Здравейте , имам порче на 7 месеца бяло албинос казва се Миа и сме малко разгонени :) търсим си мъж който да ни оплоди за да имаме още сладки порчета моля, ако някой може да ни помогне нека ни пише на mal4o_xaxa@abv.bg или да позвъни на телефон 0884100436

От раждането до изяждането

Яйца от щастливи кокошки,от селски кокошки.Мляко и сирене от щастливи крави,пържоли и луканки от щастливи прасета и телета.Кой не е виждал тези надписи в големите хипермаркети.
А знаете ли,че кокошката,много,много отдавна се е разхождала свободно и е снасяла от 1 до 3 яйца на седмица,но това е било преди хората да разберат,че тя и яйцата й стават за ядене.Не знам по какъв начин е накарана да снася поне по яйце на ден, а в птицефермите поне по две.Не знам какво става с тях след като се износят,но подозирам,че едва ли ги изпращат в заслужен отдих.Така както кравите които намалят млеко даването след време ,едва ли отиват в домове за крави-ветеранки,но имам подозрения,че съдбата им хич не е розова .
Едва ли някое теле или прасе иска да се превърне в сочна пържола или апетитна луканка. Без малко щях да забравя морските и водни обитатели,съдейки по цените в магазините,може би те наистина са били свободни преди да стигнат до рафтовете им.Разбира се без да броим” добрия чичо тон”,на който му е излязло име че е най вкусната риба за ядене-пък после върви доказвай,че не ставаш за ядене.Досега не съм чувал някое животно да е умряло от щастие,като си представи някой розовобуз чичко или лелка си го хапват с удоволствие във вид на шунка,бекон или пържола.
Не предлагам и не знам алтернатива,дори не приканвам към вегетарианство,но защо ли ми намирисва на лицемерие това”щастливи животни” като го чуя.
Може би е измислено за нас хората,да се успокояваме-ето ние го изядохме,ама то живя щастливо през краткият си живот или както казваше кумицата Берта
“Да е жива и здрава тази кокошчица,ама добре похапнахме от нея”.
А може би животните са щастливи да ни станат храна ,ако се отглеждат по този нецивилизован начин. и кончината им се вижда като край на мъките им.
 Без малко щях да забравя за милостиватаи ни християнска религия,която повелява ,че когато се роди светец или бог трябва да се простят с живота си,я прасета,я пуйки или някое друг добитък.

Днес посетих зоомагазина до нас, за да купя разни неща за Тончо ...Преди мен имаше почти опашка, едно момиче си купуваше някакво птиче, а една жена носеше съвсем малко коте и питаше ветеринаря как да се грижи за него и какво му е нужно. По принцип от котки ме е страх ;) , но това мъниче беше съвсем мъниче, лекарят каза, че е на около 3 седмици и половина, направо се влюбих. Сивичко, с бяло коремче и сини очи, с пухкава козинка. И мяукаше съвсем тихичко...Можеш да го побереш в шепата си.Заговорих се с жената и тя каза, че преди няколко дни са го намерили до кофата за боклук и са решили да го приберат...Според нея най-вероятно някой го е изхвърлил (като се замисля, наистина няма котки около нас, повече кучета са).
Стана ми много мъчно :( Когато един човек си вземе домашен любимец, той трябва да се грижи за него. Ако реши да не го кастрира, значи трябва да се погрижи и за евентуалното поколение или поне да му намери добър дом. Не да се изхвърлят бебета на улицата :( Това е извадило късмет, но колко още не вадят, а са могли да имат обичащо ги семейство? Защото нашите свинчета са част от семейството ни, обичаме ги, грижим се за тях...Не мога да си представя да ги изхвърлим на улицата. Какво остава за по-големите животни като котки и кучета, към които човек още повече се привързва, защото и те са по-комуникативни...Как им дава сърце, не знам :(
Моля ви, хора, обмисляйте добре закупуването на домашен любимец, какъвто и да е той. Ставате отговорни за още едно същество, което има нужда от вас, вашите грижи и обич. Един ден неговите дечица също ще имат нужда от вас да им намерите подходящ дом. Помислете и над това.

И тъй Ицо не си издържа обещанието и ще си купя ново прасенце, защото той не ми даде Дзверо. Беше ми обещал да ми го даде след НГ аз да се грижа за него, ама сега ми излезе с репликите, че много се бил привързал...Което не е толкова лошо, показва някаква тенденция да бъде отговорен.Току-виж някога прояви и желание да се грижи за евентуалното ни  бебе.
Та сега се чудя женско или мъжко прасенце.. На мен повече ми се иска мъжко, защото той като си дойде там май-юни и ако е женско, като ги съберем...Какво - ферма за морски свинчета ли ще правим?! Обаче той твърди, че ако е мъжко, щели да се бият двамата. На мен това ми се вижда странно, той Дзверо е голям страхливец милият, хич не го виждам как ще скача на бой на някое друго прасенце. Пък и като гледам - на Мария нямат вид да се бият, а са 3 в една клетка, май. Ама те пък нейните може и да са женски...
Честно казано - не знам. Ще ида в магазина и ще избера прасенце по окраската, каквото се окаже - такова. Ако излезе женско - просто няма да ги държим в една клетка. То в тая тясна квартира само 2 клетки ни липсват, ама няма нищо - тъкмо колкото сме по-нагъчкани, толкоз повече ще се обичаме - Ицо, аз и прасенцата.
Така, очаквайте скоро новината за Прасчо2 и може би снимки :)