Не драматизирайте излишно. Когато една публична институция (министерство) не се е издължила на друга публична институция (община/училище) и отношенията им касаят публичните процедури за разплащане по СФ това не е въпрос на ревизии, надчети и "виновни" касиерки и/или директори. Не е същото като в частния сектор. И ако работата ви с децата изисква влагане на емоции, за да е качествена, в техническата работа по админстративното обслужване на проекта - емоциите само пречат. На какво отгоре ще си образувате чувства по повод на финансови трансфери, които не са ваша отговорност?!

ПП. Жалко, че хубавият по замисъл проект беше толкова зле управляван от МОМН, че накрая остави вместо удовлетворение от свършеното и постигнатото тежко усещане за проблеми. Много жалко.

 Не драматизирам, просто си искам това, което съм заслужила с труд. Каквото се изискваше от мен съм го направила, спазих срокове....и чакам вече месеци МОН да си изпълни задължението. Нима трябва да се стигне до съд за някакви си 400 лв? Това е смешно. Но ми е омръзнало вече да работя благотворително!!! С какви ли не работи се занимаваме освен редовните часове /особено в начален етап/ - програми, конкурси, концерти и т.н. и т.н. и все за общата кауза. СТИГА ВЕЧЕ!!! И нашият труд струва пари.

Писали сме едновременно. Аз реагирах на "Много кофти се чувствам - сякаш съм ги откраднала тези пари от колегите!", което е много тежко емоционално само-натоварване без абсолютно никакво основание. И също "затова общината не иска да плати, защото ще има да чака от умрял писмо". Което е излишно драматизиране. Общината в 9,9 от 10 случая не си два труда да обяснява изобщо на учителите едно или друго свое решение и много рядко посочва всики прични за него. Губите добро настроение е и енергия, като се опитвате по дедукция да отгатнете мотивите на общината или като си вменявате несъществуваща вина.

А това, човек да си търси парите, които му се дължат по изпълнен договор е основно човешко право. И няма нищо драмтично в това човек да си търси по съдебен ред правата. Само че, мисля, че трябва да заведеш дело срещу директора си, защото той ти е страна по ГД, а не МОМН.

ПП. От три години работите по проекти финансирани от Структурни фондове. Вече трябва да сте наясно с механизма: разходите се авансират от изпълнителя и се възстановяват от изпълнителната агенция/звеното, след одобрение на отчета (т.е. не след като го получат отчета, а след като го одобрят - за което в разните звена отива различно време, но не  е по-малко от 3-4 месеца никъде). Това е така във всички сектори и нищо специално няма в правилата, за да е по-трудно на учителите отколкото на останалите хора работещи по проекти. Разликата е единствено в управлението на конкретния проект. "Без звънец" се оказа доста зле управляван. За съжаление.

Ами без да й се карам, ще й обърна внимание на касиерката, че не аз разпореждам плащанията в МОМН и няма как да науча преди нея момента на плащането. Евентуално бих и дала телефона на контактното лице за проекта за нашето училище или този на дирекция СФ на МОМН. И следващия път просто ще кажа - "нали ти казах". Мисля, че трети път няма да има.

Вината е разрушително чувство. Безпричинната - е безсмислено разрушение. Не трябва да се тревожите за касиерката/кмета/финансиста на общината, а за себе си в случая. Вие сте основният капитал на училището, онова, което го прави привлекателно и полезно за децата. И не е допустимо всеки да си хвърля върху вас личните и /или професионални тревожности просто защото сте търпеливи, изслушващи и разбиращи (все качества супер важни за професията ви). Какво ви става бе хора?!

Какво ни става ли? Всичк тези глупости, които измислят в МОН /многото учебници, външното оценяване, натовареността на учебната програма и за капак такива неизпипани работи като "Без звънец"/ мен лично ме демотивират да работя и да бъда всеотдайна в работата си. И образованието се превърна в една бумащина, където е по-важно документално всичко да е попълнено, а дали има реални резултати не е важно. Сигурна съм, че след няколко години ще търсим не ученици, а учители и не само с английски и ИТ, а изобщо.

Снимките могат да бъдат видени в голям размер тук.

При кликване върху желаната снимка тя се отваря; над снимката се появява меню. Натиснете бутон  All sizes. След кликване върху него кликнете на Original  (или  Large). Така ще можете да видите оригиналния файл и повече детайли.

В статията за удобство съм номерирала снимките, за да е по-лесно на тези, които имат въпроси за конкретна снимка.

Пренасям тук коментарите и снимките от поста на Ела за готовността на децата за училище - те касаят точно обстановката в групите:

от shelly на 17 Май 2008, 23:59 На този етап на нашата образователна система материалната среда е една от областите, в която учители и родители биха могли много успешно да си сътрудничат - учителите с идеи, целесъобразност и оформление; родителите - с желание за подобряването и, личен труд, личен принос. Както по-горе обещах, ето някои интересни места в градината, сътворени благодарение на такова сътрудничество, което е обогатяващо и за двете страни и е от полза най-вече за децата: - кътове за ограмотяване - учителите с принос в идеята и оформлението; родителите - с вещи и материали Picture 153.jpg                Picture 157.jpg               Picture 162.jpg - природни кътове и места за игра: Picture 148.jpg                 Picture 149.jpg               Picture 138.jpg - информация за родителите: Picture 135.jpg                 Picture 140.jpg               Picture 147.jpg Picture 151.jpg                 Picture 139.jpg               Picture 144.jpg - места от общия интериор и ежедневието на децата: Picture 136.jpg                  Picture 133.jpg              Picture 134.jpg Picture 137.jpg                  Picture 141.jpg                Picture 142.jpg Picture 145.jpg                  Picture 146.jpg                Picture 150.jpg Picture 158.jpg                  Picture 154.jpg                 Picture 164.jpg Редактиране

# | от marq_4 на 19 Май 2008, 00:00 Здравейте, Шели!Поздравления за снимките!

# | от shelly на 19 Май 2008, 11:52 Добре дошла, Маря! Благодаря за поздравленията, но си мисля, че има по всички градини интересни кътчета, правени с любов, пък и ми се иска да има още снимки от различни градини в България, да видим и снимките, които ни е обещала Ела от американската предучилищна група. Всъщност тези снимки са разширение на въпроса за организацията на средата в детската група - на мен лично ми харесва възможността за организиране на кътове, центрове, ателиета, както и да ги наречем, местенца, обединяващи по-малка група от деца за съвместно извършване на еднородна дейност - това дава възможност за отговаряне на индивидуалните интереси на децата, за гъвкавост при осъществяването на дейностите, за  периодична промяна, ако щете, и разнообразяване на общия интериор чрез размяна местата на кътовете, за съобразяване наличните материали в занималнята с възрастта и потребностите на децата.    Маря, ще ми е интересно да прочета кое в снимките Ви впечатли, кое намирате за недобро и да споделите идеи. И още - ако плюсчето за статията на Ела е Ваше, според регламента, за да се зачете, трябва да е придружено с коментар. Редактиране

# | от Ela Georgieva на 19 Май 2008, 15:34 Благодаря за снимките! Те показват голямата любов и всеотдайност на нашите учители! Мен лично много ме впечатли къта с птиците - добре е децата да се възпитават в любов към животните. Много уютни са спалните; дворът е прекрасно поддържан! Не съм забравила обещанието си - днес имам уговорена среща с учителката на предучилищна група, за да направя снимки.

# | от Ela Georgieva на 21 Май 2008, 00:46 Публикувах обещаните снимки; постарах се да кача на сайт в Интернет оригиналните файлове, които иначе са много големи да се сместят в блога. Така могат да се видят и най-дребните детайли в интериора. И аз смятам, че организацията на пространството в една "класна стая" в детската градина е нещо много важно. От една страна, е хубаво да се запази атмосферата на игра и непринуденост; от друга - максимално да се използва пространството за целите на обучението.

ПрекрасноЕла, благодаря! Моля, предайте нашите благодарности и поздрави на американските колеги. Надявам се, това което започнахме за продължи - интересните идеи, възможността пряко да обменим опит, за мен са особено ценни. 

От снимките е виден духа на американската образователна система - свобода, индивидуално отношение към децата, покрепа за детските инициативи и творчество, идеята за насочващата и партнираща роля на учителя, възможността за всяко дете да изрази своята индивидуалност, националност, да научи и възприеме най-доброто от това, което го интересува, да напредва със собствени темпове, като крайния резултат за всички е добра подготвеност за училище. В част от българските детски градини, също са заложени тези принципи и организация на средата /програма "Стъпка по стъпка"/, в други има много още какво да се желае; съществува и голямо разнообразие от прилагани програми и методи / педагогиката на Френе, идеите за субектно-субектния подход, педагогика на сътрудничеството с ориентир Амонашвили, хуманно-личностна педагогика.../. Много ми се иска тук да съберем опит и снимки от различни краища на света и различни образователни системи, за да можем да изберем най-доброто. Имам обещание да публикуваме снимки от испански детски градини, ще направя опит за връзка с холандски и канадски; призовавам и всички колеги, четящи тук да публикуват снимки от своите детски градини, както и да използват личните си контакти, за да получим снимки и от други страни. Надявам се всички да сме доволни от обменените идеи и заедно да вървим към едно по-добро бъдеще за децата. Надявам се също и да осъществим лични контакти с преподаватели от други образователни ситеми, да контактуваме активно и да си помагаме с идеи и опит.

Непременно ще поздравя учителката! Тя се пенсионира през следващата учебна година. Беше много отзивчива, можах да снимам на спокoйствие, защото през това време децата имаха музика и стаята им беше свободна.

За индивидуалността много добре сте го усетили - тук се цени не колективът, а отделната личност. 

Затова децата са непрекъснато "разбърквани" - разместват ги не само през учебната година, а и всяка учебна година класовете се сформират наново (децата от един випуск се разместват, така че да не се сформират клики). Така че е невъзможно тук да съществува "един неразделен клас". Невъзможно е вcички деца от един клас да учат заедно от първата до последната година.

Този индивидуализъм има една хубава страна, която аз много харесвам - всеки е отговорен  само и единствено за своите постъпки и ако някой от семейството има проблеми, това не се асоциира и прехвърля  a priori върху останалите.

Доколкото знам, децата са между 15-20 за група. Учителките са две, едната се води "помощник-учител" (миналата година в групата на дъщеря ми имаше хиперактивно дете и към него беше прикрепена за деня трета госпожа - една от помощник-учителките, която помага специално при такива ситуации. Тя се грижи то да не пречи на останалите деца,  помага му с ученето и му припомня да казва "благодаря" и "извинявай" :)).
Работното време е от 8,30 до 3,30 с децата, но преди и след това поне половин час още учителите са на работните си места.

От снимките също се вижда, че в групата няма легла, т.е. децата не спят в училище. Обикновено по това време ги занимават с музика, четене или рисуване, за да не ги натоварват след цяла сутрин учене.

Благодаря, наистина се старах много!

Има една много забавна книга на Джером Джером - "Трима души в една лодка (без да става дума за кучето)".
Там прочетох една сериозна мисъл, която запомних - човек трябва да изхвърли всичкия излишен баласт от лодката си, ако иска да се движи бързо и да не потъне.
И нашето образование е време да изхвърли всичко ненужно, целия баласт, който затормозява и учители, и ученици; баласт във вид на тромаво поднесена и излишна информация, скучни методи за обучение...

Хареса ми това че информацията е подплатена със снимки.Сигурна съм че Ела много добре знае защо е важно това-за мен,а предполагам и за много други, написаното за това как трябва да изглежда една класна стая е доста абстрактно.И сега да не ме разберете погрешно.Всичко,което прочетох и видях,страшно ми допадна.Иска ми се (и дано да не е твърде смело),ако не аз да бях учила в такава класна стая,то поне децата ми да бъдат благословени с това!А ако можеше и да е в България...но млъкни сърце.

Та,струва ми се трудно не това да подредиме стаята по този начин,а това да промениме методите на обучение-това,да накараш един преподавател да го е грижа за децата,да иска да им помогне да се научат на нещо.Все по-малко са вече такива.Иска ми се също така статията да бъде интересна не само за специалисти,а и за родители,защото те все пак са първите учители.

А и какво пречи една детска стая да заприлича донякъде на една класна такава-от нас зависи колко.В името на детето-защо не?