Колеги, искам да ви запозная с новата инициатива на "Партньори-Дупница", посветена на подобряване грамотността и езиковите умения на младите хора в България. Надяваме се да изразявате мнение и да предлагате идеи. Благодаря!
Изучаването на едноименния разказ на Радичков предизвика размисли у третокласниците. Използвайки интерактивния метод брейнсторминг, генерирахме идеи какво е нужно, за да имаш приятели. Учениците споделиха какво е за тях приятелството. Размислите им вижте тук За да имаш приятели_.pdf
Напоследък наболя проблема с популацията на бездомните кучета. Но всички знаем, че на улицата се озовават и домашни кучета или техни малки. Надявам се материалите да бъдат полезни. Това е сайт, в който има материали на английски език: www.bulgariadogs.webs.com/educationalmaterials.htm
Също така ще се опитам да кача материали на български език. Надявам се у малките ни ученици да възпитаме любов и добро отношение към техните кучета. А всички знаем, че когато детето се занимава с домашен любимец, няма време за изграждане на лоши навици. Campina2003d_q7_BG.pdf
EVE_ EVE, благодаря за полезните материали. Съгласна съм, че когато детето се занимава с домашен любимец, няма време за изграждане на лоши навици. Трябва да възпитаваме у децата толерантност и към животните.
Когато един човек те излъже веднъж, не е приятно, но не го отхвърляш и продължаваш да му се доверяваш.
Когато същият човек те излъже втори път, отново се опитваш да оправдаеш постъпката му – че може да е било някакво недоразумение, или да е било неволно. Макар че известната теория (която винаги се потвърждава) гласи, че ако те излъжат втори път, винаги има и трети.
Да, обикновено има трети път, при който вече – няма как! - ти самият проглеждаш, осъзнавайки, че човекът има проблем. След четвъртия, петия път и нататък уважението към него започва да намалява до степен той да не бъде забелязван, сякаш е прозрачен.
Общо взето така се развиват нещата при мен, тъй като не ми е присъща детската наивност – натрупала съм достатъчно много житейски познания за света и хората. Естествено - няма да седна да тръбя на всеослушание кой какъв е – лъжец, манипулатор, подлец, интригант и т. н., тъй като е под достойнството ми. Е, мога да поплача на нечие приятелско рамо, че съм била подведена, и толкоз.
След n броя лъжи човекът, който ме е разочаровал, спира да съществува за мен в качеството си на значима и стойностна личност, без значение кой е той, какво положение заема в обществото и с какво име се ползва. Явно това, моето, е нещо като защитна реакция против последващи разочарования. Ако с въпросния човек ме свързват делови отношения, въпреки промененото си отношение към него, запазвам любезния си тон на разговор при общуване. Нямам право да го съдя, нали?
Смятам обаче, че без доверие е невъзможно да се общува. Изгубвайки го, ние късаме връзка, разрушаваме приятелство, съсипваме бъдещо ползотворно сътрудничество.
Прави ми впечатление, че голяма част от хората не преживяват така тежко (като мен) лъжата с нейните многобройни и разнолики проявления. Не й обръщат специално внимание, особено ако тя не е свързана с някакво лично ощетяване – морално или материално. Някак си, като че ли ние, българите, които живеем във време на икономическа и духовна криза, сме попретръпнали спрямо отрицателните прояви в живота. Може би, защото ги срещаме на всяка крачка и нашите сетива неусетно започват да се притъпяват.
Лъжата, като грозно и недостойно явление, не само е един от инструментите на държавната ни политика и управление, не само е оръдие на медиите, чрез което те манипулират поднасяната информация, но, за жалост, лъжата е пуснала дълбоки корени в нашия живот и във взаимоотношенията между обикновените хора, каквито сме ние всъщност. Казвам „за жалост”, защото съм убедена, че няма нищо по-красиво и топло от искреността между човеците!
Темата за Лъжата и нейния прекрасен антипод – Истината ме вълнува по принцип. Отвреме-навреме сядам и написвам по нещичко, защото изпитвам потребност да го изразя с думи. Преди няколко месеца написах това: Видове лъжи.doc. А още по-рано ето това: В името на истината.doc.
Учител съм и като такъв особено много държа да възпитам учениците си силно да обикнат истината и да й служат. Те знаят, че категорично отхвърлям лъжата, и постепенно, общувайки по-продължително с тях, моята твърда непримирима позиция се превръща и в тяхна.
През последните дни, под влияние на размислите ми по темата, потърсих да науча какво казват великите умове за Истината. Питах се дали тя е била толкова значима за тях, колкото и за мен. Направих клипче, в което събрах онези техни сентенции, които ми направиха по-силно впечатление.
Дирейки информация по темата, попаднах на 14-те заповеди на Буда, които са много популярни в руския интернет, но у нас явно не са преведени. (Някои от тях много си приличат със съветите на майка Тереза.) Ето ги и тях, преведени от мен.
И накрая… Толкова е кратък живота ни, че не си заслужава да се изгубваме като хора заради желанието си да се домогваме до облаги и слава и да се представяме за такива, каквито не сме…
Няма нищо ново под слънцето. Коя е истината , как да я открием и да я практикуваме е казано в Библията. Там е истината. Там ще открием отговорите на всичко, което ни вълнува относно нея. Липсва ни вярата в Бог и обичтта ни към Него. Не Го слушаме, не уважаваме съветите и уроците Му, не изпълняваме заповедите Му и си правим каквото искаме по човешки. Това според мен е нашата трагедия и всички злини и лъжи са вследствие на безверието ни.
tabakova wrote :
Искрено се радвам, че все още съществуват такива хора. Вече си мислех, че нещо в мен е сбъркано или че еволюцията ме е подминала. :)
И аз така си мислех, но след тези два коментара тук и още няколко в една друга общност, се оказва, че все още има хора, с които да си приличаме по отношението си към Истината и Лъжата. Което си е повод за радост :)
Прекрасна българска песен! Вечна и незабравима! Силна и много вярна песен.
Ти закъсняваш понякога истино, но винаги идваш при нас! - Толкова е вярно това, че настръхвам. Струва си човек да се замисли - истината рано или късно излиза наяве и човек трябва да си плати за лъжата. Няма да го отмине. Историята ни е дала много примери за това. А и в живота на всеки човек има доказателство за казаните думи в песента. Истината ще ни освободи и спаси. Помните и кой е казал тези думи? Когато имаш мир със себе си и си спокоен, значи ти си в истината.
Когато един човек те излъже веднъж, не е приятно, но не го отхвърляш и продължаваш да му се доверяваш.
Когато същият човек те излъже втори път, отново се опитваш да оправдаеш постъпката му – че може да е било някакво недоразумение, или да е било неволно. Макар че известната теория (която винаги се потвърждава) гласи, че ако те излъжат втори път, винаги има и трети.
Да, обикновено има трети път, при който вече – няма как! - ти самият проглеждаш, осъзнавайки, че човекът има проблем. След четвъртия, петия път и нататък уважението към него започва да намалява до степен той да не бъде забелязван, сякаш е прозрачен.
Общо взето така се развиват нещата при мен, тъй като не ми е присъща детската наивност – натрупала съм достатъчно много житейски познания за света и хората. Естествено - няма да седна да тръбя на всеослушание кой какъв е – лъжец, манипулатор, подлец, интригант и т. н., тъй като е под достойнството ми. Е, мога да поплача на нечие приятелско рамо, че съм била подведена, и толкоз.
След n броя лъжи човекът, който ме е разочаровал, спира да съществува за мен в качеството си на значима и стойностна личност, без значение кой е той, какво положение заема в обществото и с какво име се ползва. Явно това, моето, е нещо като защитна реакция против последващи разочарования. Ако с въпросния човек ме свързват делови отношения, въпреки промененото си отношение към него, запазвам любезния си тон на разговор при общуване. Нямам право да го съдя, нали?
Смятам обаче, че без доверие е невъзможно да се общува. Изгубвайки го, ние късаме връзка, разрушаваме приятелство, съсипваме бъдещо ползотворно сътрудничество.
Прави ми впечатление, че голяма част от хората не преживяват така тежко (като мен) лъжата с нейните многобройни и разнолики проявления. Не й обръщат специално внимание, особено ако тя не е свързана с някакво лично ощетяване – морално или материално. Някак си, като че ли ние, българите, които живеем във време на икономическа и духовна криза, сме попретръпнали спрямо отрицателните прояви в живота. Може би, защото ги срещаме на всяка крачка и нашите сетива неусетно започват да се притъпяват.
Лъжата, като грозно и недостойно явление, не само е един от инструментите на държавната ни политика и управление, не само е оръдие на медиите, чрез което те манипулират поднасяната информация, но, за жалост, лъжата е пуснала дълбоки корени в нашия живот и във взаимоотношенията между обикновените хора, каквито сме ние всъщност. Казвам „за жалост”, защото съм убедена, че няма нищо по-красиво и топло от искреността между човеците!
Темата за Лъжата и нейния прекрасен антипод – Истината ме вълнува по принцип. Отвреме-навреме сядам и написвам по нещичко, защото изпитвам потребност да го изразя с думи. Преди няколко месеца написах това: Видове лъжи.doc. А още по-рано ето това: В името на истината.doc.
Учител съм и като такъв особено много държа да възпитам учениците си силно да обикнат истината и да й служат. Те знаят, че категорично отхвърлям лъжата, и постепенно, общувайки по-продължително с тях, моята твърда непримирима позиция се превръща и в тяхна.
През последните дни, под влияние на размислите ми по темата, потърсих да науча какво казват великите умове за Истината. Питах се дали тя е била толкова значима за тях, колкото и за мен. Направих клипче, в което събрах онези техни сентенции, които ми направиха по-силно впечатление.
Дирейки информация по темата, попаднах на 14-те заповеди на Буда, които са много популярни в руския интернет, но у нас явно не са преведени. (Някои от тях много си приличат със съветите на майка Тереза.) Ето ги и тях, преведени от мен.
И накрая… Толкова е кратък живота ни, че не си заслужава да се изгубваме като хора заради желанието си да се домогваме до облаги и слава и да се представяме за такива, каквито не сме…
Поли, поздравявам те за философските разсъждения за истината и лъжата.Кой ли не се е сблъсквал...А какво да кажем за системните лъжи от даден човек?Когато разбера, че някой ме лъже, обикновено стоя отстрани и чакам, да разбера дали се осъзнава, че е сгрешил.Има и такива случаи, има и извинение.Но много рядко.Ех, Поли, накара ме да се замисля...Но има кой да съди.Важно е сърцето ти да е чисто, да лягаш и ставаш спокоен и да се радваш на света.Клиповете са прекрасни!Е, който има очи, да гледа, който има уши, да слуша!Благодаря ти !
Благодаря ти за коментара, Поли! Споделям мислите си в обществен блог, за да разбера дали има и други хора, които реагират като мен: вътре в себе си аз късам връзката с човек, който нееднократно ме е лъгал. Опитът ми показва, че оставяйки го сам да се сети, че е сгрешил, без да му покажеш огорчението си, той обикновено не се усеща.
И другото, което съм забелязала, че извинението при хора, които са свикнали да манипулират информацията, е само за момента. При следващ случай нещата се повтарят. А така ми се иска да се претърпява някаква положителна промяна...
Едно от нещата , което уча моите ученици е непримиримост към лъжата.Аз съм така "програмирала"принципите си, че един път ако човек на когото съм държала и вярвала ме излъже, втори път не му вярвам. "Аз съм до тук с доверието".
Права си, Роси! А пък аз все давам шансове, за да разбирам всеки път, че не е имало смисъл да ги давам...
П. П. Трябва да вметна едно важно уточнение, че при децата не е така. Там човек има възможността да влияе и да постига добри резултати за каузата Истина.
Истината-лъжата! Това е тема, като доброто и злото. Учителите се стремим към доброто и от лъжата страшно ни боли. Детската лъжа е нещо различно . Понякога граничи с фантазията. За разлика от възрастния детето може да признае лъжата си много по-леко. На всеки учител му се е случвало да се срещне с тази лъжа. Нашите очаквания към възрастните са същите. Може би затова много ме впечатлиха думите на Поли "Ако с въпросния човек ме свързват делови отношения, въпреки промененото си отношение към него, запазвам любезния си тон на разговор при общуване. Нямам право да го съдя, нали?" Имаше време, когато мислех, много крайно. Този въпросният човек не съществуваше за мен. Когато преминах на позицията " запазвам любезния си тон" съм по-добре. Но доверието ... то просто го няма. Може би това е философията на общуването?
Невъзможно е да не се срещаме с лъжата и злото, но аз ви желая приятна вечер и усмихнати почивни дни!
Поли, първо ти благодаря за клиповете. Имаме нужда понякога да се връщаме към мъдростта пренесена във времето. А колкото до моето отношение по темата, аз съм споделяла с теб, че съм чувствала огорчена от лъжата на близък човек. Не зная дали съм прекалено наивна, но винаги прощавам-така се чувствам аз добре. В продължение ставам само по-внимателна и не толкова доверчива.
Ика, много мъдър коментар! Порастваме, мила приятелко, и разбираме, че не можем да променим света и хората, каквото и да правим. Единствено можем себе си да променим.
Руми, възпитавана съм за всяко нещо - добро или зло, което ми се случва, първо да потърся причините в себе си. Научих се с времето да не изпитвам вина за грешките на другите, но продължавам емоционално да преживявам недостойните прояви на разни хора.
Цвети, ти, мило слънце, си остани такова, каквото си! Нали затова е толкова интересен светът - защото сме различни :)
Хе, хе, Поли, аз си имам теория за истината и лъжата, моя си:) Според мен има три типа хора - слънца, огледала и такива с маски. Едните просто си греят и не се замислят, за тях няма друг начин на съществуване. Огледалата отразяват - те понякога се чудят дали нещо не им се е лепнало и не ги замъглява. Тези с маските обаче се дразнят и на слънцата и на огледалата. Слънцата, не могат да ги докопат, но с огледалата е друга работата...Там експериментът е велик ;) Познай кои преобладават от всичките?
Румиии, аххх! Тази песен на Висоцки е толкова много на „точното място и в точното време”, че не е истина! Благодаря ти!!!
Не разбирам как се стига до там истинските ни чувства да са омраза, недоволство, завист (без значение травматичната наследственост – оправдания винаги могат да се намерят!)? Наистина ли желанието ни да бъдем харесвани е толкова голямо и жизнено необходимо, че стигаме до крайности - да избираме да се обградим с фалш и лъжа! Какво печелим, когато сме лъгани?
Не разбирам как се стига до там истинските ни чувства да са омраза, недоволство, завист (без значение травматичната наследственост – оправдания винаги могат да се намерят!)? Наистина ли желанието ни да бъдем харесвани е толкова голямо и жизнено необходимо, че стигаме до крайности - да избираме да се обградим с фалш и лъжа! Какво печелим, когато сме лъгани?
Печелим илюзии за безсмъртие и величие...замъгляваме онзи страх от смъртта, мъсълта, за която отпъждаме цял живот, а осъзнаваме, че от нея не се бяга... Снощните "Междузвездни войни" по БТВ явно са ми се отразили;) :)))
Куини, обожавам начина, по който мислиш и се изразяваш! Благодаря ти, че често ни провокираш и с теми, които не са изцяло професионално насочени! Мисля, че тук аудиторията се нуждае имено от по-широк мироглед, а не само от неистовото втренчване в служебните ни задължения.Трябва ли да казвам, че ти си тази дето грее и осветява пътя...от самото начало?
По повод мойта теория...във всеки от нас обитава и слънцето, и огледалото, и маската...в различна степен. Ще ми се да вярвам, че хората, които обичам са в повече слънца и чисти огледала. Животът ме научи да слагам маска, за да се защитя, но се моля на Бог да не ми дава да се сраствам с нея...Моля се!
Преди години, един много мъдър човек ( бай Тафи от едно селце край Асеновград, дано все още е жив) ми отдели три часа внимание и ми разказа много интересни неща предимно в притчи. Едното от нещата, които никога няма да избледнеят беше: " Сторят ли ти зло - забрави го! Сториш ли ти добро - също го забрави!"
Явно великите умове мислят еднакво!
Споделих твоето клипче с моите четвъртокласници. Дали ще схванат идеята? Да проверим...
Това е една история, в която всеки от нас може да различи хора от своето ежедневие и не само ..... :))))))) Кого видяхте вие в нея, кой разпознахте в тази история? :)))) Басня за мравката.ppt
Ох, отдавна се каня да коментирам работата ти, но все не остава време покрай приготовленията за Коледа. Разбира се, че това е една приказка за хората, независимо, че в нея участници са животни. Оставам без коментар, кого съм открила в лицето на лъва!!!Свят като цвят!
Историята на Хорхе Букай, която вчера предложи Роси е чудесна. И наистина допълва темата за "жертвите на хаоса". Тя успя да ме изкуши и ... клипът е готов.
Мой колега ( Живко Русев) се изявява и като журналист в местен вестник (“Ориент експрес“). Миналия ден видях негова статия, озаглавена „Жертвите на хаоса“. Споменава за Дороти Л.Нолт и нейни двайсетина предположения, разпространявани в интернет под заглавието „Децата научават това, което са изпитали“. Хареса ми написаното и реших да направя клип. Споделям с вас линк, от който да си свалите клипа. линк
Дани, благодаря за вълшебните мигове, в които се потопих с този клип! Бях чела този материал в блога. Дори го имам като текстов документ. Но представен по този начин е много вълнуващ, заинтригуващ и въздействащ. Благодаря ти, че си се сетила да го подготвиш по този начин! Нали ми позволяваш да го пусна на родителите на следващата родителска среща? Мисля, че чух "Да". Благодаря!
Ели, разбира се, че може. Искаше ми се да го кача в ютуб, за да мога да копирам код в сайта на класа. Картините станаха доста размазани, шрифтът също и се отказах. Може би след работа, ако ми остане време, ще опитам пак и ще дам кода.
Нямам нищо против качването в който и да е сайт на класове. Нека повече родители разберат колко е важен личния пример, който самите те дават на детето.
Много рядко се замисляме над поведението си, а почти винаги то е това, което дава на децата модели за поведение. Дано родителите разберат посланието. А защо не и ние да си го припомняме по-често.
Съжалявам, колеги. Преди малко получих писмо, че песента е с авторски права и Sony Music Entertainment си ги пази. Наложи се да изтрия клипа от YouTube.
Не знам дали да използвам думи за това, което видях, прочетох и преживях.Каквото и да напиша ще е постно, бледо и семпло.Благодаря ти, Дани! Това са май точните думи.В момента изглеждам точно като "пукалчето".
Дани, много въздействащо е поднесено, да. И много вярно.
Преди да видя клипчето си помислих, че става въпрос за обучение, защото с пълна сила важи и в учебната сфера правилото, че децата най-добре научават онова, което са изпитали, преживели.
По тази причина мисля, че акцентът при преподаването трябва да е върху емоционалния момент по време на усвояването на даден учебен материал. Да можем да ги накараме да съпреживяват, да изпитват различни чувства, учейки.
Така със сигурност знанията ще са трайни и истински.
Много ми хареса, Дани! Много силно и вярно! Децата се отъждествяват с това което виждат и преживяват. Ето защо ние възрастните сме отговорни относно това, което им поставяме на пътя.
В този ред на мисли е и разказът "Окования слон" на Хорхе Букай - аржентински психолог и писател. Приятно четене. Мислих си, с твоята зашеметяваща енергия дали не можеш го филмира? :)
Имат си някои важен роднина, други се трудят, трети пълзят... А на мен ми върви ей така, без причина - просто птица ми мина път.
Колко години все крак ми подлагат и все краката свои трошат. Как бих могъл бе, глупаци, да падна - щом птица ми е минала път?
Одумват ме всеки стих и момиче, клеветят ме и колкото повече клеветят - толкова хората по ме обичат: - Птица дано ти мине път! - викат ми, вярвам им, от вяра замаян ръцете започват да ме сърбят и ето: политам, летя след оная птица, дето ми мина път.
\"Слез! - ония викат с яд и тревога. - Хвърчило си, вързано за своя пъп...\" Страх ме е, мъча се, искам - не мога: птица, птица ми мина път!
И летя над зависти, любов и омрази, клетките ми от смях звънят... Боже, пази не мен - пази онази птица, дето ми мина път.
Стефан Цанев
П.П. Това стихотворение сякаш е писано специално за мен!
Дани, тази птица не пътя ти е минала, а на рамото ти е кацнала. Летете си двете над зависти, любов и омрази и нека клетките ви все така отсмях да звънтят !!!
Май за някаква специална птица става въпрос, ама не от нощните като мен, а от тези дето кълват където и когато не трябва. Дени, знам, че е офтопик, ама си чакам трети кадър като завещание...
Дали птицата е специална, не знам. Но се чувствам така, сякаш аз съм специална за нея. И й Благодаря!
Едва ли слагате (-) на Стефан Цанев. Сигурно е цъкнат, защото вместо да пусна някой полезен материал, аз отнемам от пространството да се самопоздравя. Да, ама ... минуси има поставени и на споделени неща - тестове и презентации. Значи...
Второто изречение беше:"Дано разберете...". Пуснах цялото стихотворение, защото е хубаво, а и не ми се искаше да вадя само един куплет от него. Сега обаче ще копна само него (перифразирано), за да разберете какво съм имала предвид.
И летя над минуси, мълчание, завист, клетките ми от смях звънят... Боже, пази не мен - пази онази птица, дето ми мина път.
Хе, Дани, продължавам в твоя стил с презентациите ти за историческото минало.Значи... има едно древно старобългарско заклинание, преминало през вековете и изпитано във времето. Изпълнява се така : концентрираш се, поглед над компютъра и казваш : " Който не го хареса - ........ / здраве / му по имейл - адреса. Сещаш се, че на мястото на точките можеш да поставиш други думи, зависи от концентрацията..... : ))))
Един велик руски писател го е казал точно: "Роденият да пълзи не може да лети!" Продължавай да летиш, мила Дани, още по-нависоко, защото ти не само можеш, но и умееш да летиш! Ще се радвам, ако срещам такива птици като теб да ми пресичат пътя!
Ох, дано не ви отегча с това, че постоянно повтарям в коментарите си мнението ми за плюсовете и минусите. Който не харесва- да не ползва! Всеки си има гледна точка по дадена урочна тема, съобразявайки се с нивото на класа в който преподава. Защо са тези минуси? Нека тактично посочим грешките си на ЛИЧНИ, защото това касае нашата работа, а не работата на някой друг от блога. Така бихме си помогнали.
Дани, чудя се защо се дразниш от факта, че има колеги, които не са харесали въпросната ти работа. Аз съм директна и бих имала смелостта да ти го кажа лично (на лични съобщения). Призовавам колегите, да си помагаме и да си посочваме грешките лично. Това би премахнало раздорите в блога.
Вяра, за какви грешки говориш? Останах с впечатление, че това е произведение на Стефан Цанев, а не на Дани. И то категорично не служи за нечие обучение. Мислех, че Дани просто поздравява колегите. Явно съм сбъркала.
Стихотворението е чудесно, а решението на Дани да поздрави всички съблогери с него е още по-чудесно. Да и аз съжалявам,че някой винаги намира начин да помрачи желанието ни за добро общуване, но може би трябва да си препрочитаме точно това стихотворение и да продължаваме напред!
100 000 + от мен, дано да успея да залича тези минуси, които не разбирам защо са тук.
Ох, прочетох го, и съм пропуснала да коментирам, а го оставих за накрая като най-важно.
Дани, стихотворението наистина е писано за теб. Защото - знаеш отлично - че роденият да пълзи, не може да лети. Така ми се иска около теб да има повече хора от твоята порода, за да се чувстваш комфортно там, където си. Пожелавам ти го от сърце!
Приятелски прегръдки и от мен за всички вас! Радвам се, че ви имам! Щастлива съм, че съм в отбора на усмихнатите хора (въпреки всичко). Доволна съм, че мога да летя и че винаги има кой да ми подаде ръка, за да ме дръпне напред. Помните ли анекдота за казаните в ада и защо до българския казан нямало дежурен дявол? За мен това не важи. Хората, които ме дърпат нагоре са мнооооооооооооого повече. Много!!! Обичам ви всички!!!
И лиценз си имам, г-н Манолов:))))) Нарича се приятелство!
Относно забележките... Не искам да ги получавам на лични. Искам да са тук, сред коментарите. Щом споделянето ми е публично, нека да е публичен и линчът. Не искам скрити и покрити неща. На срещата във Велинград обясних мотивите си пред колегите. Когато е явно отправено, всеки би могъл да го съотнесе към своя работа и отстрани своя грешка. Нали целта е да задобряваме? Шушу-мушу... не и за мен... Искам истината.
Дани, откакто те познавам съм разбрала, че ти си странна порода - наистина летиш и едва ли някой може да те спре. Все пак ти пожелавам да имаш повече съмишленици в този полет, за да ти е по-леко. И аз ти изпращам приятелска прегръдка.
(Веднъж в личен разговор ти казах, че аз се страхувам да изричам на глас някои неща. Ти, обаче, си по-смела и в мислите, и в делата си.)
Мила Дани, много съдържателен и стилен поздрав! Радвам се на всеки БОГАТ с приятели човек, обичам ви!!! Сякаш умората от тежкия ден се отдръпна и ми стана леко-леко, благодарение на това, че ви има, да не би и аз да умея да летя?!..
Мая, явно съм по проницателна и разбирам подтекста на написаното от Дани. Стихотворението е чудесно. Написах коментар след перифразата на стихотворението. Тази ирония не ми допада! Мисля, че имам право да изразя мнение, а не само да критикувам и то с ирония.
Дани, искам винаги да можеш да летиш! Защото ти отива, защото така си си ти!!! Мен ме хвърлиха в дълбокото, но и аз не се дърпах. "Подстригвам си крилете. От утре няма да летя. Сбогом сетрици!........ По дяволите! Страх ме е! Отрязах си крилете, но сърцето... Сърцето ми е още на птица." Мисля, че ти ще ме разбереш.......
Привет! Вече две години съм извън системата, колеги, но поддържам контакти с учители.
Вчера бивша колежка смутено ми сподели, че в класните стаи се монтират камери. Да, в класните стаи, не в коридорите или към двора. Четох някъде, че това е във връзка с матурите и външното оценяване. Но и двете кампании се провеждат веднъж годишно. Оправдано ли е всичко това? Каква е явната и каква - скритата цел...
Никак не се учудвам! Какъв по- лесен начин да държиш учителите "под око". Едва ли има по- цензурирана професия от нашата- родители, директори, инспектори, общественост. Понеже ни е малко стреса, та някои искат и да го усилят.
Защо пък не? Откъдето и да го погледнеш е добре. Началният учител не би се притеснил от камери, мисля. Нека се убедят, че не е чак толкова лесно да се работи в начален етап...... Все ще има някой на който няма да се хареса.....
И защо така, i like teaching? Усещането да си непрестанно под наблюдение е, меко казано, стресиращо. Не остава в тайна кой как работи и какъв е капацитетът му като учител. Кому са нужни камери? Може би колегите, преподаващи на 5-12 клас са доволни...
Камери ще има, но засега без звук и ще снимат и записват през цялото време. Това вероятно ще повиши стреса, че човек е наблюдаван, смята се, че ще намалеят безобразията в класните стаи по време на част (в този смисъл и побои над учители). Със сигурност са усвоени и доста милиони.
И аз си помислих за усвоените милиони. Дано да намалеят безобразията в часовете. Това се отнася по-скоро за по-големите ученици, но "покрай сухото гори и суровото", нали така...
Наистина ли ще снимат и записват през цялото време? Добре дошли в биг брадър! Едва ли има учител, който не е повишавал тон, не е наказвал ученик, не е бил по-груб...Изключвам физическо насилие, защото за мен това е израз на педагогическо безсилие.
Категорично смятам ,че това не би допринесло за по-добра работа на учителя и дисциплина на учениците!Също така трябва да се попита дали това не е нарушаване правата на човека?А и в условията на финансова криза това не е ли излишен разход?А за камери на входа ,във връзка с пропуска на външни лица и родители ,разбира се съм убедена в необходимостта им и ползата им-ние от доста време в нашето училище имаме.
Чудесна тема за размисъл! Съгласна съм с mikikiki , че не би допринесло за по-добра работа.Нима нашата професия не е ПРИЗВАНИЕ и без камери до сега не сме ограмотявали и обучавали? Нима не сме пряко работещите в сферата на образованието? Нима началният учител не е обучавал лекари, директори, професори и пр.? За мен лично, това е обида, към хората работещи в сферата на началното образование, хората, които се отдават на децата и правят невъзможното за да ги ограмотят. Нима камерата е начин да съобщи за проява на ученик в класа? Нима добрият педагог би допуснал тази проява?! Къде сме ние-учителите? Защо има недоверие към нас и нашата работа. Съгласна съм за 5-12 клас. Ако си добър педагог в начален курс, ще успееш да изградиш навици у детето, че насилието не е начин за прогрес. Нека си отговорим на тези въпроси и помислим за правата на ЧОВЕКА- УЧИТЕЛ!
mikikiki: "А и в условията на финансова криза това не е ли излишен разход?" - съгласна съм.
"Нима нашата професия не е ПРИЗВАНИЕ и без камери до сега не сме ограмотявали и обучавали?" Vqra, всяка една професия е призвание... Нека не се лъжем,че навсякъде си има и от непризваните...
Всеки от нас се е сблъсквал с родители, които казват: "Не, моето дете не може да е направило това!", или ... "Моето дете не е агресивно и не би посегнало (не би ударило, нагрубило)" . Понякога ми се иска само да могат родителите да погледнат отстрани и да видят злобата в очите на "невинните" дечица.
Приемам камерите като защита на УЧИТЕЛЯ, а не като средство да бъде "изловен" в провинение. Който има от какво да се притеснява - да се страхува...
Тема за размисъл: Отворете заглавна страница... Отворете която и да е от подобщностите и се разгледайте в никовете и в снимките, които стоят зад тях. После се върнете в нашата общност и сторете същото. Тук, дори и зад много от никовете стоят хора, които се подписват със своите имена, дават своята снимка, пишат своето учлище... Щом в необятния нет имат куража да надскочат анонимността, от какво да се притесняват в класната стая?
Аз съм "ЗА" камерите. Нека учителят има защита ...И нека да е ясно, че децата лъжат...
При разходка в планината, недалеч от къщите на града, видяхме деца, 8- 10 годишни, които се катерят по опасни скали и водят със себе си и две 4-5 годишни. Овчар им направи забележка,че е опасно, а едно момченце с миловидно личице го напсува грозно Опитахме се да им обясним, че е опасно това, което правят, но ...без успех. По късно родителите подали оплакване срещу овчаря за нарушаване на човешките права на децата......
Когато един учител спечели с работата си доверието на родителите, ще работи спокойно и няма да се нуждае от камери. Това е не само от педагогическа, но и от психологическа гледна точка. Децата ще го уважават и няма да се достига до агресия. Казвам го от личен опит.
feyata, дали да не носим стативи и камери по екскурзиите? :)
Камерите са без звук и ще снимат общ план на класната стая. В някои стаи при нас има кабели, които са поставени до вратата, което ще рече, че децата ще се снимат в лице. Проблемът, който може да възникне е, че всяко по-активно движение в кадър би могло да се въприеме като неспособност на учителя да овладее класа и доказателство, че трябвада си взема трудовата книжка. По-модерните методи на работа изискват движение, групиране на ученици, а не само преписване на текстове и вдигане на ръка. Понякога учениците имат нужда от отпускане, а то би се тълкувало по съвсем друг начин на записа.
Учениците от по-горните класове биха поставили дъвки в обектива, за да предизвикат "повреда".
Напълно подкрепям Атлантик по въпроса с призваните и непризваните (които често са добре осигурени на работните си места въпреки работата, която НЕ вършат).
А темата за размисъл особено ми хареса . Мисля, че на добрия учител камерите няма да повлияяt (освен , може би, да го притеснят), но дълбоко се съмнявам и за не дотам добрия.
По отношение на учениците(1-4 клас) всички знаем , че има разни зрънца без задръжки(мога да дам пример), независимо кой ги наблюдава- та едва ли ще им подейства един бездушен предмет.
Може би това има смисъл при по-големите, където естеството на проблемите е съвсем различно. А за нас - ДА - Mikiki е напълно права, че е един огромен ИЗЛИШЕН РАЗХОД.
Днес разбрах, че и при нас поставят камери. Толкова пари...да бяха ги вложили в мултимедийни проектори. А иначе - мен лично не ме притесняват, макар че в блога съм с ник :) Не мисля, че и родителите ще имат достъп до материалите от видеокамерите. Може би след няколко дни ще стане ясно каква е целта. При нас има от миналата година - при охраната на мониторсе наблюдават няколко възлови места в сградата и върши чудесна работа.
За мен е все едно - работата ми не зависи от камери и на третата минута ще съм забравила за тях. Голямата ми отговорност е да науча децата - независимо дали с камери, които ме наблюдават или с мултимедийни средства, които ми помагат в работата...
Нека дам друга посока за размисъл. Резултатите от матурите – рейтинг на учебното заведение- вход за елитните гимназии и университети-квестори-пълни отлични оценки......
Безспорно! Децата трябва да бъдат възпитавани да обичат и да се грижат за всички животинчета! Благодаря!
Може ли да го кача на сайта на класа?
, и такива -
.
Comments