Здравейте приятели,
Искам да споделя с всички вас как се запознах с моята половинка и успях да спечеля сърцето му. (буквално)
Всичко започна есента на 1974 в Казимир Долни, Полша. Бях в Полша по работа като шивачка и се запознахме в ателието, в което работех. Беше любов от пръв поглед за мен - той изглеждаше великолепно! Изглеждаше като полския Тодор Живков, но по-красив и по-строен. Аз от друга страна бях малко нисичка, дебеличка и леко грозна, но това не ме спираше да преследвам любовта! Многобройни пъти се опитвах да го заговоря, но някак все не се получаваше. Оказа се, че е познат на тогавашната ми другарка от училище, с която заедно живеехме там. Помолих я да ни уреди среща, за да може да се опознаем по-добре, но той отказа... Бях съкрушена, но това не сломи духа ми!
От баба ми бях чула за една полска врачка, която била много добра в любовните магии. Отидох при нея за съвет и дискутирахме вариантите за прелъстяване. Тя реши, че най-добре би било да се добера до косъм от главата му, мигла от окото му и слюнка, за да може да започнем ритуала. Не ме питайте през какво трябваше да мина, за да се снабдя с тези неща.. беше нелепо, но нямаше да се откажа! Той трябваше да бъде мой! След като успях да събера материала бях инструктирана да смеся всичко в пликче заедно с моята менструална кръв. Няма да ви лъжа - бях малко погнусена, но какво да ви кажа.. всичко за любовта! След като изпълних инструкциите трябваше да сложа пликчето върху петолъч, който е заобиколен от свещи. Наложи ми се да повторя "Пшемислав и Жасмина, завинаги двамина" докато не изгорят свещите и трябваше да се въртя през цялото време по часовниковата. Ужасно ми се зави свят и на няколко пъти щях да падна, но силата на любовта ме държеше изправена. Отне ми време да се освестя, но след като се осъзнах приятелката ми ме заведе у Пшемислав и сложих пликчето в матрака му. Наложи се да разпоря матрака и след това да го зашия, за да подейства магията.
Минаха ден или два без ефект и бях малко разочарована, защото в интерес на истината не вярвам в такива неща. На третия обаче приятелката ми сподели, че Пшемислав е питал за мен - бях във възторг! Казах си "О, Боже, подействало е!" и бях наистина изненадана. Не след дълго Пшемислав ми дойде на гости и ме покани на вечеря. Заведе ме в една малка механа, която чичо му държеше. Храна беше чудесна, приказвахме си през цялото време и наистина имах възможността да го опозная по-добре. Не можех да спра да го гледам в очите и да си мисля как искам да съм пържолата, която погълва като мечка стръвница. След вечерята ме заведе у тях, където прекарахме най-бурната нощ заедно. Не съм очаквала да е толкова надарен и умел в любовната игра. Минаха няколко месеца в тайни срещи в ателието ми, сладки пикници в градината на дядо му и среднощни разходки. На годишнината ни той ми предложи брак и аз, разбира се, приех на драго сърце.
Няколко месеца по-късно правехме пролетно почистване и ме помоли да му донеса кутията с инструменти, която беше на тавана. Трябваше да му подам отвертката, но за мой шок, която отворих кутията там беше същото пликче, което бях скрила в матрака му преди време! Не можех да повярвам на очите - бях в тотален шок. Попитах го дали знае какво е това и той ми каза, че не знае нищо. От този ден насетне Пшемислав започна да се държи изключително странно. Прибираше се много по-късно от обикновено, дори осъмваше понякога навън... Наши познати ми съобщиха, че са го видяли в гората близо до кръчмата, от която са се прибирали една вечер. Изглеждал ужасно - целия бил в пръст, мръсен и объркан. Една вечер се скарахме заради неговите среднощни прояви. В разгарът на скандала му казах, че е луд и той откачи. Очите му изпъкнаха, целия стана червен и посегна към кухненския нож. Студени тръпки побиха тялото ми. Знаех, че нещата не отиват на добре и хукнах да бягам за помощ. Успях да стигна до съседската врата и за мое щастие те тъкмо се прибираха. Съседката Агнежка ме видя и веднага усети, че нещо не е наред и викнахме мъжа й Хубърт, който по онова време работеше в милицията. След като разказах всичко на Хубърт, той тръгна с няколко негови колеги да търсят Пшемислав. Намерили го гол в гората и се опитали да го осмирят, но Пшемислав се нахвърлил върху тях и наръгал Хубърт, отхапвайки лявото му ухо. За нещастие Хубърт загина на място след сблъсъка, а Пшемислав беше арестуван и до ден днешен е в затвора.
След всички тези години Пшемислав ми пращаше по едно писмо всяка седмица. Всяко от писмата бе изпълнено с любов, молитви и истории за премеждията му с другите затворници, но последното му писмо, което получих през 2012 ме стъписа. В него беше снимка на Агнежка, която по онова време работеше като медицинска сестра в същия затвор. Нещо не беше наред със снимката.. беше цялата в капки, които изглеждаша като кръв и Агнежка се усмихваше, но бе някак разстроена. Когато докоснах пликът, в което беше писмото усетих, че има още нещо в него. Бях шокирана да намеря изсъхнало ухо, което приличаше на противен хербарии. Подозирам, че беше на Хубърт.
Не знам какво се обърка и дали врачката има пръст във всичко това, но все още обичам Пшемислав и мисля за него.
Comments