До сега някак си, така, на дълбоко в мен, си въобразявах, че не съм от страхливите или поне не ме е страх от тъмното, защото не ме е старх. За последен път ме беше страх от тъмното, когато бях на 4 години. Една вечер майка ми ме наказа да стоя заключена сама в стая на тъмно и аз, разбира се, загубих и ума и дума, ама в буквалния смисъл на тези думички. Първо пищях, като заклано яре, а после спрях да говоря, за около един час. Викаха линейка и дори почи ме закараха до най-близкия голям град. Казвам почти, защото по пътя се опомних и проговорих. Майка ми и до ден днешен е сигурна, че тогава съм симулирала, ама не съм. И как точно на 4 години ми втекна / се сетих / да симулирам. Трябва да питам някой специалист дали дете на около 4 години се досеща да симулира, че не може да говори или аз съм гения на симулацията.
Или пък може и малко да съм симулирала, докато ми мине страха, че са викнали линейка или поне докато се уверя, че няма да следва допълнително наказание, но общо взето сравнително бързо взех решението, че е по-добре да проговоря. Защо ли ви занимавам с подобни тъпни? Ами, защото преди малко пак загубих ума и дума, но само за секунди. Имаше много слабо земетресение, хей така, докато си седях пред компютъра.
В този момент трябваше да стана, да се затичам към двора, колкото ми крака държат или поне да се поместя от столчето под рамката на вратата, или поне под леглото, но това просто не ми се случи. Просто, защото ми се случи нещо абсолютно ЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪпсурдно. Първото нещо, което си помислих не беше свързано с естествения ми инстинкт за самосъхранение, а с компютъра. Замислих се как да го откача и да го изнеса и какво ще стане с плазмата? Егати и скапания живот!!! Кога компютъра ми стана по-важен от живота и какво стана с мойте инстинкти за самосъхранение? Е, те тука загубих ума и дума.
И затова с цялата си наглост, цинизъм, тъпоумие, недоумение и бездумие любопитствам до безобразие, ако имате една секунда да решите какво да вземете със себе си при земетресение, какво ще вземете?
Comments3