Един от положителните странични ефекти на носталгията е, че почваш да си спомняш само хубавото от живота си в родината. Та и аз така - имам само хубави спомени от всички места, на които съм била, но Плевен винаги ще си остане много специален град за мен.
Използвам случая да поздравя и най-старата си приятелка, която живее там. Стара, в смисъл, че сме приятелки от детската градина, иначе сме си все така красиви и жизнерадостни :)!
Като ме хване носталгията, винаги си спомням една песен на Джон Ленън.
"Има места, които ще помня цял живот, въпреки че нещо се е променило. Нещо завинаги, и не към по-добро; нещо си е отишло, но и нещо е останало."
Поредното съвпадение - преди малко един приятел ни даде двайсетина DVD-та с български филми, от колекцията на в-к "Труд". Та току-що си припомних "Специалист по всичко"! Дето е боядисвал кюнци за печка и великденски яйца... Още началните кадри са много впечатляващи - освен каруците, тогава в София е имало само стотина коли май. Много се смях и на описанията на специалистите-бояджии - "специалист розово, специалист-баданар, специалист-универсалист (?!)..." и как звучи всичко това,преведено на френски! За съжаление заради глупавите кодове не мога да ги гледам на DVD, защото не ги чете, та трябва да се задоволим с малкото мониторче на компютъра. Но и другите заглавия са много интересни, някои изобщо не съм гледала: "Орисия", "Йо-хо-хо", "Всичко е любов", "Господин за един ден", "Топло", "Двойникът", "Таралежите се раждат без бодли", "Понеделник сутрин", "Вилна зона", "Козият рог", "Любимец 13", "От нищо нещо", "Хитър Петър", "Под игото", "Матриархат".
Скъпа Ела, от колко години сте в САЩ? Ако не е тайна, разбира се! На мен, например, любимият ми е "От нищо нещо". Наскоро пак го даваха и пак се смях, а това е поне за 5-6-ти път! Ееех, Венетка, теглиха й ножа еснафите! Всичките филми, които си изредила са хитови! Къде е българското кино сега? С поздрав и приятно гледане!
Professor, Недостатъчно дълго съм в чужбина, щом все още ме мъчи носталгията :).
За българското кино днес - можем да говорим или добро, или нищо, като за покойник. "От нищо нещо" го гледах сравнително наскоро, даваха го преди година по българската телевизия тук, и е един от любимите ми филми. Особено сполучливо е решението не режисьора да размени изпълнителите за двете мъжки роли - Стефан Данаилов всъщност първоначално е трябвало да играе ролята на Асен Кисимов.
Comments11
Използвам случая да поздравя и най-старата си приятелка, която живее там. Стара, в смисъл, че сме приятелки от детската градина, иначе сме си все така красиви и жизнерадостни :)!
Като ме хване носталгията, винаги си спомням една песен на Джон Ленън.
"Има места, които ще помня цял живот,
въпреки че нещо се е променило.
Нещо завинаги, и не към по-добро;
нещо си е отишло, но и нещо е останало."
"Yesterday" е песен на Пол.
Yesterday
All my troubles seemed so far away
Now it looks as though they're here to stay
Oh, I believe
In yesterday
Suddenly
I'm not half the man I used to be
There's a shadow hanging over me
Oh, yesterday
Came suddenly.....
Още началните кадри са много впечатляващи - освен каруците, тогава в София е имало само стотина коли май.
Много се смях и на описанията на специалистите-бояджии - "специалист розово, специалист-баданар, специалист-универсалист (?!)..." и как звучи всичко това,преведено на френски!
За съжаление заради глупавите кодове не мога да ги гледам на DVD, защото не ги чете, та трябва да се задоволим с малкото мониторче на компютъра. Но и другите заглавия са много интересни, някои изобщо не съм гледала: "Орисия", "Йо-хо-хо", "Всичко е любов", "Господин за един ден", "Топло", "Двойникът", "Таралежите се раждат без бодли", "Понеделник сутрин", "Вилна зона", "Козият рог", "Любимец 13", "От нищо нещо", "Хитър Петър", "Под игото", "Матриархат".
На мен, например, любимият ми е "От нищо нещо". Наскоро пак го даваха и пак се смях, а това е поне за 5-6-ти път! Ееех, Венетка, теглиха й ножа еснафите! Всичките филми, които си изредила са хитови!
Къде е българското кино сега?
С поздрав и приятно гледане!
Professor,
Недостатъчно дълго съм в чужбина, щом все още ме мъчи носталгията :).
За българското кино днес - можем да говорим или добро, или нищо, като за покойник.
"От нищо нещо" го гледах сравнително наскоро, даваха го преди година по българската телевизия тук, и е един от любимите ми филми.
Особено сполучливо е решението не режисьора да размени изпълнителите за двете мъжки роли - Стефан Данаилов всъщност първоначално е трябвало да играе ролята на Асен Кисимов.