Ще тръгна от косите разпиляни
сред гънките на белия сатен.
Ще се придвижвам с устни, вдъхновен
от дългото очакване. Поляни
под стъпките уханно ще цъфтят.
Ще мине през очите моят път

и бавно светлина от тях ще пия.
На устните за дълго ще приседна,
ще ги целувам като за последно
преди да продължа. След туй ще свия
към девствения сняг на раменете.
Трапчинките, в които меко свети

с отблясък лунен влага, ще премина
и ще превзема върховете бели,
настръхнали. Зад техните предели
ще се свлеча. В главата ми лавина
ще помете познатите пътеки
и ще потърся с устни, устни меки.

От устните навътре ще се спусна
почти като пиян спелеолог
открил неподозирано дълбок
подземен процеп. Толкова изкусно,
че даже и въздишка би се спряла
в очакване на давеща отмала.