Жанрът - страхотии. Тоест психо-трилър. Пускаш си филма и се държиш здраво за облегалките, защото под психо-трилър в Холивуд вече се разбира да стрскат зрителя и да му изкарват акъла с внезапни крясъци и прочие. ПА!!! И се стряскаш. Това ли се води за психотрилър?
Героинята е сляпо момиче, което е пострадало като малко при игра със сестра си на пиратки... свири в симфоничен оркестър, въобще води почти пълноценен живот. Трябва да си призная - на екрана Джесика Алба изглежда красива, свежа и прекрасна. Това е достатъчно да ви накара да изгледате филма до края особено в тия кадри да уплашена, наранима и беззащитна ще събуди мачото в мъжете и любопитството в жените.
Някаде по средата на филма почнах да прескачам по малко от филма, понеже нещо ме глождеше, че не е наред, а ми втръсна да се стряскам. Не съм от плашливите, стряскането е друга работа.
Сляпото момиче получава втори шанс под формата на операция за присаждане на роговици и тук филма се извърта към психото, понеже с новите си очи тя започва да вижда страшни картини, образи и бедствия, отминали, сегашни и се оказва накрая, че и бъдещи. Явно всички се досещаме, че за това са виновни чуждите очи, които ще се окажат, че са очи на ясновидка от Мексико.
В момента, в който тя вижда в едно заведение бая страшничко момиче, което скача към нея, аз извиках : Gotikaaaaa!!! II! Ами да ако сте гледали тоя филм, ще се съгласите, че и сюжета, че и героите са почти изкопирани от тоя филм. Само липсва съпруга на психиатърката. Но поне в Готика има какво да гледаш и над какво да се чудиш - дали Холи Бери наистина е полудяла и дали тя наистина е убила съпруга си или някой, подчертавам НЯКОЙ, се опитва отнеме разсъдъка й.
В ОКОТО не открих нищо освен Джесика Алба. Изгледах филма и после се зачудих защо въобще съм го изгледал. Вариации на тема Готика. Малки несъществени разлики. Холи Бери вижда насилствено убито момиче, което постоянно я тормози. Джесика вижда разни убити ( демек повече ) и чак се учудих как до средата на филма беше толкоз спокойна, трябваше по рано да си изкарва акълите.
Не ми се разказва целия сюжет, но бих казал, четя накрая спасява една тумба хора и губи в суматохата пак зрението си. И си казах - колко типично за Холивуд. Колко драматично, трогателно... и плитко. Сляпо момиче с цигулка в ръка.
Бих казал, че добре, че невиждащите хора няма да могат да видят тоя филм, защото ако имат късмета да им се върне зрението, те няма да искат, защото не им се гледа продължението на ОКОТО с тях в главната роля.
Е, гледайте го все пак, зрелищата са си зрелища. Но смисълът в един филм, съдържанието му и скрития подтекст, въпросите, които оставя в теб го правят филм и то запомнящ се. А и не яжте пуканки, докато го гледате, да не се задавите като ви стреснат ей-така:
ПААААААААА!!!!
Черен Камък
Legacy friendly alias
OKOTO---The-Eye-с-Джесика-Алба
Comments6
Говорим за поп-фолк, не за чалга, правете разлика между "Последен Адрес" и "Изтървахме коня". Киното е осмотоизкуство, така че е изкуство, не спорете! Щом порното се смята за киножанр в киното, а в него няма нищо красиво, но е гледаемо, няма как да наречете попфолка неизкуство. В Мюзик Айдъл няма изкуство? Т.е. музиката не е изкуство? - говоря за концертите разбира се. Още като погледнете заглавието трябва да ви е ясно, че става въпрос за музика. Пък ако под изкуство някой подразбира "Изобразително изкуство" да знае, че това беше другото име на часа по рисуване.
Говоря за израждането в изкуството - за чалгата, за зрелища вместо филми.
Явно нещо не съм се изказал както трябва и съм недоволен от тия коментари. Явно е четено отгоре-отгоре.
Поздрави!
А за киното - и там има изкуство и неизкуство или изкуство е и нещо оправдало изпирането на много пари, но още утре забравено. Не че не обичам киното, напротив аз съм по-скоро киноман. Гледала съм почти всичко, което е направено като филми до 1998, а сега гледам само добре похвалените неща и не припадам от очарование.
Харесвам "Повелителят на конете" и бях фен на "Междузвездни войни", последното, което май ми хареса беше "Кървав диамант" и се учудих на себе си, защото не съм фен на Леонардо ди Каприо, дори като гледах "Титаник" си мечтаех аз да го дръпна за крака, че по-бързо да потъне, не че не харесвам филма, просто не харесвам артиста...