Цяла година  не съм писал в тази тема, и то не поради липса на добри филми или време, а заради патологичен мързел...  :lol:


Но сега смятам да обърна внимание на един съвсем нелош филм. Става дума за "28 weeks later", или продължението на зомби-хорър-екшън-и-прочие "28 days later". За мен и двата филма са истинско попадение за осквернения от неща като "Resident Evil" и "I am legend" жанр на survival-horror филмите. Първо защото в тях личи и повече класа, и повече стил, дължащ се в немалка степен и на факта, че англичани са начело на творческия екип.

 Освен това избирането на пасторални английски пейзажи или на красивия Лондон за арени на апокалипсиса носят една неочаквано уместна оригиналност. Но не в това се крие истинското качество на филма. То е в синтезирания страх, струящ много по-силно от потоците инфектирана или не кръв по екрана. Филмите от подобен род вече отдавна няма как да предложат нещо революционно ново и това в известен смисъл е добре, защото когато създателите на филма знаят какво искат самите те и какво очакват зрителите от тях, могат да се концентират върху изпипването на детайли. И тук е силната страна на филма.

 Като се започне от актьорския състав - Робърт Карлайл (Дон), отхвърлил предложената му роля в първия филм, сега е извънредно убедителен в сериозен диапазон от емоции - от полудял от страх беглец през щастлив баща, от изпълнен с угризения и съжаление човек до напълно озверелия заразен, дал начало на изтреблението.
 Останалите актьори не са особено известни, но ще отбележа Катрин МакКормак (Алис, жената на Дон), която ми е любима още от "Смело сърце", Джереми Ренър (ъм... снайперистът с добро сърце) и симпатичната млада синеока дама Аймъджин Пуутс (хубаво име?!), дала адекватен облик на Тами (дъщерята на Дон и Алис).

Разбира се, в такива филми актьорската игра не е особено важна, защото "героите" просто мрат като мухи по дългия път от точка А (напълно завладяното от зомбитата място) до точка Б (безопасното място, което зомбитата ще завладеят напълно в продължението). "28 седмици по-късно" не остава по-назад от този утъпкан маршрут - има ги добре познатите шепа оцелели, които или загиват в ръцете и зъбите на заразените, или са застреляни от разни войници с неизменната задача да "овладеят положението". НО все пак, в този филм има нещо повече - бълбукащият страх, който се предава под формата на гъделичкащ съспенс през повечето време и под формата на стреснато подскачане, когато някое зомби с рев пробие стената и се стовари върху някого.

 Ще отбележа и наличието на слабости в сценария, особено сцените с отровния газ, които леко развалят впечатлението, както и други моменти, които можеха да се доизпипат. Има и тук-там по някоя дразнеща картина, като например хеликоптер, летящ над теоретично напълно опустошена от вируса и обезлюдена Англия, но с идеално оформени и окосени (вероятно от зомбитата) полета и ливади. Но като цяло замисълът и изпълнението са много добри.

 За музиката могат да се кажат само добри думи - тя допринася за качеството на филма и има немалко сцени, особено сцени на бягство, където само отличният саундтрак съпътства сюжета, а традиционните писъци на зомбитата и жертвите им са в напълно приемливо количество.

 След всичко, изписано дотук, не мога да не спомена отново, че филмът ми хареса, и то доста много ми хареса. Достойно продължение на предшественика си и силно препоръчително заглавие за феновете на зомби/апокалиптични и пост-апокалиптични филми. А и не само за тях, предполагам.

Оценка: 7.5/10


П.П. И да, финалът е отворен.

300 (2007)

С: Джерард Бътлър, Дейвид Уенъм, Лена Хеди

Двоумя се откъде да започна...
Това чудо е твърде близо до идеята за "шъпа спартанци под сганта на Ксеркса", само дето едва ли Евфорионов Есхил и дядо Вазов са си представяли такъв точно поглед върху нещата. То че е било кърваво,кърваво е било, ама чак такова мазало... брех!

Ако изобщо са останали хора с надежди за историческа достоверност след толкова слухове и трейлъри, то те ще бъдат твърде разочаровани.Филмът има общо с истината само в най-хлабав смисъл, но аз, който по принцип много мрънкам в името на достоверността, не видях нищо лошо в това. Даже си е свеж полъх от модерната епоха

"300" е прекрасно изпипан в компютърно отношение, авторите не се свенят да признаят, че целият филм без 30 секунди е сниман пред син, зелен или пембен екран и даже се гордеят с този факт. И по едно изключение - това не пречи, а добавя към силата на идеята.

Актьорската игра, доколкото присъства такава, е сведена до лоши шотландски погледи от цар Леонид (мда, Бътлър е роден в
Глазгоу),също толкова лоши погледи от неговите "гвардейци" и още лоши погледи,превръщащи се в предсмъртни от страна на "персите". Разочароваща е спартанската царица, която и в комикса си беше излишна (явно авторите кротко са прехвърлили и това директно във филма). Може би присъства единствено, за да влее малко женска хубост всред коремните плочки и мощни хоплитови гърди... Като за толкова я бива.

Сюжетът за някакви вражески агенти в Спарта или за нереализирания хоплит-предател Квазимодо не ми хареса, но явно американците не могат да си представят драма без тези работи. На мен не ми попречиха, но можеше и без тях, така или иначе никой няма да се насълзи от този филм. Не отричам няколко добре създадени драматични моменти (особено този с българската народна песен накрая или приятната реч на Фарамир...ъм... Дилиос преди кредитите, както и свежите реплики на спартанците през цялото време на пата-кюта), но нищо качествено ново.

Ето ги и лошите "перси" - едва преглътнат Орфей-негър бива затапен от Ксеркс - висок два-три метра Олайджуон с лапи като слънце и слабост към пиърсинга. Гласът му е хубаво пипнат на някой Саундфордж и той като цяло внушава такава възмутителна неуместност, че просто радва!
А армията му... Еталонът до момента - обсадата на Гондор, бледнее пред разнообразието на Ксерксовите талази. Дори Саурон би се впечатлил от богатството на избор от пушечно (или мечово) месо.

Обикновени кашици, бедуини, негри, нинджи, хора с шлемове от конски черепи (сексиии!) конници (няколко вида), още нинджи с палави криви мечове, метални маски (Имморталс - едни от любимите ми на Цивилизацията) и доста висок боен дух и за цвят - няколко волфенщайнски изверга с ръце-брадви и много зъби. Мумаци... оп, пак грешка - бойни слонове, някакъв див носорог, на когото всички са му криви и доста много стрелци, които редовно засенчват слънцето.
Както е видно, има богааати предпоставки за гладиаторско прекарване пред киноекрана, монитора и така нататък. Филмът е piece of pure entertainment, който доставя наслада на крайниците и предизвива методично "Ухааа! Якооо!" или "Режи ги бееее!" сред публиката, особено младите жентълмени над 16 години. Кръвта се лее на потоци и е естетически тъмна, а камарите от трупове, които се използват за строеж стени и насипи, ще предизвикат одобрително повдигане на вежди дори сред най-закоравелите фенове на Rune.

Като заключение мога да кажа - филмът е чудесно направен, грабва и води до кипване на юнашката кръв. Толкова е пропит с агресия и избиване, че чак капе от него, но кой ли е очаквал друго?
"300" е поздрав за порасналите и непораснали деца, които мечтаят за битки, герои и чест, но без прилежащите към тях отговорности и усложнения - просто хващаш копието, думкаш по щита и кресваш на персите- "Елате и ги вземете(оръжията ни)!". Останалото е безсмъртна слава - както умело е цитиран Есхил чрез цар Леонид - "Спартанци, помнете този ден, защото той е ваш завинаги!". Така е!
И този филм допринася за това по свой начин, по мое мнение - доста добър начин .

Оценка: 8.7/10

"Призрачен ездач" а.к.а. Ghost Rider

С: Никълъс Кейдж, Ева Мендес, Питър Фонда

Не особено високите ми очаквания се потвърдиха, но не мога да кажа, че скучах. Едва ли някой може да очаква кой знае колко от поредния (и едва ли последен) екранизиран комиксов мъжага. Само дето този Skeleton Warrior не е класическият мъжага

Първо - за всеки не-американец, който не е прекарал детсвото си, преживяйки хамбургери с кола и премятащ гланцирани комикси с най-разообразни пичове, в този филм няма нищо привличащо.

Най-голямата му реклама в случая е участието на Никълъс Кейдж като образ и Ева Мендес като ходещо деколте.
Макар че "ролята" й не е много повече от споменатото деколте, тя е приятна за гледане.
Самият Кейдж също не се напъва ни най-малко да внася драматизъм, патос или нещо подобно - явно му е ясен замисълът на филма и не се превзема като лигавия Бен Афлек (справка - Daredevil) - просто дава на подрастващите американци по-жив (хъмм) образ на любимеца им с топящия асфалт мотор. И толкова.

Сюжетът е плосък и не просто предвидим, а праволинеен като слънчев лъч, но така и трябва. Щом и Спилбърг го подкара през просото, какво остава за г-н Марк Стивън Джонсън, който освен режисьор е и сценарист на филма - много дини под една мишница, мда.

Идеята за Дявола като относително честно играещ джентълмен, изигран от Питър Фонда, ми хареса. Хареса ми и бунтовният му син с неговия палав начин за справяне с проблемите. Основната "сюжетна линия" за някакъв договор с някакви лоши хора обаче по-добре да не се споменава.Защото самият сценарист явно сам си е издърпал ушите, виждайки, че много ще задълбае в окултизма, развивайки тази иначе приятна тема, и я е оставил за после (тоест за никога).

Нивото на "окултизъм" е горе-долу равно на това в "Гумените мечета", без всякакви претенции за изчерпателност. Репликата е - "Ако се случи това и това, лошите ще "bring Hell on Earth". Колко му е.

И въпреки всичко това филмът не ме подразни - една лека дъвка за мозъка, отлични ефекти (това със зъбите на дяволите ми хареса, ей!),чудодейната способност на Кейдж да бъде еднакво ефективен както като Юри Орлов, така и като Джони Блейз, приятната външност на Ева Мендес и свежите лафове на горящия череп - "Youuu... innocent!" - ме накараха да не съжалявам и аз за изгубеното време и вложените пари.

Оценка - 7/10

Току-що гледах филма Завръщане, на Педро Алмодовар. Много хубав филм. И го казвам въпреки отзивите на някои филмови критици, които впрочем, видях наскоро. Тези критици ги канят на прожекциите и после одумват. И пишат по вестници и списания. С част от нещата, които пишат съм съгласен и ги уважавам за мнението им. Но специално за мнението им за този филм не съм съгласен. Някак си чувствам, че са се взели прекалено насериозно.
Някои от кинокритиците са облечени така, че хващат погледа отдалеч с нестандартни облекла и прически и изтънчени движения. Не казвам, че е лошо, харесва ми. Имаше една девойка, която беше невероятно секси и такъв приятно вглъбен поглед, че ми се щеше да се запозная с нея и да разбера какво я води в живота, но не ми стигна смелост - може би беше достатъчно самовглъбена, че да спечели страха ми.
Както и да е. Този път на тези хора им казвам - не сте прави! Може би от гледане на филми сте получили изкривяване на представата ви за живота, не знам, но знам какво чувствам аз секунди, след като съм гледал филма.
Филмът "Завръщане" е силен и хубав. Като другите филми на Педро Алмодовар. Филм за живота, такъв, какъвто е. Без грим (въпреки, че в него има много грим, който се разтича по очите на Пенелопе Круз).

Филм за човешки взаимоотношения - хей, критици, къде търсите тръпката, сюжета и другите неща, които сте нащракали на клавиатурите?
Човешки взаимоотношения, които могат да бъдат и толкова оплетени, колкото са и в живота. Филм за доверието, особено между родител и дете. Това е красиво и това е вълшебството и на този филм. Също, това е филм и за недоверието между родител и дете. Но няма да казвам повече, изгледайте филма. Ако останете поразени може би това е Педро Алмодовар, може би това е идеята на филма. Сигурен съм, че не сте захранени с Холивуд и не сте претръпнали откъм човешки чувства. Ако е така, в което наистина вярвам, то знам, че филма ще ви хареса.
Ето и едно видеоклипче, което направих от филма специално за вас. Една песен и едни очи.