Природата е единствената сила, действаща в цялата реалност. Спрямо нас тя действа като един закон – законът на съединението, сътрудничеството и любовта, законът на отдаването. Пример за това е привеждането в действие на всичките и части на неживо, растително и човешко ниво. Затова съществува понятието живот, развитие, което би било невъзможно без постоянно доставяне на топлина, храна и всичко необходимо за този процес.

Ако ние сами нищо не създаваме, как тогава можем да намерим сила в природата, която да обуздае нашия егоизъм и да ни даде възможност да го използваме положително? Това не значи, че искаме да понижим нивото на егоизма си, защото се развиваме благодарение на егоистичните си желания.

Например, техническият прогрес може да освободи за човек 8-10 часа на ден. Това ще ни позволи да се занимаваме с различни неща, като изключим грижата за храната, облеклото, жилището и здравето. Ще  се чувстваме свободни в живота и ще можем да посветим една трета от денонощието – своето така наречено свободно време – на занимания, които ще носят полза на всички.

Ако егоизмът ни е довел до високи достижения в техниката, можем да го използваме и за други добри дела. Как да го обуздаем, т.е. да го насочим от ненавист към любов към ближния?

Всъщност ние оставяме нашия живот такъв, какъвто е и продължаваме да се развиваме във всички сфери на нашата дейност – възпитание на децата, култура, изкуство, наука, усвояване на космоса. Това развитие ще бъде положително само ако се научим да управляваме природния си егоизъм, използвайки го за благото на обществото, ако възпитаме в човека способност да не взима под внимание личната си изгода, както сега, а да се съобразява с обкръжението си.

Човек трябва да се почувства така, както са се чувствали хората преди хиляда години, живеейки като едно голямо семейство. Всички били като братя и всеки мислел за другите. Тогава това се е получавало естествено, защото егоизмът не е бил развит.

А как днес да научим човека, чийто егоизъм се е разраснал максимално, да мисли за всички като за свое семейство? Възможно ли е това? Откъде ще се появят такива разум и чувство, за да можем да действаме инстинктивно? Защото такова отношение не може да бъде достигнато, независимо от това, какви огромни усилия полагаме!

Щеше да е добре, ако можехме да измислим такива хапчета, които да ни позволят да видим света през интегралните очила – всички като един! Ще усетя, че не съм знаел и не съм осъзнавал, че заобикалящите ме хора – всичките 7 милиарда – са части от мен! Не съм знаел, че те буквално са ми роднини, които чувствам не като сегашните си роднини – не ги пренебрегвам, не се гордея с превъзходството си, а се грижа за тях като за себе си или за малките си деца, т.е поставям ги над себе си.

Къде да намерим лекарство, с помощта на което ще се поправят отношенията помежду ни и отношението на всеки към обществото и към цялото човечество? Тогава ще можем да продължим да се развиваме и да процъфтяваме, въпреки кризата, която ни е вкарала в задънена улица и спира развитието ни във всички посоки. Чувстваме се загубени в пустинята и не виждаме как да напредваме по-нататък.

Трябва да помислим откъде да вземем сила, способна да обуздае нашата природа и да я използваме изцяло, променяйки само посоката. Сега аз действам единствено заради себе си, с желанието да подчиня целия свят. Мисля, че това е в моя полза, но в крайна сметка нищо не се получава – само страдам, но инстинктивно продължавам да се занимавам със себе си.

А ако променя отношението си и започна да мисля за ползата на ближния и цялото общество, ако всички станат за мен като мои деца – нима това е лошо? И такива ще станат всички! Ще дадем на всички това лекарство и светът ще се напълни с любов! Може би, тогава ще можем да разберем, че ние сами разваляме света и никой друг.

Може би, ако изградим помежду си отношения на добрина, съчувствие и внимание един към друг, в природата също ще се установят такива взаимовръзки. Защото съгласно съвременните научни изследвания всичките части на природата са свързани помежду си. Природата е единна, интегрална, а ние влияем на неживото, растителното и животинското ниво отрицателно.

Добрите отношения помежду ни биха променили не само обкръжаващата ни среда, която сега разрушаваме. Отношенията помежду ни всъщност са основните сили на природата – силата на мисълта, силата на желанието. Казват, че това са най-мощните енергии в реалността и се намират в онова силово поле, което пронизва целия ни свят от край до край, управлявайки всичките му системи – от междузвездните до междучовешките.

Може би равновесието във нашите отношения ще предизвика равновесие в природата! Тоест не само ние, но и целият ни свят, включително и неопознатите от нас сили, ще придобият спокойствие и равновесие.

Днес да се осланяш на каквито и да било новини и прогнози е равносилно на гадаенето с маргаритка – „вярвам, не вярвам”.

Ние консумираме не само салам и марки коли, не само история или нефт, но и политически и икономически розовобузести новини, и им вярваме. При такъв мъчителен живот – кроше отляво, ъперкът отдолу, прав – в челото, или по челото – без разлика! – иска ни се да вярваме. Иначе как да живеем?

Търсенето ражда предлагането! Искаш безметежен, безгрижен живот? Получи си лъжата! Степента на лъжата определя популярността на телевизионните канали, а и рейтингите им зависят от количествата, съдържаща се в тях реклама и сладникавостта на излялата се от нея лъжа!

Свободата на избора се свежда до избирането на по-симпатичния лъжец! Вярваме ли на лекаря, който ни поставя диагноза? А ако целта му е да ни вземе парите? Вярваме ли на учения, убеждаващ ни в своето откритие? А ако целта му е да получи финансиране? Вярваме на политика, обещаващ ни мир, на икономистите, обещаващи ни процъфтяване, а получаваме среден пръст… Вярваме на прогнозите за времето…

Ние избираме това, което разбираме. Затова ли истината в света е малко, защото не я разбираме? А лъжата – да! Белозъби усмивки, дълги крака, звучен заразителен смях, който да продемонстрира убедеността в своята идея, изложена за продан. Поднасят ни лъжа, опакована като истина, и ние я купуваме. Защото разбираме какво ни говорят и пеят. Та нали всичко, което ни предлагат да купим и изберем, ни е изгодно! С това даже сме съвсем съгласни.

Убеждават ни, че всеки има право на собствено мнение и всеки от нас лъже другия! Различието в мисленето е признак на пъстротата на нашите желания: с какво още да си угодим?

Какво ще стане с нашите деца, с чието възпитание се занимават не разбиращи случващото се и уморени от лъжа учители? Как детето да различи в живота доброто и лошото? И оттук цялото поколение попада под «виртуална» или наркотична зависимост, а със следващото ще бъде още по-лошо.

Предполагаме, че в сравнение с миналите поколения, ние имаме повече разум, знанията ни са по-дълбоки, медицината е по-добра. Но проблемите се множат в геометрична прогресия, болестите мутират и симптомите са толкова размити, че лекарите често не разбират какво става. Покоряваме космическите пространства, но не и разстоянията между себе си и ближния. Желанията за притежаване растат неудържимо, кастрирайки ценностите на предците.

Хилядолетия наред, потребността от друга реалност, различна от дадената, се удовлетворяваше от религията. Обръщам се към нея, защото науката, всъщност, казва, че аз съм – никой, парче белтък, комбинация от гени. А аз не съм съгласен, защото тогава не съм човек! Имам нужда от опора в живота! Трябва ми вяра! Когато вярвам, се чувствам по-комфортно, отколкото да се осъзнавам просто като белтък. Сега, обаче, рейтингът на доверието към религията е загубил своите позиции. И всичко заради отговора… Този, който религията не може да ни даде – как да живеем по-нататък?

Времето на опустошеността на духа се разширява и задълбочава, тъй като постоянно мислим само за себе си… И нямаме желание да дадем благо на другите.

Моралната основа на всяко общество е взаимното доверие. Това е нещото, което липсва – значи няма здраво общество, а само злобно егоистичното, моето. В залязващата, вече сумрачна цивилизация процъфтяват прорицатели, астролози, целители. Поради тоталното усещане на неопределеността на нашето съществуване, ни е обхванало абсолютно недоверие към всичко.

Чрез безкрайния си егоизъм подменихме идеята за доверие към ближния и не можем да достигнем до сърцето му.

Лъжата е огромна и е навсякъде. Тя, като смокинов лист, прикрива напиращата към нас истина – светът се променя в посока към нов ред – отказване от егоистичния модел на поведение, заради солидарността и сътрудничеството. Лъжата ни помага да задържим нашите навици, към които сме привързани, защото преходът към новото е винаги неприятен.

Ние сме 100% зависими един от друг и други проценти, освен 100, са лъжа. И най-голямата лъжа е да се убеждаваме, че сме свободни един от друг. И тази лъжлива свобода носи много имена, в зависимост от това, къде се използва – независимост, еманципация, собствено мнение, свобода на избора и така нататък.

А ако можехме да се издигнем над нашите многочислени различия и да намерим, да видим това, което ни обединява, тогава всичките ни днешни непримиримости биха ни се сторили смешни и неструващи пукната пара… Времето ни задължава да направим усилие и тежката необходимост да започнем да разбираме какво се случва е неизбежна.

Е, а сега вярвате ли на написаното тук?

Хармонията е проста. Тя произлиза от факта, че съществуват две сили в природата: силата на отдаване (положителната сила) и силата на получаване (отрицателната сила), които на различни нива (биологично, физическо, морално и пр.) се проявяват като уравновесени системи. Ако тези сили са уравновесени в човешкото тяло, тогава то е напълно здраво. Ако те са в равновесие в природата, тогава тя се намира в пълен покой. Липсата на равновесие води до всевъзможни движения.

Естествено, неравновесието е необходимо, защото дава живот – постоянното взаимодействие межди двете сили в определени рамки, колебанията им относно една друга, създават живот. Например, разширяването и свиването на гърдите, сърцето и други органи е изградено на взаимните движения на тези противоположни сили, които се поддържат и допълват една друга. Животът е това, което се случва между тях, в следствие на техните правилни и хармонични взаимодействия.

В своето развитие ще достигнем до етап, в който цялото човешко общество ще достигне именно до този начин на работа, в който всички негови части взаимно си влияят. Но тези влияния, както при дишането, ще бъдат независими едни от други, когато силата на отдаване е равна на силата на получаване. Те ще взаимодействат помежду си последователно: колкото дадем на природата, толкова ще получим; колкото получим, толкова трябва да отдадем.

Тогава ще живеем в хармония, хомеостаза, състояние на взаимна поддръжка. Природата, която ни води до равновесното състояние между нейните две сили, силата на отдаване и силата на получаване, подсказва, че трябва да достигнем до това. Това е нейната обща насока.

Нищо не можем да направим без този общ вселенски закон. Можем само да разберем на къде сме се запътили и как правилно, доброволно и съзнателно се впишем в изпълнението на този външен, абсолютно задължаващ ни закон. Така ще се чувстваме комфортно не само в крайното състояние, което ще достигнем, но и на всички нива на развитие.

В руски център за изучаване на общественото мнение през февруари 2010 г. било проведено запитване, което показва, че въпреки факта, че около 84% от възрастните мъже и жени не се считат за самотни, всеки втори от нас смята, че все повече хора стават такива.

Ето такъв е парадоксът. Ние се развиваме, нивото на живота ни се повишава, а връзката помежду ни става все по-малка и по-малка. И се боя, че може да дойде такова време, когато всички ние ще се окажем в пълна самота, независимо от хората около нас.

Всеки от нас се намира в свой собствен свят, който в продължение на целия ни живот претърпява определени изменения. Отначало в него има само родители и близки роднини, след това се появяват съученици, колеги. И този наш вътрешен свят се променя в зависимост от това, доколко човек е способен да възприеме или отхвърли тези ценности, които преобладават в хората около него.

Но освен хората около мен, има още и огромен свят на природата. Как се получава така, че са съществували и съществуват такива, които избирайки за свой образ на живота отшелничеството, не чувстват самота, и обратно – човек, който се намира в средата на тълпата (например, шоубизнес, политика и др.), изпитва невероятни по своята сила пристъпи на отсъствие на връзка с останалите хора, водещи го към депресия? Съдейки по многочислените анкети, мислите за самоубийство възникват при тези, които страдат от депресия и самота, и по-голямата част от самоубийствата в нашия свят произтичат именно поради непоносимото усещане на себе си без другите.

Но самотата има и своите плюсове. Състоянието на отсъствие на връзка с други хора дава на човек възможност да спре и да помисли, да анализира създадената ситуация, да направи изводи и да продължи своя живот вече на друго ниво. Погледнете какво става, когато човек остане сам? Отначало се опитва да запълни тази пуста ниша с всевъзможни способи – това може да бъдат както положителни житейски напълвания (клубове, книги, театър, кино и др.), така и обратно, например, алкохол и наркотици.

Ще кажа под секрет, че за това, което избира човек, играят не последна роля и тези, които се намира около него. Защото всъщност целият свят около нас работи като рекламна агенция, рекламирайки ни всевъзможни наслаждения. При това тук няма някакви особени различия, било то реклама на благородство, любов, меценатство или реклама на всевъзможни „човешки грехове“. Изборът, който ще направя, разбира се, винаги остава за мен.

Но да се върнем към самотата. Защо това явление днес става все по-разпространено? Според мен, работата е видимо в това, че ставаме все по-затворени в себе си, в своя собствен свят, и хората, които ни обкръжават, все по-малко и по-малко ни интересуват. Какво изпитва човек в такова състояние? Какво означава да си сам със себе си и целият свят наоколо да живее някакъв собствен живот, където за теб няма място. А всъщност място има за всеки, но не всеки е способен да влезе в това единение със света. И проблемът е само в това, да поиска да се съедини с другите. Всичко зависи именно от това желание. А намират ли се много хора, способни на това?

Не, човек предпочита да страда и да се наслаждава на своите страдания. Защото усещането за лъжливо геройство дава голямо наслаждение, доколкото да излезеш от своя собствен затвор означава да се откажеш от възможността да съжаляваш себе си, да се считаш изоставен и много други, което е толкова сладко за нашето его. Уви, повечето самотни хора са склонни да обвинят всички и всичко за своето нелеко състояние, като в същото време сами са виновни за случващото се.

Освен това, то е предизвикано и от факта, че в нашия съвременен свят зависимостта от външната връзка един с друг претърпява огромни изменения. И подозирам, че се нуждаем от по-вътрешна връзка, отколкото външна (въпреки че едната не изключва другата). И показател на това е все по-голямото навлизане на хората във виртуалния свят – света на интернет и общуването със самия себе си. Но какво означава вътрешна връзка и възможна ли е тя?

Как човек може да се свърже с другите на по-дълбоко ниво? И какво означава да се съединиш с другите? Видимо заради решението и търсенето на отговорите на тези въпроси, на човечеството се дава да усети какво е самотата – когато съм един и няма никого освен мен. Получава се така, че ние опознаваме почти всичко от неговата противоположност: ако не почувствам тази бездна от самота и отсъствие на връзка, няма да знам, че има още нещо, освен мен, а това означава, че няма да бъда в състояние да поискам да бъда съединен с всеки. От друга страна, защо да чакам тази все по-задълбочаваща се бездна? Защото мога и да не дочакам кога ще ме удави със своята тежест, а още сега да потърся възможности и начини за нашето обединение един с друг…

Отговор: Ние трябва да разберем какво е това контакт между хората.

Казват, че няма семейство, ако няма деца. За какво живеят хората? Например, днес физически те се харесват, физиологически са доволни един от друг, удобно им е заедно. За сега им е удобно… Детето – това е нещо средно, общо, което ги свързва заедно.

Когато човек влиза в контакт с другите той трябва ясно да види нещо общо между тях, че взаимно са свързани. Това е не просто някакво пресичане, а обща чувствена, физиологическа, физическа, обществена, културна област, където те не само се докосват, а сякаш се припокриват един друг.

Всеки човек представлява сам по себе си „кръг“. И когато той се напасва на „кръга“ на друг човек, така те могат да бъдат в дълбок и многостранен контакт.

На първо място, ние трябва да разберем, че в наше време контактът между двама души, техните частни кръгове, не се докосват помежду се, защото егоизмът на всеки е нараснал до окончателното му състояние и това, което става в моя кръг, не е включено в другите кръгове. Аз се чувствам толкова специален, индивидуалист, егоист, че другият не го възприемам като личност, която може да има също собствени интереси и потребности. За мен това е просто обект за потребление. Ако това ме интересува, тогава влизам в контакт с него, но не като личност с личност, която има своя кръг от интереси и вътрешен свят, а като потребител на източника и нищо повече.

Това е начинът, по който комуникираме един с друг. Така ни е удобно: всеки си има своя собствен мобилен телефон, компютър и поща, и ние се крием зад тях и с това замъгляваме абсолютната ни отделеност един от друг.

Виждаме как постепенно изчезват различни общности, а ние криейки се зад мониторите, уж комуникираме и при това си измисляме нови мерки за поведение и правила. Но всичко това се случва виртуално, без да се докосваме чувствено до никакви кръгове. Измисляме си нов език, скриваме се зад някакви други форми, друга обвивка, представяйки се в Интернет абсолютно не тези, които сме. Поставяме вместо своето лице, всякакви аватари, подписваме се с други имена. Тоест, хората играят без да разкриват себе си. И на егоизма това му харесва, удобно му е и му е добре.

Основната ни задача е да изясним дали хората имат нещо общо – и не просто в двама, а между всички, тъй като ние говорим за интегрално общество, към което природата ни подтиква или със страдания или с доброволно осъзнаване и устременост към това светло състояние на човечеството. Ето защо, определяйки какво общо има между всички нас, ние ще бъдем в състояние да контактуваме на чувствено ниво, няма да се крием един от друг, а напротив, ще се опитваме да се открием.

Всеки ще разкрие вътрешното си „аз“ и ще го постави над външното – над този начин, над името, фамилията, бащиното, над своята специалност, над всички видове външни навици, обичаи, език и всичко останало. Моят чувствен свят ще се издигне над обичайното ми физическо състояние, дадено ми от природата. Това трябва да развиваме в човека.

Ето защо, трябва да покажем на хората, че в единението между нас, в наслагването на частните кръгове помежду си, сцеплението им един към друг в единен механизъм, ние не се превръщаме в роботи. Не откриваме себе си за удари от другите, както в известната фраза “ разтвори душата си, за да плюят в нея”. Ние правим това, за да може във взаимното ни интегрално движение, когато сме като единен аналогов механизъм, да постигнем конкретна цел, да  се роди нещо ново – както двама се съединяват, за да създадат потомство.

Но тук ние раждаме всички заедно, изграждаме съвършено ново състояние на човечеството, в което не трябва да се крием, да се страхуваме, да се стремим да ограбим другите и за сметка на това да издигнем себе си. Напротив, подемът ни ще бъде общ – именно в това наше общо „чедо“ което ще ценим и тачим, постоянно да расте и да се развива.

От беседата за интегралното възпитание, 14.12.2011

Любовта, или законът на пълното взаимно отдаване, е основното обединяващо свойство на мирозданието. На законът на всеобщата любов се подчинява цялата природа – „неживото”, „растителното” и „животинското” нива, освен нивото „човек”, където ние, оставени сами на себе си, вършим всичко, каквото си поискаме, действайки против него.

Като говорим за човека, ние нямаме предвид жизнените функции на нашия организъм на ниво животинско тяло. Разбира се, на това ниво неговото функциониране се подчинява на законите на природата.

Нивото „човек”, нашето „аз”, – това е нивото на нашите взаимодействия, усещания, мисли. Тук ние сме абсолютни егоисти. Ние не искаме да вземем под внимание интегралността на света, взаимодействието между неговите части. Явявайки се неразделна част от природата, ние чрез своите мисли, желания, действия нанасяме на тази интеграция огромна вреда на всички нива. И тя, в крайна сметка, се връща към нас във вид на отрицателно въздействие от страна на всички части на природата. Днес ние започваме да усещаме това. 

Съществуването на всеки организъм и неговото развитие има за основа пълното интегрално взаимодействие на неговите елементи. В съответствие с това, всяка клетка се грижи за поддържането на неговата жизнеспособност, тоест тя автоматично отдава всичко, което е необходимо, като даже се подчинява на заповедта за самоунищожението си. След като е изпълнила своята функция и е отработила своя ресурс – програмата се изключва и клетката се самоунищожава.

В наше време сме свидетели на пълното разпадане на човешките взаимоотношения. Всичко е изградено на проста егоистична сметка. Всеки се стреми да използва всекиго – в секса, в семейството, в обществото – за своето мнимо благо. Мнимо, защото накрая човек не получава никакво благо. И това е добре, защото виждайки истинското си лице, пагубността на своето поведение, ние все повече се приближаваме към проблема и неговото решение.

Искреното желание на човека доброволно да приеме закона на интегралното развитие ще му разкрие онези части на природата, които той все още не може да почувства. Нови измерения, нови светове, където съществуваме в изконно вечното си състояние, където се намираме до раждането и след смъртта си, където пребиваваме като неразделни части на природата – това, което за сега е скрито от нас.

Днес ни се дава възможност да разкрием тези области на мирозданието, които засега не усещаме. Но те са реални. Нашият егоизъм – защото в него е основният проблем – не ни позволява да направим живота си, нашите отношения в обществото и семейството прости и хармонични.

Не е възможна връзка между мъж и жена, които въплътяват в себе си две абсолютно противоположни свойства, ако между тях не се разкрие чувството на любовта, управляващо мирозданието. Но за това, трябва да видим как този закон действа на Духовно ниво, откъдето към нас слизат сигналите на управлението и на тази основа, да изградим отношенията помежду си.

Днес приемаме за любов свойство, абсолютно противоположно на това, което съществува в природата. Под думата „любов” ние подразбираме своето отношение към това, което ни носи наслаждение.

„Обичам тази жена” – днес означава, че обичам да я използвам за себе си. Аз имам такива потребности, празноти и тя ме насища, наслаждава. Тогава, нея ли обичам или онова наслаждение, което получавам от нея? – Аз обичам себе си, а нея я обичам като източник на наслаждение както, например, сутрешното кафе или следобедния сън…

Любовта не е получаване на наслаждение от някого, а отдаване, насочено към обекта на любовта. Почувствай какво желае любимият и напълвайки го, ти ще изразиш своето отношение към него, което се нарича „любов”.

Дори при получаването има възможност да изразиш любовта си, когато използваш получаването, за да отдадеш. Така, например, детето, знаейки, че любящата майка желае то да си изяде кашата, я изяжда, за да достави наслаждение на майка си. То трябва да се наслади от това, което тя му дава, и тогава тя ще се наслаждава, че то получава от нея.

Даже от такъв прост пример се вижда, че понятието „любов” е много сложно взаимодействие. Какво да кажем за такива сериозни системи, като взаимодействията на нива „жена – мъж”, „бащи – деца” и т.н. Това е цяла наука, която трябва да се изучава от детска възраст. Иначе човек не пораства и не разбира най-важното – как да живее, как правилно да изгради човешкото общество.

В нашия свят започваме да откриваме, че сме абсолютни егоисти, че не обичаме, а само се опитваме, по пътя на компромисите, да се договорим помежду си, защото друг път няма. Ту се караме, ту се помиряваме, свързват ни общи деца, живеем като съквартиранти – но това не е любов! Без свойството на отдаването не е възможно съществуването на елементарна човешка връзка, затова истински съпруг и съпруга могат да бъдат само тези, които работейки върху себе си, се издигат до това ниво.

Това не е никак лесно, но страданията от опустошеността, от разбиването на взаимоотношенията – в семействата, между децата и родителите, в обществото – ще доведат до там, че хората ще са готови да положат всякакви усилия, за да достигнат това свойство. Подсъзнателно, инстинктивно те ще започнат да разбират, че този идеал съществува, той е далечен, но трябва да бъде достигнат. Именно в дълбините на падението те ще усетят възможностите за възход и ще бъдат принудени да го направят.

Проблемът е там, че човекът не е достатъчно развит, за да разбере, че неговият вътрешен свят – това е светът на наслажденията. Когато той се наслаждава на красива картина, музика, жена, дете, супа, – това е едно и също. Протичащите в нас процеси са чисто животински, потребителски. Незнайно защо, представяме някои от тях като някакви нереални чувства и искаме от другите същото. За каква любов говорим? Ще ви инжектират определен вид хормони и съвсем по друг начин ще започнете да се отнасяте към обекта на любовта.

Любовта се изгражда от взаимни отстъпки, от придобиването на алтруистично движение един към друг, когато всеки живее в другия, напълва другия. Такава духовна двойка култивира взаимоотношения над нашите животински желания и на тази основа създава единение. Ние имаме потребност от това – чрез сливането на телата да достигнем сливане на душите.

Нивото на висшите животни и човека е изградено на основата на взаимодействието.

Защо? Природата се стреми да извиси човека до такова ниво на развитие, когато той би взел съзнателно участие в този процес, би разбрал, оценил, постигнал вселенския му мащаб и би го одобрил.

Израстването заема една трета от живота на човека. Човешкото дете – за разлика от животинското, което от първите дни на живота си се приспособява към заобикалящата го среда, – се нуждае от грижи, от огромен обем информация, за да стане годно за съществуване в този свят. Затова бракът – съединяването на мъжката и женската част – трябва да бъде дълъг и съвършен. Природата предизвиква в нас любовта към децата, иначе ние не бихме се съединили и не бихме им дали възможност да просъществуват.

Институтът на брака не е създаден за таткото и майката, за съпруга и съпругата, а изключително за продължаването на рода, тоест за децата. Недоволството, че в семейството нещо не е така, че не получавам достатъчно, че по-малко ме обичат, по-малко ме наслаждават, е следствие от това, че всичко се прави в противоречие на отдаването – всеки търси в брака собственото си наслаждение, без да разбира, че бракът е създаден за детето.

Днес в развитите страни хората не искат да имат деца, стремят се към егоистично напълване, към усещане за свобода. Да съединят живота си с друг човек, да живеят в един дом, да раждат деца, да ги възпитават, да мислят за тях от сутрин до вечер… Защо? Какво удоволствие ще ми даде семейството?

Семейството е необходимо, за да може човекът да се научи да се грижи за ближния си. То съществува само за това. Затова сме създадени с желанието да раждаме, да отглеждаме и да възпитаваме. Природата влага в нас инстинктивна, животинска любов, за да можем по неволя да се учим и постепенно да се издигаме на други нива на отдаване.

Целта не е да родиш подобен на себе си малък егоист и безцелно да го отглеждаш. Човек трябва да осъзнае, че крайната цел е достигането на най-висшето природно ниво – свойството на отдаване и любов. Затова мъжът и жената са създадени такива, че да имат нужда един от друг и от деца, за да могат – на примитивно животинско ниво – да разберат, да почувстват това свойство и да го издигнат на човешко ниво. Ето тази е причината да сме създадени като разделно съществуващи мъжки и женски елементи, които, съединявайки се, пораждат следващото поколение. В това е смисълът на съществуването на института на брака.

А на животинско ниво никакви задължения и клетви няма да помогнат. Ние искаме да удовлетворим ежеминутните си желания. Ние не търпим нито натиск, нито ограничения. Не се нуждаем от постоянни връзки. Такъв е днешният егоизъм. С това се обяснява статистическият бум на разводите по света.

Цялата ни история е процес на постепенно, но непрекъснато развитие на егоизма, който в наше време хиперболично нараства и не се поддава на никакви ограничения и рамки. Затова институтът на брака не може да бъде опазен нито от морала, нито, още повече, от лицемерни забрани. Всички разбират безполезността и безсмислеността на такъв подход. Значи, на човек ще му се наложи да осъзнае истинския закон на природата, духовния закон, а за да го направи, ще трябва да се издигне над животинското си ниво.

Желанията слизат в човека свише и се проявяват вътре в него.

В следващия миг в мен ще се прояви някакво друго желание. Аз мога да го потисна, заплашвайки го с наказание, но няма да мога да спра да желая. Да заповядаш на човека „не желай” – това е равносилно да заповядаш на котката да не желае мишка. Това е невъзможно, защото противоречи на природата. Да не желаеш – значи да се поправиш. Поправянето е издигане на нивото на отдаване, на нивото на силите, които ни управляват. А това е процес на полагане на осъзнати усилия и задълбочено обучение.

Инфекциозните болести се разпространяват по цялото земно кълбо все по-бързо и лечението им става все по-трудно. От седемдесетте години насам, новите заболявания се появяват с безпрецедентна честота... Днес съществуват повече от четиридесет вида болести, които не са били известни преди двадесет и пет години.

  Световната здравна организация

Историческите факти свидетелстват за това, че човечеството боледува толкова време, колкото съществува и воюва с болестите толкова време, колкото боледува.

Всъщност, свикнали сме да воюваме: ту един с друг, ту с глада, ту със стихиите, но войната срещу болестите е поставена на особено място. За цялата история на човечеството всички войни и стихийни бедствия не са отнесли толкова животи, колкото болестите и епидемиите, нееднократно заплашвали човечеството с пълно унищожение.

За разлика от природните катаклизми, да се съпротивлява на които човекът нямал нито сили, нито възможности, болестите се държали малко по-иначе – с тях можело да се воюва и често да бъдат побеждавани. И затова напълно естествено било появяването на целители, а след това на лекари, които застанали между нас и болестите.

Отначало методиката за възстановяване на здравето била проста и близка до природата, но с напредъка на медицината като наука, човечеството обявило на болестите истинска война и намесата в организма придобила тотален характер.

Към средата на ХХ век медицината отбелязала подем и обещала да ни избави от множество болести, а откриването на антибиотиците направило тази мечта толкова реална, че  се предполагало въплътяването и да стане за няколко години.

Еуфорията продължила не особено дълго. Времето много бързо донесло отначало съмнения, след това и разочарования – оказало се, че вирусите имат защитен механизъм, който преподнесъл на учените неприятен сюрприз. Така например, под въздействието на антибиотиците мутирали грипните вируси, които станали по-малко уязвими и по-смъртоносни. Последвалата борба с мутантите пораждала нови пълчища още по-агресивни наследници. Новите видове вируси нямали край, а проблемът нямал решение.

А вече абсолютно пълна подигравка с усилията на медиците станало откритието, че в следствие на мутацията вирусите се „научили” за много кратко време да се пренастройват към новото лекарство. По този начин, антибиотикът, въведен в тялото на болния, ставал не отрова, а храна за новото поколение вируси.

Претърпявайки поражение на фронта на инфекциозните болести, ние откриваме, че също толково зле стоят нещата с наследствените, раковите, сърдечно-съдовите и прочие „болести на века”. Тази статистика може да означава само едно – ние сме обречени да боледуваме.

Тогава защо боледуваме?

Свойството на човека да боледува и възбудителите на болестите са създадени от природата и еднакво грижливо се пазят от нейните закони. Затова всеки наш опит да унищожим възбудителите на заболяванията или да променим техните свойства, за да подобрим наследствеността, се натъква на все по-нарастваща съпротива от страна на природата и неизбежно ни довежда до неуспех.

Природата има с човека особени сметки за уреждане. Природата воюва с нас постоянно, използвайки като оръжие  не само болестите, но също екологията и икономиката; тя ни сблъсква в непрестанни войни един срещу друг.

Защо отношението на природата е толкова враждебно към нас, може би, ние не и съответстваме в нещо?

Цялата природа е създадена и съществува по законите на отдаването. Това означава, че всеки елемент, всяко творение на природата взема само това, което му е необходимо за да съществува, но в същото време храни другите части на природата. Това е подобно на единен организъм, където всеки орган и всяка клетка взаимодействат помежду си, обменяйки хранителни вещества и информация в пълно съответствие със законите, според които този организъм е създаден и съществува.

На човекът, за разлика от останалите части на природата, му  е дадена особена сила, позволяваща му да се вижда като „главен” в царството на природата – това е силата на нашия егоизъм. Нашият егоизъм ни кара да усещаме, че всичко е създадено и съществува единствено за удовлетворяването на сиюминутните ни ненаситни желания.

Заети да тичаме след наслажденията, ние изведнъж откриваме усилващата се съпротива от страна на природата и виждаме, че всичките ни усилия да победим болестите, да предотвратим войните, да направим живота си по-комфортен и спокоен са обречени на провал.

Всичките ни войни против природата никога няма да донесат очакваните плодове по една единствена причина: ние не разбираме, че силите на природата противостоят не на нашите действия насочени към нея, а на нашите мисли и желания, които насочваме един към друг. Защото само на нивото на човешките взаимоотношения се проявява максималната сила на нашия егоизъм. Завист, желание да властваме над себеподобните си, ненавист – тези чувства са източници на мисли, които притежават истинска разрушителна сила по отношение на природата.

Силите на природата са насочени към поддържане на равновесието на цялата система и използват всеки елемент в режим на пълно отдаване.

Ние, от своя страна, подбно на ракова клетка в тялото на природата, вместо да храним съседните клетки и по този начин да поддържаме живота на целия организъм, желаем да използваме всичко, което може да ни даде природата единствено за собствено наслаждение. Ние блокираме мислите си в собствените си желания, отделяйки вместо жизнени сокове смъртоносна отрова. В резултат на това загиват първо съседните клетки, а след това и целият организъм.

Значи, ако променим мислите и желанията си, ще променим отношението на природата към нас и ще се избегнем заплахите от болести и катаклизми?

Да. За това е необходимо да се издигнем на друго ниво на взаимоотношения помежду си, а значи и на друго ниво на взаимоотношения с природата. Трябва да достигнем състояние, което се нарича „любов към ближния”.

Човечеството, осъзнато или интуитивно, винаги се е стремяло именно към това състояние – защото то предполага пълна хармония с природата и изчезване на причините за конфликтите между нас. Днес ние живеем в особено време, когато са създадени всички условия за издигане на човечеството на ново ниво на съществуване.

Ако ние незабавно започнем нашето поправяне, ударите, които ни изпраща природата ще отслабнат и постепенно ще спрат. Ние ще станем такива, каквито и трябва да бъдем изначално – най-важната част в общия организъм на природата. Тогава тези сили, които природата използва срещу нас, ще се обърнат в сили на подкрепа и защита.

БРОНИРАН УЧЕБНИК

 Напоследък в средствата за масова информация все по-често се появяват съобщения за престъпления извършени зад училищните стени. Паническите настроения, обхванали учениците и родителите, се задълбочават от незнанието как трябва да се противопоставят на тези явления. А неадекватните опити да се реши проблемът без да се разбира същността му, довеждат, понякога, до невъобразими резултати.

Например, с нападенията с хладно оръжие в английските училища са се справили „просто”: пуснали са в продажба „бронирана” ученическа униформа, ушита от непробиваема с нож тъкан. В САЩ, от своя страна, след поредица от случили се неотдавна трагедии в училищата, при които учениците откривали огън по съучениците си и учителите, били изобретени противокуршумни учебници, с които, по мнението на изобретателите, може да се защитиш от куршумите на психопатите. В най - скоро време, сигурно ни очаква масово раздаване на лични танкове на учениците.

 ЕФЕКТЪТ НА МАУГЛИ

 Ние, обаче, няма да подражаваме на тези, които се борят със следствията, затваряйки си очите за причините и ще се опитаме да проанализираме създалата се ситуация.

Да започнем от фактора, който, несъмнено, се явява най-важен в нашия анализ. Става дума за възпитанието. Веднага изниква въпросът към родителите и педагозите: „Какво е главното в процеса на възпитание?” Съдейки по това, което става, те нямат отговор. А тази истина е известна на всички – съзнанието на човека се формира под влиянието на заобикалящата го среда. Особено ярко това се потвърждава от широко известния „ефект на Маугли”. Детето попаднало в гората и „възпитано” от вълците, става вълк, още повече – този процес е необратим.

Оттук идва изводът: ако искаме малкият човек да израстне с определени, желателни за нас качества, самите ние трябва да показваме пример, а всичките СМИ, като добавим и интернет, трябва да рекламират именно тези качества. В живота, както знаем, става точно наобратно. Затова няма защо да обвиняваме младото поколение, че е невъзпитано – те са наше копие, само че „по-отворено”.

 НА ОПАШКА ЗА БРОНЕЖИЛЕТКИ

 Значи нищо не може да се направи и ще се наложи да купуваме на децата бронежилетки и бронирани учебници? А какво ще правим тогава с хиперактивността, наркоманията и депресията? Тях не можем да ги напъхаме в бронежилетки. Но нека не избързваме с изводите – изход все пак има. Но за това по-късно, а засега нека си зададем въпроса: на какво трябва да учим децата си?

Ако направим прецизен анализ на всичко, на което учим и не учим своите деца и претеглим както трябва всичко за и против, ще се изясни, че децата, впрочем, както и възрастните, трябва да бъдат обучавани само на това, което се съдържа в думите:”Възлюби ближния си както самия себе си”.

Стоп, ще каже изкушения читател, - та нали това е утопия. На всички е ясно, че тази идея, използвана като програма за действие практически от всички религии и комунисти е неосъществима! Колко кръв е проляло човечеството, опитвайки се да я реализира! Известна е и причината на неудачите – тази идея въобще не пасва на човешката природа. И въпреки това, независимо от всичко, тя всеки път упорито изплува на повърхността.

Може би наистина има нещо и човек подсъзнателно чувства нейната необходимост?

И ето не толкова отдавна тази загадка започна най-накрая да се изяснява. Работата е там, че формулата „Възлюби ближния си както самия себе си” се явява следствие от главния закон на природата – хомеостазата. За този закон и произтичащите от него следстия вече с пълен глас говорят множество учени и обществени кръгове. Още първите резултати, получени при изследването на този закон изглеждат просто революционни.

 КОНФЛИКТЪТ Е НЕИЗБЕЖЕН

 Същността на хомеостазата е в това, че съществува единство, природна хармония и взаимодействие между всички елементи на природата: неживата, растителната и животинската. Човекът, от своя страна, като най-висшият елемент на природата, е длъжен да достигне хармонията самостоятелно. Още повече, че в това, всъщност, се състои целта на човешкия живот. Именно за това, независимо от постоянните неуспехи, човек упорито се връща към идеята за всеобщата любов.

В основата на хомеостазата /по-нататък – Закона/ е алтруизмът, а на човешката природа – егоизмът. Тъй като те са противоположни помежду си, тяхното взаимодействие образно се илюстрира от третия закон на Нютон: „силата на действието е равна по модул и противоположна по насочеността на силата на противодействието”.

В ежедневието това се изразява в появата на всевъзможни проблеми, с които се сблъсква всеки човек в частност и човечеството като цяло. При това, всякакви  опити да се действа против Закона предизвикват незабавна негативна реакция, по сила равна на въздействието на нарушителя. Тъй като ние винаги действаме против – защото не можем по друг начин – конфликтът е неизбежен. За да решим всичките си проблеми трябва, независимо от природния си егоизъм, да се постараем да вървим ръка за ръка със Закона. За човека това започва и завършва с едно единствено действие: „Възлюби ближния си както самия себе си”.

 ИСТИНСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ

 Егоисти не искаме да бъдем, защото все по-силно страдаме от това. Да станем алтруисти, независимо от всички опити, не се получава. Какво да направим? За всичко това много подробно пишат ученият – кабалист, проф. Михаел Лайтман и проф. Ервин Ласло в книгата си „Вавилонската кула – последния етаж”:

„Изключително важно е да попиеш дадена идея, без да допускаш да се изпари от главата ти, независимо че това, разбира се, ще се случва. Трябва да се придава значимост на подобни мисли, защото от тях зависи нашето щастие и благополучие, с тяхна помощ ще се избавим от проблемите. Макар изначално такава нагласа да ни се струва малко нелепа, обаче от нея и само от нея е обусловено нашето добро бъдеще.

Освен вътрешното алтруистично отношение към другите, по силите ни също така е да извършваме за тях реални алтруистични постъпки, а именно: да споделяме с тях знания за целта на живота и за начина на осъществяването на тази цел. Ако ние предаваме на другите това осъзнаване, ако в крайна сметка те почувстват макар и обща съпричастност към проблема, разсъждавайки и напредвайки в търсене на решение, с това предизвикваме положителни промени в единната система, чиито части сме и ние. Като резултат нашето собствено осъзнаване също непрекъснато ще се повишава и ние веднага ще почувстваме позитивни промени в живота.

Един човек, поправящ отношението си към ближния, променя лика на цялото човечество. Взаимоотношенията между индивида и цялото човечество може да се охарактеризират така: ти заедно с всички се намираш в единна система, но другите напълно зависят от това, как ги управляваш. Целият свят е в твоите ръце. Така е изградена реалността на всеки един човек”.

Именно на това трябва да започнем да обучаваме децата си и именно такъв пример да им даваме. Ако ние съумеем да създадем съотната среда на разбиране, тогава всички проблеми, свързани с възпитанието ще се решат от самосебе си.