се.

В България общинските ясли и детски градини са най-евтиния начин за отглеждане на дете – една от основните задачи на детските заведения е ежедневната грижа за децата в отсъствието на родителите. Заедно с това в тях те получават възпитание и обучение съобразно своите възрастови и индивидуални особености (както е в Програма „Стъпка по стъпка”). Основната цел на това възпитание и обучение е физическото, нравственото, емоционалното и интелектуалното развитие на детето и на децата. В своята работа по изпълнение на тази цел детските заведения се сблъскват с неравния старт, произтичащ от различията в семейната среда, от която идват и индивидуалните им възможности. По време на престоя си, децата постепенно се „моделират” и в края на предучилищното детство до голяма степен се постига уеднаквяване на уменията, навиците и познанията на децата. Изследвания доказват, че колкото по-дълго време децата прекарат в детските заведения, толкова повече намалява вероятността да повтарят класове в началното училище.

Програми и програмни продукти

В България в момента се работи по 3 одобрени програми в детските градини. Тъй като от години работя в Програма „Стъпка по стъпка” на университета Джорджтаун, Вашингтон, мога да разкажа само за нея: тя позволява свобода на търсенията на учители и медицински сестри да изработват педагогически действащ проект на всяка група с прилагане на съвременни активни методи, както и съобразени с отделното дете и неговата индивидуалност педагогически подходи. В нея имате възможност да влезете през деня в коя и да е група: децата или слушат внимателно, или са заети с нещо, скупчени около някакво общо занимание или са се разпръснали на малки, тихи или шумни групички – държат се като деца, които учат чрез игри и играят заедно.Основните акценти на програмата са: индивидуален подход към всяко дете, работа в центрове за дейност за децата и партньорски взаимоотношения със семейството.

Когато детето ви постъпва в детското заведение, ваше право е, уважаеми родители, да поискате информация за програмата, по която работи то - кои са главните приоритети, какво е вашето място и роля в дейността на детската градина.

Екипи на работа

В детските заведения работят екипи от учители, медицински сестри, прислужници в групите в детската градина и детегледачки в яслените групи, кухненски персонал. Всички тези хора са много различни като образование: от висшето образование на учителите и медицинските сестри до средно специално на кухненския персонал. Това разнообразие от професионална подготовка осигурява модерно възпитание и обучение, съчетано с уюта и топлината на почти домашна среда – така необходими за развитието на децата в тази възраст.

Занимания в яслата и детската градина

В яслата и детската градина детето учи през цялото време. Но това „учене” е по-особено, поради особеностите на възрастта. То се осъществява най-вече в различни игри и свободно общуване с другите деца и възрастите в занималнята. В началото на престоя в яслите и градините повече, но и през цялото време на престой в заведенията с децата се провеждат занимания, свързани с грижа за тялото и развитие на уменията за самостоятелност във всички дейности, с които е наситен дневния режим: названията на частите на тялото, събличане/обличане, пишкане по ред в тоалетната, миене и избърсване, хранене. При малките деца от яслата и първа група тези дейности отнемат много време и са основна част от дейностите през септември и октомври. Заедно с това има и много други педагогически дейности, които могат да се групират в няколко категории:

• Физически и двигателни занимания, ритмични упражнения и гимнастика, паневритмия и свободни игри и занимания на открито;
• Говорни и езикови занимания (за по-големите), както и запознаване с произведения от художествената литература за деца;
• Занимания,запознаващи децата с окръжаващия децата социален свят и природна среда;
• Занимания с различни видове изкуство – музика, рисуване, моделиране и апликиране;
• Занимания, подготвящи по-големите деца за училище: подготовка за четене, писане и математика.
• Самостоятелни занимания и игри с подходящи играчки, организирани в няколко центъра: „Семейство”, „Ограмотяване”, „Манипулативни игри”, „Строителни блокчета, „Изкуство”, „Пясък и вода” (за Програма "Стъпка по стъпка").

Трудности на приспособяването

Всички деца преживяват стрес при постъпването в детската градина. За някои от тях той трае няколко дни, за други – месец, а при особено силни адаптационни трудности може да продължи цяла година. Колкото и грижлива да е била подготовката на детето за този преломен момент – постъпването в ясла или градина – първоначалния стрес няма как да бъде избегнат. И до голяма степен тежестта му зависи от емоционалната стабилност, позитивизма и увереността в успеха на начинанието на майката.

Обичайно адаптацията продължава около месец. Ако след тази период плачовете сутрин продължат или се появяват през различни интервали от време, ако се появят и други промени в обичайното поведение на детето, наложително е да се разберат причините и да се вземат определени решения: преместване в друга група или градина, спиране на детето от посещение в заведението за някакъв интервал от време.

По какъв начин детето може да изрази нежеланието си да посещава градина?

Най-често сутрин децата се вкопчват с рев и писъци в майките или бащите, които ги водят и не искат да ги пуснат да си тръгнат. Може да издебнат подходящ момент и да хукнат след тях, дори да излязат извън сградата, с опасност за живота си. При други деца нежеланието се изразява органически – с връщане към стари навици на напишкване и наакване, смукане на пръст, биберон, нощни кошмари, неясни оплаквания от болки или неразположения – разстройства, отити, болки в корема, запек. В групата детето може да изрази нежеланието си с агресивно поведение към другите деца или апатия и отказ от участие в каквито и да било занимания.

Причините за трудното адаптиране

Те са много разнообразни. В някои случаи става дума за много покровителствано от семейството си дете, което не е самостоятелно и е уверено, че не може да съществува без близките си. В други става дума за ревност – в къщи остава по-малко братче или сестриче и детето ревнува майка си от него. В трети детето живее сред непрекъснати кавги между родителите си и се страхува, че без него с тях може да се случи нещо лошо. Някои деца тълкуват тръгването на градина като знак, че родителите не ги обичат и гледат на детската градина като на изоставяне и отхвърляне. Други просто не са достатъчно зрели психически и физически, за да прекарват толкова много време сред толкова много хора без близките си. Проблемът може да е и в детската градина: неудачно посрещане, антипатия към член от екипа и от член на екипа, страх от учителка/и или друг член от персонала, неприятни изживявания.Не е лесно установяването на истинските причини за продължителната адаптация, защото е много трудно да разбереш какво точно мисли 2-3 годишния човек. Но е наложително да се направи, за да се вземат решения за по-нататъшния живот на детето.

Яслата и детската градина – уморително преживяване на децата

При целият позитивизъм на предварителната подготовка действителността в групите е твърде изморително и изнервящо преживяване за мъниците. В началото те са стресирани от огромния (за тях) брой от непознати възрастни и деца и хаоса от тези много хора, непознати играчки и предмети и нов, неотменим ред и режим е твърде натоварващ и изморителен за малкия човек. Те не могат да разберат защо възрастните, с които току що са свикнали донякъде изчезват около обяд и на тяхно място идват други, с които също трябва да се свиква. Усещат, че има някакъв ред в тези изчезвания и появявания, но не могат да схванат този ред и това ги прави неспокойни и неуверени. Освен това през цялото време на престой в заведението те непрекъснато са развеждани от занималнята в умивалнята или тоалетната, във физкултурния салон или на двора, т.е. за тях средата е разпокъсана и поради това – застрашителна. В тази среда отделното дете няма свое интимно място, в което да се оттегли за възстановяване и покой, няма собствен предмет, който да му служи за опора и да му дава сигурност. (За това ние с колежката поне, препоръчаме на нашите родители в началото да водят децата си с любима играчка, която да не е много скъпа или лесна за счупване или разваляне. Тази играчки служи за емоционална опора за детето в непознатата среда.)Така детето съществува 9-10 часа сред непрестанно движение и шум, сред непознати хора и предмети. Този начин на живот би изморил и изтощил и възрастен човек, та какво остава за неукрепналата и несъвършена детска психика! Ето защо аз съветвам родителите на новопостъпили деца да ги вземат възможно най-рано – около 16,30 часа, за да защитят детската психика от трудностите на дългия работен ден.

Ето, това обичайно се случва първите дни в яслата и детската градина. Как ще организирате своя и на детето ден зависи само от вас. Моят единствен съвет е: не бързайте да започнете работа още на другия ден, след като детето ви постъпи в ясла или детска градина. Изчакайте 1-2 седмици и бъдете на разположение духом и тялом на детето си и неговите учители, докато премине адаптационния период. Бъдете като пристан в бурно море – стабилни, емоционално устойчиви, позитивни, уверени в успеха, за да бъде успешен и старта на детето ви в образованието!          

Остават ми само два дни от отпуската. В понеделник съм вече на работа. И макар, че от една седмица всеки ден ходя в групата, за да организираме с колежката средата, чак днес разбрах какво не дава мира на съзнанието ми. Бях си обещала поне месец преди това да напиша един пост за млади родители, чиито деца за първи път ще прекрачат прага на градината. Ето на: неизпълнена задача! Няма да се оправдавам, а ще се опитам да бъда полезна, макар и на по-късен етап от суматохата, наречена „тръгване на детска градина”.

Ако детето не е посещавало ясла, детската градина е първата социална институция, в която то влиза. Това е толкова специален момент, колкото е раждането, женитбата и да не продължавам нататък. Защото е първи. Вашето мъниче е вече толкова пораснало, че може да понесе откъсването от обичайната, единствено позната му до момента среда – семейната е да остане само! в една напълно различна социална среда. Моментът е стряскащ. Не за детето, което не знае какво го чака, а за родителите. Те се разкъсват между съзнанието, че това е добро за него, тайничкото облекчение, че най-сетне завърши етапа на симбиозата (особено за майките), в който детето определя изцяло социалния живот на родителите си и ревността, че други хора, при това напълно непознати, ще станат значими за обожаваното същество и ще трябва да се борят за властта, контрола и привързаността на собственото си дете! Понякога си мисля, че извън обективните слабости, които сте забелязали, това е основна причина за недоброжелателни коментари, които чувам в обществото за детските градини. Мили родители, това напряга и вгорчава вашияj живот и усещане за успех и щастие, не нашия. Ето и вчера директорката ми разказа как една майка на постъпващо дете половин час я наставлявала как точно да се гледа нейното дете. Това не е разговор за директор, а с учителките на групата! Освен това учителките не и харесвали – били възрастни. Ами в нашата градина няма млади учителки, а и както разбирам от обществения дебат за образованието, повечето учители във всички образователни степени са възрастни и наближава времето на демографския колапс на образователната система, ако не сте чули. Пък и този ваш проблем е решим: още когато сте разбрали, че от пръв поглед учителките не ви харесват, дори визуално да е това, просто не записвате детето си и отивате в друга градина, която ще задоволи вашите критерии. Казвам го без лошо чувство: имате право на избор. Но така казана забележката ви е изстрел с неочаквани рикошети: нали не очаквате директорката да уволни тези учителки и да назначи нови, за да ви угоди?! Нито, че винаги има възможност да премести детето ви в друга група?! (В нашата градина работим като в най-модерните и уважавани болници: ако семейството има претенции към екипа, ако желае точно определени учителки, тези претенции се казват още при подаването на документите и при съставянето на списъците се прави възможното те да бъдат удовлетворени. Само не сме приложили такса „избор на екип”, както е в тях.:-)) Отделно всяко семейство, чието дете е прието в детската градина имаше възможност да влезе в групата и да види екипа, децата и средата още през месец юни.Така че още юни имаше втора възможност за промяна на избора.) А давате ли си сметка, че така може да си усложните отношенията, вашите, не на детето!, ако тази забележка стигне до учителките?! Човешките отношения са огледални: ако вие излъчвате добронамереност, дружелюбие, позитивизъм, желание за сътрудничество и разбиране – няма учителка, независимо на каква възраст е, която да ви отговори с лоши чувства. А доверието и сътрудничеството са основа на партньорските отношения. Да ви открия една тайна: от този месец вие не сте сами, а имате професионални партньори в отглеждането и възпитанието на децата си! И ако искате да имате равностойни и позитивни взаимоотношения, спазвайте основните правила на човешкото общуване: бъдете открити и доброжелателни, предлагайте варианти на сътрудничество, които са във възможностите ви, питайте доброжелателно и искайте обяснения за всички случаи, които са събудили по един или друг начин интереса ви. Но никога не забравяйте, че детската градина все пак не е семейство, вашето дете не е единствено и няма отделен асистент за всяко дете от групата, който да го гледа изцяло по вашия начин. Ако искате детето ви да се гледа изцяло и единствено по вашия начин – оставете го в къщи.

Основното, на което детската градина учи децата е самостоятелност. Човешкият житейски път е самостоятелно занимание и колкото по-рано човек се научи да се оправя сам, толкова по-успешен човек става. За това основно ви молим за две неща.

 Първото е да приучвате децата и в къщи на самостоятелност при обличане, събличане, хранене и ползване на тоалетна. Това е трудно начинание за…..родителите: самостоятелното обслужване на децата отнема много време.Колко по-лесно и бързо е да му се намушка храната, отколкото да седи поне час на масата и да изпоцапа и себе си и всичко наоколо с храна! Колко по-лесни и удобни за родителите са памперсите, например, отколкото главоболието да го следиш, да му предлагаш гърнето, да почистваш детето, а и около него, когато не си успял да издебнеш естествената нужда! Я по-добре учителките да се занимават с това – нали за това им плащат! :-))) Твърдя, че нищо не нанася повече вреда на здравето на детето в този етап от памперсите: те нарушават естествения процес на овладяване на естествените нужди, който големия френски психолог Ж. Пиаже дори отделя като етап в детското развитие, създават условия за инфекции и променят и без това нестабилната походка на детето. И като съм започнала на тази тема, да кажа: в детската градина няма гърнета и децата ходят в малки тоалетни чинии. Така че е добре още от къщи децата да се приучват към тях. Особено момченцата, които трябва се научат да пишкат прави. И не предлагайте на учителките чисто нови гърнета или любимото гърне, без което детето не може. Няма как да бъдат приети. Хигиенните изисквания при санитарната обработка на гърнетата са строги и няма как да бъдат прилагани в детската градина.

Другото, за което ви молим е да се опитате да уеднаквите режима на детето в къщи с този на детската градина. Колкото е по-малко детето, толкова по-наложително е това. Режимът в детската градина е нещо изключително важно и той е разработен на базата на научни изследвания и дългогодишна практика. А психиката на вашето дете е толкова незряла и фина, че всяко нарушаване на режима в къщи, рефлектира на поведението му в градината. Така ако детето е заспало в малките часове на нощта и е събудено рано за градина, то просто ще заспи на стола още след закуска, ще спи до обяд и ще е будно, когато децата спят след обяда. Нали разбирате, че детската градина няма как и, в името на здравето на собственото ви дете и другите деца, няма да поощри подобно поведение на родителите, не на детето! Детето, като изключение 1-2 пъти, ще бъде защитено и ще му бъдат създадени условия за преживее трудните не по негова вина дни, но ръководството на градината ще се намеси със своите механизми в негова защита.

Всяко дете е уникално. И ние се опитваме да го приемаме като такова, в рамките на още 20-30 също толкова уникални деца. За нас е важно да знаем колкото си може повече за него: от хранителния му режим, до подробности от неговото здравно развитие. И в това отношение ви молим да не криете нищо от нас. Няма срамни тайни, особено що се отнася до здравното състояние на детето. Защото не знаете кога срамната, според вас, тайна ще се превърне в животозастрашаваща. В повечето детски градини, за ваше може би неудоволствие, работят възрастни учителки и помощен персонал с много професионален и житейски опит и е трудно да опазите здравни, а и всякакви „срамни” тайни на детето, а и на семейния си живот. Може да поискате, ако самата градина не предлага гаранции за конфиденциалност. Но можете да използвате, както доста родители го правят, градината и хората, които работят в нея, като подкрепа и помощ в житейските трудности. Защото всичко, което е в полза на детето е важно за нас и е наш дълг и привилегия да ви помагаме.

Вашата малка птичка укрепна и изхвръква от семейното гнездо. Дали ще е успешен първият полет, зависи и от нас, и от вас!

Благодарим ви, че избрахте детската градина за сътрудник в отглеждането и възпитанието на вашето дете! Надяваме се на полезно партньорство!

 На добър час!                    

Адаптация.
Режисьор: Спайк Джоунзи
Сценарий: Чарли и Доналд Кауфман
Участват: Никълъс Кейдж, Мерил Стрийп, Крис Купър и др.
Филмът има 4 номинации за наградата Оскар.

Както пише и на обложката: "Сериозен филм за истински ценители."
Наистина, или трябва да сте хиперинтелектуалец, или истински фен на някой от актьорите, за да издържите този филм до края. Сюжетната линия е абсолютно непредвидима, нелогична и като такава, трудна за проследяване. Най-естественото нещо, което бихте направили, след като видите финалните надписи, е да се запитате: "Какво, по дяволите, гледах всъщност?!"

При все това горещо ви препоръчвам да намерите този филм и да го гледате. Никълъс Кейдж е в ролята на двама братя-близнаци и пресъздава контраста помежду им по зашеметяващ начин. Мерил Стрийп - какво да кажа? Името й говори само по себе си.

Филмът е търсене - на собственото аз, на начин за приспособяване към останалите, "нормалните", на отговори на фундаментални въпроси, подреждане на мисли, борба със страха от самия себе си, преодоляване на личността.

Ако мислите, че киното няма вече с какво да ви изненада, или просто ви липсва насладата от перфектна актьорска игра, то това е вашият филм.

Когато попитат детето дали иска да ходи на детска градина, то се усмихва радостно и кимва.

В момента, в който то се озове в непозната обстановка, когато види, че майка му си тръгва, а около него има само непознати лели и деца, които го разглеждат, детето се отчайва и разплаква. Подобно състояние може да продължи ден, два или седмици.
Може да се случи и нещо друго - ако малчуганът е общителен, той лесно се прощава с майка си първия ден и смело влиза в яслата.
Той е пълен с очаквания и даже не подозира, че вместо изненади го очакват разочарования. Той иска да си играе с кубчета, а вместо това го обличат и го водят на разходка, иска да спи, а го слагат на масата, другите деца му взимат играчките и т.н. И най-важното - няма я мама, която да го гушка и успокоява...
На следващия ден детето едва ли ще има желание да ходи на ясли, по-скоро ще плаче и ще се гушка в майка си.

За щастие, не всички деца преживяват толкова тежко този нов етап от живота си. Възпитателите отбелязват, че най-лесно се адаптират децата от многодетни семейства /които са разбрали, че не само те са център на внимание/ и тези от семейства, където децата се приемат като равноправни, а не като играчки .

Ако все пак детето Ви плаче при раздялата си с Вас, не се отчайвайте - след определен период на адаптация, то няма да се разстройва толкова много заради липсата ви.

Помислете си дали малчуганът ще се тревожи толкова, ако в яслата го води не майката или бащата, а друг член на семейството.

Ако с някой от тях детето се чувства по-комфортно, то докато се адаптира - нека го води баба му или брат/сестра/.

Попитайте възпитателя колко продължително плаче детето ви след като си тръгнете. Ако се успокоява бързо, то можете спокойно да отидете на работа - детето ви се чувства добре.

Ако плаче дълго време, постарайте се да разберете какви занимания и играчки му харесват - интересна книжка, ярка играчка, игри с приятелчета. След това всяка сутрин, докато го приготвяте за яслата, му говорете какви интересни занимания и хубави играчки го очакват там. Говорете му, дори когато то още не може да приказва, за да ви отговори.

Какво да направите ако се окаже, че детето е плакало през целия ден? Можете да му предложите да вземе със себе си играчката, която му е любима. Друга интересна идея е, да му дадете един ключ/който е ненужен/ и да му обясните, че това е единственият ключ от дома ви и без него мама и татко не могат да се приберат.
Така детето ще бъде сигурно, че ще го вземете следобед от яслата, а няма да го ''забравите'' и ще почувства любовта ви.

Важно е, когато водите детето на ясла да бъдете спокойни и уверени. В противен случай то ще долови безспокойството ви и ще се разстрои още повече.
Не позволявайте сълзите и молбите му да надделеят и вие да го приберете у дома, за да не ходи на градина.

Знаейки,че раздялата сутрин е трудна и за двама ви - създайте си някакъв ''ритуал'' за сбогуване - въздушна целувка, прегръдка или нещо друго.

Когато го взимате от яслата /градината/ дори да сте уморени или изнервени - постарайте се да не го показвате. Нека детето да почувства, че сте очаквали този момент и се радвате ! Погалете го, целунете го. Бъдете внимателни, похвалете го. Отидете в парка - дори да нямате достатъчно време или да сте уморени.

Всичко това ще помогне на детето да разбере, че родителите му го обичат и че с нетърпение са очаквали прибирането му от яслата/градината/. Това ще помогне на детето да се адаптира по-бързо и да не преживява толкова тежко раздялата си с вас всяка сутрин.