От най-дълбоката, от най-светлата, от най-ефирната част на „Извора на живота” се сътвори тя – душата на твореца. Идването и’ бе съпроводено с невиждан блясък и другите души, които бяха сътворени в същия момент разбираха, че тази е някак по-различна, по-специална и очакваха с нетърпение да видят какъв избор ще направи душата на твореца. Дали ще остане векове да танцува своя ефирен бляскав танц около бялата светлина на „Извора на живота” или ще предпочете оковите на материалното тяло?

Но тя – душата на твореца - бързаше да твори и с нетърпение избра първото тяло дошло на бял свят заедно със собственото и’ сътворение. Беше едно много сладко момченце, което в първите дни изключително много зарадва своите родители, но с времето започна да се превръща в истинско изпитание за тях, докато в един момент те разбраха, че той е тяхното съдбовно наказание.

В началото плачеше, после ревеше, накрая направо се дереше от рев, но душата на твореца намираше във всеки тон на този непрестанен рев някаква красота и живееше с надеждата, че този ревльо ще стане изключителен певец.

Трябваше и’ доста време, за да разбере, че никой друг не се диви от способността на бебето да издава ужасяващи тонове, но въпреки че със всеки изминат ден да разбираше, че пеенето е изгубена кауза за този малък човек, душата на твореца знаеше, че той има някакъв изключителен талант и все някога ще го изяви. И точно, когато бебето проходи, душата на твореца разбра, че от него няма да стане танцьор.

Просто до този момент изключителният му талант не се беше проявил, но пък имаше безкрайно много време да го изяви. Затова душата на твореца проявяваше разбиране към растящото дете и чакаше онзи изключителен момент, в който той щеше да стане творец и да сътвори нещо изключително.

Така на душата творческа и’ се наложи да почака докато човечето поне се научи да чете. И той се научи. Но това не беше най-любимото му занимание, а понеже четенето не го привличаше душата скоро откри, че и’ писането няма как да го привлече, следователно от това дете нямаше да стане писател. Уморена от чакане душата на твореца започна неистово да крещи:

-         Гладна съм! Глаааадна съм! Гладна съм!

Усетил позива на глад отвътре малкия човек се зарови в хладилника и започна да омита всичко що можеше да се изяде. Когато се измори да нагъва салами, кашкавали и какви ли не други боклуци отиде в хола пусна си телевизора на детския канал и продължи да набива чипс, пуканки, семки.

Когато душата се умори да крещи колко е гладна, хлапето хвърли небрежно поредния изпразнен плик от някаква храна, оригна се шумно и се замисли какво да прави, а едновременно с това се учуди, че може и да мисли. И като се замисли само...

Душата на творецът пък се зачуди какъв гладко шлифован мозък може да роди такива мисли.

Та мислите бяха: „Ами сега, като няма какво да се прави, дали да не взема да викна някой да си поиграем? Но мама като не дава да си играем у нас, къде да идем да си играем?”

В края на краищата малкия човек не достигна до никакви мислителски открития и душата съвсем отчаяна от резултата реши да си почине от своя приемник и се сгуши в най-тихата част на пухкавото му телце, прииска и’ се да заплаче, но после мислено и съвсем добронамерено се самоуспокои и си каза:

-         Та той е още дете. Още не е открил твореца в себе си. Аз малко ще почакам. Може би след няколко години той ще намери своята същност и тогава ще сътвори нещо голямо.

Така сгушена в дълбините на едно незаслужаващо я тяло душата на твореца прекара тихо няколко години в очакване детето да открие себе си, но с времето нищо не се променяше. Малкия човек стана голям човек и душата откри, че малкият мързеливец вместо в творец се е превърнал в голям мързеливец.

Това може би щеше да продължи още мнооого дълго, но в един прекрасен момент се появи ТЯ – неговата първа любов. Усетила трепета на сърцето душата на твореца се размърда, направо изскочи от убежището си и с нетърпение зачака момчето да прояви таланта си. Душата така жадуваше този миг, че закрещя:

-         Жадна съм! Жаднааа съм! Жадна съм!

А младия човек вместо да запретне ръкави и да сътвори нещо изключително в името на любовта просто измъкна една бутилка с алкохол и се напи до безсъзнание.

Душата се отчая и за първи път заплака, но пияното тяло, което я държеше в плен изобщо не чу болката и’, така както през всичките тези години не бе разбрало нито предназначението и’, нито нуждите и’.

Душата бавно събра смачканите си ефирни крилца, избърса сълзичките си и пак се прибра в убежището си.

Беше сигурна, че ще чака още много дълго миг на прозрение, а може би този миг изобщо никога нямаше да  дойде, защото въпреки че тя беше душа на творец все пак не беше избрала за свой дом тяло на творец и затова с цялата си същност вече разбираше, че това тяло няма да разгърне творчески способности, защото по никакъв начин не разбираше душата, която носеше в себе си, така както душата не бе разбрала какво тяло е избрала да я носи твърде многооо земни години.

В настоящия пост си правя гаргара с мен си и си отоговарям на въпроси, които ми задава онази книга за интуицията. А въпросите са:

На какви сфери от живота /работа, любов, развлечения и др./ аз –душата, бих желала ти – личността, да обръщаш най-много внимание точно сега? Защо?

Работа

Искам най-после да си намеря постоянна работа в България. Имам чувството, че ако имам постоянна работа по някакъв начин ще пусна корени и няма да мисля повече за чужбини и глупости, макар че през последно време си мисля, може би пък чужбина ми е съдбата и сигурно някъде по чуждите земи трябва да търся установяване и корен. Защо се случи така с живота ми, че всичките ми мечти се разпиляха по пътища и чужди земи? Иска ми се да се върна у дома, в моята къща и там да започна живота си от нула или поне да го продължа от този момент. Мисля си, че по някакъв начин мога да залича 10 години емиграция, всички горчиви спомени от най-чуждите чужбини, но какво да се прави, като душата ми е номад и пак ще тръгне да броди из пътища чужди. Странно кога родината стана такава мащеха, че си заключи вратите за мен, а из всички пътища на земята няма такова място, където да се чувствам напълно щастлива или поне напълно у дома. Дори представата ми за дом някак се изроди и се превърна в покрив, под който мога да скрия глава, когато завали. Наистина ли съм толкова отчаяна или наистина неща радикално ще се променят в живота ми?

Любов

Колко странно?!   Сега точно ми се струва, че никога не ми е била стихията, тези дни си мисля, че е възможно и да ми стане интересна, макар че през всички тези години по-скоро ме е отегчавала или поне хората, които са предявявали претенции към тези ми чувства със сигурност са ми омръзвали много бързо, дори тези с най-големи амбиции към мен са ми били най-неприятни, а онези, за които се е отваряло небето и душата ми е била щастлива да се докосне до тях, някак си останаха само минало. Живота умее по много странен начин да подрежда нещата, така че да бъде интересен, но май никога не ми е давал точно нещата, които съм искала или поне хората, които са докосвали с перо душата ми. По някога се чудя какво точно е любовта и дали пък при мен не е ампутирана по някакъв начин този вид чувствителност, защото просто не припадам от щастие, когато я срещна. Колко отегчително!!! Мамка и’.

Духовна практика

Имаше един период от живота ми, в които непрекъснато търсех нещо за душата и се опитвах да разбера себе си и живота. В момента не търся такива неща. По-скоро се интересувам от нещата, които не ми се случват, а толкова много съм желала. Дали съм се обърнала твърде много към земните си проблеми или духовните просто са се изхабили и  прашясали в някои ъгъл на задръстения ми мозък? Това изобщо не го знам, но ми се иска нещо да се промени сега. Искам аз да се променя отвътре и навън. Искам да си облека красивата рокля, искам да изляза навън с ветрило и нахлупена капела и света да се пукне от към гърба

Писна ми. Искам само малко бърза промяна, може и без красивата рокля и капелата.  

Физически упражнения

Не искам нищо повече от изтягане след сън. Никога не са ме правили особено щастлива такива неща и не съм сигурна, че ако започна сега, че биха ме правили щастлива, нека ги оставим за динамичните хора. Аз съм от мързеливите.

Развлечения

Най-голямото ми развлечение в момента е компа и му се отдавам напълно и докрай... жалко, че тук няма нет, тогава щях да им дам на всички читатели да разберат какво е скука...

Юли, 2009, Гърция

Сигурно щеше да ми бръмне главата то излишна информация.... Но има неща, които ми се иска да знам незабавно, например, числата от тотото, ако ги знам от време на време мога да си пусна един фиш и да спечеля малко не изработени парички, ще си купя един шезлонг и една кутийка количка и ще посрещам и изпращам слънцето под един кичозен чадър на плажа, то не, че сега не го посрещам и изпращам, но някак ми липсва безгрижния мързел пльоснат на шезлонг. Иначе като се замисля какво точно искам да знам, нещо не се сещам за други неща, то на човек с пари трябват ли му много знания?

А иначе тези знания, които съм понатрупала някак ми стигат, дори са ми в повече, защото не ми се налага да ги ползвам, така докато си режа салатите или докато си мия чиниите не ми се е случвало, да се налага, да им давам дълбокомислени отговори на трудни философски въпроси, нито ми се е налагало да решавам сложни математически задачи  и така като съм се размислила ми идва на ум, че на човек му стига и една бакалска сметка да може да си сметне... Та защо учихме алгоритми в училище? Добре, че така и не ги научих. Все по-често си мисля, че е излишно да си товарям мозъка със съдържанието на разни дебели книги, но нещо този вид спорт не мога да го откажа, заради душевната храна, а аз всичко ще е храна го уважавам и ми лиши на обиколките, но след душевното хранене  е по-добре да ги изтрия с гумичката на забравата, защото това ми е мнооооого излишно, но какво да се прави и съзнанието трябва да се храни, а какво би станало, ако знам всичко?

 Ми не знам, понеже все още знам твърде малко....

Ето това е интересен въпрос, защото аз и дейности, нещо не вървим в комплект – не съм действен човек. И като си помисля, май, мързела ми е любимата дейност или обичам всяка дейност, която не изисква бързи, смели и сръчни движения, освен ако не са върху клавиатурата на компа. Но иначе обичам да се излежавам, ако това се брой за дейност и особено обичам да се излежавам с пакет семки пред екрана докато върви някои неангажиращ интелекта ми американски буламач – тук разбирайте филм. Другата ми любила дейност е да се излежавам с дебела книга в ръка, за предпочитане е да ме ангажира и интелектуално, защото иначе ще я подаря на някой, с интерес към блудкавите романчета. До тук се разбра, че всичко, което изисква напрежение не ми е любима дейност, а най не обичам да работя, колкото и да ми харесва професията, няма момент, в които да ме прави щастлива – то за това се нарича работа, за да не е приятно и затова е измислена почивката, за да е приятна, да може човек да има стимул да работи, да работи и като му се падне да почива, някак си с кеф си изхарчва всички парички, които е спестил докато е работил, хахахахаааа – те т’ва ми е житейската философия.

Мечтиииии, мечтииии..., а като си представя колко чинии трябва да измия днес... Е, как да не си помечтая мъничко???