И отново първо снимките, след това думите....

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От сдраното сетре на портиера
премитащ нощем звездните пътеки
изпадна кръгла сребърна парица.
Търкулна се. Морето я намери,
с една вълна притегли я полека
и нежно залюля я, като птица

в солените си длани. От скалите
към него гледах алчно, завистливо,
като скъперник към купчина злато
как страстно я целува. На отвито,
заспало тихо, приказно красиво
момиче ми приличаше луната.