Колеги, това са нашите идеи на грамоти за Зелено училище.

gramoti.ppt

Тази година доставих последна радост на моите четвъртокласници, като отидохме на Зелено училище в Троянския балкан на Беклемето.По пътя запалихме свещички в Троянския манастир и посетихме училището по приложни изкуства в Троян, където показаха на децата как се изработват глинени съдове.Това осъществихме в периода 26-30 април. Времето в планината не беше с нас, но пак намерихме подходящите пролуки, за да запечатим прекрасни спомени от природата наоколо. А в хотел" "Фландрия" има прекрасен персонал и още по- прекрасен управител! Имаше игри, дискотека,карнавал, спускане по алпийски тролей, пейнтбол и мокри крака.:))) .... И малко учене, разбира се! Е, заради капризите на пролетта единственото, което не успяхме, е да се катерим по отвесна стена. Но и без това децата отнесоха чудесни спомени от неповторимата българска природа.

Колеги, не пропускайте възможност да отидете с класа си сред

природата и да се откъснете от рутината!

DSC03325 [1600x1200].JPG В Троянския манастир.

DSC03331 [1600x1200].JPG Демонстрация в училището по керамика.

DSC03906 [1600x1200].JPG

DSC03361 [1600x1200].JPG

DSC03471 [1600x1200].JPG Надпис в кухнята.:)))

DSC03520 [1600x1200].JPG Парти по случай рождения ден на Виктор.

DSC03536 [1600x1200].JPG И математика на всичкото отгоре!

DSC03566 [1600x1200].JPG 

DSC03585 [1600x1200].JPG Зад нас се намира малък зоокът с необичайните кокошки Рошла и Рошльо, фазана Дидко, три двойки гълъби, пъдпъдъците Клъвчо и Клъвка. Цялата фауна в хотела си има имена, като едно канарче се казва Азис.:)))

DSC03697 [1600x1200].JPG Наградените по рисуване и джаги.

DSC03599 [1600x1200].JPG

DSC03618 [1600x1200].JPG Готови сме за спускане по алпийския тролей!

DSC03663 [1600x1200].JPG Николетка

DSC03672 [1600x1200].JPG Румен

DSC03725 [1600x1200].JPG Стаите са уютни с весели тонове.

DSC03756 [1600x1200].JPG На път към поляната, където ще се стреляме с боя!

DSC03771 [1600x1200].JPG Кой кой е?

DSC03776 [1600x1200].JPG Това е дегизировката за играта пейнтбол и тук съм с отбора на червените.

DSC03781 [1600x1200].JPG Инструкторът дава напътствия.

DSC03784 [1600x1200].JPG Играта е в ход и червените нападат.

DSC03786 [1600x1200].JPG Червените имаха по- добра тактика за нападение и победиха сините.

DSC03815 [1600x1200].JPG Танци и последна вечер.

DSC03441 [1600x1200].JPG А ние от кои приказки сме?

DSC03462 [1600x1200].JPG

DSC03486 [1600x1200].JPG А Виктор навърши 11 години!

DSC03837 [1600x1200].JPG Управителят чичо Тони кръщава доктора.

DSC03860 [1600x1200].JPG Танци всякакви.

DSC03872 [1600x1200].JPG Първи танци по двойки.

DSC03863 [1600x1200].JPG Надя и Венци бяха наградени.

DSC03883 [1600x1200].JPG Антоан е първата жертва на умората.

DSC03884 [1600x1200].JPG Преди отпътуване всеки клас получава правото да нарисува една плочка както пожелае.

DSC03900 [1600x1200].JPG

DSC03907 [1600x1200].JPG Отпътуване.

DSC03918 [1600x1200].JPG Отбивка в Троян...

DSC03949 [1600x1200].JPG... и на прекрасните Крушунски водопади.

DSC03891 [1600x1200].JPG Тук сме с управителя на х-л" Фландрия" Антоан Христов- много точен, организиран и весел човек.

Колеги, благодарение на вас успях да създам първия си глогстер. Осмелявам се да го публикувам и да ви поздравя с него. Снимките са спомен от едно зелено училище на Рила с предишните ми ученици.

http://naniana.glogster.com/glog-9458/

Това е публикация, която направих миналата година тук, а това е от вчера.

Името на хотела в медиите не се споменава. Защо???  Вероятно, за да не бъде накърнено „доброто” му име. Нима това е по-важно ? Буферът отново са учителите, защото не са били достатъчно бдителни.

 От години водя деца на екскурзии и зелени училища и ми е писнало от нагли хотелиери да твърдят, че нямат печалба от подобни мероприятия, писнало ми е от крадливи ресторантьори и арогантни шофьори. Докога институциите ще се крият в дупките си и ще се правят, че незнаят за тези безобразобразия? Докога ще се правят на изненадани, след  поредния инцидент?Не е ли редно министерство на образонаието най-после да погледне сериозно на тези проблеми и само да ревизира договорите на туроператорите, защото лицензите всички знаем как се получават.

Изказвам съчувствие към колегите, децата и техните родители от математическата гимназия. Знам как се чувстват в момента и трите страни. Ако някой знае името на хотела и туроператора нека го каже. Недомлъвките не вършат работа!!!!

   Когато пътуваш през Предела и поречието на река Места, думите губят смисъл, защото красотата на българската природа в този край е безмерна… Само очите и душата се пълнят с наслада, идваща от прекрасните гледки, редуващи  се една след друга.

  Втори юни- ден за почит към падналите за освобождението на България войни, начало на лятото и дългоочакваната за учениците лятна ваканция. През този не дотам слънчев ден, четиридесет ученика и техните ръководители пътувахме за зелено училище, което щеше да се проведе в с. Огняново, в базата на х-л „Делта”. Настроението беше приповдигнато, макар че усещах вътрешно безпокойство, породено от няколко негативни отзива за хотела, които бях прочела във форумите на мрежата. Все пак изгледите и рекламите на хотела, в големите туристически сайтове, вдъхваха доверие и реших да не мисля за това. Какво пък винаги може да се получи „пропадане”, не може на всеки да се угоди…

  Пристигаме. Децата превъзбудено говорят . Гледката им харесва:  два басейна, джакузи, фитнес, хубав парк…, но с похвалите до тук. Първото разочарование: басейна е празен!-профилактика.?! Уверяват ни, че това е за здравето на децата, че на следващия ден вече ще може да се къпем в чист басейн, но следва второто разочарование: къпането в басейна е само по 30 минути на група. Обяснението: водата е минерална и прекалено тежка за децата. Съгласихме се. Децата, обаче трудно го разбраха. Все пак ги убедихме. Уточнихме часовете на хранене. Договорката с туроператора е 4 пълни пансиона. За първият ден имаме само вечеря, затова децата са обядвали пътьом. Убедени  сме, че в хотела имат тази информация.

   Започна настаняването в хотела. И отново проблеми: магнитните карти не отключват вратите, развалени брави, развалени и капещи кранове на чешми и душове, не отварящи се или трудно затварящи се прозорци и естествено възниква инцидент. В опит да отвори прозорец, за да влезе въздух в задушната стая, едно дете дърпа пердето и корниза едва не го пребива; следващият инцидент е със магнитна карта, която се счупва на две при опит от децата да си отворят вратата. На рецепцията ги карат да заплатят 5лв за счупената карта.??!! След дълги разправии сумата им е опростена. Но следва поредното разочарование /броите ли ги?/. В 15.30 ч смe извикани на обяд?!?!.. Ръководителите се споглеждаме учудено /не би трябвало да обядваме/ , но тъй като е сервирано каним децата. Менюто е безвкусно подобие на таратор, студен, преварен ориз със залък от пилешко филе и суха паста. Преглъщаме трудно, а децата оставят яденето си по масите. Как да ги накараш да ядат тази пародия на българска кухня?... Запазваме спокойствие, но решаваме да искаме менюто за цялата седмица. Обещават ни го и ни уведомяват, че ще вечеряме кебапчета-2бр. с гарнитура задушени картофи на фурна, а десерта е вафла.

Идва вечерята. Администраторката се суети и мрънка за някакво объркване. Искаме обяснение, подозирайки какво може да бъде/ да ни лишат от сух пакет за последния ден, заради безвкусния обяд, който ядохме по никое време/. Администраторката продължава да мрънка и в крайна сметка ни уверява, че всичко е наред. Влизаме в салона. Кебапчетата се оказват безформени, безвкусни, студени и твърди кюфтета, половината направени на скара, а останалите вероятно пържени или печени.Цялата тази „красота” гарнирана с от 3 до 5 парченца от картоф. Децата преглъщат трудно и търсят вода. Вода няма! Възмутително!!!

Решаваме да вдигнем скандал. Искаме да ни свържат с управителя. Но за съжаление никой не знае кой е управителя./????/ Уверяват ни, че причината е в спирането на тока и бурята, която вилня няколко часа преди това. Отново приемаме извиненията.

Следва ден без проблеми. Дадено ни е меню за цялата седмица и с изненада установяваме, че имаме обяд за последния ден/Сух пакет/. Доволни сме, но не за дълго.

Сряда – вечер. Отиваме на вечеря. Менюто е: Руло „Стефани” със сос, гарнитура салата от краставици, десерт – фунийки. Влизаме в салона и …ахваме, но не от задоволство, а от изненада и възмущение. Руло има, но грамажът е толкова спестен, че едва ли би задоволил апетита и на едно 12 месечно бебе, сос липсва. Хляб няма достатъчно на масите. Децата започват да се карат за тънките филийки. Ръководителите сме решени да оставим доброто си възпитание и добрия тон настрана. Отново искаме среща с управителя. Един сервитьор с ехидна усмивка ни уведомява, че управителят в момента е в Англия. Искаме оторизирано лице, с което може да разговаряме или поне да се появи готвача. Заявяват ни, че готвача има работа и не може да се занимава с нас. Настава скандал. Накрая влиза един господин, който ни информира, че той временно изпълнява длъжността управител. Искаме да се измери грамажа на порцията. Оказва се, че тя е на половината на това, което е предвидено като порцион. Готвачът ни убеждава, че при печенето дава фира./Винаги съм задавала въпроса: „Порционът в сурово състояние ли се мери или в готово?”/ Аз питам, ако на него му сервират такава порция ще бъде ли доволен.- Мълчание. В две тави в кухнята на ресторанта стоят три рула- недокоснати. Задавам въпроса защо не са сервирани. Отговор: „Това е вечерята на персонала”. Отново избухвам. Започвам да сипя заплахи. Господинът, представящ се за управител ме моли да запазя спокойствие и нарежда останалите рула да бъдат сервирани на децата, а за да си затворим очите пред безобразията на персонала, на ръководителите ни предлагат почерпка. Обещават ни, че това вече няма да се повтори. Готвачът е смъмрен.

Сервитьорите сърдито донасят на децата останалата част от тяхната вечеря, ръководителите ги раздаваме /?!!/ и накрая  сме почерпени с бутилка бяло вино, тъй като собственикът на комплекса е собственик и на известен винзавод. „Горчиво вино”, ама много горчиво….!!! Ръководителите стоим сърдити и тогава следва следващото предложение: децата ще бъдат компенсирани с два часа повече в басейна на следващия ден./Изведнъж водата стана безопасна!?!/ Предложението е приемливо и укротяваме страстите. Децата са щастливи, че ще плуват в басейна повече време.

Следващият ден е спокоен. Персоналът е учтив и внимателен. Децата влизат и след обяд в басейна, но ..само за един час, защото след това ще слагат препарати…!!! Отново следва: „ Госпожо, вие нали казахте..” и отново трябва да излизаме от неловко положение. Предлагат ни да се къпем на следващата сутрин, но ние отказваме, тъй като това е денят, в които си тръгваме.

Последен ден. Отпътуваме. Автобусът ни идва в 10.00 часа. В 8.00ч искат да освободим стаите, тъй като камериерките трябвало да съберат бельото и да го изпратят за пране. 8.45- децата са принудени да изкарат багажа си навън. Влизаме за закуска, която трябва да бъде пица. Пицата се оказват две изпържени филии в мазнина. Отново валят детски въпроси. Отново ръководителите мънкаме…Отиваме да си получим сухия пакет /той фигурира  в направеното от хотела меню/ и… БУМ!!! Кой ни е казал, че имаме сух пакет?? Показваме менюто. Излиза сърдит готвач и още по –сърдита жена от кухненския персонал и започва скандал. Какъв сух пакет искаме, като първия ден сме обядвали. Порционите вече са ни свършили. Нахални сме и тъй като не отстъпваме и заплашваме да си търсим правата сме обявени за ЛУДИ!!! Търся господина, който се представя за управител. Оплаквам се и говоря на съвест. Отговорът е една ехидна усмивка и пожелание за приятен път. Лелката от кухнята крещи по мен, че такива вечно недоволни като нас, няма да ги искат никъде. Гърлото ми се свива, защото пред мен са четиридесет чифта детски очи, на които трябва да кажа, че ще пътуват четири часа без храна. УЖАС!!!

СЛЕДВА ПОСЛЕДЕН УЖАС!

 Колежката, която издава стаите слиза разтреперана. Персоналът се опитва да вмени на децата повреди на имуществото: паднала мазилка, счупени терикотни плочи и пр. и пр.,все стари повреди.

Отказваме диалог и си тръгваме. Настроението е тягостно. Обещаваме си повече да не стъпим в този иначе прекрасно замислен комплекс.

Пиша тази статия с болка и в ума ми се върти непрекъснато една мисъл, която никога не съм харесвала, защото съм смятала, че е унизителна:”Хубава работа, ама българска!”.

На къде си тръгнал БЪЛГАРИНО, след като си решил да печелиш на гърба на собствените си деца???  Старите БЪЛГАРИ биха рекли: „СРАМОТА”.

Аз се обръщам към теб, ЧИТАТЕЛЮ: „За бога, не посещавай х-л „Делта” в с. Огняново. Не изпращай и децата си там на каквото и да било мероприятие!!!”

Иначе разчитаме да туризма….

   Когато пътуваш през Предела и поречието на река Места, думите губят смисъл, защото красотата на българската природа в този край е безмерна… Само очите и душата се пълнят с наслада, идваща от прекрасните гледки, редуващи  се една след друга.

  Втори юни- ден за почит към падналите за освобождението на България войни, начало на лятото и дългоочакваната за учениците лятна ваканция. През този не дотам слънчев ден, четиридесет ученика и техните ръководители пътувахме за зелено училище, което щеше да се проведе в с. Огняново, в базата на х-л „Делта”. Настроението беше приповдигнато, макар че усещах вътрешно безпокойство, породено от няколко негативни отзива за хотела, които бях прочела във форумите на мрежата. Все пак изгледите и рекламите на хотела, в големите туристически сайтове, вдъхваха доверие и реших да не мисля за това. Какво пък винаги може да се получи „пропадане”, не може на всеки да се угоди…

  Пристигаме. Децата превъзбудено говорят . Гледката им харесва:  два басейна, джакузи, фитнес, хубав парк…, но с похвалите до тук. Първото разочарование: басейна е празен!-профилактика.?! Уверяват ни, че това е за здравето на децата, че на следващия ден вече ще може да се къпем в чист басейн, но следва второто разочарование: къпането в басейна е само по 30 минути на група. Обяснението: водата е минерална и прекалено тежка за децата. Съгласихме се. Децата, обаче трудно го разбраха. Все пак ги убедихме. Уточнихме часовете на хранене. Договорката с туроператора е 4 пълни пансиона. За първият ден имаме само вечеря, затова децата са обядвали пътьом. Убедени  сме, че в хотела имат тази информация.

   Започна настаняването в хотела. И отново проблеми: магнитните карти не отключват вратите, развалени брави, развалени и капещи кранове на чешми и душове, не отварящи се или трудно затварящи се прозорци и естествено възниква инцидент. В опит да отвори прозорец, за да влезе въздух в задушната стая, едно дете дърпа пердето и корниза едва не го пребива; следващият инцидент е със магнитна карта, която се счупва на две при опит от децата да си отворят вратата. На рецепцията ги карат да заплатят 5лв за счупената карта.??!! След дълги разправии сумата им е опростена. Но следва поредното разочарование /броите ли ги?/. В 15.30 ч смe извикани на обяд?!?!.. Ръководителите се споглеждаме учудено /не би трябвало да обядваме/ , но тъй като е сервирано каним децата. Менюто е безвкусно подобие на таратор, студен, преварен ориз със залък от пилешко филе и суха паста. Преглъщаме трудно, а децата оставят яденето си по масите. Как да ги накараш да ядат тази пародия на българска кухня?... Запазваме спокойствие, но решаваме да искаме менюто за цялата седмица. Обещават ни го и ни уведомяват, че ще вечеряме кебапчета-2бр. с гарнитура задушени картофи на фурна, а десерта е вафла.

Идва вечерята. Администраторката се суети и мрънка за някакво объркване. Искаме обяснение, подозирайки какво може да бъде/ да ни лишат от сух пакет за последния ден, заради безвкусния обяд, който ядохме по никое време/. Администраторката продължава да мрънка и в крайна сметка ни уверява, че всичко е наред. Влизаме в салона. Кебапчетата се оказват безформени, безвкусни, студени и твърди кюфтета, половината направени на скара, а останалите вероятно пържени или печени.Цялата тази „красота” гарнирана с от 3 до 5 парченца от картоф. Децата преглъщат трудно и търсят вода. Вода няма! Възмутително!!!

Решаваме да вдигнем скандал. Искаме да ни свържат с управителя. Но за съжаление никой не знае кой е управителя./????/ Уверяват ни, че причината е в спирането на тока и бурята, която вилня няколко часа преди това. Отново приемаме извиненията.

Следва ден без проблеми. Дадено ни е меню за цялата седмица и с изненада установяваме, че имаме обяд за последния ден/Сух пакет/. Доволни сме, но не за дълго.

Сряда – вечер. Отиваме на вечеря. Менюто е: Руло „Стефани” със сос, гарнитура салата от краставици, десерт – фунийки. Влизаме в салона и …ахваме, но не от задоволство, а от изненада и възмущение. Руло има, но грамажът е толкова спестен, че едва ли би задоволил апетита и на едно 12 месечно бебе, сос липсва. Хляб няма достатъчно на масите. Децата започват да се карат за тънките филийки. Ръководителите сме решени да оставим доброто си възпитание и добрия тон настрана. Отново искаме среща с управителя. Един сервитьор с ехидна усмивка ни уведомява, че управителят в момента е в Англия. Искаме оторизирано лице, с което може да разговаряме или поне да се появи готвача. Заявяват ни, че готвача има работа и не може да се занимава с нас. Настава скандал. Накрая влиза един господин, който ни информира, че той временно изпълнява длъжността управител. Искаме да се измери грамажа на порцията. Оказва се, че тя е на половината на това, което е предвидено като порцион. Готвачът ни убеждава, че при печенето дава фира./Винаги съм задавала въпроса: „Порционът в сурово състояние ли се мери или в готово?”/ Аз питам, ако на него му сервират такава порция ще бъде ли доволен.- Мълчание. В две тави в кухнята на ресторанта стоят три рула- недокоснати. Задавам въпроса защо не са сервирани. Отговор: „Това е вечерята на персонала”. Отново избухвам. Започвам да сипя заплахи. Господинът, представящ се за управител ме моли да запазя спокойствие и нарежда останалите рула да бъдат сервирани на децата, а за да си затворим очите пред безобразията на персонала, на ръководителите ни предлагат почерпка. Обещават ни, че това вече няма да се повтори. Готвачът е смъмрен.

Сервитьорите сърдито донасят на децата останалата част от тяхната вечеря, ръководителите ги раздаваме /?!!/ и накрая  сме почерпени с бутилка бяло вино, тъй като собственикът на комплекса е собственик и на известен винзавод. „Горчиво вино”, ама много горчиво….!!! Ръководителите стоим сърдити и тогава следва следващото предложение: децата ще бъдат компенсирани с два часа повече в басейна на следващия ден./Изведнъж водата стана безопасна!?!/ Предложението е приемливо и укротяваме страстите. Децата са щастливи, че ще плуват в басейна повече време.

Следващият ден е спокоен. Персоналът е учтив и внимателен. Децата влизат и след обяд в басейна, но ..само за един час, защото след това ще слагат препарати…!!! Отново следва: „ Госпожо, вие нали казахте..” и отново трябва да излизаме от неловко положение. Предлагат ни да се къпем на следващата сутрин, но ние отказваме, тъй като това е денят, в които си тръгваме.

Последен ден. Отпътуваме. Автобусът ни идва в 10.00 часа. В 8.00ч искат да освободим стаите, тъй като камериерките трябвало да съберат бельото и да го изпратят за пране. 8.45- децата са принудени да изкарат багажа си навън. Влизаме за закуска, която трябва да бъде пица. Пицата се оказват две изпържени филии в мазнина. Отново валят детски въпроси. Отново ръководителите мънкаме…Отиваме да си получим сухия пакет /той фигурира  в направеното от хотела меню/ и… БУМ!!! Кой ни е казал, че имаме сух пакет?? Показваме менюто. Излиза сърдит готвач и още по –сърдита жена от кухненския персонал и започва скандал. Какъв сух пакет искаме, като първия ден сме обядвали. Порционите вече са ни свършили. Нахални сме и тъй като не отстъпваме и заплашваме да си търсим правата сме обявени за ЛУДИ!!! Търся господина, който се представя за управител. Оплаквам се и говоря на съвест. Отговорът е една ехидна усмивка и пожелание за приятен път. Лелката от кухнята крещи по мен, че такива вечно недоволни като нас, няма да ги искат никъде. Гърлото ми се свива, защото пред мен са четиридесет чифта детски очи, на които трябва да кажа, че ще пътуват четири часа без храна. УЖАС!!!

СЛЕДВА ПОСЛЕДЕН УЖАС!

 Колежката, която издава стаите слиза разтреперана. Персоналът се опитва да вмени на децата повреди на имуществото: паднала мазилка, счупени терикотни плочи и пр. и пр.,все стари повреди.

Отказваме диалог и си тръгваме. Настроението е тягостно. Обещаваме си повече да не стъпим в този иначе прекрасно замислен комплекс.

Пиша тази статия с болка и в ума ми се върти непрекъснато една мисъл, която никога не съм харесвала, защото съм смятала, че е унизителна:”Хубава работа, ама българска!”.

На къде си тръгнал БЪЛГАРИНО, след като си решил да печелиш на гърба на собствените си деца???  Старите БЪЛГАРИ биха рекли: „СРАМОТА”.

Аз се обръщам към теб, ЧИТАТЕЛЮ: „За бога, не посещавай х-л „Делта” в с. Огняново. Не изпращай и децата си там на каквото и да било мероприятие!!!”

Иначе разчитаме да туризма….