В началото понякога е словото, понякога е музиката. Всеки автор създава творбата си по различен начин. Едни сънуват думите като готов и съвършен текст, други месеци наред се борят да намерят точния изказ. Но резултатът винаги е еднакъв - създадено е музикално произведение, което излиза от рамките на един-единствен стил. Което докосва хората години след като е създадено; с което всяко следващо поколение сякаш открива себе си.
Джон Ленън, като създател на най-известната група в историята на рок-музиката, има много популярни песни.
Може би сте чували All You Need Is Love.
Всичко, от което се нуждаеш, е любов...
Може би харесвате Help. *
Помощ!
Нуждая се от някого,
но не от всеки.
Човек ми трябва.
Помощ!
По-млад когато бях, далеч по-млад
от днес,
не съм и търсил помощта на който и
да е.
Сега не съм така уверен; как времето
лети,
сега си мисля иначе, разтворил съм
врати.
Помогни ми, ако можеш, чувствам се повален.
И си давам сметка колко важно е да си до мен.
Помогни да се съвзема пак някой ден,
моля те, помогни!
Сега животът ми се промени от край
до край
и свободата ми като в мъгла изчезва
май,
все по-несигурен се чувствам с всеки ден
и както никога преди, знам - искам да
си с мен.
По-млад когато бях, далеч по-млад
от днес,
не съм и търсил помощта на който и
да е.
Сега не съм така уверен; как времето
лети,
сега си мисля иначе, разтворил съм
врати....
...Но песента, която съм избрала да ви представя днес, е химн.
И до днес тази песен е неофициалният световен химн на мира -- Give Peace A Chance ("Дайте шанс на мира")**.
Ленън я създава във време, когато има всичко - суперпопулярност, много пари, съпруга, с която имат еднакви културни интереси.
На 29 години той би могъл да се оттегли на пустинен райски остров и да си живее необезпокоявано живота.
Вместо това той избира да излезе на улицата и да протестира срещу войната във Виетнам заедно с обикновените американци. Избор, който ще влоши отношенията му с американското правителство дотолкова, че то няколко години по-късно да откаже да издаде на Ленън разрешително за оставане в САЩ.
Един от моите критерии за гениалност на една песен е актуалността, отзвукът в съвременността...За съжаление, в този случай Джон не би бил доволен, че неговият призив е толкова актуален и днес.
* Превод:Георги Рупчев
**Забележка: текстът на песента изисква отделен пост за обяснение на някои от думите (особено на неологизмите); но тъй като в момента ми се иска да изкрещя само рефрена, спестих останалото.
Ако някой прояви интерес, ще разясня песента изцяло.
Comments5
Благодаря за прекрасния поздрав и за хубавия пост!
При теб винаги е приятно и уютно!
Подкрепям мнението на Диди-във твоето виртуално пространство е и приятно,и уютно.
Triada, войната е най-голямата свинщина!
Много често дават такива кадри по американската телевизия, за да оправдават политиката си - войници, които прегръщат децата си, обикновено на публични места, че да се покаже подкрепата на обществото към обикновения войник.
Има и други кадри - по някой местен канал за минута дават снимките на загиналите за седмицата в Ирак - млади момчета, 18-20 годишни...И сред тях - някой по-възрастен. В такива моменти винаги си мисля, че животът на младите е прекъснат преди още да е започнал, а чрез смъртта на по-възрастните е погубено и цялото им семейство.
Благодаря ти, че си съпричастен! Има неща, към които никой не трябва да е безразличен...