Бутилка,самотна чаша,химикалка,празен лист.

Цигара, дим.Тъжен силует с душа изпепелена,

с надежда вдига чашата, та кога тъга и самота се слеят

в отчаяна целувка,дано съдбата бъде променена.

Сам,самотен сред тълпата развеселена,

вдига чашата поредна ,пълна с тъга.

Ех,ако живота  беше математика,както 

минус с минус прави плюс,

би се превърнала в радост и

                                   събраната тъга,

но уви в животът не  е така.

П.П.От доста време се въздържах да го пусна,защото ми се струваше недовършено,ама явно повече от това  не се получи,може би така е трябвало-кой знае.

Няма такива сладури!